Страхливият по нрав до днес е бивал винаги злочест - ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Че непознатия съвет сами не тачим постоянно
и в злото ний се уверяваме едвам когато е пристигнало.
Уви, по този начин е! От край време дребните в света
си патят на огромните от нелепостта.
Ний каем се за туй, що даваме на злия,
и да го приберем от него, ние
от време на време доближаваме до пердах –
безсилни са и сопата и съдията.
Ти злия пуснеш ли в дома си, той
незабавно ти се качва на главата.
Сред всичките врази
ти от най-малките най-вече се пази;
избягнал не едно приключение злокобно,
умира си човек от нищо-нещо.
Страхливият по манталитет до през днешния ден
е бивал постоянно злочест…
Не съществува май страхливец на земята,
да не откри различен страхливец по-голям.
Вълк си остава постоянно вълкът;
това от дълго време е схванал светът.
Добре е да заключим от това,
че би трябвало с неприятните война да водим ние.
Голямо богатство е мирът,
склонен съм, само че той заплаха крие,
по кое време подъл е врагът.
Тоз, който желае различен в капан да улови,
най-често самичък попада във клопката.
И скърбя аз, че и до през днешния ден, уви,
таз остаряла истина остава неразбрана.
Големи обещания, само че що сътвори той със своя разум?
Единствено и единствено звук.
От тайната товар не виждам по-голям
и мъчително дамите го носят май, горките,
даже в такива случаи аз знам
безчет мъже наподобяват на дамите.
Ах, правилният приятел е доста скъпо нещо!
Той знае да чете в сърцето ти даже:
не става потребност да му казваш ти
какво желаеш и какво си патил.
От люде тихи пердах се всякога,
а другите не са рискови.
Да, има ги такива, боята си менят
съгласно каквото би трябвало им сега.
И в дявола, и в Бога се кълнат,
за краля си, а след това и за президента.
Да счита всеки, че е задължен да оказва помощ!
Понякога джудже оказва помощ на колос.
С самообладание и време реализира се това,
което единствено мощ не съумява да реализира.
Човек на навика се подчинява
и по какъв начин от него да се отървеш?
Робуваш му – къде каквото прави,
не можеш го преправи както щеш.
Със камшик го пердаши, боди го с вила,
той, навикът резервира свойта мощ,
даже и с меч не ще го разсечеш.
С което свикнеш – стопанин ти става,
гони го през вратата, в случай че щеш,
ще влезе през прозореца тогава.
Когато нещо почваш, за края му мисли.
Рече ли гальовен да е грубиянът,
с галантността си ще напакости.
Та значи колкото и сладко да е да си отмъстиш,
не коства то прескъпо да платиш.
Понякога речеш да се спасиш
от нещо неприятно, а пък се получи –
та още пò на неприятно връхлетиш.
С нещастниците в никакъв случай недей се подиграва:
та кой е сигурен, че ще е все благополучен?
А смелостта излиза навън,
когато във лицето ти дъхти заплахата.
А всеки би трябвало да избира,
с кого да бъде милосърден.
До сетния си момент злоблив
неблагодарникът по този начин си и отива.
Та… да не бъдем доста придирчиви.
Непридирчивият до свойта цел отива.
Които най-пробират, не хващат нищо те –
пазете се такива да не сте.
Да – има ги такива – по този начин се суетят,
където работа и грижи има,
с цел да наподобяват още по-необходими –
а в действителност единствено са досадни… що ли ги търпят?
Самотен, непохватен, начумерен, безмълвен,
живееше мечок в планинските дъбрави.
От хората надалеч, той беше станал див –
при самотност това и със индивида става.
Опасно нещо е приятелят простак –
за предпочитане е интелигентен зложелател.
Далече от очите – надалеч от сърцето;
по този начин е и при любовта.
Не се сърди на другите, загдето ти си спал,
а в това време е станала пакост.
И нашият, и вашият живот е временен,
кой повече ще гледа към небето – не се знае.
Мигът не подсигурява с нищо идващия момент.
И въпреки всичко правилно е: животът е популярен.
Ти от безумния по какъв начин би се отървал?
Със пердах? Но в случай че слаб си, май не трябва.
С различен мощен гледай да го спречкаш ти,
той вместо тебе ще го усмири.
Роден на 8 юли 1621 година във френския град Шато Тиери в региона Шампан, Жан дьо Лафонтен следва богословие и право в Париж, само че повече се интересува от литература. Литературната му активност стартира късно, на 37 години.
Своето същинско предопределение Лафонтен намира като баснописец.
Жан дьо Лафонтен написа истории за животни, в които се споделят доста истини за хората – за техните дефекти и честолюбиви стремежи, за глупавите положения, в които нерядко изпадат.
Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята актуалност: лицемерието, ласкателството, егоизма, нелепостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството не разрешава приказките на Лафонтен да се разгласяват във Франция, само че за сметка на това те са отпечатани в Холандия.
Кралят също не е удовлетворен от него и му споделя, че ще върне благосклонността си, в случай че той промени метода си на писане. Поетът избира баснята за за обучаването на престолонаследника. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
През 1684 година става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, само че през последните години от живота си още веднъж се обръща към религията. Под въздействие на собствен духовник даже изгаря своя пиеса.
До нас са стигнали романът „ Любовта на Психея и Купидон “, комедиите „ Евнух “ и „ Раготен “, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома.
На 13 април 1695 година, на 73 години, Жан дьо Лафонтен приключва земния си път. Днес, три епохи след неговата гибел, басните му са преведени на доста езици и разнасят славата му по целия свят.
