Черноморски улов: Вкусна риба с кауза
" Черноморски улов " създава рибни деликатеси, чийто генезис може да се наблюдава по цялата верига от морето до трапезата. С % от оборота компанията поддържа начинания за запазване и възстановяване на положението на Черно море. Резултатите от първата им идея са 7.5 тона боклуци, извадени от морето.
Барбун, сафрид и чернокоп са измежду най-вкусните черноморски риби, също така ги има в обилие - популацията им не е застрашена от свръхдобив и квоти за улов няма. " Решихме да ги представим по един нов метод и да създадем артикул, който да показва какво значи проследимост - от морето до трапезата ", споделя Георги Гавазов, съосновател и изпълнителен шеф на компанията. Той ни споделя за серията артикули " Черноморски съкровища " - мариновани чернокоп, барбун и сафрид в правоъгълна железна консерва с транспарантен похлупак.
" Черноморски улов " създава рибни деликатеси, чийто генезис може да се наблюдава по цялата верига от морето до трапезата. С % от оборота компанията поддържа начинания за запазване и възстановяване на положението на Черно море. Резултатите от първата им идея са 7.5 тона боклуци, извадени от морето.
Барбун, сафрид и чернокоп са измежду най-вкусните черноморски риби, също така ги има в обилие - популацията им не е застрашена от свръхдобив и квоти за улов няма. " Решихме да ги представим по един нов метод и да създадем артикул, който да показва какво значи проследимост - от морето до трапезата ", споделя Георги Гавазов, съосновател и изпълнителен шеф на компанията. Той ни споделя за серията артикули " Черноморски съкровища " - мариновани чернокоп, барбун и сафрид в правоъгълна железна консерва с транспарантен похлупак.
Специфичното за продукта обаче не е опаковката, а цялостната проследимост на неговия генезис - от кой регион на Черно море е уловен, от кой транспортен съд и кой капитан го е управлявал. Например барбунът е уловен сред град Поморие и нос Емине, в зоната сред 2 и 5 благи от брега, от каварненски рибарски транспортен съд " 78-22 ". Тази информацията е налична за потребителите посредством QR код на консервата. " Това, което остава прикрито, е грижата по цялата верига - превоз, преправка, диалозите с капитаните. Има едно разбиране, че консервираните храни са второ качество. Това е остаряло виждане. Ние използваме допустимо най-качествените първични материали - риба и зехтин ", разяснява Гавазов. Той споделя още, че продуктът е без аналог освен в България, само че и за всички черноморски страни.
Барбунът, сафридът и чернокопът се ловят с кораби главно от Варна и Каварна. " Партнираме си с " Черноморски изгрев " - професионално рибарско съдружие, сплотяващо повече от 35 компании с 46 риболовни кораба с дължина над 12 метра. Рибите се ловят в региона на нос Калиакра, само че в сезона - октомври и ноември, слизат надолу към Поморие, Несебър, Созопол даже ", споделя още изпълнителният шеф на " Черноморски улов ".
Реклама Минус седем тона отпадъци
Негов съучастник е Димитър Димитров. Преди тъкмо една година двамата вземат решение, че с дребен % от оборота ще основат и финансират фондация. Организацията поддържа начинания, които дейно и измеримо работят за опазването и възстановяване на положението на черноморската екосистема. Първата им идея е измислена и стартирана от тях и се назовава.
" Поставихме началото й през 2020 година дружно със съдружие " Черноморски изгрев ". Идеята е да почистим морето от остарели риболовен мрежи, чието място не е във водата. За задачата рибарските кораби, част от самодейността ни, при навлизането във вътрешността в морето събират и целеустремено вадят на брега остарели мрежи. В първия сезон се включиха 25 кораба. Те покриха акваторията от нос Емине до Румъния, като събраха и извадиха от морето над 7 тона боклуци. За втория сезон на плана си слагаме за цел да удвоим резултатите - да покрием цялата морска акватория на България и да извадим най-малко 15 тона боклуци ", показват от фондацията. Извадените досега остарели мрежи и отпадъци ще се употребяват за арт апаратура, която може да бъде забелязана в границите на фестивала за модерно изкуство " Буна " във Варна. " Изкуството може да има доста значима роля по пътя към задачите ни ", счита Гавазов.
Димитър Димитров споделя и за друга идна идея на фондация " За нашето море ", а точно запазване на мощно застрашените от изгубване есетрови риби. " Тук задачата е да ангажираме повече капитани на риболовни кораби с казуса и да ги мотивираме при положение на улов на есетри същите да бъдат връщани в морето ", споделя той. Това ще бъде реализирано посредством осведомителна акция за типа и неговото значение, за нормативната база; посредством събиране на информация за уловените есетри (преди връщането им във водата). " Искаме да разкажем на обществеността за есетрите в Черно море, само че и за достойните каузи на капитаните, които ги пускат. Последното би повишило имиджа на специалността, което ще има и своя позитивен обществен резултат. Предвиждаме алегорична премия или жест към капитаните, които вземат участие в самодейността ", споделя Димитров.
Фотограф: Надежда Чипева " Богатствата на Черно море заради ред аргументи са безусловно скрити от погледа на хората в Европа. Да сложим Черно море на кулинарната карта е въпрос на добре разказани истории в композиция с нови предписания. И ние работим интензивно тъкмо в тази тенденция ", Георги Гавазов, " Черноморски улов " Реклама Светло бъдеще за Черно море
Компанията " Черноморски улов " също има проекти за бъдещето - да пусне на пазара нов артикул с цаца. " Ценните качества и богатият усет на цацата са друго благосъстояние на нашето море, оставащи скрити от всеобщия консуматор. Има други способи за приготвянето й с изключение на класиката - пържена. Работим по нови предписания, а една от тях ще пуснем на пазара до няколко месеца, само че дано въпреки всичко да я запазим в загадка ", споделя Гавазов.
Димитров коментира, че за цацата има квоти за улов, само че научно обоснована информация, че количествата й в Черно море понижават, няма. " Нито цацата, нито калканът понижават през последните 10 години. Дори не доближаваме квотите за улов на цаца ", споделя той. И добавя: " Има разбиране, че Черно море е оскъдно на запаси, и в огромната си част това е по този начин. Но точно това е предизвикването, с което сме се заели - по какъв начин да вършим резистентен бизнес с това, с което разполагаме. Не е нужно да изореш морето, да вкараш стотици кораби и да вадиш тонове улов. "
Гавазов добавя, че отрицателните вести във връзка с морето преобладават новинарския поток: " Това, за което не се приказва, е, че през последните 80 години се следят позитивни процеси и възобновяване на системите. Приемът на България и Румъния в Европейски Съюз също повлия доста добре. Това не значи да се успокояваме, значимо е да се грижим за опазването на Черно море, само че дано бъдем справедливи. Той е оптимист и за популяризирането на черноморските деликатеси: " Богатствата на Черно море заради ред аргументи са безусловно скрити от погледа на хората в Европа. Да сложим Черно море на кулинарната карта е въпрос на добре разказани истории в композиция с нови предписания. И ние работим интензивно тъкмо в тази тенденция. "
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Лещарска
Барбун, сафрид и чернокоп са измежду най-вкусните черноморски риби, също така ги има в обилие - популацията им не е застрашена от свръхдобив и квоти за улов няма. " Решихме да ги представим по един нов метод и да създадем артикул, който да показва какво значи проследимост - от морето до трапезата ", споделя Георги Гавазов, съосновател и изпълнителен шеф на компанията. Той ни споделя за серията артикули " Черноморски съкровища " - мариновани чернокоп, барбун и сафрид в правоъгълна железна консерва с транспарантен похлупак.
" Черноморски улов " създава рибни деликатеси, чийто генезис може да се наблюдава по цялата верига от морето до трапезата. С % от оборота компанията поддържа начинания за запазване и възстановяване на положението на Черно море. Резултатите от първата им идея са 7.5 тона боклуци, извадени от морето.
Барбун, сафрид и чернокоп са измежду най-вкусните черноморски риби, също така ги има в обилие - популацията им не е застрашена от свръхдобив и квоти за улов няма. " Решихме да ги представим по един нов метод и да създадем артикул, който да показва какво значи проследимост - от морето до трапезата ", споделя Георги Гавазов, съосновател и изпълнителен шеф на компанията. Той ни споделя за серията артикули " Черноморски съкровища " - мариновани чернокоп, барбун и сафрид в правоъгълна железна консерва с транспарантен похлупак.
Специфичното за продукта обаче не е опаковката, а цялостната проследимост на неговия генезис - от кой регион на Черно море е уловен, от кой транспортен съд и кой капитан го е управлявал. Например барбунът е уловен сред град Поморие и нос Емине, в зоната сред 2 и 5 благи от брега, от каварненски рибарски транспортен съд " 78-22 ". Тази информацията е налична за потребителите посредством QR код на консервата. " Това, което остава прикрито, е грижата по цялата верига - превоз, преправка, диалозите с капитаните. Има едно разбиране, че консервираните храни са второ качество. Това е остаряло виждане. Ние използваме допустимо най-качествените първични материали - риба и зехтин ", разяснява Гавазов. Той споделя още, че продуктът е без аналог освен в България, само че и за всички черноморски страни.
Барбунът, сафридът и чернокопът се ловят с кораби главно от Варна и Каварна. " Партнираме си с " Черноморски изгрев " - професионално рибарско съдружие, сплотяващо повече от 35 компании с 46 риболовни кораба с дължина над 12 метра. Рибите се ловят в региона на нос Калиакра, само че в сезона - октомври и ноември, слизат надолу към Поморие, Несебър, Созопол даже ", споделя още изпълнителният шеф на " Черноморски улов ".
Реклама Минус седем тона отпадъци
Негов съучастник е Димитър Димитров. Преди тъкмо една година двамата вземат решение, че с дребен % от оборота ще основат и финансират фондация. Организацията поддържа начинания, които дейно и измеримо работят за опазването и възстановяване на положението на черноморската екосистема. Първата им идея е измислена и стартирана от тях и се назовава.
" Поставихме началото й през 2020 година дружно със съдружие " Черноморски изгрев ". Идеята е да почистим морето от остарели риболовен мрежи, чието място не е във водата. За задачата рибарските кораби, част от самодейността ни, при навлизането във вътрешността в морето събират и целеустремено вадят на брега остарели мрежи. В първия сезон се включиха 25 кораба. Те покриха акваторията от нос Емине до Румъния, като събраха и извадиха от морето над 7 тона боклуци. За втория сезон на плана си слагаме за цел да удвоим резултатите - да покрием цялата морска акватория на България и да извадим най-малко 15 тона боклуци ", показват от фондацията. Извадените досега остарели мрежи и отпадъци ще се употребяват за арт апаратура, която може да бъде забелязана в границите на фестивала за модерно изкуство " Буна " във Варна. " Изкуството може да има доста значима роля по пътя към задачите ни ", счита Гавазов.
Димитър Димитров споделя и за друга идна идея на фондация " За нашето море ", а точно запазване на мощно застрашените от изгубване есетрови риби. " Тук задачата е да ангажираме повече капитани на риболовни кораби с казуса и да ги мотивираме при положение на улов на есетри същите да бъдат връщани в морето ", споделя той. Това ще бъде реализирано посредством осведомителна акция за типа и неговото значение, за нормативната база; посредством събиране на информация за уловените есетри (преди връщането им във водата). " Искаме да разкажем на обществеността за есетрите в Черно море, само че и за достойните каузи на капитаните, които ги пускат. Последното би повишило имиджа на специалността, което ще има и своя позитивен обществен резултат. Предвиждаме алегорична премия или жест към капитаните, които вземат участие в самодейността ", споделя Димитров.
Фотограф: Надежда Чипева " Богатствата на Черно море заради ред аргументи са безусловно скрити от погледа на хората в Европа. Да сложим Черно море на кулинарната карта е въпрос на добре разказани истории в композиция с нови предписания. И ние работим интензивно тъкмо в тази тенденция ", Георги Гавазов, " Черноморски улов " Реклама Светло бъдеще за Черно море
Компанията " Черноморски улов " също има проекти за бъдещето - да пусне на пазара нов артикул с цаца. " Ценните качества и богатият усет на цацата са друго благосъстояние на нашето море, оставащи скрити от всеобщия консуматор. Има други способи за приготвянето й с изключение на класиката - пържена. Работим по нови предписания, а една от тях ще пуснем на пазара до няколко месеца, само че дано въпреки всичко да я запазим в загадка ", споделя Гавазов.
Димитров коментира, че за цацата има квоти за улов, само че научно обоснована информация, че количествата й в Черно море понижават, няма. " Нито цацата, нито калканът понижават през последните 10 години. Дори не доближаваме квотите за улов на цаца ", споделя той. И добавя: " Има разбиране, че Черно море е оскъдно на запаси, и в огромната си част това е по този начин. Но точно това е предизвикването, с което сме се заели - по какъв начин да вършим резистентен бизнес с това, с което разполагаме. Не е нужно да изореш морето, да вкараш стотици кораби и да вадиш тонове улов. "
Гавазов добавя, че отрицателните вести във връзка с морето преобладават новинарския поток: " Това, за което не се приказва, е, че през последните 80 години се следят позитивни процеси и възобновяване на системите. Приемът на България и Румъния в Европейски Съюз също повлия доста добре. Това не значи да се успокояваме, значимо е да се грижим за опазването на Черно море, само че дано бъдем справедливи. Той е оптимист и за популяризирането на черноморските деликатеси: " Богатствата на Черно море заради ред аргументи са безусловно скрити от погледа на хората в Европа. Да сложим Черно море на кулинарната карта е въпрос на добре разказани истории в композиция с нови предписания. И ние работим интензивно тъкмо в тази тенденция. "
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Лещарска
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ