Чета тук, чета там. Ние живеем в свят от тук

Чета тук, чета там. Ние живеем в свят от тук и там, клъв по малко от тук, клъв по малко от там.

Вероятно постоянно е било по този начин. Ромео е тичал по улиците, влюбен в Жулиета, и минавайки около инцидентна тераса е чул за момент непозната, само че доста красива ария. Мигновени усещания – целият ни живот е цялостен с тях.

Но в този момент работата е просто невиждана. Човек, даже да живее в недрата на Родопите, отново е партикуларизиран до степен на атомизация. А какво ще кажете за просташко звучащите латински думи? Свиквайте. Снобите дебнат на всички места. И по този начин – живееш си в Родопите, там въздухът е още чист като бръснач и реже сетивата, там сетивата са прочистени и усещането е такова, каквото би трябвало да бъде... и светът - О дъ дорс оф персепшън (о, Олдъс Хъксли, о, Джим Морисън) е подобен, какъвто е – безконечен. Това е откъс от Уилям Блейк, между другото: в случай че прочистим дверите на усещането – светът ще ни се покаже подобен, какъвто е – безконечен. Но...

Но и там совите не са към този момент това, което са. Ще вземе някой да ти бръмне по телефона, ще вземе някой да ти прати съобщенийце във вайбър, пинг панг – текат си разните новинки и мемове тук и там – и ние, както сме си в недрата на Родопите, не си откъсваме шибаните очи от шибания екран! А там, на екрана – в Китай някой си починал от ханта вирус, в Гърция – отново блъснало ужасно земетресение, а в България отново ще затегнат ограниченията, тъй като Гришо отново е изгубил на Ролан Гарос (а Ролан Гарос е френски авиатор от остров Реюнион, умрял, сходно на Димчо Дебелянов и още 10 милиона други, по време на борба в Първата международна война), а в Полша има протести поради ограниченията, а в България някой откраднал отново седем милиарда, а не – в действителност взели заем седем милиарда, само че то е същото, а в Съединени американски щати палячото с русия перчем се излекувал от кашлицата коронавирус и в този момент го точат за плазма като бъчва с ейл...

И ние – както сме си в недрата на Родопите – сме инфектирани, отровени, отвратени, омерзени, разбълничкани, комплицирани, дейзд енд кънфюзд (ура за Лед Цепелин), направени на нищо, оцапани и изнасилени. Все едно няма красиви неща, все едно свърши хубавото.

Уилям Блейк, Уилям Блейк. Сипи ми още ром, Уилям Блейк.

Това е далечна алюзия с " Островът на съкровищата " на Робърт Луис Стивънсън – там Били Боунс крещеше непрестанно: " Дарби МакГроу, Дарби МакГроу – сипи ми още ром, Дарби МакГроу! "

Нема към този момент пречистване на дверите на усещанията, благи ми Уилям Блейк!

Заразата е на всички места! Защото желаеме, прекалено много желаеме - да ни е по-удобно и да сме по... хм, ще изтърся тая гнусна думичка – по-комуникативни – и по тази причина ние сме инфектирани. И усещанията ни са отровени.

Във всяка милиардна от секундата Светът бълва върху нас, върху бедните ни и нечисти усещания още и още гнусота и болест! Митьо Очите не може да върви, има торбичка на дебелото черво, Борисов нарекъл още някоя тъпа п...ка „ тъпа п...ка ”, Тръмп кихнал, Кунчев пръднал, Нинова се изсекнала, Путин се из...рал, парното скача, земетресение в Окинава, вулкан в Гамбия, ограниченията се стягат, тибетски духовник починал от коронавирус на 187 години, междинната възраст на умрелите от коронавирус в Тибет е 123 години, рекорден брой умряли от тъпота в България...

Върху нежните ни сетива Светът повръща, дефекира и полюцира. Светът на световните връзки е една прекомерно мръсна порнография!

И всеки взе участие като фен в нея (а феновете в този момент са и основни участници) – залепил нещастните си очи върху екрана!

И някак аз стартирам да се чудя...

Та белким в същия тоя свят няма... хм, чакай в този момент – замислих ли се за момент, даже за момент – какво хубаво и прелестно да опълчва на помията? – та... Та нали в същия тоя свят има, да речем, Бийтълс?!

Вие чували ли сте " А дей ин дъ лайф " на Бийтълс? А " Строубери фийлдс форевър "?

Защо в помията тия островчета като че ли изчезват?

Какво ли би споделил моят персонален светец Джон Ленън за тази порнография? Би ли лежащ още веднъж с Йоко в огромното легло, в хотела, с цел да изпее " Гив пийс ъ ченс "?

И дали в този момент не биха пуснали, в случай че беше жив, против него не Чапман, а напряко цяла рота от силите за запазване на реда? На Новия Ред...

А слушали ли сте " Дъ софт парейд " на Дъ Дорс?

Вярно е, че всички тия достояния са налични точно посредством същите екранчета, през които помията на пропагандата и на дехуманизацията се изливат връз нас... само че Човек не е ли Човек точно тъй като е изборен? Защото е Оценител и е кадърен да отдели прелестното от гнусното и обезчовечаващото?

А гледали ли сте филмите на Уди Алън?

Гледали ли сте примерно красивия като нищо (и всичко) друго на света мюзикъл „ Всеки споделя: Обичам те! ”. Този Уди!

Та това се запитвам аз. Забравихме ли, че в действителност Светът е хубав, загадъчно хубав и необикновен, и богат и разнороден? Че в него изкуството и природата се състезават с цел да създават хубост... и смисъл...

...и че злото е с цел да се отвори място за положителното...?

Дори и в недрата на Родопите би трябвало да имаме имунитет. И цялата гнусота и мръсотия, изсипващи се връз нас; цялата пропагандна смрад, цялата въпиюща воня на новините, на неприятните и наплашващи и репресиращи послания, бълвани от машините на Новия Ред – би трябвало да минават около мощния ни имунитет без да ни допират!

Защото – аз имам вяра в това – Човекът към момента е Оценител! Той знае кое е Добро и кое – Зло.

Той има сетива и ще познае кое е Истина.

Без никой да му споделя – просто – гледайки в близост. Около себе си.