Поколение на потребители или аз нещо не разбирам?
Четейки изявления ( и изключително мненията към тях), постоянно ме спохождат такива мисли. Тук е признато да се осъждат мъжете, които печелят малко. И съдът е недопечен: „ Мъжът е задължен да обезпечава (във всичките смисли на „ обезпечава), а в случай че печели малко – той не е мъж, по-добре да се разделяш с такива, а най-добре въобще да не се обвързваш.
Ако не може да проработи за кола, апартамент, 20 чифта обувки за дамата нито раждай дете от подобен, нито нищо!!! Ама нищо!
И тук си припомням за моите родители. Живееха в благополучен брак съвсем 42 години (до гибелта на мама). Докато аз самата не се омъжих, гледах на доста неща по различен начин… Сега виждам на връзките (на техните отношения) от позицията на жена, а не на дете.
Понякога се натъквам в дома на баща на кърпено спално долни дрехи (помните през 90-те какъв брой беше мъчно да се откри хубаво спално долни дрехи, по тази причина го кърпехме).
Помня по какъв начин мама кърпеше и шиеше чорапите… Как в тежките времена си шиеше рокли от платове, по какъв начин приготвяше хитроумни ястия от елементарни продукти… Имаше и положителни времена, естествено. И нови дрехи-техника-козметика…
Моето детство от 90-те беше простичко, може би по тази причина беше най-хубаво от всички и запаметяващо се.
Баща ми беше миньор, майка ми – учителка. Но при всички тези кърпени и шити чорапи аз НИТО ВЕДНЪЖ не чух майка ми да укорява татко ми в това, че той не може да обезпечи фамилията си.
Не го пращаше на 2-3-4 спомагателни работи, не искаше да й купува 5 чифта обувки, не искаше да върви на море и, освен това, не искаше да сменя мъжа си с различен. В нашето семейство нямаше обиди. Баща ми не пиеше, общуваха си един различен единствено със „ зайче “ и „ коте “.
И по този начин живееха, знам, мнозина. Семействата на приятелките ми, на родственици. Може би тогава полезностите бяха малко по-различни. И в фамилиите нямаше потребителски връзки.
© Dorety
