„Зачеркни го от завещанието. Той е осиновен“, казваха ми дъщерите, а мен ме болеше сърцето
Чичо ми има доста огромно семейство. Той е благ и свестен човек. Освен това си откри блага и красива жена, тъй че в дома им царува приказна идилия. Пътищата ни не се пресичат доста постоянно, само че към момента поддържаме връзка.
Чичото и брачната половинка му към този момент са над 60-годишни. През годините на брака си те станаха на два пъти родители, а също по този начин осиновиха момче, което неотдавна навърши 17 години.
На осиновяването чичо ми се реши преди 13 години. Момчето на процедура му бе родственик – наследник на втория му братовчед. Мъжът беше вкаран в пандиза 10 години, а майката почина трагично.
Чичо Васил не можеше да подмине непознатата тъга и реши да осинови 4-годишния си племенник. Жена му го поддържа в това. Освен това дъщерите им към този момент бяха пораснали. Ето по този начин дребният Петър се озова в фамилията им.
Детето беше диво и несоциализирано. Спеше под леглото и изпитваше компликации даже с приборире за хранене.
Любовта на осиновителите и техните грижи обаче направиха знамение – момчето разцъфна. Петърчо растеше като благо и чинно момче, радващо се на дребните неща и удивляващо със качествата си.
Всички обичаха момчето, с изключение на сестрите му. По-голямата щерка показваше неприязънта си във всеки един миг. Тя го възприемаше като съперник.
Десет години по-късно чичо Васил със свито сърце стартира да прави запитвания, с цел да разбере по какъв начин вървят нещата с родиния татко на Петър. За негова наслада той не поискал да вземе детето и след излизането си от пандиза липсващ нанякъде.
Тогава дъщерите му вдигнали скандал, тъй като разбрали, че техният осиновен брат към този момент е с тях вечно. Разделянето на наследството бил казусът.
Освен това, по една случайност, тъкмо тогава чичо ми се разболя съществено и реши да направи наследство. В този миг родните му деца безусловно полудяха.
След като разбрали, че татко им желае да остави ⅓ от имуществото на Петя, те му дали избор: или той пренаписва наследството, или те ще отидат в съда и ще си вземат„ своето “.
Те безусловно настояли чичо Васил да изключи осиновения си наследник от наследството си.
Родителите не очакваки сходно нещо от дъщерите си. Наследството било солидно – щяло да стигне за всички, само че те били непримирими. Щели да се борят до дъно.
Само че чичо Васил и жена му също не считали да отстъпват.
— Петър е наш наследник. Ние го отгледахме, значи и той би трябвало да получи нещо от нас! – споделил чичо.
— Тогава ние ще спрем да поддържаме връзка с вас и няма да ви оказваме помощ по никакъв метод! – споделила по-голямата сестра.
Грозният фамилен скандал толкоз натъжил чичо ми, че той бил хиспотализиран. Дъщерите оповестили протест и даже не посетили татко си в болничното заведение. Е, не са ли зли? Готови са на всичко в името на облагата.
Чичо Васил не счита да лиши осиновения Петър от наследството си – и постъпва вярно.
Знам единствено, че осиновеният наследник постоянно ще поддържа родителите си и няма да ги остави в неволя, само че от личните си дъщери може да чака всичко. Явно парите за тях са по-важни от фамилията им.
