Езикът като нож, езикът като цвете, езикът като нищо на света |
Четвъртият арбитър на мача сред Пари Сен Жермен и Истанбул Башакшехир - Себастиан Култеску, наскърбява на расова основа асистент треньора на турския тим, камерунеца Пиер Уебо; той го наскърбява единствено с една дума. Тази дума е име на цвят.
Веднага след обидата... двайсет и двама млади мъже застиват като скулптури от сол, играта е спряна. След като най-после се окопитват - отиват да заседават в съблекалните.
Освен че демонстрира какъв голям котел с миш-маш е актуалният свят (камерунци треньори на турски отбори), това известие демонстрира и друго. Езикът.
Езикът в новите времена, споделяше Макс Вебер, се разомагьосва.
Макс Вебер е баща на социологията и той, естествено, не говореше тъкмо за езика, а изобщо – за света. За героичния и малко комичен опит на хората да обяснят всяко Нещо в Света с разсъдъка си; този див ентусиазъм на актуалния човек към модернизация, към „ обяснение на всичко необяснимо ”... който към този момент явно се оттича и замира...
Но, по този начин де – имахме времена, в които ни се струваше, че езикът към този момент не е средство на жреците и оракулите, с което те правят заклинания или пророчества... а е просто едно еволюционно, човешко постижение (ха, постижение?!), едно чисто, ясно и лишено от мистика средство за връзка. Не по-различно от птичето чуруликане или джавкам на кучетата.
Ах, по какъв начин хубаво беше споделил един от сюрреалистите (мисля, че Бретон), че... и зад най-сложните и мъгляви изявления на учения се крият ония буйни праисторически вопли, с които животното показва своите първоначални усеща... Да, птиче чуруликане е човешкият език! Ясно, рационално (научно) обяснимо средство за другарство. Имаше светли времена (да речем – след дадаистите и абсурдистите на 20-и век), в които умните хора усещаха това, знаеха го, радваха му се и се възползваха от него...
В тия времена ние знаехме: езикът не е бич на робовладелците – той не е нищо повече от средство за другарство! Той няма магични, заклинателни, дамгосващи, убиващи и свръхестествени свойства... Защото в нашия логичен и разумен свят няма място за магични и заклинателски неща, за обети и проклятия...
Защото във времената, в които езикът е бил магичен инструмент – той е бил и постоянно инструмент на робовладелците! Казваш дума – и посредством нея задължаваш, само че освен задължаваш, само че ти и обричаш, омагьосваш, проклинаш и запечатваш! Казвало се е: казана дума – хвърлен камък. Тоест – думата има лична тежест и може да убива. Което е ужасяващо, единствено по себе си. Не единствено че демонстрира злокобен примитивизъм в мисленето, само че и чисто и просто дава още едно рисково оръжие в арсенала на насилниците, а точно – думите.
Във времената, в които езикът е бил подобен камшик в ръцете на робовладелците, да се приказва свободно е било немислимо! Мери си приказките! – това е бил постоянно девизът в тези времена (и това в действителност са Всички времена до, да речем, 20-те години на 20-и век).
Играта на двата футболни тима също е нещо извънредно условно (като езика), също е въпрос на регламенти и на sacrificium intellectus (пожертване на интелекта), т.е. – с цел да имаме вяра на една игра, въпреки всичко би трябвало да се вдетиним и оглупеем малко или повече...
И въпреки всичко, поради една дума да се спре работата на двайсет и двама възрастни индивида, играчи и експерти... да се осуети мероприятие, за което са дадени милиони... и хиляди да изпаднат в ступор от отвращение... това не е ли малко прекомерно. Поне по този начин ми се коства.
Но какво да вършим - това е актуалното състояние! Средновековието се завръща с цялостна мощ. Имаме нова чума (макар че в смешно понижен и несмъртоносен вид), имаме (най-важното) тъмен и несъизмерим боязън от новата чума, имаме параноя, имаме суеверия (научни, най-често), имаме успех на нелепостта, имаме мъждив смут от бъдещето, недоверчивост, неприязън, отвод от полезностите на цивилизацията и най-важното – нерешителен, съвсем непринуден отвод от независимост... А ето – към този момент имаме и ново „ обаяние на езика ”! Езикът още веднъж е средство за заклинания...
...отново, вместо да е чист, явен, разумен инструмент на общуването (което ще рече също, че на думите не се отдава по-голяма значителност от тази – на носители на информация), той е станал дивашко приспособление за проклинане и заклеване!
Отново има думи, които „ не би трябвало да се споделят, тъй като... ” и след " тъй като " няма никакво рационално пояснение за какво. Или има пояснение – само че обяснението е толкоз оплетено и ограничаващо мисленето, че всяка рационалност се не помни.
Тук ще си разреша да загатна един актуален феномен: Убиване на рационалността посредством гротескна свръхрационалност. Новите цензори пускат такива заплетени пояснения, сякаш рационални, на своите съображения, че всяка светлина угасва. Книжничество и притворство, между другото.
В старите славянски езици (тоест, в славянския праезик, на който са говорели славяните в блатата по Днепър, представители на така наречен Зарубинецка култура) даже не се е употребила думата... мечка!
Ето – за това говорех! В най-тъмните и мрачни времена на наколни жилища и ритуални изгаряния на живи хора за омилостивяване на боговете – в тия времена езикът е бил „ заветен ”! И в този смисъл – всяка дума е имала ритуално, мистично, магично свойство! Тоест – по този начин са вярвали примитивните, диви наши прадеди (ужасявам се, че сегашните диваци също напълно искрено имат вяра в това, говорейки за всякакви „ трептения ”). И те – тия диваци от блатата – вместо думата „ мечка ” са употребявали един характерен евфемизъм! Вместо „ мечка ” те са казвали „ оня, който яде мед ”! Така са казвали те на мечката! Само и единствено да не упоменат името ѝ! Медо-ед! Откъдето се е получила и думата в доста от славянските езици: медвед! Да ви наподобява този исторически факт на нещо от съвремието ни? Или на доста неща?
От тайнствен смут от една дума. Защото даже когато си я помислиш, тя може по магичен метод да „ извика ” това нещо, което се отбелязва с думата. Тоест – като кажеш шибаната дума „ мечка ” и все едно... самата мечка е тук!
За диваците думата и нещото (означаващото и означаемото) са... едно и също.
И оттова идват в действителност едни страховити исблъсъци... и по този начин стартира Средновековието!
А ние към този момент сме очевидци по какъв начин цели раздели от езика са наречени „ език на омразата ” и върху тях е наложено табу. И те към този момент се назовават по този начин: „ думата с Н ” или „ думата с К ”.
Човешките усеща. Те са изтъкнати. Да не нараним нечии човешки усеща – по този начин споделят новите шамани като аргумент за своите мракобесни занимания с езика. И вършат от езика още веднъж една мътна, средновековна плетеница от вълшебен заклинания и проклятия.
Една казана дума и мачът е спрян. Публиката се разотива, абсурдът се разгаря. Казалият думата е съответно глобен.
Кога ли ще се случи (отново) по този начин, че поради една казана дума споделилият я ще бъде изгорял на клада?
Примерно поради думите: И въпреки всичко тя... се върти!
Кога още веднъж за думата „ върти ” ще се горят хора по площади?
Дано това са единствено тревожни догатки.
Веднага след обидата... двайсет и двама млади мъже застиват като скулптури от сол, играта е спряна. След като най-после се окопитват - отиват да заседават в съблекалните.
Освен че демонстрира какъв голям котел с миш-маш е актуалният свят (камерунци треньори на турски отбори), това известие демонстрира и друго. Езикът.
Езикът в новите времена, споделяше Макс Вебер, се разомагьосва.
Макс Вебер е баща на социологията и той, естествено, не говореше тъкмо за езика, а изобщо – за света. За героичния и малко комичен опит на хората да обяснят всяко Нещо в Света с разсъдъка си; този див ентусиазъм на актуалния човек към модернизация, към „ обяснение на всичко необяснимо ”... който към този момент явно се оттича и замира...
Но, по този начин де – имахме времена, в които ни се струваше, че езикът към този момент не е средство на жреците и оракулите, с което те правят заклинания или пророчества... а е просто едно еволюционно, човешко постижение (ха, постижение?!), едно чисто, ясно и лишено от мистика средство за връзка. Не по-различно от птичето чуруликане или джавкам на кучетата.
Ах, по какъв начин хубаво беше споделил един от сюрреалистите (мисля, че Бретон), че... и зад най-сложните и мъгляви изявления на учения се крият ония буйни праисторически вопли, с които животното показва своите първоначални усеща... Да, птиче чуруликане е човешкият език! Ясно, рационално (научно) обяснимо средство за другарство. Имаше светли времена (да речем – след дадаистите и абсурдистите на 20-и век), в които умните хора усещаха това, знаеха го, радваха му се и се възползваха от него...
В тия времена ние знаехме: езикът не е бич на робовладелците – той не е нищо повече от средство за другарство! Той няма магични, заклинателни, дамгосващи, убиващи и свръхестествени свойства... Защото в нашия логичен и разумен свят няма място за магични и заклинателски неща, за обети и проклятия...
Защото във времената, в които езикът е бил магичен инструмент – той е бил и постоянно инструмент на робовладелците! Казваш дума – и посредством нея задължаваш, само че освен задължаваш, само че ти и обричаш, омагьосваш, проклинаш и запечатваш! Казвало се е: казана дума – хвърлен камък. Тоест – думата има лична тежест и може да убива. Което е ужасяващо, единствено по себе си. Не единствено че демонстрира злокобен примитивизъм в мисленето, само че и чисто и просто дава още едно рисково оръжие в арсенала на насилниците, а точно – думите.
Във времената, в които езикът е бил подобен камшик в ръцете на робовладелците, да се приказва свободно е било немислимо! Мери си приказките! – това е бил постоянно девизът в тези времена (и това в действителност са Всички времена до, да речем, 20-те години на 20-и век).
Играта на двата футболни тима също е нещо извънредно условно (като езика), също е въпрос на регламенти и на sacrificium intellectus (пожертване на интелекта), т.е. – с цел да имаме вяра на една игра, въпреки всичко би трябвало да се вдетиним и оглупеем малко или повече...
И въпреки всичко, поради една дума да се спре работата на двайсет и двама възрастни индивида, играчи и експерти... да се осуети мероприятие, за което са дадени милиони... и хиляди да изпаднат в ступор от отвращение... това не е ли малко прекомерно. Поне по този начин ми се коства.
Но какво да вършим - това е актуалното състояние! Средновековието се завръща с цялостна мощ. Имаме нова чума (макар че в смешно понижен и несмъртоносен вид), имаме (най-важното) тъмен и несъизмерим боязън от новата чума, имаме параноя, имаме суеверия (научни, най-често), имаме успех на нелепостта, имаме мъждив смут от бъдещето, недоверчивост, неприязън, отвод от полезностите на цивилизацията и най-важното – нерешителен, съвсем непринуден отвод от независимост... А ето – към този момент имаме и ново „ обаяние на езика ”! Езикът още веднъж е средство за заклинания...
...отново, вместо да е чист, явен, разумен инструмент на общуването (което ще рече също, че на думите не се отдава по-голяма значителност от тази – на носители на информация), той е станал дивашко приспособление за проклинане и заклеване!
Отново има думи, които „ не би трябвало да се споделят, тъй като... ” и след " тъй като " няма никакво рационално пояснение за какво. Или има пояснение – само че обяснението е толкоз оплетено и ограничаващо мисленето, че всяка рационалност се не помни.
Тук ще си разреша да загатна един актуален феномен: Убиване на рационалността посредством гротескна свръхрационалност. Новите цензори пускат такива заплетени пояснения, сякаш рационални, на своите съображения, че всяка светлина угасва. Книжничество и притворство, между другото.
В старите славянски езици (тоест, в славянския праезик, на който са говорели славяните в блатата по Днепър, представители на така наречен Зарубинецка култура) даже не се е употребила думата... мечка!
Ето – за това говорех! В най-тъмните и мрачни времена на наколни жилища и ритуални изгаряния на живи хора за омилостивяване на боговете – в тия времена езикът е бил „ заветен ”! И в този смисъл – всяка дума е имала ритуално, мистично, магично свойство! Тоест – по този начин са вярвали примитивните, диви наши прадеди (ужасявам се, че сегашните диваци също напълно искрено имат вяра в това, говорейки за всякакви „ трептения ”). И те – тия диваци от блатата – вместо думата „ мечка ” са употребявали един характерен евфемизъм! Вместо „ мечка ” те са казвали „ оня, който яде мед ”! Така са казвали те на мечката! Само и единствено да не упоменат името ѝ! Медо-ед! Откъдето се е получила и думата в доста от славянските езици: медвед! Да ви наподобява този исторически факт на нещо от съвремието ни? Или на доста неща?
От тайнствен смут от една дума. Защото даже когато си я помислиш, тя може по магичен метод да „ извика ” това нещо, което се отбелязва с думата. Тоест – като кажеш шибаната дума „ мечка ” и все едно... самата мечка е тук!
За диваците думата и нещото (означаващото и означаемото) са... едно и също.
И оттова идват в действителност едни страховити исблъсъци... и по този начин стартира Средновековието!
А ние към този момент сме очевидци по какъв начин цели раздели от езика са наречени „ език на омразата ” и върху тях е наложено табу. И те към този момент се назовават по този начин: „ думата с Н ” или „ думата с К ”.
Човешките усеща. Те са изтъкнати. Да не нараним нечии човешки усеща – по този начин споделят новите шамани като аргумент за своите мракобесни занимания с езика. И вършат от езика още веднъж една мътна, средновековна плетеница от вълшебен заклинания и проклятия.
Една казана дума и мачът е спрян. Публиката се разотива, абсурдът се разгаря. Казалият думата е съответно глобен.
Кога ли ще се случи (отново) по този начин, че поради една казана дума споделилият я ще бъде изгорял на клада?
Примерно поради думите: И въпреки всичко тя... се върти!
Кога още веднъж за думата „ върти ” ще се горят хора по площади?
Дано това са единствено тревожни догатки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ