Страхът от заразата може да е по-убийствен от вируса
Чакайте разочарование в края на пандемията - животът няма да бъде същият
Кабинетът, макар и със закъснение, покани психиатри в Медицинския съвет, който ще работи по време на извънредното положение. Но пропусна да покани психолози. А от ситуацията ще бъдем засегнати всички - не само хората с психични заболявания, а и онези, които страдат от принудителна изолация и ще загубят своите устои - независимо дали става дума за личностни взаимоотношения, или за финансови проблеми, свързани с предстоящата рецесия. В България има достатъчно кризисни психолози, които до момента не са били потърсени, само че имат готовност да окажат помощ. Между психолозите вече върви един текст, изготвен от Иван Игов, който разграничава отделните етапи на епидемията и по какъв начин хората реагират в нейния край. Ползвани са различни източници, които обаче описват достоверно какво ни очаква, в случай че извънредната ситуация се проточи.
Думата " пандемия " идва от гръцки и означава " всички хора " (пан - всички, демос - хора, население). Тя точно описва случващото се, когато се появи ново и неизвестно инфекциозно заболяване. То засяга всички - и заразените и здравите. Човек може да не заболее, само че страхът от заразата и страхът за живота на близките и роднините понякога, може да е по-убийствен от самата зараза.
Какво се случва на практика? Както при всяка друга обществена заплаха или бедствие, пандемията преминава през различни фази, които е добре да познаваме, с цел да знаем какво да очакваме и по какъв начин да реагираме.
Какви са фазите на реакции при бедствие?
Фаза 1. Очакване. Това беше фазата преди заразата да дойде при нас, в България. Всички бяхме наясно, че няма по какъв начин да ни се размине и това пораждаше тревога и напрежение. Тази фаза продължава към момента, само че с очакването да се появят заразени в нашия град, в нашия квартал, хора които познаваме и прочие За хората, които нямат близки с ковид, очакването продължава и ги натоварва психически.
Противодействие: Според психолозите - да създадем организация за справяне с различни по тежест сценарии и някой да поеме отговорност за решенията които би трябвало да се вземат. Напрежението спада с информираността и очакването, че има институции и хора, които знаят какво да правят, с цел да защитят другите.
Фаза 2. Паника. Когато опасността от зараза стане непосредствена, всички реагират емоционално в зависимост от ситуацията и личностните особености на отделните хора (главно локуса на контрол за който ще стане дума по надолу). Тези реакции могат да бъдат от потрес до паника. Първоначалното объркване и недоверието обикновено са последвани от реакция за самосъхранение и защитата на семейството. Фазата на паника обикновено е най-късата от шестте фази на бедствие.
Противодействие: Първата реакция е паникьорите да бъдат изолирани (включително и в социалните мрежи), а след това да бъде овладяна емоционалната им реакция. Затова трябва да умеем да предугаждаме първите панически симптоми. За хора в емоционален ступор важат същите правила.
Фаза 3. Героична. Нарича се така, защото повечето хора бързо се отърсват от шока и започват да действат под въздействието на адреналина - презапасяват се с храна, организират групи за взаимопомощ, проявяват спасително поведение без достатъчно мерки за сигурност. В резултат на това може да бъде нарушена оценката на риска. Героичната фаза често бързо преминава.
Противодействие: Независимо от ситуацията и адреналина трябва да се спазват правилата за безопасност и някой (кризисния щаб например) трябва да поеме отговорността за това.
Фаза 4 . Меден месец. При тази фаза настъпва драматично изместване на емоциите. Взетите мерки започват да действат и се появяват първите позитивни резултати - първите излекувани, броя на заразените намалява. Проиграни са всички негативни сценарии. Има достатъчно предпазни средства и продукти. Съществува оптимизъм, че всичко бързо ще се върне към нормалното. Но фазата на медения месец обикновено трае само няколко седмици.
Противодействие: Трябва трезво да се каже, че подобно бедствие се отразява негативно върху всички страни на живота на хората - стопански, социални, културни Е много от тези неща са инерционни и за възстановяването им се изисква време.
Фаза 5. Разочарование. Тя е в ослепителен контраст с предходната. Тогава хората и общностите осъзнават границите на поражението, нанесени от бедствието - финансови, стопански, политически и прочие Много бързо оптимизмът, че ще си върнем животът такъв, какъвто е бил, може да се превърне в обезкуражение и да се породят негативни реакции. Нарастващата пропаст между нуждата от нормализация и действията за справяне, води до чувство за изоставяне. Фазата на разочарование може да продължи с месеци и да има негативни политически последици, защото това е времето на популистите.
Противодействие: Всеки проект за справяне с дадено бедствие, трябва да включва програма за бързо възстановяване. колкото по-бързо се случи това, толкова по бързо ще се преодолеят негативните реакции на хората.
Фаза 6. Възстановяване. Тя започва тогава, когато хората започват да придобиват чувство за нормалност. Няма по какъв начин да е точно " както преди ", само че хората и общностите започват да поемат собствената си отговорност за това, да възстановяват живота си. Фазата на възстановяване в най-оптимистичния вариант започва около шестия месец след бедствието и може да продължи известно време след това.
Всички изследователи са съгласни, че основния проблем с пандемията от Covid-19 е загубата на контрол върху ситуацията. Все още не се знае от къде идва заразата, по какъв начин точно действа и по какъв начин да се борим с нея. Затова и се чувстваме безпомощни. При такива обстоятелства хората изпитват нужда да направят нещо, пропорционално на заплахата, а миенето на ръце изглежда твърде обичайно. Това е драматично събитие за някои и затова те се нуждаят от драматичен отговор - да си слагат маски, да се презапасяват с храна или да пишат страховити постове в социалните мрежи. И всичко това е свързано с тъй наречените локус на контрол.
Това най-общо са убежденията на личността относно причините за успехите или неуспехите, които постига. Ако по-често човекът приписва тези причини на външни фактори, това се нарича " външен локус на контрол " (екстерналност). И обратно в случай че резултатите от действията се приписват главно на вътрешни фактори, това се нарича " вътрешен локус на контрол " (интерналност)
Това определя и различните реакции на конкретните хора в различните фази на бедствието, които разгледахме по-горе. Хората с вътрешен локус на контрол са по-силно фрустрирани, защото няма по какъв начин да контролират ситуация на пандемия, която е силно динамична и непредсказуема. Такива хора са по податливи на агресия към другите или към себе си. Тя може да бъде вербална и дори физическа. Справянето при такива хора, е да им помогнем да се почувстват полезни и така да си върнат контрола върху част от ситуацията. Можем да им предложим да се грижат за спазването на хигиената, да поемат дежурства, да следят за реда и прочие
Хората с външен локус на контрол се нуждаят от това да знаят, че някой различен носи отговорност за справянето със ситуацията на всеки стадий. Това задължително трябва да е човек с авторитет, на когото те имат доверие. Затова и с охота приемат като авторитет генералите. Те с готовност четат всяка информация за развитието на пандемията, само че така и засилват своята несигурност. Тези хора са и по-склонни на драматични емоционални реакции и паника. В такива случаи е най-добре да се изолират, докато подготвен човек успее да се справи с реакциите им.
В материала, изготвен от Иван Игон, критичното е информацията и начинът, по който тя се приема. Затова е важно и по какъв начин се поддържат връзките с медиите.
Кабинетът, макар и със закъснение, покани психиатри в Медицинския съвет, който ще работи по време на извънредното положение. Но пропусна да покани психолози. А от ситуацията ще бъдем засегнати всички - не само хората с психични заболявания, а и онези, които страдат от принудителна изолация и ще загубят своите устои - независимо дали става дума за личностни взаимоотношения, или за финансови проблеми, свързани с предстоящата рецесия. В България има достатъчно кризисни психолози, които до момента не са били потърсени, само че имат готовност да окажат помощ. Между психолозите вече върви един текст, изготвен от Иван Игов, който разграничава отделните етапи на епидемията и по какъв начин хората реагират в нейния край. Ползвани са различни източници, които обаче описват достоверно какво ни очаква, в случай че извънредната ситуация се проточи.
Думата " пандемия " идва от гръцки и означава " всички хора " (пан - всички, демос - хора, население). Тя точно описва случващото се, когато се появи ново и неизвестно инфекциозно заболяване. То засяга всички - и заразените и здравите. Човек може да не заболее, само че страхът от заразата и страхът за живота на близките и роднините понякога, може да е по-убийствен от самата зараза.
Какво се случва на практика? Както при всяка друга обществена заплаха или бедствие, пандемията преминава през различни фази, които е добре да познаваме, с цел да знаем какво да очакваме и по какъв начин да реагираме.
Какви са фазите на реакции при бедствие?
Фаза 1. Очакване. Това беше фазата преди заразата да дойде при нас, в България. Всички бяхме наясно, че няма по какъв начин да ни се размине и това пораждаше тревога и напрежение. Тази фаза продължава към момента, само че с очакването да се появят заразени в нашия град, в нашия квартал, хора които познаваме и прочие За хората, които нямат близки с ковид, очакването продължава и ги натоварва психически.
Противодействие: Според психолозите - да създадем организация за справяне с различни по тежест сценарии и някой да поеме отговорност за решенията които би трябвало да се вземат. Напрежението спада с информираността и очакването, че има институции и хора, които знаят какво да правят, с цел да защитят другите.
Фаза 2. Паника. Когато опасността от зараза стане непосредствена, всички реагират емоционално в зависимост от ситуацията и личностните особености на отделните хора (главно локуса на контрол за който ще стане дума по надолу). Тези реакции могат да бъдат от потрес до паника. Първоначалното объркване и недоверието обикновено са последвани от реакция за самосъхранение и защитата на семейството. Фазата на паника обикновено е най-късата от шестте фази на бедствие.
Противодействие: Първата реакция е паникьорите да бъдат изолирани (включително и в социалните мрежи), а след това да бъде овладяна емоционалната им реакция. Затова трябва да умеем да предугаждаме първите панически симптоми. За хора в емоционален ступор важат същите правила.
Фаза 3. Героична. Нарича се така, защото повечето хора бързо се отърсват от шока и започват да действат под въздействието на адреналина - презапасяват се с храна, организират групи за взаимопомощ, проявяват спасително поведение без достатъчно мерки за сигурност. В резултат на това може да бъде нарушена оценката на риска. Героичната фаза често бързо преминава.
Противодействие: Независимо от ситуацията и адреналина трябва да се спазват правилата за безопасност и някой (кризисния щаб например) трябва да поеме отговорността за това.
Фаза 4 . Меден месец. При тази фаза настъпва драматично изместване на емоциите. Взетите мерки започват да действат и се появяват първите позитивни резултати - първите излекувани, броя на заразените намалява. Проиграни са всички негативни сценарии. Има достатъчно предпазни средства и продукти. Съществува оптимизъм, че всичко бързо ще се върне към нормалното. Но фазата на медения месец обикновено трае само няколко седмици.
Противодействие: Трябва трезво да се каже, че подобно бедствие се отразява негативно върху всички страни на живота на хората - стопански, социални, културни Е много от тези неща са инерционни и за възстановяването им се изисква време.
Фаза 5. Разочарование. Тя е в ослепителен контраст с предходната. Тогава хората и общностите осъзнават границите на поражението, нанесени от бедствието - финансови, стопански, политически и прочие Много бързо оптимизмът, че ще си върнем животът такъв, какъвто е бил, може да се превърне в обезкуражение и да се породят негативни реакции. Нарастващата пропаст между нуждата от нормализация и действията за справяне, води до чувство за изоставяне. Фазата на разочарование може да продължи с месеци и да има негативни политически последици, защото това е времето на популистите.
Противодействие: Всеки проект за справяне с дадено бедствие, трябва да включва програма за бързо възстановяване. колкото по-бързо се случи това, толкова по бързо ще се преодолеят негативните реакции на хората.
Фаза 6. Възстановяване. Тя започва тогава, когато хората започват да придобиват чувство за нормалност. Няма по какъв начин да е точно " както преди ", само че хората и общностите започват да поемат собствената си отговорност за това, да възстановяват живота си. Фазата на възстановяване в най-оптимистичния вариант започва около шестия месец след бедствието и може да продължи известно време след това.
Всички изследователи са съгласни, че основния проблем с пандемията от Covid-19 е загубата на контрол върху ситуацията. Все още не се знае от къде идва заразата, по какъв начин точно действа и по какъв начин да се борим с нея. Затова и се чувстваме безпомощни. При такива обстоятелства хората изпитват нужда да направят нещо, пропорционално на заплахата, а миенето на ръце изглежда твърде обичайно. Това е драматично събитие за някои и затова те се нуждаят от драматичен отговор - да си слагат маски, да се презапасяват с храна или да пишат страховити постове в социалните мрежи. И всичко това е свързано с тъй наречените локус на контрол.
Това най-общо са убежденията на личността относно причините за успехите или неуспехите, които постига. Ако по-често човекът приписва тези причини на външни фактори, това се нарича " външен локус на контрол " (екстерналност). И обратно в случай че резултатите от действията се приписват главно на вътрешни фактори, това се нарича " вътрешен локус на контрол " (интерналност)
Това определя и различните реакции на конкретните хора в различните фази на бедствието, които разгледахме по-горе. Хората с вътрешен локус на контрол са по-силно фрустрирани, защото няма по какъв начин да контролират ситуация на пандемия, която е силно динамична и непредсказуема. Такива хора са по податливи на агресия към другите или към себе си. Тя може да бъде вербална и дори физическа. Справянето при такива хора, е да им помогнем да се почувстват полезни и така да си върнат контрола върху част от ситуацията. Можем да им предложим да се грижат за спазването на хигиената, да поемат дежурства, да следят за реда и прочие
Хората с външен локус на контрол се нуждаят от това да знаят, че някой различен носи отговорност за справянето със ситуацията на всеки стадий. Това задължително трябва да е човек с авторитет, на когото те имат доверие. Затова и с охота приемат като авторитет генералите. Те с готовност четат всяка информация за развитието на пандемията, само че така и засилват своята несигурност. Тези хора са и по-склонни на драматични емоционални реакции и паника. В такива случаи е най-добре да се изолират, докато подготвен човек успее да се справи с реакциите им.
В материала, изготвен от Иван Игон, критичното е информацията и начинът, по който тя се приема. Затова е важно и по какъв начин се поддържат връзките с медиите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ