Средиземноморските страни от ЕС настояват за задължителни мигрантски квоти
Четири страни от Европейски Съюз, в които през последните пет години влязоха стотици хиляди противозаконни мигранти, показаха угриженост, че новото предложение за преустрояване на системата на Европейски Съюз за даване на леговище още веднъж ще ги остави сами да се оправят с предизвикването.
Гърция, Италия, Малта и Испания декларират в общ документ, че би трябвало да се продължат наложителните квоти за шерване сред 27-те страни от Европейски Съюз на хората, отговарящи на изискванията за даване на бежански статут. Държави членки като Австрия, Чехия, Унгария, Полша и Словакия отхвърлят сходна стъпка.
Конфликтът може да забави в допълнение от дълго време предстоящите проекти за промяна на механизма за даване на леговище.
Страните от първа линия не трябва да се подлагат на миграционния напън над целия Европейски Съюз, се споделя в текст, изпратен от четирите страни до Европейската комисия, която е създала проектите по отношение на даването на леговище, до Европейския съвет, представляващ страните членки, и до Германия, която е ротационен ръководител на съюза до края на декември.
Вълната от 2015 година, когато в Европейски Съюз влязоха над един милион мигранти, най-вече хора, бягащи от войната в Сирия, удари погребалната камбана за системата на Европейски Съюз за даване на леговище и разпали дълбока политическа рецесия, която продължава да тлее в Европейски Съюз, макар че приливът към този момент е по-скоро малко поточе.
Спорът кой би трябвало да поеме отговорността за хората, когато идват, и до каква степен другите страни от Европейски Съюз би трябвало да оказват помощ, подхрани публичната поддръжка за крайнодесните партии в съюза. Популистките държавни управления в Унгария и Полша, по-конкретно, оспориха предходната система за миграционните квоти във висшия европейски съд.
Според текста, с който разполага АП, Гърция, Италия, Малта и Испания настояват, че техните отговорности като страни, където идват множеството от противозаконните мигранти, прекосили Средиземно море, са тъкмо и ясно посочени в Новия пакт за миграцията и даването на леговище, само че отговорностите на техните сътрудници от Европейски Съюз не са.
Солидарният механизъм си остава комплициран и неразбираем, считат четирите страни. Според тях концепцията за наложителна релокация би трябвало да се резервира и да се ползва като главния инструмент за взаимност.
Съгласно проектите за промяна мигрантите, идващи на външните граници на Европейски Съюз без позволение за влизане, подлежат на инспекция (скрининг) в период от пет дни, след което или влизат в процедура за даване на леговище или биват депортирани, и двете в период до 12 седмици. Хората може да бъдат държани в центрове за задържане и няма да се счита, че публично са влезнали в Европейски Съюз.
Страните членки на Европейски Съюз тогава ще имат две благоприятни условия - да одобряват някои от бежанците или да дават друга материална и логистична поддръжка, или, в случай че не желаят да създадат това, биха могли да поемат отговорността за депортирането на хората, чиито молби за даване на леговище са отказани. Задължителните бежански квоти отпадат.
През последните години едвам към една трета от хората, за които е разпоредено да бъдат депортирани, фактически са върнати вкъщи.
Запитан за въпросите, сложени от Гърция, Италия, Малта и Испания, представителят на Европейската комисия Адалберт Янц изрази удовлетворение от тяхното самопризнание, че проектът за промяна е градивен и добра база за полемики.
По думите на Янц проектите за промени са създадени след " пространни съвещания " и " се стремят да задоволят разнородните и откровени опасения на всички, с ясно схващане, че никоя страна членка от Европейски Съюз не се сблъсква с миграцията еднообразно ".
Германия е декларирала, че желае да реализира политическо съглашение сред страните членки и Европейския парламент по промяната за убежището до края на годината, с вярата, че може да бъде публично утвърдена при започване на 2021 година Но наподобява евентуално, че графикът няма да бъде спазен.
Директорът на Европейския институт за миграционна политика Ханне Бейренс съобщи, че до момента в който страните членки на Европейски Съюз " общо взето са съгласни с концепцията за взаимност с гъвкави благоприятни условия, въпреки всичко има доста различие по какъв начин да се реализира този взаимен механизъм да проработи на процедура ".
Истинският проблем, съгласно нея е, че четирите страни ще би трябвало да създадат " предварителна инвестиция " и не са сигурни каква взаимност биха получили от сътрудниците си от Европейски Съюз, които са ги предали в предишното.
" Те ще би трябвало да влагат в спомагателен личен състав, в инфраструктура, да обезпечат задоволително места за настаняване на новопристигналите. Докато другата част от договорката - солидарността, под формата на релокация или спонсориране на връщането на мигрантите, ще пристигна доста по-късно ", сподели тя.
Превод БТА
Гърция, Италия, Малта и Испания декларират в общ документ, че би трябвало да се продължат наложителните квоти за шерване сред 27-те страни от Европейски Съюз на хората, отговарящи на изискванията за даване на бежански статут. Държави членки като Австрия, Чехия, Унгария, Полша и Словакия отхвърлят сходна стъпка.
Конфликтът може да забави в допълнение от дълго време предстоящите проекти за промяна на механизма за даване на леговище.
Страните от първа линия не трябва да се подлагат на миграционния напън над целия Европейски Съюз, се споделя в текст, изпратен от четирите страни до Европейската комисия, която е създала проектите по отношение на даването на леговище, до Европейския съвет, представляващ страните членки, и до Германия, която е ротационен ръководител на съюза до края на декември.
Вълната от 2015 година, когато в Европейски Съюз влязоха над един милион мигранти, най-вече хора, бягащи от войната в Сирия, удари погребалната камбана за системата на Европейски Съюз за даване на леговище и разпали дълбока политическа рецесия, която продължава да тлее в Европейски Съюз, макар че приливът към този момент е по-скоро малко поточе.
Спорът кой би трябвало да поеме отговорността за хората, когато идват, и до каква степен другите страни от Европейски Съюз би трябвало да оказват помощ, подхрани публичната поддръжка за крайнодесните партии в съюза. Популистките държавни управления в Унгария и Полша, по-конкретно, оспориха предходната система за миграционните квоти във висшия европейски съд.
Според текста, с който разполага АП, Гърция, Италия, Малта и Испания настояват, че техните отговорности като страни, където идват множеството от противозаконните мигранти, прекосили Средиземно море, са тъкмо и ясно посочени в Новия пакт за миграцията и даването на леговище, само че отговорностите на техните сътрудници от Европейски Съюз не са.
Солидарният механизъм си остава комплициран и неразбираем, считат четирите страни. Според тях концепцията за наложителна релокация би трябвало да се резервира и да се ползва като главния инструмент за взаимност.
Съгласно проектите за промяна мигрантите, идващи на външните граници на Европейски Съюз без позволение за влизане, подлежат на инспекция (скрининг) в период от пет дни, след което или влизат в процедура за даване на леговище или биват депортирани, и двете в период до 12 седмици. Хората може да бъдат държани в центрове за задържане и няма да се счита, че публично са влезнали в Европейски Съюз.
Страните членки на Европейски Съюз тогава ще имат две благоприятни условия - да одобряват някои от бежанците или да дават друга материална и логистична поддръжка, или, в случай че не желаят да създадат това, биха могли да поемат отговорността за депортирането на хората, чиито молби за даване на леговище са отказани. Задължителните бежански квоти отпадат.
През последните години едвам към една трета от хората, за които е разпоредено да бъдат депортирани, фактически са върнати вкъщи.
Запитан за въпросите, сложени от Гърция, Италия, Малта и Испания, представителят на Европейската комисия Адалберт Янц изрази удовлетворение от тяхното самопризнание, че проектът за промяна е градивен и добра база за полемики.
По думите на Янц проектите за промени са създадени след " пространни съвещания " и " се стремят да задоволят разнородните и откровени опасения на всички, с ясно схващане, че никоя страна членка от Европейски Съюз не се сблъсква с миграцията еднообразно ".
Германия е декларирала, че желае да реализира политическо съглашение сред страните членки и Европейския парламент по промяната за убежището до края на годината, с вярата, че може да бъде публично утвърдена при започване на 2021 година Но наподобява евентуално, че графикът няма да бъде спазен.
Директорът на Европейския институт за миграционна политика Ханне Бейренс съобщи, че до момента в който страните членки на Европейски Съюз " общо взето са съгласни с концепцията за взаимност с гъвкави благоприятни условия, въпреки всичко има доста различие по какъв начин да се реализира този взаимен механизъм да проработи на процедура ".
Истинският проблем, съгласно нея е, че четирите страни ще би трябвало да създадат " предварителна инвестиция " и не са сигурни каква взаимност биха получили от сътрудниците си от Европейски Съюз, които са ги предали в предишното.
" Те ще би трябвало да влагат в спомагателен личен състав, в инфраструктура, да обезпечат задоволително места за настаняване на новопристигналите. Докато другата част от договорката - солидарността, под формата на релокация или спонсориране на връщането на мигрантите, ще пристигна доста по-късно ", сподели тя.
Превод БТА
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ