Чорапите се появяват късно, и то първо за мъжете. При

Чорапите се появяват късно, и то първо за мъжете. При разкриването на коптски погребения от V век се открива тайната на плетените чорапи. Оказва се, че мъжете плетат чорапи и ги украсяват с бродерии и цветни допълнения. До Средновековието мъжките аристократични крайници са облечени в панталон-чорап, който ги обтяга компактно. Той е от сукно, ленено платно и тънка телешка кожа (простолюдието се е задоволоявало с войнишките партенки). Мъжете смъкват дългите чорапи след 1815 година, когато панталоните заемат своето господстващо място в мъжкото облекло.

В Саудистка Арабия носенето на чорапи се наказвало, защото съгласно арабите те " работили пагубно като опиатите за неизкушените мозъци ".

Атрибут на дамските чорапи са жартиерите. Те също първо биват носени от мъжете. При дамите обаче през междинните епохи те са знак на вещиците и по едно и също време се смятат за лечебно средство: алените лекуват ревматизъм, а тези с цвят на корк – припадъци.

Известен е казусът с разкопчаната жартиера на графиня Солсбъри по време на банкет. Тя танцувала с крал Едуард III, в чиито крайници нейната жартиера пада. На неуместния смях на придворните кралят дава отговор: " Позор за този, който неприятно мисли ". В резултат Едуард III учредява на 23 април 1348 година най-знатната премия на Англия, " Ордена на жартиера ", с който се награждават единствено извънредно доверени лица.

Чорапите и чорапогащите в делова, публична или тържествена конюнктура са наложителни даже и в топлите дни - на необут крайник затворени обувки не се поставят. Официално облекло наложително изисква съществуване на чорапогащи, босите крайници не са поддходящи за женитба, банкет и други тържествени събития.