Кратката история на правилата за движение по пътищата
Често когато приказваме за коли, подценяваме нещо доста значимо, без което същите не биха били нищо повече от купчини ламарина, употребявани за бижу или създаващи безпорядък. Да, става въпрос за пътните правила.
Колкото и безсмислени и досадни да ни се костват те от време на време, разпоредбите за придвижване по пътищата са непрекъснат сателит на всеки водач и без тях всичко просто би замязяло на преди малко разровен мравуняк.
За да разберем концепцията зад първите пътни правила, би трябвало да се върнем близо два века обратно във времето и да преценим какво е било разбирането за " трафик " тогава. Не е имало асфалт, не е имало коли, нито светофари, пътни знаци, маркировка, даже пътна полиция.
Въпреки това обаче, индустриалната гражданска война е в разгара си, железопътният превоз набира известност, а в земеделието стартира да се употребява доста моторизирана техника. И всичко това предизвикало потребността от основаването на най-малко базова регулация, която да подсигурява сигурността на хората и животните, в случаите когато моторните транспортни средства биват превозени от една точка до друга и маршрутът им минава през обитаеми райони.
И по този начин се стигнало до 1861 година, когато английският парламент приел закон за придвижването моторните транспортни средства. Днес звучи смехотворно и изцяло неприложимо, само че тогава въпросната разпоредба е забранявала придвижването на машини с тегло над 12 тона в обитаеми райони, а оптимално позволената скорост е била 16 км/ч. Друг е въпросът, че тогава не е имало техника, която да потвърди с какъв брой тъкмо километра се движи въпросната машина.
Четири години по-късно е призната корекция, съгласно която моторизираните машини би трябвало да бъдат съпровождани от човек, който да върви пред тях и да развява алено знаме. Това се отнася единствено за случаите, в които въпросните машини се движели по публичната пътна мрежа.
Максималната скорост била понижена до 6 км/ч в извънградските елементи и 3 км/ч в градовете. Друга любопитна детайлност е, че било наложително машината да се ръководи от най-малко трима души - водач, огняр и индивидът със знамето.
През 1896 година потребността от трима души екипаж е отстранена, а оптимално позволената скорост е увеличена на 22 км/ч. В същата година е основана и лека категория машини - с тегло под 3 тона.
Следват редица нововъведения, които обуславят и до през днешния ден живота ни, когато сме на път.
През 1983 година се появяват първите регистрационни табели. Това се случва във Франция, а повода е непрекъснатият напредък на моторните транспортни средства и потребността те и техните притежатели да бъдат следени и да носят отговорност по някакъв метод.
Първите шофьорски книжки са издадени през 1904 година, когато в Англия за пръв път е въведен терминът " неразумно шофиране ".
Малко по-рано британците изобретяват и светофара. Първият подобен бил инсталиран пред Народното събрание в Лондон. Той имал алена и зелена светлина и бил газов, не електрически. Освен че не бил доста удобен, защото трябвало да се превключва ръчно, той не бил и от най-безопасните - единствено месец след въвеждането му в употреба той се самовзривил.
Първите пътни знаци, най-малко в най-общия смисъл, били открити цели 4000 години прочие Хр. в Ирак, само че те не носели кой знае каква информация, защото представлявали елементарни каменни колони, отбелязващи дистанцията до центъра на града. Първата система от пътни знаци в модерния й тип била основана през 1895 година в Италия.
Исторически видяно, британците са прави в разбирането си за това, че би трябвало да се движим в лявата лента, защото съгласно археологически находки в Англия римляните са употребявали точно тази лента. Основата лежи в човешката физиология. Повечето хора са десничари, което прави придвижването в лявата лента по-логично, защото по този начин те можели елементарно да подадат ръка на движещ се против тях конник или да отхвърлен нападател.
Колкото и безсмислени и досадни да ни се костват те от време на време, разпоредбите за придвижване по пътищата са непрекъснат сателит на всеки водач и без тях всичко просто би замязяло на преди малко разровен мравуняк.
За да разберем концепцията зад първите пътни правила, би трябвало да се върнем близо два века обратно във времето и да преценим какво е било разбирането за " трафик " тогава. Не е имало асфалт, не е имало коли, нито светофари, пътни знаци, маркировка, даже пътна полиция.
Въпреки това обаче, индустриалната гражданска война е в разгара си, железопътният превоз набира известност, а в земеделието стартира да се употребява доста моторизирана техника. И всичко това предизвикало потребността от основаването на най-малко базова регулация, която да подсигурява сигурността на хората и животните, в случаите когато моторните транспортни средства биват превозени от една точка до друга и маршрутът им минава през обитаеми райони.
И по този начин се стигнало до 1861 година, когато английският парламент приел закон за придвижването моторните транспортни средства. Днес звучи смехотворно и изцяло неприложимо, само че тогава въпросната разпоредба е забранявала придвижването на машини с тегло над 12 тона в обитаеми райони, а оптимално позволената скорост е била 16 км/ч. Друг е въпросът, че тогава не е имало техника, която да потвърди с какъв брой тъкмо километра се движи въпросната машина.
Четири години по-късно е призната корекция, съгласно която моторизираните машини би трябвало да бъдат съпровождани от човек, който да върви пред тях и да развява алено знаме. Това се отнася единствено за случаите, в които въпросните машини се движели по публичната пътна мрежа.
Максималната скорост била понижена до 6 км/ч в извънградските елементи и 3 км/ч в градовете. Друга любопитна детайлност е, че било наложително машината да се ръководи от най-малко трима души - водач, огняр и индивидът със знамето.
През 1896 година потребността от трима души екипаж е отстранена, а оптимално позволената скорост е увеличена на 22 км/ч. В същата година е основана и лека категория машини - с тегло под 3 тона.
Следват редица нововъведения, които обуславят и до през днешния ден живота ни, когато сме на път.
През 1983 година се появяват първите регистрационни табели. Това се случва във Франция, а повода е непрекъснатият напредък на моторните транспортни средства и потребността те и техните притежатели да бъдат следени и да носят отговорност по някакъв метод.
Първите шофьорски книжки са издадени през 1904 година, когато в Англия за пръв път е въведен терминът " неразумно шофиране ".
Малко по-рано британците изобретяват и светофара. Първият подобен бил инсталиран пред Народното събрание в Лондон. Той имал алена и зелена светлина и бил газов, не електрически. Освен че не бил доста удобен, защото трябвало да се превключва ръчно, той не бил и от най-безопасните - единствено месец след въвеждането му в употреба той се самовзривил.
Първите пътни знаци, най-малко в най-общия смисъл, били открити цели 4000 години прочие Хр. в Ирак, само че те не носели кой знае каква информация, защото представлявали елементарни каменни колони, отбелязващи дистанцията до центъра на града. Първата система от пътни знаци в модерния й тип била основана през 1895 година в Италия.
Исторически видяно, британците са прави в разбирането си за това, че би трябвало да се движим в лявата лента, защото съгласно археологически находки в Англия римляните са употребявали точно тази лента. Основата лежи в човешката физиология. Повечето хора са десничари, което прави придвижването в лявата лента по-логично, защото по този начин те можели елементарно да подадат ръка на движещ се против тях конник или да отхвърлен нападател.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ