По пътя към славата: На какво ни научи Да поемеш риск
Често пъти, наблюдавайки в профил съумелите и известните хора, се възхищаваме на достиженията им, само че не се замисляме, че пътят към славата надалеч не е застлан с червен килим и бурни овации. За да стигнеш до върха се постанова преди този момент да преминеш през безчет бодливи тръни и падения.
Вдъхновени от документалния филм " Да поемеш риск ", основан на операта " Прогресът на ездача ", взехме решение да ви срещнем от близко с пътуването до огромната сцена и неимоверните старания, които се постанова да бъдат положени до момента в който се озовеш под светлината на прожекторите.
" Прогресът на ездача " е опера на Игор Стравински. Либретото, написано от Уистън Хю Одън и Честър Калман, е свободно основано на осемте картини и гравюри от XVIII век на художника Уилям Хогарт, озаглавени " Прогресът на ездача ".
В нея се споделя историята на човек на име Том Ракуел. Думата " Rake " в този смисъл значи " човек (обикновено мъж), който се държи аморално: мъж, който има връзки с доста дами. Думата " напредък " пък е иронична, тъй като Том в действителност не реализира същински напредък, той не става по-добър човек. В прочут смисъл той деградира, тъй като стартира от положение на блажена непорочност, т.е. не схваща нищо от своя живот, не знае нищо за положителното и неприятното... В края на операта той още веднъж не схваща нищо за живота си, само че това е, тъй като към този момент е полудял.
Том е като Фауст (герой от немските именити истории). Той продава душата си на Дявола. В тази опера героят Ник Шадоу е в ролята на Дявола. Том напуща любовницата си Ан Трулов и отива да търси други дами в Лондон. Той претърпява няколко завършения, които са проведени от Ник, който му оказва помощ да си прекара добре. Накрая обаче Том се озовава в Бедлам - ужасяваща постройка, в която през XVIII в. са изпращани лудите.
Документалният филм " Да рискуваш ", част от разнообразните продукции на, наблюдава всички аспекти на операта " Прогресът на ездача ".
Наскоро издаденият комплект от две DVD-та е отдаден на първия опит на Барбара Ханиган да дирижира опера: " Прогресът на ездача " на Стравински с присъединяване на младите актьори от нейната менторска стратегия Equilibrium и Гьотеборгския симфоничен оркестър. Единият диск съдържа самата опера, а другият - документален филм на Мария Стодтмайер, наименуван " Рискове ", който преглежда основаването на " Еквилибриум " и подготовката на представленията в Гьотеборг.
Току що имахме удоволствието да изгледаме документалния филм и нямаме самообладание да ви разкажем какво ни впечатли.
Първоначално Ханиган е имала желание да включи в операта опитни реализатори, само че след малко разискване и след утвърждението на оркестъра, взема решение да я употребява като основа за менторска стратегия за млади гении. И по този начин се ражда " Еквилибриум ".
От 350 претенденти от 49 страни, са определени 125 души, които са поканени на прослушване в Париж, Лондон, Цюрих и Стокхолм. Барбара е безапелационна, че е търсила освен артисти. Тя е желала да работи с хора със сходно мислене, дружно с които да творят музика. В сходство с това прослушванията надвишават нормалния развой и включват полемики с Барбара, ориентирани към кариерата.
Именно в този миг човек усеща, че подтекстът на " Да рискуваш " е " боязън и самотност по пътя ". Затова и огромна част от диалозите в действителност преглеждат това по какъв начин да се превъзмогне загубата на самочувствие, самотата да живееш в нов град през по-голямата част от годината, умората и неналичието на поддръжка. Всеки, който е прекарал известно време " на път ", елементарно би схванал това.
В този документален филм виждаме една по-уязвима страна на Барбара Ханиган, в сравнение с в предходните филми за нея, които сме гледали. Страстта, стремежът и съвсем натрапчивият перфекционизъм към момента са налице, само че тук има и чувство за една по-висша цел. Отдаденост към занаята и същинско възприятие на угриженост към младежите, които тя притегля в плана си. И доста по-ясно се усеща по какъв начин това се отразява на самата нея.
Прослушванията и кастингът към този момент са завършили. Следват подготовките, само че паралелно до тях се подреждат и доста други аспекти на " Еквилибриум ".
Специално внимание е отделено на сопраното Афродита Патулиду, която пее Анна Труелов. Подобно на Барбара преди години, това е първата ѝ огромна роля. Имаме опцията да я забележим и в нейната стая, и на подготовка с пиано и оркестър. И усещаме по какъв начин тя израства в ролята. Но може би въпреки всичко на Барбара ѝ би трябвало малко време, с цел да поразмишлява дали тя може да стане в действителност добра в дирижирането на опера.
Всичко това ни води до осъществяването в Гьотеборг във втория диск. То е " полусценично ", което в тази ситуация значи, че пред оркестъра има дребна сцена, на която се развива действието. Основният украсителен детайл е куб. В началото на операта страните му се отпускат и от него излиза Том, а в края той още веднъж бива затворен в него.
Том прекарва съвсем цялата опера в обвивката на куба.
Вторият главен детайл на дизайна е, че всички герои като се изключи Том, са облечени в черно, до момента в който той се появява в разнообразни по-светли костюми. В комбиниране с много тъмния сюжет на осветлението, това основава много нереално и тъмно, може би даже ритуално чувство. Облеченият в черно хор се включва доста нищожно в действието и основава чувството, че е по-скоро нещо като негов коментатор.
Това е в цялостна диаметралност на известната режисура на Дейвид Хокни в Глиндеборн, само че пък се оказва доста дейно и съобразително, когато ресурсите са лимитирани. Например машината за самун във второ деяние в действителност е формирана единствено от трима членове на актьорския състав. Икономия е направена и в кастинга, където Ерик Розениус се превъплъщава в две функции - на отец Трулов и майка Гъска (фалцет - най-високият указател на мъжкия глас). Злад Неме също извършва по едно и също време Селем и Пазача на приюта.
Те обаче са в действителност положителни. Уилям Морган, в ролята на Том, показва доста ефектно психологическия разпад на Том. Афродита Патулиду е сопран, изпълняващ сладки тонове, като по този метод придава същински възторг на Анна. Джон Тейлър Уорд съумява да пресъздаде един много злокобен Ник Шадоу. Превъплъщението му от предан и манипулативен шмекер в същински изверг в трето деяние, е нещо, което си заслужава да бъде забелязано и чуто. Кейт Хаудън в ролята на Баба Тюрк, не е толкоз пантомимна, колкото в други осъществявания на тази роля, което ни води на мисълта, че сред нея и Ан има същинска химия.
Разбира се, дирижирането на Барбара Ханиган, е огромна част от шоуто. Тя е доста изразителна и е кристално ясно, че има отлични взаимоотношения с оркестъра на Гьотеборг, който от своя страна доста ефектно извежда танцовите детайли в партитурата.
И всичко ни води към мисълта, че надали това е последната опера, която Барбара Ханиган ще дирижира.
Заснемането на самия кино лентата от Майкъл Бейър е извънредно, защото той прекарва доста време надалеч от действието. Понякога, по обясними аргументи, се концентрира върху Барбара, само че участват и доста близки фрагменти на принадлежности и инструменталисти. Дали пък може би просто не е съумял да откри задоволително място в лимитираното театрално деяние? Повечето от тях са снимани в непосредствен проект, което несъмнено работи добре, тъй като по периферията не се развива доста деяние и постоянно е много мрачно. Там, където той пробва по-широки ъгли, резултатите са смесени, тъй като качеството на DVD картината става много мътна. Качеството на звука обаче е чудесно.
Заедно, двете DVD-та съумяват да ни покажат образно по какъв начин креативният развой се трансформира в краен артикул. А самото зрелище, макар ограничавания запас, е завладяващо и прелестно.
Открий магията на изкуството с Marquee TV!
Marquee TV –, е богата и разнообразна библиотека със наличие. Ще откриете над 500+ заглавия с разнообразно наличие, което включва разнообразни изкуства – спектакъл, балет, опера, класическа и съвременна музика, документални филми и още доста други. Предлага елементарен достъп до световноизвестни продукции, извънредно наличие и специфични оферти, които не могат да бъдат открити в други платформи в България.
Вдъхновени от документалния филм " Да поемеш риск ", основан на операта " Прогресът на ездача ", взехме решение да ви срещнем от близко с пътуването до огромната сцена и неимоверните старания, които се постанова да бъдат положени до момента в който се озовеш под светлината на прожекторите.
" Прогресът на ездача " е опера на Игор Стравински. Либретото, написано от Уистън Хю Одън и Честър Калман, е свободно основано на осемте картини и гравюри от XVIII век на художника Уилям Хогарт, озаглавени " Прогресът на ездача ".
В нея се споделя историята на човек на име Том Ракуел. Думата " Rake " в този смисъл значи " човек (обикновено мъж), който се държи аморално: мъж, който има връзки с доста дами. Думата " напредък " пък е иронична, тъй като Том в действителност не реализира същински напредък, той не става по-добър човек. В прочут смисъл той деградира, тъй като стартира от положение на блажена непорочност, т.е. не схваща нищо от своя живот, не знае нищо за положителното и неприятното... В края на операта той още веднъж не схваща нищо за живота си, само че това е, тъй като към този момент е полудял.
Том е като Фауст (герой от немските именити истории). Той продава душата си на Дявола. В тази опера героят Ник Шадоу е в ролята на Дявола. Том напуща любовницата си Ан Трулов и отива да търси други дами в Лондон. Той претърпява няколко завършения, които са проведени от Ник, който му оказва помощ да си прекара добре. Накрая обаче Том се озовава в Бедлам - ужасяваща постройка, в която през XVIII в. са изпращани лудите.
Документалният филм " Да рискуваш ", част от разнообразните продукции на, наблюдава всички аспекти на операта " Прогресът на ездача ".
Наскоро издаденият комплект от две DVD-та е отдаден на първия опит на Барбара Ханиган да дирижира опера: " Прогресът на ездача " на Стравински с присъединяване на младите актьори от нейната менторска стратегия Equilibrium и Гьотеборгския симфоничен оркестър. Единият диск съдържа самата опера, а другият - документален филм на Мария Стодтмайер, наименуван " Рискове ", който преглежда основаването на " Еквилибриум " и подготовката на представленията в Гьотеборг.
Току що имахме удоволствието да изгледаме документалния филм и нямаме самообладание да ви разкажем какво ни впечатли.
Първоначално Ханиган е имала желание да включи в операта опитни реализатори, само че след малко разискване и след утвърждението на оркестъра, взема решение да я употребява като основа за менторска стратегия за млади гении. И по този начин се ражда " Еквилибриум ".
От 350 претенденти от 49 страни, са определени 125 души, които са поканени на прослушване в Париж, Лондон, Цюрих и Стокхолм. Барбара е безапелационна, че е търсила освен артисти. Тя е желала да работи с хора със сходно мислене, дружно с които да творят музика. В сходство с това прослушванията надвишават нормалния развой и включват полемики с Барбара, ориентирани към кариерата.
Именно в този миг човек усеща, че подтекстът на " Да рискуваш " е " боязън и самотност по пътя ". Затова и огромна част от диалозите в действителност преглеждат това по какъв начин да се превъзмогне загубата на самочувствие, самотата да живееш в нов град през по-голямата част от годината, умората и неналичието на поддръжка. Всеки, който е прекарал известно време " на път ", елементарно би схванал това.
В този документален филм виждаме една по-уязвима страна на Барбара Ханиган, в сравнение с в предходните филми за нея, които сме гледали. Страстта, стремежът и съвсем натрапчивият перфекционизъм към момента са налице, само че тук има и чувство за една по-висша цел. Отдаденост към занаята и същинско възприятие на угриженост към младежите, които тя притегля в плана си. И доста по-ясно се усеща по какъв начин това се отразява на самата нея.
Прослушванията и кастингът към този момент са завършили. Следват подготовките, само че паралелно до тях се подреждат и доста други аспекти на " Еквилибриум ".
Специално внимание е отделено на сопраното Афродита Патулиду, която пее Анна Труелов. Подобно на Барбара преди години, това е първата ѝ огромна роля. Имаме опцията да я забележим и в нейната стая, и на подготовка с пиано и оркестър. И усещаме по какъв начин тя израства в ролята. Но може би въпреки всичко на Барбара ѝ би трябвало малко време, с цел да поразмишлява дали тя може да стане в действителност добра в дирижирането на опера.
Всичко това ни води до осъществяването в Гьотеборг във втория диск. То е " полусценично ", което в тази ситуация значи, че пред оркестъра има дребна сцена, на която се развива действието. Основният украсителен детайл е куб. В началото на операта страните му се отпускат и от него излиза Том, а в края той още веднъж бива затворен в него.
Том прекарва съвсем цялата опера в обвивката на куба.
Вторият главен детайл на дизайна е, че всички герои като се изключи Том, са облечени в черно, до момента в който той се появява в разнообразни по-светли костюми. В комбиниране с много тъмния сюжет на осветлението, това основава много нереално и тъмно, може би даже ритуално чувство. Облеченият в черно хор се включва доста нищожно в действието и основава чувството, че е по-скоро нещо като негов коментатор.
Това е в цялостна диаметралност на известната режисура на Дейвид Хокни в Глиндеборн, само че пък се оказва доста дейно и съобразително, когато ресурсите са лимитирани. Например машината за самун във второ деяние в действителност е формирана единствено от трима членове на актьорския състав. Икономия е направена и в кастинга, където Ерик Розениус се превъплъщава в две функции - на отец Трулов и майка Гъска (фалцет - най-високият указател на мъжкия глас). Злад Неме също извършва по едно и също време Селем и Пазача на приюта.
Те обаче са в действителност положителни. Уилям Морган, в ролята на Том, показва доста ефектно психологическия разпад на Том. Афродита Патулиду е сопран, изпълняващ сладки тонове, като по този метод придава същински възторг на Анна. Джон Тейлър Уорд съумява да пресъздаде един много злокобен Ник Шадоу. Превъплъщението му от предан и манипулативен шмекер в същински изверг в трето деяние, е нещо, което си заслужава да бъде забелязано и чуто. Кейт Хаудън в ролята на Баба Тюрк, не е толкоз пантомимна, колкото в други осъществявания на тази роля, което ни води на мисълта, че сред нея и Ан има същинска химия.
Разбира се, дирижирането на Барбара Ханиган, е огромна част от шоуто. Тя е доста изразителна и е кристално ясно, че има отлични взаимоотношения с оркестъра на Гьотеборг, който от своя страна доста ефектно извежда танцовите детайли в партитурата.
И всичко ни води към мисълта, че надали това е последната опера, която Барбара Ханиган ще дирижира.
Заснемането на самия кино лентата от Майкъл Бейър е извънредно, защото той прекарва доста време надалеч от действието. Понякога, по обясними аргументи, се концентрира върху Барбара, само че участват и доста близки фрагменти на принадлежности и инструменталисти. Дали пък може би просто не е съумял да откри задоволително място в лимитираното театрално деяние? Повечето от тях са снимани в непосредствен проект, което несъмнено работи добре, тъй като по периферията не се развива доста деяние и постоянно е много мрачно. Там, където той пробва по-широки ъгли, резултатите са смесени, тъй като качеството на DVD картината става много мътна. Качеството на звука обаче е чудесно.
Заедно, двете DVD-та съумяват да ни покажат образно по какъв начин креативният развой се трансформира в краен артикул. А самото зрелище, макар ограничавания запас, е завладяващо и прелестно.
Открий магията на изкуството с Marquee TV!
Marquee TV –, е богата и разнообразна библиотека със наличие. Ще откриете над 500+ заглавия с разнообразно наличие, което включва разнообразни изкуства – спектакъл, балет, опера, класическа и съвременна музика, документални филми и още доста други. Предлага елементарен достъп до световноизвестни продукции, извънредно наличие и специфични оферти, които не могат да бъдат открити в други платформи в България.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ