„И сам в зори на третия уречен ден ще стана”
Чистият четвъртък или Велики четвъртък е най-важният ден от Страстната седмица. На този ден са се случили следните събития от Христовите пристрастености: тайната вечеря на Иисус с неговите апостоли, последната молитва в Гетсиманската градина под Елеонския рид и измяната на Юда.
Нека си напомним стихотворението на великия стихотворец и публицист Борис Пастернак, отдадено на събитията от днешния ден, случили се през 33 година от раждането на Христа. Преводът е на Кирил Кадийски.
Гетсиманската градина
От звезден рояк бе огрян завоя на пътя по заобления скат. Край планината Елеонска своя извечен път прорязал бе Кедрон.
Моравата бе тук на половина — и почваше самият Млечен път. Напираха сребристите маслини по въздуха да тръгнат да вървят.
Достигнаха градина. Зад стената оставил учениците, преклонен той сподели им: „ До гибел скърби душата, постойте тук и бодърствайте с мен. "
Той се отхвърли — без противоборство! — като от непознат, непотребен му ресурс, от всемогъщество и чудотворство и към този момент беше смъртен, като нас.
И завършек на крах и на гибел студена бе нощният безконечен хоризонт. Безлюдна беше цялата вселена и единствено тук бе място за живот.
И втрещен в тая бездна черна, страшна, до безкрайност и без начало — и без брод, с молба да го отмине тая чаша вопиеше към бога в кървясъл пот.
Смекчил с молитва смъртната отмалялост, излезе гой. Налегнати от сън, в коилото край пътя, до стобора, лежаха учениците извън.
Разбуди ги: „ Вас бог сподоби ви да сте край мен, а спите до един! Ще се предам в ръцете нечестиви. Отива человеческият наследник! "
Не беше приключил и като по чудо с димящи факли, с мечове гмежта изскочи и пред скитниците — Юда с предателска целувка на уста.
И Петър меч извади и отсече ухото на един бандит той, само че чу: „ Недей да вадиш нож, дребосъче, не се гневи, на мястото си спри!
Нима не може воинство крилато да ми изпрати моят благ татко? Без косъм да ми падне от главата, те биха се разпръснали в нощта.
Но книгата на дните си оскъдни дочетох аз като дисциплиниран наследник. Сега написаното ще се сбъдне и дано да се сбъдне то. Амин.
Ти виждаш, времето е като алегория, лети и би могло да изгори. Аз в името на нейното величие ще вляза в гроба самичък. И самичък в зори
на третия уговорен ден ще стана. И — както трупи по река — на съд към мене като корабни кервани от мрака вековете ще текат. "
Борис Пастернак 1949 г.
Нека си напомним стихотворението на великия стихотворец и публицист Борис Пастернак, отдадено на събитията от днешния ден, случили се през 33 година от раждането на Христа. Преводът е на Кирил Кадийски.
Гетсиманската градина
От звезден рояк бе огрян завоя на пътя по заобления скат. Край планината Елеонска своя извечен път прорязал бе Кедрон.
Моравата бе тук на половина — и почваше самият Млечен път. Напираха сребристите маслини по въздуха да тръгнат да вървят.
Достигнаха градина. Зад стената оставил учениците, преклонен той сподели им: „ До гибел скърби душата, постойте тук и бодърствайте с мен. "
Той се отхвърли — без противоборство! — като от непознат, непотребен му ресурс, от всемогъщество и чудотворство и към този момент беше смъртен, като нас.
И завършек на крах и на гибел студена бе нощният безконечен хоризонт. Безлюдна беше цялата вселена и единствено тук бе място за живот.
И втрещен в тая бездна черна, страшна, до безкрайност и без начало — и без брод, с молба да го отмине тая чаша вопиеше към бога в кървясъл пот.
Смекчил с молитва смъртната отмалялост, излезе гой. Налегнати от сън, в коилото край пътя, до стобора, лежаха учениците извън.
Разбуди ги: „ Вас бог сподоби ви да сте край мен, а спите до един! Ще се предам в ръцете нечестиви. Отива человеческият наследник! "
Не беше приключил и като по чудо с димящи факли, с мечове гмежта изскочи и пред скитниците — Юда с предателска целувка на уста.
И Петър меч извади и отсече ухото на един бандит той, само че чу: „ Недей да вадиш нож, дребосъче, не се гневи, на мястото си спри!
Нима не може воинство крилато да ми изпрати моят благ татко? Без косъм да ми падне от главата, те биха се разпръснали в нощта.
Но книгата на дните си оскъдни дочетох аз като дисциплиниран наследник. Сега написаното ще се сбъдне и дано да се сбъдне то. Амин.
Ти виждаш, времето е като алегория, лети и би могло да изгори. Аз в името на нейното величие ще вляза в гроба самичък. И самичък в зори
на третия уговорен ден ще стана. И — както трупи по река — на съд към мене като корабни кервани от мрака вековете ще текат. "
Борис Пастернак 1949 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ