Червен Кантарион
Червеният кантарион /Centaurium erythraea/ съставлява по своята същина двугодишно тревисто растение от семейство Тинтявови. Той е роднина с други известни билки, измежду които и тинтявата.
Червеният кантарион е публикуван на доста места у нас и затова е прочут и с доста други наименования. Познат е като бабиче, китчица, бабино биле, трескавиче, елементарен червен кантарион и други
Centaurium erythraea се отличава с нежно и право, безпрепятствено стебло, което е разклонено в своята горна част, достигащо височина от 10 до тридесет сантиметра. Приосновните листа на аления кантарион са яйцевидни, в общия случай дълги към един сантиметър.
Стълбовидните листа пък са ситуирани едно против друго и са малко по-дълги от при главните. Цветчетата на Centaurium erythraea са дребнички, достигащи до размер от към един сантиметър, обагрени в розово. Тичинките са пет на брой.
Червеният кантарион цъфти от месец юни до месец септември. Може да се види из тревисти местности, шубраци и край пътищата нормално отвън обитаемоте места. Развива се най-успешно при надморска височина от 0 до 1500 метра. Освен в България се среща и в други страни от Европа, Азия и Северна Африка. С помощта на хората е достигнал и до Северна Африка.
Състав на червен кантарион
Червеният кантарион е източник на горчиви субстанции. В състава му учените са открити генциопикрозид, алкалоиди и еритроцентаурин. Освен това дрогата съдържа още олеанова киселина, флавоноидни субстанции, аскорбинова киселина и други скъпи субстанции.
Събиране и предпазване на червен кантарион
За лечебни цели се употребява надземната част на растението. Стръковете се събират по време на цъфтежа на билката. Събирането на аления кантарион се прави единствено при изсъхнало време, защото в противоположен случай има късмет дрогата да се навлажни и качеството ѝ съществено да се утежни.
Цъфтящите стръкове се отрязват на разстояние от петнадесет сантиметра от върха, като за задачата се употребява изострен нож. След това събраните стръкове се подреждат в една посока, като се внимава да не се притискат. После материалът се прочиства от примеси, както и от прецъфтели и повредени растения, и се подрежда в проветриви и сенчести пространства, където да може да се изсуши.
Някои билкари избират да създадат китки от десетина стръка и да ги закачат някъде, с цел да изсъхнат по този начин. Готовите китки могат да се съхраняват още веднъж закачени на пирони или тел, само че няколко такива не трябва да са ситуирани прекомерно близо.
Ползи от червен кантарион
Червеният кантарион е високо скъп поради безотказното му влияние при разнообразни болести. Билката е най-популярна с това, че подтиква апетита, подкрепя храносмилателни процеси и усъвършенства отделянето на стомашен сок и жлъчка.
Освен това намалява високата температура и спомага за по-бързото обособяване на газове. Опитът демонстрира, че същото растение може да се приложи и като противоглистово средство.
Лекари и национални лечители са безапелационни, че аленият кантарион може да се използва при запек, газове, инфектиране на стомаха, инфектиране на черния дроб, анемия, диабет, чревни паразитози, хепатит, камъни в бъбреците, влошено зрение, косопад.
Оказва се, че Centaurium erythraea се е предписвал още и при парализи, маточини кръвоизливи, бяло течение, воднянка, главоболие. Външно се ползва при постепенно заздравяващи рани, екземи, хемороиди и други
Това обаче не е всичко. Червеният кантарион е билка, високо ценена и в хомеопатията. Екстрактът от билката се предлага на прекомерно тихи, кротки и безволеви хора, които мъчно взимат сами решение и се усещат слаби, безпомощни и подвластни от другите.
Според експертите тази билка е способна да възвърне изгубеното самочувствие и тонус, да придаде убеденост и да спомогне за възвръщането на салдото в общуването с останалите хора.
Народна медицина с червен кантарион
Българските национални лечители използват билката при разнообразни мъчителни положения, като я обработват според от болестта. Така да вземем за пример при анемия и след изтощително боледуване за подсилване на организма се приема запарка от червен кантарион.
За задачата една чаена лъжица от сухата билка се залива с двеста мл вряла вода. След като се охлади, получената примес се прецежда и се разделя на три равни елементи. Всяка от тях се пие половин час преди хранене.
Ако пък страдате от безапетитие или имате влошено зрение, можете да си приготвите настойка от билката и да я смесите с алено вино, като съотношението би трябвало да е 1:10. От сместа се приема по една супена лъжица по три пъти дневно след хранене.
От Centaurium erythraea може да се подготви и нещо като винен извлек. Достатъчно е шестдесет грама от билката да се наквасен в един литър алено вино. Сместа би трябвало да престои по този начин на мрачно и хладно място осем дни. След това виното се прецежда и се съхранява още веднъж на студено. От него се приема по една винена чаша половин час преди ястие.
Както към този момент споменахме, аленият кантарион може да се употребява и при външни рани, защото спомага за тяхното по-бързо укрепване. Народните лечители предлагат при кожни проблеми сухи и стрити елементи на растението да се смесят с малко зехтин и с получената кашичка да се постанова засегнатото място.
Същата примес може да се употребява и при косопад, като е добре помадата да постои най-малко един час върху косата ви, като през това време можете да поставите шапка за баня върху главата си и настрана да се увиете с хавлия.
