Готвенето у дома – ниско квалифициран труд или изкуство
Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, по какъв начин се е получило и каква е била реакцията на домашния дегустатор (или другояче казано половинката). Една позната обаче пренебрегва тези диалози с същинска скука. Тя счита, че не е приключила две висши образования, с цел да хаби драгоценните си сили в кухнята като най-обикновена стопанка. Затова избира полуфабикатите – бързи, лесни и комфортни.
Сигурно се досещате, че същата тази моя позната не прави никакви компросмиси с качеството на облеклата и козметиката си, само че едва се интересува от това, какво поставя в чинията си. Но не е ли точно храната главната и най-важната грижа за тялото. И за какво в случай че си купуваме скъпи кремове, красиво долни дрехи, вървим на фитнес и СПА процедури, в това време ядем замразени равиоли, разтворими бульони, картофено пюре на прахуляк и прочие сходни на храна отпадъци. Макар и банална, поговорката; „ Човек е това, което яде ” е изцяло вярна.
Давам този образец, не тъй като е изключение, а предписание. Отдавна ми е направило впечетление, че в супермаркета, от който пазаря, щандовете за пресни артикули пустеят, а пред витрините за полуфабрикати и подготвени храни се вият дълги опашки от добре облечени дами. Те „ грижливо ” купуват за децата си пица на парче или от дълго време отдавна изстинала мусака със подозрително наличие.
Казвам си, че несъмнено са прекомерно заети. Но и аз работя, връщам се вкъщи по късна доба, само че постоянно намирам време, да сготвя нещо вкусно и пълноценно за своето семейство. Истинската причина е напълно друга – готвенето вкъщи се счита за елементарна работа, и еманципираните дами вземат решение, че са прекомерно преуспели, с цел да я правят.
И фактически – да сготви какво да е, може всеки. Но от прегорелите яйца на очи и до кулинарните шедьоври разликата е неизмерима. Първите имат за цел единствено да запълнят по най-бързия метод зейналата бездна в стомаха ни, а вторите по някакъв вълшебен метод сплотяват цялото семейство. Достатъчно е да си напомним книгата (или филма) „ Като гореща вода за шоколад ” на Лаура Ескивел, където героинята Тита влага цялото си сърце и душа в приготвените ястия, а всеки, които хапне от тях бива превзет от нейните страсти. Затова, когато готвим с обич за своите близки, целия ни дом се изпълва с топлота и уют.
Но с изключение на предпочитание, истинкото кулинарно изкуство изисква още гений, вътрешен глас, движимости знания, опит. Затова, да се назова „ елементарна работа ” е безгрижно и невежо. Дори най-престижните специалности, рядко изискват толкоз доста качества от нас. Затова аз с горделивост споделям, че сготвям вкъщи и по тази причина считам тази активност за толкоз значима, колкото работата.
Сигурно се досещате, че същата тази моя позната не прави никакви компросмиси с качеството на облеклата и козметиката си, само че едва се интересува от това, какво поставя в чинията си. Но не е ли точно храната главната и най-важната грижа за тялото. И за какво в случай че си купуваме скъпи кремове, красиво долни дрехи, вървим на фитнес и СПА процедури, в това време ядем замразени равиоли, разтворими бульони, картофено пюре на прахуляк и прочие сходни на храна отпадъци. Макар и банална, поговорката; „ Човек е това, което яде ” е изцяло вярна.
Давам този образец, не тъй като е изключение, а предписание. Отдавна ми е направило впечетление, че в супермаркета, от който пазаря, щандовете за пресни артикули пустеят, а пред витрините за полуфабрикати и подготвени храни се вият дълги опашки от добре облечени дами. Те „ грижливо ” купуват за децата си пица на парче или от дълго време отдавна изстинала мусака със подозрително наличие.
Казвам си, че несъмнено са прекомерно заети. Но и аз работя, връщам се вкъщи по късна доба, само че постоянно намирам време, да сготвя нещо вкусно и пълноценно за своето семейство. Истинската причина е напълно друга – готвенето вкъщи се счита за елементарна работа, и еманципираните дами вземат решение, че са прекомерно преуспели, с цел да я правят.
И фактически – да сготви какво да е, може всеки. Но от прегорелите яйца на очи и до кулинарните шедьоври разликата е неизмерима. Първите имат за цел единствено да запълнят по най-бързия метод зейналата бездна в стомаха ни, а вторите по някакъв вълшебен метод сплотяват цялото семейство. Достатъчно е да си напомним книгата (или филма) „ Като гореща вода за шоколад ” на Лаура Ескивел, където героинята Тита влага цялото си сърце и душа в приготвените ястия, а всеки, които хапне от тях бива превзет от нейните страсти. Затова, когато готвим с обич за своите близки, целия ни дом се изпълва с топлота и уют.
Но с изключение на предпочитание, истинкото кулинарно изкуство изисква още гений, вътрешен глас, движимости знания, опит. Затова, да се назова „ елементарна работа ” е безгрижно и невежо. Дори най-престижните специалности, рядко изискват толкоз доста качества от нас. Затова аз с горделивост споделям, че сготвям вкъщи и по тази причина считам тази активност за толкоз значима, колкото работата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ