ПРОКОБА! Грях на Живков за 21 тона унищожава децата му
Четвърт век откогато Тодор Живков не е измежду живите, името му продължава се проинася с носталгия от едни и с злоба - от други. Макар синът му Владимир да си отиде от този свят неусетно преди 2 години, животът дна ъщеря му Людмила продължава да вълнува генерации, а гибелта й се трансформира в най- огромната мистерия за последните 42 години.
-->
Комунистическа принцеса или бяла птица на българската просвета в тотарния свят?
Каквото и да е определението за нея, тя остава в историята като
най-модерния политик от епохата на социализма
Носител е на новото време и смяната в опит да счупи оковите на Желязката завеса и да сложи България на картата на международното културно завещание.
Помогнаха ли й да почине, принудиха ли я да се самоубие, заспа ли във ваната? Десетки са версиите за гибелта й на 21 юли 1981 година, настъпила в разгара на грандиозните празнувания
за " 1300 години България " - план, на който тя посвети последните си 5-6 години.
Всеизвестни са съвсем всички елементи от 38-годишния живот на Людмила, кръстена на известната руска снайперистка Павличенко. Завършила Руската гимназия и Историческия факултет на Софийския университет " Климент Охридски ", тя се дами за инженера от Враца Любомир Стойчев и се ражда стилната икона Евгения Живкова. След развода той отпътува за Виена, а тя попада под магията на Иван Славков, от който е Тодор Славков.
Людмила постоянно е била обичаната щерка на Първия в страната. Затова и за никого не е огромна изненада скоростното й издигане в партията и възходящото й въздействие.
Само за 5 години Живкова става народен представител, член на държавното управление, влиза и във всемогъщото Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
В бързото издигане на Людмила мнозина прозират
подготовка за промяна на върха. Оттогава стартират и поредност от странни случки и събития, които приключват с съдбовен край.
Началото е на 12 ноември 1973 година, когато Тодор Живков чака щерка си на летището, с цел да го изпрати на следващата му аудиенция в Москва. Людмила закъснява поради поредност от срещи и моли водачът да натисне газта. Държавният " Мерцедес " се блъска челно в срещуположен " Москвич " и Людмила колкото да оживява след месеци в лечебни заведения - в София и Париж.
Случайна ли е злополуката?
Въпросът към момента е противоречив. Но е реалност, че след злополуката Людмила се преобразява. Обръща тил на формалната медицина, става вегетарианка, потегля по астролози и естрасенси.
Твърди се, че в болничното заведение в Париж зачестяват срещите й със западни специалисти и служби. А проблемите й на родна почва стартират да се задълбочават.
Осезаемо това става от 1979 година, когато здравето й внезапно се утежнява. Това се случва в навечерието на огромния й план - " Знаме на мира ".
По мотив оповестената от Организация на обединените нации Международна година на детето Живкова провежда огромна интернационална галерия на детски произведения, която прераства в първата асамблея в София с присъединяване на деца от 79 страни, открита на 16 август 1979 година Символ на асамблеята е построен мемориал в парковия комплекс " Камбаните ", където 68 камбани от разнообразни страни се бият единствено от деца в наличието на генералния шеф на ЮНЕСКО.
Следва посещаване в Индия и поредност от срещи, огранизирани от именития Николай Рьорих. Живкова припада на една от тях. Следва дълъг полет към Мексико, където тя безусловно е изнесена от самолета. Става й толкоз зле, че цялата стратегия е анулирана, а от София е изпратен характерен държавен аероплан, с цел да я транспортира по неотложност.
През всичките тези години Никой не споделя от какво тъкмо е страдала и това единствено по себе си е подозрително. За сметка на това има десетки изявления за това, че от началото на 1981 година тя изпада в тежко психическо положение.
Наистина ли е била в меланхолия?
Съмпение хвърля една аудиенция за концерт във Виена в края на май 1981 година. На формалната вечеря се появява змия на стената. Докато домакините изтръпват от смут, Людмила декларира с усмивка: Да се престорим, че не сме се срещали с нея ".
Това не са думи на обезверен, депресиран човек. Излъчват убеденост и религия в живота.
Само че и това не се връзва, тъй като през идващия месец Живкова се появява единствено на една интернационална среща във Варна, а юли въобще не отива до работа. За сметка на това стартира да гори записките си, даже тези с Ванга.
Заминава на отмора в Боровец,където е настанена в държавна вила. На съдбовния 20 юли Тодор Живком е при нея, предлага й да обядват, само че тя отхвърля и потегля незабавно за София с водача си Кирил Зафиров и бодигарда си Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция Бояна (в която 12 години по-късно се самоубива по-голямата щерка на президента Желю Желев) към 15 часа, тя ги праща за медикаменти в Правителствена болница като ги предизвестява, че ще пътуват назад за Боровец към 18-19 ч.
Двамата с водача донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая.
Към 18 часа единственият човек във вилата - камериерката, стартира да крещи под паника по телефона - в басейнчето на банята плува тялото на Людмила Живкова.
Оттук нататък стартират огромните мистерии
Линейката закъснява с повече от час, тъй като спукала гума. Реанимацията продължава часове. Баща й идва да пита по какъв начин е, а след това си отпътува за Боровец.
Чак на идващия ден, след аутопсия, е оповестено заключението на здравната комисия от шурея на Живков - учен Малеев.
Според него Живкова е умряла от мозъчен кръвоизлив.
Мурджев оспорва освен повода за гибелта, само че и датата. Той твърди, че още когато лекарите пристигнали, Живкова към този момент е била мъртва. Секретарката Ани Младенова споделя, че флакончето с медикаменти било празно, тя го скрила и поставила на негово място ново, само че извадила единствено две хапчета. Защо, по този начин и не стана ясно.
Едни от най-хубавите ни писатели, другари на Людмила, са безапелационни - тя е убита. В записките си татко й най-после на живота си също признава, че се съмнява във външно вмешателство.
Кой и за какво е желал гибелта й?
Има най-различни версии, само че множеството документалисти признават, че тя е била безпределно неуместна за оня исторически миг. На границата на два мегаблока в геополитически проект тя си е разрешавала да направи доста неща, които извисявали националното самоуважение на България. Това било неприемливо, тъй като в океана от комунистически интернационализъм никой не можел да бъде по-голям, по античен и по-значим от Съюз на съветските социалистически републики.
Факт е, че началото на 80-те от предишния век е най-мраковесния переод, в който болния Брежнев трансферирал съвсем всички пълномощия на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, който след това става и държавен глава. Тези години получават в литературата названието " интервал на застой " и се характеризират с обща рецесия в руския режим, възходящи отрицателни трендове в стопанската система и изключително нарастване на бюрократическия уред.
Руският публицист Аркадий Ваксберг счита, че Людмила може да е била убита от руските секрети служби, базирайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в руското държавно управление и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи татко си отпред на режима.
Репресиите в Съюз на съветските социалистически републики се постановат и в България
Независимо че несъгласията във върхушката грижливо се прикривали, било ясно, че дъщерята на Първия влиза в спор с праволинейните комунисти. Те се оплаквали в Москва от увлеченията на Людмила по източния мистицизъм и окултизма, за срещите й с Ванга, представяли ги като рисково " западно въздействие ". През юни министър председателят Станко Тодоров, считан за либерал, бил заменен с правилния на Москва Гриша Филипов - хардлайнер, роден в Съветския съюз, който даже български приказвал с съветски акцент.
Самият Живков признал преди гибелта си, че Комунистическа партия на Съветския съюз е подлагал на критика два пъти щерка му поради културната политика, която води.
Затова и той я отстронил от честванията за " 1300 години България " и я молил да се отдръпна от политическа дайност.
Людмила Живкова също постоянно споделяла по какъв начин я следели. Оглеждала се непрестанно, говорила безшумно, не хапвала нищо на обществени места. Подозирала във връзки с Москва даже защитата си.
Любомир Левчев твърди, че тя е била тровена отдавна. Доказателство било, че тюркоазеният й пръстен прошарен няколко дни преди гибелта й.
Казва също по този начин, че при започване на юли получил от нея бяла кърпичка, с която тя го молила да отиде с нея на погребението й.
Ако обаче Людмила е предусещала гибелта си,
за какво Ванга не е предизвестила никого
Когато вестта за кончината на Живкова стига по пророчицата, тя се разплаква и споделя: Не я видях аз тази гибел...
Какво се случва след ерата Людмила Живкова, е общоизвестно. Ден след гибелта й идва индиският министър на културата, само че си потегля без да бъде признат от никого.
Рязко понижават западните филми, пускани в българските кина, както и преводната литература от Западна Европа и Съединени американски щати.
Всички близки сътрудници на Живкова в " Културно завещание " са оповестени в корупция и уволнени, изселени или затворени.
Същото се случва и с най-близките й хора, взели участие в интервенцията " Бастет " в Странджа. На загадка аудиенция в София идва един от най-влиятелните членове на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, който след три години застана отпред на Съветския съюз - Константин Черненко. Неговата задача била на тушира напрежението сред българското управление и руското посолство.
Твърди се, че настояват му звук бил по две аргументи. Първо, тъй като новият американски президент Роналд Рейгън още с встъпването си в служба на 20 януари 1981 година оповестил, че ще усили четири пъти помощта, отпускана от Съединени американски щати на дисидентските придвижвания в Източна Европа.
И второ, тъй като руските ръководители треперели дали полската болест " Солидарност ", която смени управлението в страната в деня на кончината на Живкова, няма да се трансформира в социалистическа зараза.
Дали е имало съветска диря и дали е ликвидиране
към момента не е потвърдено, само че е реалност, че политическите проблеми в България се тушират след гибелта на Людмила, въпреки и за малко. Нейното място заема брат й - Владимир Живков. Той не споделя нито дума против сестра си, само че остава непознат и несъответствуващ за политиката човек. След измененията стартира да прави частен бизнес, потъва в анонимност и гибелта му прикова вниманието най-много поради обстоятелството, че умира на същата дата на Людмила - 21 юли, 40 години по-късно.
Странно съвпадане, което звучи като прокобна дата за семейството.
Дали Тодор Живков татко се е упреквал за гибелта на щерка си, за неудачите на сина си, за неуспеха на ръководството си, несъмнено в никакъв случай няма да разберем.
Но Житейската символика на цифрата 21 е съдбовна. Това е най-мистичното число, което осветява пътя за духовните хора и вкарва във безконечен мрак всички грешници.
Кой е най-големият грях на Живков?
Оказва се, че той също е обвързван с цифрата 21. Става сума за златния запас на България, който тихомълков бе изнесен в Москва през февруари 1959 г, а година по-късно продаден на смешна цена, с цел да покрие част от борчовете ни. Този малко прочут факт предшества и обосновава предлагането на Централен комитет на Българска комунистическа партия за обединение на Народна република България и Съветския съюз, прочут в историята като опита страната да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики през 1963 година
Случаят за продажбата на златото ни е разказан в детайли в книгите и на Крум Благов, и на Христо Христов.
Архивите демонстрират по какъв начин Живков е решил да продаде златото, с цел да върне част от задълженията към главния заемодател на комунистическото ръководство - Москва. На процедура, през 1960 година страната е пред банкрут и в цялостна неспособност да връща насъбраните валутни заеми на Москва. През 1960 година външният дълг на страната доближава до непостижимите за това време съвсем 3 милиарда лв..
Единственото, което тогава го избавя, е златният запас на България, който Тато скрито и еднолично харизва на Кремъл, връщайки част от задълженията, които натрупал.
" Не зная по какви аргументи, евентуално от съображения за сигурност, само че преди мен златният запас на страната ни беше изпратен за предпазване в руски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа ".
Думите са на Тодор Живков, казани в неговите " Мемоари ". Но те не са нищо повече от една откровена неистина.
Ценният метал, възлизащ на 20,1 тона, е продаден от съветската страна на четири партиди на 11 юли 1960 година Общо за него са платени 21 млн. $. От тях в българската хазна не влиза нито цент, тъй като са погасени единствено някои от просрочените отговорности на Живковото ръководство към Москва.
А като се има поради, че след 8-10 години интернационалните цени на златото скочиха над 10 пъти, то вредата за България е голяма, даже и да се има поради инфлацията. Но най-голямата вреда е не материална. А откраднатия суверенитет, гаранция и самочувствие на българите, чието национално благосъстояние, насъбрано през десетилетия, е подарено без тяхно познание.
От най-древни времета най-силната поличба е върху откраднатото злато. Не пощадявала нито фараони, нито императори, нито комунистически вождове...
-->
Комунистическа принцеса или бяла птица на българската просвета в тотарния свят?
Каквото и да е определението за нея, тя остава в историята като
най-модерния политик от епохата на социализма
Носител е на новото време и смяната в опит да счупи оковите на Желязката завеса и да сложи България на картата на международното културно завещание.
Помогнаха ли й да почине, принудиха ли я да се самоубие, заспа ли във ваната? Десетки са версиите за гибелта й на 21 юли 1981 година, настъпила в разгара на грандиозните празнувания
за " 1300 години България " - план, на който тя посвети последните си 5-6 години.
Всеизвестни са съвсем всички елементи от 38-годишния живот на Людмила, кръстена на известната руска снайперистка Павличенко. Завършила Руската гимназия и Историческия факултет на Софийския университет " Климент Охридски ", тя се дами за инженера от Враца Любомир Стойчев и се ражда стилната икона Евгения Живкова. След развода той отпътува за Виена, а тя попада под магията на Иван Славков, от който е Тодор Славков.
Людмила постоянно е била обичаната щерка на Първия в страната. Затова и за никого не е огромна изненада скоростното й издигане в партията и възходящото й въздействие.
Само за 5 години Живкова става народен представител, член на държавното управление, влиза и във всемогъщото Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
В бързото издигане на Людмила мнозина прозират
подготовка за промяна на върха. Оттогава стартират и поредност от странни случки и събития, които приключват с съдбовен край.
Началото е на 12 ноември 1973 година, когато Тодор Живков чака щерка си на летището, с цел да го изпрати на следващата му аудиенция в Москва. Людмила закъснява поради поредност от срещи и моли водачът да натисне газта. Държавният " Мерцедес " се блъска челно в срещуположен " Москвич " и Людмила колкото да оживява след месеци в лечебни заведения - в София и Париж.
Случайна ли е злополуката?
Въпросът към момента е противоречив. Но е реалност, че след злополуката Людмила се преобразява. Обръща тил на формалната медицина, става вегетарианка, потегля по астролози и естрасенси.
Твърди се, че в болничното заведение в Париж зачестяват срещите й със западни специалисти и служби. А проблемите й на родна почва стартират да се задълбочават.
Осезаемо това става от 1979 година, когато здравето й внезапно се утежнява. Това се случва в навечерието на огромния й план - " Знаме на мира ".
По мотив оповестената от Организация на обединените нации Международна година на детето Живкова провежда огромна интернационална галерия на детски произведения, която прераства в първата асамблея в София с присъединяване на деца от 79 страни, открита на 16 август 1979 година Символ на асамблеята е построен мемориал в парковия комплекс " Камбаните ", където 68 камбани от разнообразни страни се бият единствено от деца в наличието на генералния шеф на ЮНЕСКО.
Следва посещаване в Индия и поредност от срещи, огранизирани от именития Николай Рьорих. Живкова припада на една от тях. Следва дълъг полет към Мексико, където тя безусловно е изнесена от самолета. Става й толкоз зле, че цялата стратегия е анулирана, а от София е изпратен характерен държавен аероплан, с цел да я транспортира по неотложност.
През всичките тези години Никой не споделя от какво тъкмо е страдала и това единствено по себе си е подозрително. За сметка на това има десетки изявления за това, че от началото на 1981 година тя изпада в тежко психическо положение.
Наистина ли е била в меланхолия?
Съмпение хвърля една аудиенция за концерт във Виена в края на май 1981 година. На формалната вечеря се появява змия на стената. Докато домакините изтръпват от смут, Людмила декларира с усмивка: Да се престорим, че не сме се срещали с нея ".
Това не са думи на обезверен, депресиран човек. Излъчват убеденост и религия в живота.
Само че и това не се връзва, тъй като през идващия месец Живкова се появява единствено на една интернационална среща във Варна, а юли въобще не отива до работа. За сметка на това стартира да гори записките си, даже тези с Ванга.
Заминава на отмора в Боровец,където е настанена в държавна вила. На съдбовния 20 юли Тодор Живком е при нея, предлага й да обядват, само че тя отхвърля и потегля незабавно за София с водача си Кирил Зафиров и бодигарда си Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция Бояна (в която 12 години по-късно се самоубива по-голямата щерка на президента Желю Желев) към 15 часа, тя ги праща за медикаменти в Правителствена болница като ги предизвестява, че ще пътуват назад за Боровец към 18-19 ч.
Двамата с водача донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая.
Към 18 часа единственият човек във вилата - камериерката, стартира да крещи под паника по телефона - в басейнчето на банята плува тялото на Людмила Живкова.
Оттук нататък стартират огромните мистерии
Линейката закъснява с повече от час, тъй като спукала гума. Реанимацията продължава часове. Баща й идва да пита по какъв начин е, а след това си отпътува за Боровец.
Чак на идващия ден, след аутопсия, е оповестено заключението на здравната комисия от шурея на Живков - учен Малеев.
Според него Живкова е умряла от мозъчен кръвоизлив.
Мурджев оспорва освен повода за гибелта, само че и датата. Той твърди, че още когато лекарите пристигнали, Живкова към този момент е била мъртва. Секретарката Ани Младенова споделя, че флакончето с медикаменти било празно, тя го скрила и поставила на негово място ново, само че извадила единствено две хапчета. Защо, по този начин и не стана ясно.
Едни от най-хубавите ни писатели, другари на Людмила, са безапелационни - тя е убита. В записките си татко й най-после на живота си също признава, че се съмнява във външно вмешателство.
Кой и за какво е желал гибелта й?
Има най-различни версии, само че множеството документалисти признават, че тя е била безпределно неуместна за оня исторически миг. На границата на два мегаблока в геополитически проект тя си е разрешавала да направи доста неща, които извисявали националното самоуважение на България. Това било неприемливо, тъй като в океана от комунистически интернационализъм никой не можел да бъде по-голям, по античен и по-значим от Съюз на съветските социалистически републики.
Факт е, че началото на 80-те от предишния век е най-мраковесния переод, в който болния Брежнев трансферирал съвсем всички пълномощия на шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов, който след това става и държавен глава. Тези години получават в литературата названието " интервал на застой " и се характеризират с обща рецесия в руския режим, възходящи отрицателни трендове в стопанската система и изключително нарастване на бюрократическия уред.
Руският публицист Аркадий Ваксберг счита, че Людмила може да е била убита от руските секрети служби, базирайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в руското държавно управление и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи татко си отпред на режима.
Репресиите в Съюз на съветските социалистически републики се постановат и в България
Независимо че несъгласията във върхушката грижливо се прикривали, било ясно, че дъщерята на Първия влиза в спор с праволинейните комунисти. Те се оплаквали в Москва от увлеченията на Людмила по източния мистицизъм и окултизма, за срещите й с Ванга, представяли ги като рисково " западно въздействие ". През юни министър председателят Станко Тодоров, считан за либерал, бил заменен с правилния на Москва Гриша Филипов - хардлайнер, роден в Съветския съюз, който даже български приказвал с съветски акцент.
Самият Живков признал преди гибелта си, че Комунистическа партия на Съветския съюз е подлагал на критика два пъти щерка му поради културната политика, която води.
Затова и той я отстронил от честванията за " 1300 години България " и я молил да се отдръпна от политическа дайност.
Людмила Живкова също постоянно споделяла по какъв начин я следели. Оглеждала се непрестанно, говорила безшумно, не хапвала нищо на обществени места. Подозирала във връзки с Москва даже защитата си.
Любомир Левчев твърди, че тя е била тровена отдавна. Доказателство било, че тюркоазеният й пръстен прошарен няколко дни преди гибелта й.
Казва също по този начин, че при започване на юли получил от нея бяла кърпичка, с която тя го молила да отиде с нея на погребението й.
Ако обаче Людмила е предусещала гибелта си,
за какво Ванга не е предизвестила никого
Когато вестта за кончината на Живкова стига по пророчицата, тя се разплаква и споделя: Не я видях аз тази гибел...
Какво се случва след ерата Людмила Живкова, е общоизвестно. Ден след гибелта й идва индиският министър на културата, само че си потегля без да бъде признат от никого.
Рязко понижават западните филми, пускани в българските кина, както и преводната литература от Западна Европа и Съединени американски щати.
Всички близки сътрудници на Живкова в " Културно завещание " са оповестени в корупция и уволнени, изселени или затворени.
Същото се случва и с най-близките й хора, взели участие в интервенцията " Бастет " в Странджа. На загадка аудиенция в София идва един от най-влиятелните членове на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, който след три години застана отпред на Съветския съюз - Константин Черненко. Неговата задача била на тушира напрежението сред българското управление и руското посолство.
Твърди се, че настояват му звук бил по две аргументи. Първо, тъй като новият американски президент Роналд Рейгън още с встъпването си в служба на 20 януари 1981 година оповестил, че ще усили четири пъти помощта, отпускана от Съединени американски щати на дисидентските придвижвания в Източна Европа.
И второ, тъй като руските ръководители треперели дали полската болест " Солидарност ", която смени управлението в страната в деня на кончината на Живкова, няма да се трансформира в социалистическа зараза.
Дали е имало съветска диря и дали е ликвидиране
към момента не е потвърдено, само че е реалност, че политическите проблеми в България се тушират след гибелта на Людмила, въпреки и за малко. Нейното място заема брат й - Владимир Живков. Той не споделя нито дума против сестра си, само че остава непознат и несъответствуващ за политиката човек. След измененията стартира да прави частен бизнес, потъва в анонимност и гибелта му прикова вниманието най-много поради обстоятелството, че умира на същата дата на Людмила - 21 юли, 40 години по-късно.
Странно съвпадане, което звучи като прокобна дата за семейството.
Дали Тодор Живков татко се е упреквал за гибелта на щерка си, за неудачите на сина си, за неуспеха на ръководството си, несъмнено в никакъв случай няма да разберем.
Но Житейската символика на цифрата 21 е съдбовна. Това е най-мистичното число, което осветява пътя за духовните хора и вкарва във безконечен мрак всички грешници.
Кой е най-големият грях на Живков?
Оказва се, че той също е обвързван с цифрата 21. Става сума за златния запас на България, който тихомълков бе изнесен в Москва през февруари 1959 г, а година по-късно продаден на смешна цена, с цел да покрие част от борчовете ни. Този малко прочут факт предшества и обосновава предлагането на Централен комитет на Българска комунистическа партия за обединение на Народна република България и Съветския съюз, прочут в историята като опита страната да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики през 1963 година
Случаят за продажбата на златото ни е разказан в детайли в книгите и на Крум Благов, и на Христо Христов.
Архивите демонстрират по какъв начин Живков е решил да продаде златото, с цел да върне част от задълженията към главния заемодател на комунистическото ръководство - Москва. На процедура, през 1960 година страната е пред банкрут и в цялостна неспособност да връща насъбраните валутни заеми на Москва. През 1960 година външният дълг на страната доближава до непостижимите за това време съвсем 3 милиарда лв..
Единственото, което тогава го избавя, е златният запас на България, който Тато скрито и еднолично харизва на Кремъл, връщайки част от задълженията, които натрупал.
" Не зная по какви аргументи, евентуално от съображения за сигурност, само че преди мен златният запас на страната ни беше изпратен за предпазване в руски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа ".
Думите са на Тодор Живков, казани в неговите " Мемоари ". Но те не са нищо повече от една откровена неистина.
Ценният метал, възлизащ на 20,1 тона, е продаден от съветската страна на четири партиди на 11 юли 1960 година Общо за него са платени 21 млн. $. От тях в българската хазна не влиза нито цент, тъй като са погасени единствено някои от просрочените отговорности на Живковото ръководство към Москва.
А като се има поради, че след 8-10 години интернационалните цени на златото скочиха над 10 пъти, то вредата за България е голяма, даже и да се има поради инфлацията. Но най-голямата вреда е не материална. А откраднатия суверенитет, гаранция и самочувствие на българите, чието национално благосъстояние, насъбрано през десетилетия, е подарено без тяхно познание.
От най-древни времета най-силната поличба е върху откраднатото злато. Не пощадявала нито фараони, нито императори, нито комунистически вождове...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ