На България са нужни алтруизъм и образование
Човек може да е благополучен единствено когато се обръща към другите с любов, споделя проф. Балкански в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ " Най-важното за едно дете е да намериш защо да му кажеш " Браво! "
- Проф. Балкански, вие сте виждали надарени деца на всички места по света. Как оценявате днешните млади изобретатели?
- Този конкурс " Млади изобретатели " е доста забавен. Има деца, които бързо вземат решение сложни задания по математика. Но има и други, които са изобретатели. Това е един подарък, който не се дава на всички. Това е неизмеримо нещо, доста изумително. За него няма възраст, няма учене и образование. То идва непринудено. Всяка година, когато вършим този конкурс, аз се вълнувам доста, тъй като виждам деца, които вършат това, което са решили. На състезанието по математика и физика родителите може да повлияят. Но изобретателят - той е роден подобен и той взема решение, че желае да прави тъкмо това. Дадохме награда за най-младия откривател - той е едно дете, само че показа чудесна работа. Някои от тези деца отиват доста надалеч. Една година, след състезанието, който беше както и в този момент - през лятото, слушам, че в края на септември един от участниците е отишъл в Лайпциг и оттова - в Америка. Конкурсът е трамплин за деца. Най-важното е да ги насърчаваме, да им кажем " Браво! ". Важно е във всяко дете да намериш нещо, за което да го похвалиш. Това му дава самочувствие и го тласка напред. Ако непрекъснато му казваш: " Ти не можеш " - това е доста неприятна педагогика.
Във всеки човек можеш да намериш нещо положително и хубаво. Това е алтруизъм. Аз върша поход в отбрана на алтруизма. Защото е доста значимо да се освободим най-малко малко от нашия нарцисизъм и да погледнем другите, да ги забележим красиви, умни, или положителни. Трябва да намерим причина да ги обичаме!
Искаме да създадем у младите апетит и жадност за просвета
- Вашите думи звучат необикновено във времето, в което живеем в този момент - всеки е наежен против всеки, омразата е на всички места, хулим се, наскърбяваме се.
- За мен алтруизмът е страшна потребност, която изникна като нещо непреодолимо и доста незабавно. Алтруизмът е доста значим за всяка ера, само че изключително в този момент. Защото хората са изолирани, затворени, а животът е даден, с цел да бъдеш благополучен. Е, по какъв начин ще бъдеш благополучен, в случай че не направиш другия благополучен? Не можеш. Няма самощастие. Ти си благополучен, когато дариш, когато гледаш другия с любов, когато той знае, че го приемаш, че той съществува за теб. Това е доста значимо. Алтруизмът е безусловно необходим, с цел да се преживеят всевъзможни компликации. Когато се обръщаме към хората с обич - всичко останало отива на назад във времето.
- Вие се заехте с задачата да откривате надарени деца, да помагате за тяхното обучение. На какво желаете да ги научите?
- Ние създадохме една изключителна просветителна система. Не претендираме да учим децата като националната просветителна система. Искаме да им дадем освен това - дух, самочувствие и най-много апетит и жадност за просвета, за познание, за просвета и изкуство. Нашата активност е да насърчим детето, да открием нещо, което то може да прави добре и да кажем " Браво! ". Нашите направлявания в образованието се свеждат единствено до това да му кажем: откри път и място, където ще си благополучен, където се чувстваш добре, където имаш предпочитание да се усъвършенстваш, да напредваш. Само по този начин ще стигнеш надалеч. Каквото и да е, в каквато и да е област - няма значение.
Това също е част от похода на алтруизма. Защото посредством образованието човек има още повече опция да се обърне към другите хора. Смисълът на живота е да бъдеш благополучен. Това никой не може да го оспори. Някои хора споделят, че не са щастливи. Защото не желаят да осъзнаят, че би трябвало да мислят позитивно. Казват " аз съм трагичен ", стартират да се оплакват и потеглят по един плъзгав път надолу, който е доста неприятен. Аз мисля, че да си благополучен е самостоятелно решение. А тези, които споделят, че не са щастливи, сами си провеждат тяхното злощастие.
- Вашият живот не е бил лек.
- Но е благополучен.
България не може да напредне, до момента в който не престане да се фалшифицира историята
- Как постигнахте триумфа?
- Успехът не е разследване на шанс. Аз съм неотстъпчив. Аз следвах веднъж, не съм се отклонявал ни наляво, ни надясно. Тръгнал съм от най-долу и малко по малко се развъртвам. Има една дума опортюнист, която е и с положително, и с неприятно значение. Аз виждам единствено позитивното й значение. И считам, че всяка опция би трябвало да се употребява, с цел да се продължи пътят. Най-голямата неточност е да пропуснеш опция, която може да те издигне, да ти разреши да напредваш.
- Какво качество на характера ви е помогнало най-вече?
- Аз нямам друго качество, с изключение на усърдие. Няма неподобаващ труд. Като се трудиш, това е единствено позитивно. Само по този начин съм крачил напред.
- Какво ви накара да вършиме благодеяния в България с вашата Фондация?
- Това беше доста естествено. Аз съм основал институт в Индия, работл съм доста в Америка. Където отивам, желая да схвана какви са потребностите и какво може да се направи на това място. Нуждите на България бяха обучение.
- А в този момент какви са потребностите на България?
- Образование и алтруизъм. Ако в обществото всеки огледа на другия като на другар, с обич и достойнство, животът ще бъде напълно друг.
- Какво се промени за 28 година в България, откогато се върнахте за първи път?
- Една смяна има - село Оряховица. Кажете на българите да дойдат, да прекарат един ден тук и да видят по какъв начин би трябвало да наподобява България. Иначе не виждам добра смяна.
- Защо?
- Знаете за какво. Наследството на комунизма. Много неприятно завещание имаме. Българската история е фалшифицирана. Например аз през днешния ден си приказвах с лауреатите от състезанието " Млади изобретатели " - хубави, умни, знаещи деца. Питам ги - знаете ли какво е станало на 1 февруари 1945 година? Не знаят. Тогава беше отрязана главата на България. Цялата интелигенция - парламент, министри, военни, видни доктори и юристи - разстреляха ги и всички ги заровиха в един ров от бомба. 2900 души са избити от Народния съд. Защо се крие това в България? Как ще напредне тази страна, по какъв начин ще се издигне? Как ще се освободи, откакто се крие истината? Докато не си признаеш прегрешението, не си освободен от него. Младите хора не знаят историята. Това е незаконно! Как ще се развият тези хора, когато не им се споделя - това е неприятно, това е положително. А те виждат единствено неприятното.
- Много младежи емигрираха, мнозина споделят - ние желаеме да се върнем, само че България нищо не може да ни даде.
- Те би трябвало да дават. Всеки може да пристигна и да способства за България, даже когато няма условия. Например от моя конкурс /б.ред. конкурс " Минко Балкански " по математика и физика/ всяка година ние издигаме двама българи на доста високо равнище. Тези млади забележителни българи са горделивост за Франция.
- Имат ли късмет да създадат нещо и у нас?
- Ако бяха в България, щеше да се види. Но няма условия. Дори не можахме да организираме един месец лекции тук. Искахме да създадем катедра по математика - нищо не се приема.
Аз нямам друго качество, с изключение на усърдие
- Защо?
- Заради егоцентризъм и боязън от младите. Един учител би трябвало да знае, че неговият възпитаник ще бъде по-забележителен, по-голям, по-славен. А кой български учител мисли за това?
- Какво бихте споделили на младите, които желаят да се развиват, а не виждат смисъл и бъдеще?
- Няма място и причина за обезсърчение. Те си мислят по този начин, тъй като им липсва визия, кураж, да видят, че положителното бъдеще е допустимо. Ако се трудят, ще напредват. Но не могат да седнат и да чакат единствено да им се дава. Трябва първо те да дадат, с цел да получат. Трябва позитивно отношение. Няма смисъл да чакаш, би трябвало да си вземеш това, което искаш. Да си създадеш мястото, да си създадеш ситуацията, което искаш. Това значи единствено труд.
Бих желал да насочва моите послания към доста хора. Защото не виждам причина да сме отрицателни. Негативизмът ни води по пътя надолу. А позитивната мисъл те качва по стълбата нагоре.
- Проф. Балкански, вие сте виждали надарени деца на всички места по света. Как оценявате днешните млади изобретатели?
- Този конкурс " Млади изобретатели " е доста забавен. Има деца, които бързо вземат решение сложни задания по математика. Но има и други, които са изобретатели. Това е един подарък, който не се дава на всички. Това е неизмеримо нещо, доста изумително. За него няма възраст, няма учене и образование. То идва непринудено. Всяка година, когато вършим този конкурс, аз се вълнувам доста, тъй като виждам деца, които вършат това, което са решили. На състезанието по математика и физика родителите може да повлияят. Но изобретателят - той е роден подобен и той взема решение, че желае да прави тъкмо това. Дадохме награда за най-младия откривател - той е едно дете, само че показа чудесна работа. Някои от тези деца отиват доста надалеч. Една година, след състезанието, който беше както и в този момент - през лятото, слушам, че в края на септември един от участниците е отишъл в Лайпциг и оттова - в Америка. Конкурсът е трамплин за деца. Най-важното е да ги насърчаваме, да им кажем " Браво! ". Важно е във всяко дете да намериш нещо, за което да го похвалиш. Това му дава самочувствие и го тласка напред. Ако непрекъснато му казваш: " Ти не можеш " - това е доста неприятна педагогика.
Във всеки човек можеш да намериш нещо положително и хубаво. Това е алтруизъм. Аз върша поход в отбрана на алтруизма. Защото е доста значимо да се освободим най-малко малко от нашия нарцисизъм и да погледнем другите, да ги забележим красиви, умни, или положителни. Трябва да намерим причина да ги обичаме!
Искаме да създадем у младите апетит и жадност за просвета
- Вашите думи звучат необикновено във времето, в което живеем в този момент - всеки е наежен против всеки, омразата е на всички места, хулим се, наскърбяваме се.
- За мен алтруизмът е страшна потребност, която изникна като нещо непреодолимо и доста незабавно. Алтруизмът е доста значим за всяка ера, само че изключително в този момент. Защото хората са изолирани, затворени, а животът е даден, с цел да бъдеш благополучен. Е, по какъв начин ще бъдеш благополучен, в случай че не направиш другия благополучен? Не можеш. Няма самощастие. Ти си благополучен, когато дариш, когато гледаш другия с любов, когато той знае, че го приемаш, че той съществува за теб. Това е доста значимо. Алтруизмът е безусловно необходим, с цел да се преживеят всевъзможни компликации. Когато се обръщаме към хората с обич - всичко останало отива на назад във времето.
- Вие се заехте с задачата да откривате надарени деца, да помагате за тяхното обучение. На какво желаете да ги научите?
- Ние създадохме една изключителна просветителна система. Не претендираме да учим децата като националната просветителна система. Искаме да им дадем освен това - дух, самочувствие и най-много апетит и жадност за просвета, за познание, за просвета и изкуство. Нашата активност е да насърчим детето, да открием нещо, което то може да прави добре и да кажем " Браво! ". Нашите направлявания в образованието се свеждат единствено до това да му кажем: откри път и място, където ще си благополучен, където се чувстваш добре, където имаш предпочитание да се усъвършенстваш, да напредваш. Само по този начин ще стигнеш надалеч. Каквото и да е, в каквато и да е област - няма значение.
Това също е част от похода на алтруизма. Защото посредством образованието човек има още повече опция да се обърне към другите хора. Смисълът на живота е да бъдеш благополучен. Това никой не може да го оспори. Някои хора споделят, че не са щастливи. Защото не желаят да осъзнаят, че би трябвало да мислят позитивно. Казват " аз съм трагичен ", стартират да се оплакват и потеглят по един плъзгав път надолу, който е доста неприятен. Аз мисля, че да си благополучен е самостоятелно решение. А тези, които споделят, че не са щастливи, сами си провеждат тяхното злощастие.
- Вашият живот не е бил лек.
- Но е благополучен.
България не може да напредне, до момента в който не престане да се фалшифицира историята
- Как постигнахте триумфа?
- Успехът не е разследване на шанс. Аз съм неотстъпчив. Аз следвах веднъж, не съм се отклонявал ни наляво, ни надясно. Тръгнал съм от най-долу и малко по малко се развъртвам. Има една дума опортюнист, която е и с положително, и с неприятно значение. Аз виждам единствено позитивното й значение. И считам, че всяка опция би трябвало да се употребява, с цел да се продължи пътят. Най-голямата неточност е да пропуснеш опция, която може да те издигне, да ти разреши да напредваш.
- Какво качество на характера ви е помогнало най-вече?
- Аз нямам друго качество, с изключение на усърдие. Няма неподобаващ труд. Като се трудиш, това е единствено позитивно. Само по този начин съм крачил напред.
- Какво ви накара да вършиме благодеяния в България с вашата Фондация?
- Това беше доста естествено. Аз съм основал институт в Индия, работл съм доста в Америка. Където отивам, желая да схвана какви са потребностите и какво може да се направи на това място. Нуждите на България бяха обучение.
- А в този момент какви са потребностите на България?
- Образование и алтруизъм. Ако в обществото всеки огледа на другия като на другар, с обич и достойнство, животът ще бъде напълно друг.
- Какво се промени за 28 година в България, откогато се върнахте за първи път?
- Една смяна има - село Оряховица. Кажете на българите да дойдат, да прекарат един ден тук и да видят по какъв начин би трябвало да наподобява България. Иначе не виждам добра смяна.
- Защо?
- Знаете за какво. Наследството на комунизма. Много неприятно завещание имаме. Българската история е фалшифицирана. Например аз през днешния ден си приказвах с лауреатите от състезанието " Млади изобретатели " - хубави, умни, знаещи деца. Питам ги - знаете ли какво е станало на 1 февруари 1945 година? Не знаят. Тогава беше отрязана главата на България. Цялата интелигенция - парламент, министри, военни, видни доктори и юристи - разстреляха ги и всички ги заровиха в един ров от бомба. 2900 души са избити от Народния съд. Защо се крие това в България? Как ще напредне тази страна, по какъв начин ще се издигне? Как ще се освободи, откакто се крие истината? Докато не си признаеш прегрешението, не си освободен от него. Младите хора не знаят историята. Това е незаконно! Как ще се развият тези хора, когато не им се споделя - това е неприятно, това е положително. А те виждат единствено неприятното.
- Много младежи емигрираха, мнозина споделят - ние желаеме да се върнем, само че България нищо не може да ни даде.
- Те би трябвало да дават. Всеки може да пристигна и да способства за България, даже когато няма условия. Например от моя конкурс /б.ред. конкурс " Минко Балкански " по математика и физика/ всяка година ние издигаме двама българи на доста високо равнище. Тези млади забележителни българи са горделивост за Франция.
- Имат ли късмет да създадат нещо и у нас?
- Ако бяха в България, щеше да се види. Но няма условия. Дори не можахме да организираме един месец лекции тук. Искахме да създадем катедра по математика - нищо не се приема.
Аз нямам друго качество, с изключение на усърдие
- Защо?
- Заради егоцентризъм и боязън от младите. Един учител би трябвало да знае, че неговият възпитаник ще бъде по-забележителен, по-голям, по-славен. А кой български учител мисли за това?
- Какво бихте споделили на младите, които желаят да се развиват, а не виждат смисъл и бъдеще?
- Няма място и причина за обезсърчение. Те си мислят по този начин, тъй като им липсва визия, кураж, да видят, че положителното бъдеще е допустимо. Ако се трудят, ще напредват. Но не могат да седнат и да чакат единствено да им се дава. Трябва първо те да дадат, с цел да получат. Трябва позитивно отношение. Няма смисъл да чакаш, би трябвало да си вземеш това, което искаш. Да си създадеш мястото, да си създадеш ситуацията, което искаш. Това значи единствено труд.
Бих желал да насочва моите послания към доста хора. Защото не виждам причина да сме отрицателни. Негативизмът ни води по пътя надолу. А позитивната мисъл те качва по стълбата нагоре.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ