Чечения е една от над 80-те републики в Руската федерация.

Чечения е една от над 80-те републики в Руската федерация. Рамзан Кадиров ръководи самостоятелния район от 2004 година като персонално притежание, което единствено на хартия е обвързвано с съветските закони.

Елементи от шериата са неотменна част от публичния живот. А всеки, който си разреши рецензия против Рамзан (както го назовават в Русия), било то в интернет-блог или с някаква почтена петиция, е застрашен от обществен пердах с камшици. Който след това се пуска на видео в Ютуб. От време на време политически съперници и правозащитници просто безследно изчезват. В локалната полиция и в подразделенията на вътрешното министерство работят предани на Кадиров хора, тогавашни сепаратисти и някогашни съветски бойци, сменили фронта.

Цената на стабилността

Чечения се финансира от Кремъл. С водопада от пари съветският президент Владимир Путин в действителност заплаща за нежния мир във взривоопасния район. Тази седмица Кадиров провежда всеобща проява в столицата Грозни за поддръжка на "преследваните мюсюлмани в Мианмар ". Властите настояват, че в демонстрацията са се присъединили един милион души. Разбира се, множеството стачкуващи в никакъв случай не са и чували за Мианмар. Просто техните шефове, шефове на учебни заведения и декани на университети, са ги принудили да вземат участие.

Когато Кадиров реши да провежда проява, чеченците безусловно нямат избор, в противоположен случай ги чакат неприятни последствия. Само още двама души в Русия могат да съберат толкоз доста хора за толкоз малко време: Владимир Путин и партиархът на православната черква Кирил. В своята тирада Кадиров прикани "нашия народен водач Владимир Путин " да "действа по отношение на спешната обстановка на братята в Мианмар ". И упрекна Запада, че си затваря очите, само че в същото време "постоянно приканва за отбрана на хомосексуалните ". Това беше ясна отпратка към присъдите против гейове и лесбийки в Чечения през тази година, които провокираха интернационално отвращение. Но в Северен Кавказ, където ислямизирането се популяризира доста бързо, тази антизападна изразителност носи още повече известност на чеченския президент.

Майстор в две изкуства

Рамзан Кадиров изясни още, че в случай че Москва не се вслуша в съвета му, той си резервира правото да "оспори " формалния външнополитически курс на Русия, т.е. - на Путин. За сходно изявление всеки различен локален придворен щеше начаса да бъде уволнен от президента. Това обаче не важи за мощния човек в Чечения, който минава за мохамеданин №1 в Русия и даже се стреми към интернационално самопризнание. Някои считат изказванията на Кадиров за лицемерни. Защото чеченският президент постоянно мълчи, когато в Русия арестуват мюсюлмани или ги малтретират по скалъпени обвинявания в тероризъм. Освен това стотици, в случай че не и хиляди ислямисти от Северен Кавказ се присъдиниха към терористите от ИД, макар изказванието на Кадиров, че е изкоренил екстремизма в своята република.

Кадиров е занаятчия в две изкуства, които са наложителни за политическата класа в ерата на Путин: нападателната изразителност по адрес на Запада и ласкателствата към президента в Москва. В Чечения не се развяват доста съветски флагове, само че портретите на Кадиров и Путин един до различен са на всяка крачка.Според чеченския президент, тези, които са против Путин и Кадиров, са "агенти на Централно разузнавателно управление на САЩ ", или "мръсни гейове ".

Кадиров е необходим на Кремъл

Кремъл нито желае, нито може да озапти Кадиров. Не може, тъй като съветският президент желае да резервира мира в Северен Кавказ по всевъзможен начин. А не желае, тъй като Рамзан е потребен инструмент за режима на Путин: той умее да сплашва опозиционните политици, правозащитниците и всички други настоящи или бъдещи съперници на Путин. А съветският президент като че ли играе играта: "След като мен не ме харесвате, какво ще кажете тогава за Кадиров? "

Мнозина в Чечения не обичат Кадиров. Ветераните от чеченските войни считат, че неговата позиция на недостижим от закона наскърбява тях самите и падналите им приятели. Хора от междинната класа в градовете не харесват неговите прояви против Запада и войнствения му имидж. Консервативните православни християни пък се притесняват от ислямизацията на Русия. Но до момента в който Путин продължава да разпорежда доверие на Кадиров, те са принудени да мълчат. Защото нямат собствен личен "Рамзан ", който да приказва от тяхно име.