Хората остават заседнали в този период, в който са били най-малко обичани
Често се случва да срещнем човек, който се държи някак несъответно на възрастта си. Може да е минал трийсетте, само че да осъществя държание, като че ли е на 16.
Ако се чудите за какво някои хора отхвърлят „ да пораснат “ и се държат детско – има си причина за това и тя се корени в детството.
Всеки човек има дълбока вътрешна потребност от обич и внимание. Някои по този начин и не са получили нужното количество от обич и внимание, от което са се нуждаели, до момента в който са израствали.
Тези хора, чиито потребности в никакъв случай не са били удовлетворявани от родителите им, постоянно изпитват компликации да реализират контакт по естествен метод с другите и да изградят връзки на по-дълбоко равнище.
Това се случва, тъй като им е доста мъчно да излязат от този интервал от живота си, когато са били уязвими и незадоволени, времето, когато са се чувствали по този начин, като че ли никой на този свят не ги обича. За тях е мъчно да се доверят на другите хора и да отворят сърцата си за тях.
Те се усещат уязвими и безпомощни, когато се стигне до интимна връзка. Не умеят да се свържат с никого и в следствие взаимоотношенията им си остават повърхностни и незрели.
Разбира се, всеки човек е самостоятелен и всяка обстановка е друга. Тази контузия има друг резултат върху другите хора.
Проблемите, с които най-често се срещат хората, които са били прочувствено отхвърлени са:
Страх от неуспех
Хората, чиито качества непрестанно са били подценявани, до момента в който са били деца изпитват компликации да пробват нови неща и да преследват фантазиите си, тъй като имат възприятието, че нямат качествата, нужни за това и че сигурно ще се провалят.
Проблем с доверието
Когато си прекарал целия си живот на студено, когато никой не си е правил труда да те изслуша, да приказва с теб, когато постоянно си бил зарязан и уединен, няма по какъв начин да вярваш на хората и на положителните им планове, даже когато са същински.
Съ-зависимост
Хората, чиито родители са правили всичко вместо тях, даже когато са възрастни постоянно съумяват да попаднат в обстановка на взаимозависимост. Може и да се срамят от това, само че по този начин и не са се научили по какъв начин да се грижат за себе си, защото родителите им в никакъв случай не са ги научили.
Този лист може да продължи безпределно. Има доста неща, които могат да накарат човек да заседне прочувствено в избрана възраст, нормално тази възраст, в която са се чувствали изоставени, неприети, необичани.
Много от тях даже не осъзнават, че не се развиват, до момента в който порастват и остаряват. Не схващат, че имат проблеми, които се крият доста обратно в детството им.
Тъжното е, че тези проблеми доста мъчно се преодоляват, изключително когато човек не е наясно с тях.
И не ме разбирайте неверно, сигурно има доста хора, които макар че са заседнали на избрана възраст, която от дълго време е отминала, са сполучливи и самостоятелни, и не живеят при майките си.
Много от тях са финансово постоянни, работят, даже ръководят други хора, само че на прочувствено равнище, те към момента се усещат като деца и се държат незряло.
Изживяна контузия също може да докара до подобен проблем.
За благополучие, има някои тактики, които тези хора могат да употребяват, с цел да си оказват помощ и подобрят психичното си и прочувственото си положение.
Първото нещо, което би трябвало да създадат е да осъзнаят обстановката си, да се свържат изцяло с възприятията си и да проявят здравословна доза любознание за какво се усещат по този метод.
Автор: Мари Райт




