Човекът днес е под постоянното и зорко наблюдение на всевъзможни

Човекът през днешния ден е под непрекъснатото и зорко наблюдаване на всевъзможни умни системи
(снимка: CC0 Public Domain)

Някъде в средата на 2019 година полицейски охранител в китайския град Куйтун потупва по рамото млада студентка от Университета на Вашингтон, до момента в който минава през препълнен пазар. Студентката, Вера Джоу, в началото не обръща внимание на побутването, тъй като слуша музика на слушалките си, до момента в който върви през тълпата. Когато се обръща и вижда черната униформа, момичето пребледнява…

Говорейки на китайски, родния език на Вера, полицейският чиновник я води в близкото национално полицейско ръководство – един от повече от 7700 центъра за наблюдаване, които съществуват в района. Вътре в квадратната сива стая, на екран тя вижда лицето си, заобиколено от жълт квадрат. На други екрани вижда пешеходци, които се разхождат из пазара, с лица, заобиколени от зелени квадратчета, споделя историята.

Освен видеото с висока разграничителна дарба, показващо лицето на Вера в текстово поле в профил се появяват и персоналните й данни. В него се споделя, че тя е Хуей – член на китайска мюсюлманска група, която съставлява към 1 милион души от популацията на 15-милионната мюсюлманска общественост в Северозападен Китай. Алармата се е задействала, тъй като дамата е минала границата на охранителната зона в квартала.

Бидейки арестувана в миналото в „ лагер за превъзпитание ”, тя няма публично право да излиза до други региони на града без категорично позволение както от локалното звено за наблюдаване на квартала, по този начин и от Бюрото за социална сигурност. Жълтият квадрат към лицето ѝ на екрана демонстрира, че тя още веднъж е считана за „ пред-престъпник ” от системата за цифрово заграждение, която виртуално огражда мюсюлманите. Вера споделя, че в този миг се чувствала като че ли едвам диша.

Куйтун е дребен град с към 285 000 души население в префектура Таченг в Синдзян, по продължение на китайската граница с Казахстан. Вера е в капан там от 2017 година, когато в средата на втората си година като студентка по география във Вашингтонския университет е подхванала странствуване до у дома, с цел да се види с роднините си и с гаджето си.

След една вечер в киносалон в регионалната столица Урюмчи, приятелят ѝ получил позвъняване с молба да пристигна в локално полицейско ръководство. Там чиновниците му споделили, че би трябвало да разпитат приятелката му: те били разкрили някаква „ подозрителна интензивност ” при потребление на интернет на устройствата на Вера. Жената била употребила, с цел да получи достъп до „ противозаконни уеб страници ”, като да вземем за пример нейния академични акаунт в Gmail. По-късно ще ѝ кажат, че това е „ знак за набожен екстремизъм ”.

Минава известно време, до момента в който това се случи с Вера. Може би, защото гаджето ѝ е мохамеданин от огромната група Хан и служителите на реда не желаят той да направи сцена, първоначално охранителите са много внимателни. Просто ѝ споделят, че би трябвало да изчака. Когато тя пита дали е задържана, те отхвърлят да ѝ отговорят.

„ Просто седнете ”, отвръщат на въпроса ѝ. По това време тя към този момент е много уплашена. Обажда се на татко си в родния град и му споделя какво се случва. Малко по-късно полицейски микробус стопира до ръководството. Вера е изведена откъм гърба. Когато приятелят ѝ изчезва от взор, полицията крепко връзва ръцете ѝ зад тила и я бута жестоко на задната седалка.

Пред-престъпник

Вера Джоу не счита, че има нещо общо с така наречен война с тероризма. Тя се счита за нерелигиозна, специалистка по мода, любителка на блестящите обеци и обличането в черно. Учила е в гимназия покрай Портланд, Орегон, и се надява да следва за урбанист в най-елитния американски университет с сходна компетентност. Планира да се събере още веднъж с приятеля си след дипломирането си. Обмисля кариера в Китай, където, съгласно нея, стопанската система е в напредък.

Няма никаква визия, че в нейния роден град и в Синдзян при започване на 2017 година е прибавен нов закон за сигурността в интернет – и че по този метод екстремистките „ пред-престъпници ”, както ги назовават държавните органи, биват разпознати за задържане посредством камерите за. Не подозира, че един новоназначен партиен секретар в района е издал разпореждане да „ се съберат всички, които би трябвало да бъдат прибрани ” като част от „ Народната война ”.

Седейки на задната седалка на микробуса, Вера потъва във вълна от боязън. Плаче, сълзи се стичат по лицето ѝ. „ Защо вършиме това? Нашата страна не пази ли почтените? ” – пита тя служителите на реда. Струва ѝ се, че това е жестока смешка, като че ли ѝ е дадена роля във филм на ужасите – и може би в случай че просто каже верните неща, може да се измъкне от него.
още по тематиката
През идващите няколко месеца Вера е арестувана дружно с още 11 дами от мюсюлманското малцинство в килия на втория етаж в бивше полицейско ръководство в покрайнините на Куйтун. Подобно на Вера, и другите в стаята също са отговорни за киберпрестъпления. Казахстанка е конфигурирала WhatsApp на телефона си, с цел да комуникира с бизнес-партньори в родината си. Една уйгурска жена, продаваща смарт телефони на базар, е разрешила на голям брой клиенти да записват своите SIM карти благодарение на персоналната ѝ карта.

Около април 2018 година, без предизвестие, Вера и няколко други арестувани са освободени при изискване, че постоянно се рапортуват на локалните служащи по обществена непоклатимост – и не се пробват да напущат родните си квартали. Всеки понеделник нейният пробационен отговорник изисква Вера да отиде на обред по издигане на знамето на квартала и да взе участие в него, като пее на всеослушание китайския народен химн. Иска се и да прави изказвания, доказвайки лоялността си към китайското държавно управление.

По това време, заради повсеместните отчети за задържане за в дребния град, е известно, че онлайн държанието може да бъде следено от новоинсталираните автоматизирани системи за наблюдаване в интернет. Както всички останали в сходна обстановка, Вера трансформира своето онлайн държание. Винаги, когато служащият по обществена непоклатимост, виновен за нея, споделя нещо в обществените мрежи, тя е първият човек, който изрича поддръжка – посочва харесване и разяснява от свое име. Както всички останали в сходна обстановка Вера стартира да „ излъчва позитивна сила ”, като интензивно възхвалява държавната идеология.

Прибрала се към този момент в квартала си, Вера усеща, че се е трансформирала. Често си мисли за стотиците арестувани, които е видяла в лагера. Страхува се, че доста от тях в никакъв случай няма да бъдат пуснати, защото не знаят китайски и цялостен живот са били мюсюлмани. Казва, че времето в лагера я е предиздвикало да се усъмни в личния си здрав разсъдък. „ Понякога си мислех, че може би не обичам родината си задоволително ”, споделя момичето. „ Може би съм мислила единствено за себе си ”.

Но също по този начин знае, че това, което ѝ се е случило, не е по нейна виновност. Това е резултат от институционализирането на ислямофобията и фокусирането върху нея. И Вера знае с безспорна сигурност, че отношението към уйгурите и казахите е неизмерима свирепост, проявена единствено поради техните етнорасови, езикови и религиозни разлики.

„ Започнах да си заставам вкъщи ”

Подобно на всички арестувани, Вера е подложена на прецизно събиране на биометрични данни. Това се случва с всички хора от популацията. Кампанията е наречена „ физически параметри за всички ”. Биометричните данни се снемат, преди обвиненият в закононарушение да бъде откаран в лагер.

Полицията е сканирала лицето и ирисите на Вера, записала е гласовия ѝ профил и даже е взела кръвни проби, наред с. Нейното ДНК е записано. То е добавено в база данни с голям набор от персонални профили, която се употребява за картографиране на държанието на популацията в района. Полицаите са лишили телефона ѝ, с цел да го сканират; профилите ѝ в обществените мрежи са сканирани за ислямски „ екстремистки ” изображения, връзки с чужденци и други признаци на „ екстремизъм ”. В последна сметка ѝ връщат телефона, само че без нито едно от американските приложения като Instagram.

Тъй като мнозина хора изчезват в родината си, членовете на общността в други страни се усещат безпомощни и уплашени. и обществените медии оказват помощ за това.

В продължение на няколко седмици момичето стартира да търси способи да заобиколи многото центрове за наблюдаване, издигнати на всеки няколкостотин метра. Извън зоните с огромен трафик се употребяват елементарни камери за наблюдаване с висока разграничителна дарба, които не могат да разпознават лица в действително време. Тъй като може да мине за част от общността Хан и приказва мандарин, Вера преценя, че е задоволително да каже на чиновниците по сигурността на контролните пунктове, че е не запомнила персоналната си карта, и да запише подправен номер. Понякога тя минава през изхода на контролно-пропускателния пункт по „ зелената лента ”, тъкмо като човек от Хан, и подценява полицията.

Веднъж обаче, отивайки да гледа филм с другарка, не помни да се преструва, че е Хан. На контролно-пропускателния пункт в киното тя поставя персоналната си карта на скенера и поглежда в камерата. Веднага се задейства тревога – служителите на реда в комерсиалния център я дръпват встрани. Докато приятелката ѝ изчезва в тълпата, Вера трескаво „ цъка ” телефона си, с цел да изтрие профилите си в и да изличи контактите на хора, които може да бъдат арестувани заради връзката си с нея. „ Тогава разбрах, че в действителност не е безвредно да имаш другари. Започнах да си заставам у дома от самото начало ”.

По-нататък, сходно на доста някогашни арестувани, Вера е принудена да работи като неплатен служащ. Местният държавен полицейски пълководец в нейния квартал научил, че тя е прекарала известно време в Съединени американски щати като студентка, по тази причина изисква от пробационния чиновник на Вера да я назначи да учи децата му на британски.

„ Мислех да го помоля да ми заплати ”, спомня си Вера. „ Но татко ми сподели, че би трябвало да го направя гратис. Той дори изпращаше по мен храна за децата, с цел да покаже какъв брой доста се стреми да им угоди ”. Разбира се, командирът в никакъв случай не заплаща в никакъв случай нищо на момичето.

През октомври 2019 година пробационният чиновник на Вера ѝ споделя, че е удовлетворена от напредъка и ще ѝ бъде разрешено да продължи образованието си в Сиатъл. Карат я да подпише обет да не приказва за претърпяното. Служителката споделя: „ Баща ти има добра работа и скоро ще доближи пенсионна възраст. Помни това ”. През есента на 2019 година Вера се завръща в Сиатъл.

Мания за умни градове

Историята нагоре е съкратена извадка от книгата „ В лагерите: Китайската високотехнологична наказателна колония ” от Дарън Байлер (Columbia Global Reports, 2021 г.). По-нататък той прецизира, че единствено няколко месеца по-късно в Amazon – най-богатата софтуерна компания в света – получава в Сиатъл пратка от 1500 системи за термално картографиране посредством от китайската компания за наблюдаване Dahua. Много от тези системи биват конфигурирани в складовете на Amazon, с цел да следят чиновниците на компанията и да предизвестяват мениджърите, в случай че служащите проявят признаци на Covid.

Много други огромни компании, софтуерни и нетехнологични, също получават камери и системи за термално картографиране – като част от ограниченията за битка с пандемията. Докато Dahua продава оборудването си на компании като Amazon, друга китайска компания – Megvii, един от главните противници на Dahua – разпростира системи за термално картографиране в лечебни заведения, супермаркети, кампуси в Китай и на летища в Южна Корея и Обединените арабски емирства.

Дори и без подсещането на Байлер мнозина знаят, че китайските компании обилно, самоуверено и на ниска цена оферират своите „ интелигентни ” решения на целия останал свят. Те имат най-зрелищните щандове по софтуерните конгреси и преобладават множеството световни изложби за смарт технологии. Особено доста се гордеят със своя опит в построяването на.

Рекламират се като компании с богата процедура в построяването на комплицирани системи за видеонаблюдение, компютърно зрение, огромни данни и заоблачен компютинг, хвалят се с огромния брой точки, свързани в цялостна апаратура. Умните градове, които са построили в родината си, са тяхната препоръка – и за мащаб, и за надеждност, и за експедитивност.