ЛТУ: Сливането на университети ще влоши качеството на обучението
Чл.- кор. проф. д.н. Иван Александров Илиев приключва висше обучение във Висшия лесотехнически институт (сега Лесотехнически университет, ЛТУ), компетентност " Озеленяване " (сега Ландшафтна архитектура). От 2016 година е ректор на ЛТУ.
Член е на Международната организация на растениевъдите, на Международната организация по градинарски науки. Специализирал е в Загребския университет (Хърватия), университета в Хирозаки (Япония), Аристотеловия университет (Гърция).
Има издадени в България и чужбина над 115 изявления, учебници, книги и справочници. Участвал е в създаването на 21 национални и интернационалните научни, просветителни и капиталови планове. Научната му продукция е представена от създатели от над 50 страни от всички континенти.
ЛТУ приготвя експерти за стратегически браншове от стопанската система Ние сме в челните места на рейтинга за професионалните посоки, гордеем се с плановете на студентите ни, споделя ректорът на Лесотехническия университет чл.-кор. проф. д.н. Иван Александров Илиев в особено интверю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Илиев, в публичното пространство се появиха информации за подготвяно обединение на държавни университети. В медиите изтече и концепция за основаване на общ софтуерен ВУЗ. Министърът на образованието акад. Николай Денков поставял ли е този въпрос пред Вас?
- На 11.01.2022 година, по покана на акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката, беше извършена среща с ректорите на Лесотехнически университет (ЛТУ), Минно-геоложки университет " Св. Иван Рилски " (МГУ) и Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ), на която той съобщи позицията си за обединяване на трите университета. И тук не става дума за основаване на " академични мрежи " - група университети, които да развиват просвета или взаимни стратегии за образование на студенти, а за административно обединение на университети.
- Къде стои Лесотехническия университет във връзка с интереса на студентите и рейтинга на висшите образователни заведения?
- Лесотехническият университет стои добре във връзка с интереса на кандидат-студентите както от България, по този начин и от чужбина във връзка с специалностите, изучавани в него.
Университетът има развита научна активност и
заема челни места в интернационалните ранглисти
Нещо повече - съгласно международната база данни Web of Science, Лесотехническият университет е с общ Н-индекс 44. Според класацията SCImago Institutions Rankings (SIR) на 4126 проучвателен институции (от тях 688 университета) в света за 2022 г, Лесотехническият университет е измежду 13-те български университета, включени в нея и заема 581 място.
Според AD Scientific Index (University of Forestry Sofia Rankings - AD Scientific Index 2022) университетът се подрежда на 16-то място измежду висшите образователни заведения в България.
В Лесотехническия университет се издават 5 научни списания, 4 от които са интернационалните, а 2 (едното от тях с Impact Factor) от тях са реферирани от Web of Science и SCOPUS. съгласно рейтинговата система ЛТУ заема челни места измежду университетите в България.
- Какво е мнението на ректорите на другите два университети, които участваха на срещата с министъра?
- Заедно с ректорите на останалите два университета (МГУ и ХТМУ) споделихме с Министър Денков, че не разбираме какви са претекстовете, каква цел се преследва и какво се чака от висшето обучение в България с сходни дейности.
Тези университети са познати с наименованията си в България, Европа и света от десетилетия. Тези висши образователни заведения имат основна роля за подготовка на експерти за стратегически браншове на българската стопанска система.
- Откога съществува Лесотехническият университет?
- България има 97-годишни обичаи и опит в региона на лесотехническото обучение. От 1953 година Лесотехническият университет е независимо висше учебно заведение.
- Появиха се обаче редица рецензии за огромния брой висши учебни заведения в България и в това време за не изключително високо качество на образованието. Така ли е?
- Напомням, че броят на висшите учебни заведения в България през последните 30 години се усили, само че не по избор на съществуващите преди този момент висши учебни заведения, които са с десетилетни обичаи и одобрени специалности.
Искам да припомня също, че преди няколко години
Съветът на ректорите одобри мораториум
върху разкриването на нови факултети и университети.
Не мога също да си показва по какъв начин намаляването на количеството на университетите ще докара до повишението на качеството на образование и научноизследователска работа.
- А по какъв начин би могло качеството да се увеличи, съгласно Вас?
- Според нас, намаляването на броя на университетите на машинален принцип посредством основаването на мегаструктури освен няма да докара до повишение на качеството на образование и научноизследователската работа. Нещо повече, то ще докара до понижаването им и ще има тежки последици за обществото.
Подобни дейности биха довели и до отлив на кандидат-студенти, заради загуба на одобрената еднаквост на университетите.
Академичният съвет на Лесотехническия университет изрично не приема обединяването на университетите и висшите учебни заведения в Република България.
- Би ли довело едно такова уедряване до редуциране на чиновници, в това число преподаватели?
- Броят на преподавателите и чиновниците в Лесотехническия университет е редуциран до хигиеничен най-малко и тяхното понижаване към този момент е невероятно.
По-скоро изпитваме дефицит, заради недофинансиране и с дребните хонорари мъчно привличаме подобаващи експерти. Според нас е илюзорна визията за понижаване на разноските посредством редуциране на преподаватели и чиновници.
Подобно деяние би довело до тежки последствия
за просветителния и научноизследователски развой и тяхното осъществяване на модерно равнище.
- А по какъв начин би трябвало да се контролира броят на студентите, тъй че да дава отговор на потребностите на стопанската система?
- Разбира се, че броят на студентите би трябвало да бъде контролиран. Вероятно има специалности, по които студентите са задоволително, само че за други са нужни повече студенти, където има недостиг на фрагменти. В доста огромна степен това се отнася за студентите, които ЛТУ образова.
- Колко са студентите в Лесотехническия университет и кои са специалностите, които обезпечават добавена стойност за стопанската система?
- Общият брой на обучаваните студенти и докторанти в Лесотехническия университет е 3047. 287 от тях са задгранични студенти и докторанти от 23 страни.
Университетът е неповторим теоретичен и учебен център, който приготвя експерти с висше обучение в 8 професионални посоки, в 11 базови специалности: Горското стопанство, Технология на дървесината и мебелите, Ландшафтната архитектура, Екология и запазване на околната среда, Ветеринарната медицина, Агрономство, Растителна отбрана, Инженерен дизайн (интериор и дизайн за мебели), Компютърни технологии в мебелната промишленост, Алтернативен туризъм и Стопанско ръководство, които основават добавена стойност за цели икономически браншове.
- Едни от рецензиите към сегашните висши образователни заведения са, че бълват безработни висшисти. Как се осъществят вашите студенти на пазара на труда?
- Университетът има основна роля за образованието на качествени експерти, призвани да градят бъдещето на Република България. Доказателство за това са двете " Мини-Нобел " награди на посолството на Кралство Швеция в България, с които са удостоени студенти за показани изключителни качества, задълбочени научни ползи и принос в региона на екологията и опазването на околната среда. Гордеем се с два златни медала от Международния панаир в Пловдив, които са връчени за серийно създавани мебелни секции по план на студенти от специалността " Технология на дървесината ". Гордеем се с първите две места от състезанието " Зелена кухня на BOSH ", връчена на два екипа от специалността " Инженерен дизайн (интериор и дизайн за мебели) " и доста други планове, създадени от наши студенти взаимно или за общински и районни администрации и бизнеса.
Реализацията на възпитаниците на Лесотехническия университет е висока и този индикатор се отразява за
челните места в Рейтинга на професионалните посоки (ПН)
За тази цел ние поддържаме връзка с редица структури: Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие, Министерството на туризма, Изпълнителна организация по горите, Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури, общините в България, Изпълнителна организация по лозата и виното, Камарата по дървообработваща и мебелна индустрия, Съюза на ловците и рибарите в България, както и с редица бизнес организации за решение на научни и научно-приложни проблеми в областите на горското стопанство, ландшафтната архитектура, опазване и умножаване дивечовото и рибно благосъстояние на страната, дървообработващата и мебелната промишленост, екологичен мониторинг, запазване и обогатяване на флората и фауната, ветеринарната медицина, агрономството и растителната отбрана.
По наши анкетни изследвания, делът на работещите по специалността за обособените професионални посоки варира сред 47 и 100%. Съществено въздействие оказва нивотото на възнаграждение в другите браншове, заради което част от завършващите се насочват към други по-високо платени специалности. По-тази причина има важен дефицит на фрагменти с висше обучение за Горското стопанство, Горската индустрия, Аграрния бранш и други Затова дефинираме като съществени проблеми демографският, сривът в учебното обучение и финансовите компликации на стопанските браншове и бизнеса в страната.
Член е на Международната организация на растениевъдите, на Международната организация по градинарски науки. Специализирал е в Загребския университет (Хърватия), университета в Хирозаки (Япония), Аристотеловия университет (Гърция).
Има издадени в България и чужбина над 115 изявления, учебници, книги и справочници. Участвал е в създаването на 21 национални и интернационалните научни, просветителни и капиталови планове. Научната му продукция е представена от създатели от над 50 страни от всички континенти.
ЛТУ приготвя експерти за стратегически браншове от стопанската система Ние сме в челните места на рейтинга за професионалните посоки, гордеем се с плановете на студентите ни, споделя ректорът на Лесотехническия университет чл.-кор. проф. д.н. Иван Александров Илиев в особено интверю за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Илиев, в публичното пространство се появиха информации за подготвяно обединение на държавни университети. В медиите изтече и концепция за основаване на общ софтуерен ВУЗ. Министърът на образованието акад. Николай Денков поставял ли е този въпрос пред Вас?
- На 11.01.2022 година, по покана на акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката, беше извършена среща с ректорите на Лесотехнически университет (ЛТУ), Минно-геоложки университет " Св. Иван Рилски " (МГУ) и Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ), на която той съобщи позицията си за обединяване на трите университета. И тук не става дума за основаване на " академични мрежи " - група университети, които да развиват просвета или взаимни стратегии за образование на студенти, а за административно обединение на университети.
- Къде стои Лесотехническия университет във връзка с интереса на студентите и рейтинга на висшите образователни заведения?
- Лесотехническият университет стои добре във връзка с интереса на кандидат-студентите както от България, по този начин и от чужбина във връзка с специалностите, изучавани в него.
Университетът има развита научна активност и
заема челни места в интернационалните ранглисти
Нещо повече - съгласно международната база данни Web of Science, Лесотехническият университет е с общ Н-индекс 44. Според класацията SCImago Institutions Rankings (SIR) на 4126 проучвателен институции (от тях 688 университета) в света за 2022 г, Лесотехническият университет е измежду 13-те български университета, включени в нея и заема 581 място.
Според AD Scientific Index (University of Forestry Sofia Rankings - AD Scientific Index 2022) университетът се подрежда на 16-то място измежду висшите образователни заведения в България.
В Лесотехническия университет се издават 5 научни списания, 4 от които са интернационалните, а 2 (едното от тях с Impact Factor) от тях са реферирани от Web of Science и SCOPUS. съгласно рейтинговата система ЛТУ заема челни места измежду университетите в България.
- Какво е мнението на ректорите на другите два университети, които участваха на срещата с министъра?
- Заедно с ректорите на останалите два университета (МГУ и ХТМУ) споделихме с Министър Денков, че не разбираме какви са претекстовете, каква цел се преследва и какво се чака от висшето обучение в България с сходни дейности.
Тези университети са познати с наименованията си в България, Европа и света от десетилетия. Тези висши образователни заведения имат основна роля за подготовка на експерти за стратегически браншове на българската стопанска система.
- Откога съществува Лесотехническият университет?
- България има 97-годишни обичаи и опит в региона на лесотехническото обучение. От 1953 година Лесотехническият университет е независимо висше учебно заведение.
- Появиха се обаче редица рецензии за огромния брой висши учебни заведения в България и в това време за не изключително високо качество на образованието. Така ли е?
- Напомням, че броят на висшите учебни заведения в България през последните 30 години се усили, само че не по избор на съществуващите преди този момент висши учебни заведения, които са с десетилетни обичаи и одобрени специалности.
Искам да припомня също, че преди няколко години
Съветът на ректорите одобри мораториум
върху разкриването на нови факултети и университети.
Не мога също да си показва по какъв начин намаляването на количеството на университетите ще докара до повишението на качеството на образование и научноизследователска работа.
- А по какъв начин би могло качеството да се увеличи, съгласно Вас?
- Според нас, намаляването на броя на университетите на машинален принцип посредством основаването на мегаструктури освен няма да докара до повишение на качеството на образование и научноизследователската работа. Нещо повече, то ще докара до понижаването им и ще има тежки последици за обществото.
Подобни дейности биха довели и до отлив на кандидат-студенти, заради загуба на одобрената еднаквост на университетите.
Академичният съвет на Лесотехническия университет изрично не приема обединяването на университетите и висшите учебни заведения в Република България.
- Би ли довело едно такова уедряване до редуциране на чиновници, в това число преподаватели?
- Броят на преподавателите и чиновниците в Лесотехническия университет е редуциран до хигиеничен най-малко и тяхното понижаване към този момент е невероятно.
По-скоро изпитваме дефицит, заради недофинансиране и с дребните хонорари мъчно привличаме подобаващи експерти. Според нас е илюзорна визията за понижаване на разноските посредством редуциране на преподаватели и чиновници.
Подобно деяние би довело до тежки последствия
за просветителния и научноизследователски развой и тяхното осъществяване на модерно равнище.
- А по какъв начин би трябвало да се контролира броят на студентите, тъй че да дава отговор на потребностите на стопанската система?
- Разбира се, че броят на студентите би трябвало да бъде контролиран. Вероятно има специалности, по които студентите са задоволително, само че за други са нужни повече студенти, където има недостиг на фрагменти. В доста огромна степен това се отнася за студентите, които ЛТУ образова.
- Колко са студентите в Лесотехническия университет и кои са специалностите, които обезпечават добавена стойност за стопанската система?
- Общият брой на обучаваните студенти и докторанти в Лесотехническия университет е 3047. 287 от тях са задгранични студенти и докторанти от 23 страни.
Университетът е неповторим теоретичен и учебен център, който приготвя експерти с висше обучение в 8 професионални посоки, в 11 базови специалности: Горското стопанство, Технология на дървесината и мебелите, Ландшафтната архитектура, Екология и запазване на околната среда, Ветеринарната медицина, Агрономство, Растителна отбрана, Инженерен дизайн (интериор и дизайн за мебели), Компютърни технологии в мебелната промишленост, Алтернативен туризъм и Стопанско ръководство, които основават добавена стойност за цели икономически браншове.
- Едни от рецензиите към сегашните висши образователни заведения са, че бълват безработни висшисти. Как се осъществят вашите студенти на пазара на труда?
- Университетът има основна роля за образованието на качествени експерти, призвани да градят бъдещето на Република България. Доказателство за това са двете " Мини-Нобел " награди на посолството на Кралство Швеция в България, с които са удостоени студенти за показани изключителни качества, задълбочени научни ползи и принос в региона на екологията и опазването на околната среда. Гордеем се с два златни медала от Международния панаир в Пловдив, които са връчени за серийно създавани мебелни секции по план на студенти от специалността " Технология на дървесината ". Гордеем се с първите две места от състезанието " Зелена кухня на BOSH ", връчена на два екипа от специалността " Инженерен дизайн (интериор и дизайн за мебели) " и доста други планове, създадени от наши студенти взаимно или за общински и районни администрации и бизнеса.
Реализацията на възпитаниците на Лесотехническия университет е висока и този индикатор се отразява за
челните места в Рейтинга на професионалните посоки (ПН)
За тази цел ние поддържаме връзка с редица структури: Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие, Министерството на туризма, Изпълнителна организация по горите, Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури, общините в България, Изпълнителна организация по лозата и виното, Камарата по дървообработваща и мебелна индустрия, Съюза на ловците и рибарите в България, както и с редица бизнес организации за решение на научни и научно-приложни проблеми в областите на горското стопанство, ландшафтната архитектура, опазване и умножаване дивечовото и рибно благосъстояние на страната, дървообработващата и мебелната промишленост, екологичен мониторинг, запазване и обогатяване на флората и фауната, ветеринарната медицина, агрономството и растителната отбрана.
По наши анкетни изследвания, делът на работещите по специалността за обособените професионални посоки варира сред 47 и 100%. Съществено въздействие оказва нивотото на възнаграждение в другите браншове, заради което част от завършващите се насочват към други по-високо платени специалности. По-тази причина има важен дефицит на фрагменти с висше обучение за Горското стопанство, Горската индустрия, Аграрния бранш и други Затова дефинираме като съществени проблеми демографският, сривът в учебното обучение и финансовите компликации на стопанските браншове и бизнеса в страната.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ