Чичото на хан Аспарух - Шамбат, издигнал през 620 г.

Чичото на хан Аспарух - Шамбат, издигнал през 620 година града Башту на мястото на зала Аскал Внучка на Борис I популяризира християнството по тези земи
Още в библията е разказано първото братоубийство - Каин убива брат си Авел. За страдание международната история за следващ път става очевидец на сходно клане - войната в Украйна. Два приятелски народа се изправиха един против различен за преразпределение на територии, население, естествени благосъстояния и въздействие. Но все пак нито руснаците, нито украинците могат да трансформират общото си минало и може би там би трябвало да потърсят мощ, с цел да превъзмогнат разликите си. Украинската и съветски истории са неразривно свързани още от момента на първото по-значимо държавно формирование - основаването на Киевска Рус. И в случай че тези нации са братя, то ние, българите, може да твърдим, че сме техният братовчед, който им е помагал неведнъж. Делата на доста българи са оставили трайна диря в историята на двата народа.

Навярно мнозина знаят, че гробът на хан Кубрат дружно с погребалното богатство е открит преди повече от век в Малая Перешчепина, на територията на Украйна. Но надали подизират, че историята на модерна Украйна е тясно обвързвана с българската и въпреки там това да се отхвърля от мнозина, в последните години си проправят път едва известни обстоятелства и теории.

Според най-разпространената версия, столицата на страната Киев е учредена от трима братя - Кий, Щек и Хорив, както и от сестра им Либед. Но съгласно " Историята на Джагфар ", създател на града е Шамбат - брат на хан Кубрат и чичо на Аспарух. Според редица учени създателят на града няма славянски корени както гласи формалната версия, а е по-скоро с ирански генезис. Според текста, по разпореждане на Кубрат Шамбат издигнал през 620 година на мястото на зала Аскал града Башту и с огромна войска от българи, анчийци и саклани потеглил против аварите. След като ги разрушил, се провъзгласил за самостоятелен държател и нарекъл страната си Дулоба - на рода, от който произлиза - Дуло. Като разбрал това, хан Кубрат наредил на брат си да се завърне, само че той отказал и по този начин получил прозвището си " Кий " - отрязания, отделилия се. След 33 години независимо ръководство и реализирани многочислени победи над алманци и фаранги, през 658 година бил разрушен от франките и се завърнал на работа при Кубрат. Ханът го оставил на поста наместник на Башту и защото популацията му било признателно за стореното, кръстили цитаделата на името му - " Шамбат ", а града нарекли с прозвището му " Кий ".

Като косвено удостоверение на тази доктрина може да се одобри и писаното от византийския император Константин IV Багренородни в труда му " За ръководството на империята ", в който упоменава града като " Самбатас " - отговарящо на българското Шамбат.

И в случай че тази доктрина за създателя на Киев към момента не е потвърдена изцяло, то за българското присъединяване в покръстването на Киевската страна има премного доказателства. Така стигаме до княгиня Олга, брачна половинка на княз Игор I и майка на княз Светослав, от чието име ръководи над 20 години. Олга с християнско име Елена е родена към 890 година в " Плисков ". Официалната версия е, че това е днешният град Псков, само че той е учреден през 903 година От друга страна в историческите източници написа, че тя е била изпратена от Плисков, била е начетена и християнка. Малко евентуално е в колибите, намиращи се в края на 9 век на местото на бъдещия град Псков, да се е родила, покръстила и образовала бъдещата княгиня. От друга страна Плисков като топоним е доста непосредствен до някогашната българска столица Плиска, в която в действителност би могла за израстне бъдещата управница. Съдейки по ръководството й като регент, тя демонстрира отлични държавнически умения, като ловко пропагандира християнството. Тези качества не би могла да получи с една аудиенция в Константинопол,(каквато тя прави при император Константин Багрянородни), а за построяването им са нужни дълги години в огромен образован център, какъвто по това време с изключение на Константинопол и Рим, били българският царски двор или огромен манастир, какъвто тогава на север от България не съществувал. Според доста учени, княгиня Елена е внучка на княз Борис I и щерка или племеница на цар Симеон Велики. В съветската и украинска истории княгиня Олга-Елена остава като първи държавен началник, приел и разпространявал християнството в тези земи. Затова Руската православна черква я въздига до равноапостолка и я канонизира като първа съветска светица. Освен това тя съумява и да сплоти немалка част от славянските племена в един общ държавен организъм.

И в случай че по нейно време приелите христовата религия са били единствено обособени персони от елита на страната, то при ръководството на нейния внук княз Владимир християнството се постанова като държавна вяра. В доста хроники се загатва една от съпругите му като " Болгаринята ". Някои откриватели смятат, че това е принцеса Анна, която е с византийски генезис. Но други оборват тази теза с довода, че Киевска Рус е покръстена с преобладаващо българско присъединяване и по тази причина Анна е българка. Има и трета теза - че тя е принцеса с български корени от Волжска България. Така или другояче, в историята тя остава с прозвището " Българката " и като майка на князете Борис и Глеб, с християнски имена Роман и Давид. Двамата братя били славни войни и също са канонизирани от Руската православна черква като настойници на Русия. След гибелта на татко си двамата са убити от брат си Святополк в битка за престола.

Княз Владимир имал многочислени наследници - 13 синове и не по-малко от 10 дъщери от най-малко 7 съпруги.

Но да се върнем на покръстването на Киевска Рус, подхванато от княз Владимир след похода и успеха му над волжките българи. В Йоакимовия ръкопис написа: " Владимир потегли на поход против българите и като ги победи, подписа мир и се покръсти дружно със синовете си, а и цялата Руска земя покръсти. А пък българският цар Симеон му изпрати доста учени, духовници и книги ".

Би могло да се одобри, че става дума за книги от Симеоновия " Златен век " или че се засяга цар Роман, който също от време на време наричали Роман-Симеон по името на дядо си.

След покръстването Владимир желае от византийския император да му изпрати свещеници. В резултат на молбата му в Киев дошъл Михаил, който се заел с организацията на новата черква и кръщаването на съветския народ. Според някои Михаил бил от Сирия, само че най-вероятна е българската диря. А точно, че Михаил бил българин. След покръстването на Киев и покрайнините той се насочва към Новгород, където учредил епископат, а след това и в Ростов. Така Михаил станал първият съветски митрополит - началник на новоизградената черква. По-късно е канонизиран и остава в историята като " Михаил Киевский ".

След като популацията към този момент е приело новата вяра, на дневен ред идват и въпросите  на какъв език ще се водят службите и надлежно каква книжнина ще се употребява. Митрополит Михаил постанова старобългарския като богослужебен и държавно-административен език, а с това и кирилицата.

Няколко века по-късно, в миг на вътрешни междуособици и нападения на азиатски племена в Русия, се появява фигурата на Киприан. Роден е във Велико Търново и се приема, че е родственик на Григорий Цамблак или на патриарх Евтимий. Замонашва се в Атон и е изпращан нееднократно на задачи, които да контролират църковни разногласия сред обособени автокефални църкви или да сдобряват обособени съперничещи си крила в някоя от тях. Така, откакто реализира помиряване сред Сръбската и Българската православни църкви, Константинополският патриарх Филотей изпраща Киприян в североизточните земи, с цел да сдобри Московското княжество и Литовската страна, чийто спор застрашавал православието в този завършек на Европа. Литовските князе недоволствали от духовния глава на Русия - Великоруския митрополит, който поддържал единствено московския княз и не обръщал внимание на паството в другите княжества. Съществувала действителна заплаха там да се настани католицизмът. През 1375 година цариградският патриарх Филотей ръкополага Киприян за Киево-Литовски митрополит за запазването на православието в Русия. Това предопределение обаче не е признато задушевно от московския властник Дмитрий Донски, който се опълчва на този избор. Чак година след гибелта му Киприан бил тържествено посрещнат в Москва като Всерусийски митрополит. Вследствие неуморната му работа съумял още веднъж да сплоти в духовно отношение съветските земи и предотвратил опитите за навлизане и агресия на католицизма. По негово време се активизирало строителството на манастири като духовни средища в просторните съветски земи. В книжовната си активност въвел Патриарх Евтимиевата правописна промяна в съветските земи, превел е голям брой богослужебни книги, създател е на жития на светци. С неговото име се свързва и неуспехът на Тамерлан да превземе Москва. Когато войските му били при река Дон, Киприан подрежда да се донесе от Владимир чудотворната икона на Света Богородица, която е посрещната пред Москва от духовенството и народа. Легендата гласи, че Света Богородица се явила насън на Тимур и му наредила да се откаже от делото си. Той напуща Дон и се завръща в земите си. За делото и живота на Киприян най-точни може би биха били думите на племеника му Григорий Цамблак, написани в " Похвално слово за митрополит Киприан ": " Него нашето Отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за доста се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от предпочитание за него тъгувахме и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни! "

Григорий Цамблак има сходна орис с тази на Киприан. Роден във Велико Търново в знатно семейство, от ранни години се отдава на църквата. Пребивава в Атон, измежду цариградското духовенство, свещеник е поредно на няколко манастира, до момента в който малко преди гибелта си през 1406 година Киприан не го вика в Русия, с цел да му помогне в необятната си църковна задача. Избран за Киевско-Литовски митрополит, Цамблак продължава делото на Киприан, като се занимава както с църковно-просветителска активност, по този начин и с книжовна.

По-нататък висши църковни постове в Руската православна черква заемат и други българи. Четиридесет години по-късно митрополитският пост за цяла Русия още веднъж заема наш съотечественик. Това бил митрополит Григорий Болгарин. В края на 15 век нравствен лидер на съветския народ е Митрополит Йосиф, за който формалната историография твърди, че произлиза от знатна западноруска фамилия, само че съдейки по прозвището му, изводите оставям на читателя.

Следващите няколко века по разбираеми аргументи България не би могла да изпрати свои сънародници в съветските земи да проповядват християнството, да провеждат църквата и да творят на полето на книжовността. Но при започване на 20 век със започването на Първата международна война и избухналата Октомврийска социалистическа гражданска война и последвалите държавни и социално-политически промени в украинската и съветската истории оставя диря още един българин - Кръстьо Георгиев Станчев, или както е прочут в Украйна и Русия - Христиан Раковский. Роден е през 1873 година в Котел, като майка му е племенничка на революционера Георги Раковски. Учи в гимназиите във Варна и Габрово откъдето е изключван за революционна пропаганда, а след довеждане докрай на междинното си обучение следва медицина във Женева. През 1887 година трансформира публично името си, като взима семейството на великия си родственик и става Кръстьо Раковски. В Швейцария се свързва с дейци на комунистическото придвижване и става уверен болшевик. След като следва с изключение на в Женева, по този начин и в Берлин и Монпелие, отпътува за Русия, където се дами за Елисавета Рябова. Тя обаче умира пет години по късно. В идващите години пътува постоянно из Европа, пропагандирайки марксистките хрумвания. По време на Първата международна война се занимава с антивоенна активност в Румъния, Германия, Русия и Украйна. След експлоадирането на Октомврийската гражданска война Раковски интензивно се включва в установяването на новата власт в качеството на комисар-организатор към Совнаркома (Съвет на националните комисари - по този начин се е наричало държавното управление до 1946 г.) на РСФСР. След установяването на руската власт в Украйна е първият министър-председател на страната до 1923 година, като съвместява и поста на министър на външите работи. За страдание, по-нататъшната му орис е като на всички изявени дейци на партията и страната. През 1937 година е задържан и наказан в скърпен развой и през 1941 година е разстрелян.