Когато любовта е много по-драматична, отколкото трябва да бъде
Често жаждата за обич се изяснява с детство, лишено от любов и обвързаност. Копнеещите да бъдат обичани рядко или в никакъв случай не са били прегръщани като деца, не са чували любящи думи, не са се радвали на безусловната обич и грижа от страна на своите близки.
Хората, които порастват с тази липса, минават през живота с упованието раната им да бъде излекувана. И тук може би е същността на казуса – те имат вяра, че се нуждаят от някой различен, с цел да се излекуват, а лекарството е в самите тях. Състои се от две доста значими съставки – самоприемане и обич към самите себе си.
Разбира се, няма нищо неприятно в това да искаш да бъдеш обичан и признат от другите. Тази потребност се трансформира в проблем единствено за хората, които са били отгледани в среда без обич. Те се пробват да компенсират неналичието на обвързаност и любовта към себе си посредством други хора.
Хората, които жадуват за обич, постоянно основават обстановки, които в действителност единствено ускоряват чувството им за самотност и празнина. Това е комплициран психически проблем, който изисква психическа помощ.
Вижте седем характерности на хората, които усещат тази незабавна потребност от обич.
Натрапчив блян към обвързаност и любов
Хората, които жадуват за обич, отдават голямо значение на привързаността. Те даже може да имат вяра, че нищо друго няма значение. Така в тях се разгаря огън, незабавно щом някой им покаже обичта или привързаността си.
Това последователно се трансформира в съществено тестване както за тях, по този начин и за индивида, или хората до тяху поради неспособността им да оставят нещата да се развиват естествено и да одобряват, че любовта идва и си отива.
Самата мисъл, че би трябвало да запазят любовта, ускорява неимоверно тревогата им, а страхът, че ще я изгубят, задълбочава обсебеността им от нея.
Стремеж към цялостен надзор
При хората, които жадуват за обич, постоянно се следи мощен блян да управляват, хората, които обичат. Причината се дължи не на желанието им да управляват живота им, а на потребността им да се застраховат, страха да не изпитат още веднъж болката от „ необичането ”.
Контролът им обезпечава успокоение, че няма да бъдат изоставени. Всъщност страхът от занемаряване и изменничество (продукт на прочувствената им рана) ги кара да жадуват за надзор. Но това постоянно води до отчуждаване и разлъка.
Взискателност
На хората, които не са получавали безусловна обич и грижи по време на детството си, им е доста мъчно да повярват в нея в зрелост. Затова те изискват непрекъснати прояви на обвързаност и са доста взискателни към колегата си или към всеки, с който имат прочувствена връзка.
За тях са доста типични реплики като: „ Исках да бъдеш там, само че ти не пристигна ” или „ Надявах се, че ще направиш нещо особено, само че те не се постара задоволително ”.
Хората, които копнеят за обич, имат вяра, че тя би трябвало да е безспорна и дейна във всеки един миг, само че това не е допустимо. Дори майките не са способни на това заради изцяло разбираеми аргументи – отмалялост, заболяване, и ежедневни условия като работа, задължения.
Те молят за любов
Хората, които копнеят за обич, са взискателни, само че също по този начин са склонни да не дават късмет на доста хубави неща и хора, които желаят да влязат в живота им. Те са подготвени да се откажат от всичко, единствено с цел да не изгубят индивида, който обичат. Следователно те постоянно подценяват личните си потребности и благоденствие.
Ако усетят, че другият човек се отчуждава от тях, ще създадат съвсем всичко, с цел да не го изгубят. Те се усещат безполезни и мислят, че любовта на другия придава стойност на личния им живот. Това значи, че даже биха се примирили с принуждение.
Те вършат прекалено много жертви
Тези хора вършат любовта доста по-драматична и мъчителна, в сравнение с би трябвало да бъде. Чувстват се толкоз признателни, че някой ги обича, че са подготвени на всевъзможни жертви, с цел да ги зарадват.
Любовта значи да правиш взаимни отстъпки и жертви от време на време, само че при хората, изпитващи незабавна потребност да бъдат обичани, това стига до прекаленост.
Те не могат да се доверяват
Колкото и да се стараят, хората, които търсят обич, не могат да се доверят на другите. Те постоянно чакат да бъдат изоставени или засегнати, а това ги прави ревностни и подозрителни, което последователно отслабва връзките им.
източник: www.obekti.bg
