ЧАСТ ІІ ИМА ЛИ НЕЩО ГНИЛО (не само) В ДАНИЯ Уточнявам пак:

ЧАСТ ІІ

ИМА ЛИ НЕЩО ГНИЛО (не само) В ДАНИЯ

Уточнявам отново: обмислям си с усещанията от прочетени скандинавски криминалета и изгледани техни филми. Приемам художествената небивалица (която ги прави толкоз вълнуващи). Още с първите глътки от потапянето ми в сканди-ноара ме глождеше любопиството кое–как е в реалност и взех да дълбая в нета за обстоятелства и подсказки. Беше ми забавно из форумите, гдето споделяха и хора – гледали и чели като мен, само че и такива, които са били или живеят на Север. Пътеводителят ми се пълнеше с география и история, със събития и лица, но не всичко се оказваше фикшън. Някои тъмни сенки в публичния пейзаж се оказваха действителни (или почти); за едни намирах отговори, за други – единствено сходни усещания. И самата реалност, повече, в сравнение с допусках в началото: да вземем за пример със стерилизираните жени-имигрантки (и локални „ проблематични ” момичета) или преместването нацяло градче (Кируна), поради фамозната мина там; или практическата сегрегация над саамите (Швеция, Финландия) – обществен спор, който мога да приравня със обстановката на индианците в Щатите.

ОБЩА МАНТАЛИТЕТНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Ясно е, че сред южните славяни и евро-северняците има разлики. Най-очебийните? И с изключение на тази, че ние тук пием в шумни компании, а тези там – преобладаващо в петък и събота вечер, вкъщи и сами, и дори не постоянно спускат пердетата. (Но виждам, че и при тях след 2019-а заключват външните си порти и колите си. А наблюдаващите зад шпионката – членове на „ етажната благосъстоятелност ” – към този момент дебнат освен за недопустимо изхвърляне на боклука, само че въобще, и за това кой се качва по стълбите.) Не всичко е толкоз необичайно. Ние изпращаме или поменаваме мъртвец като се събираме. В скандинавските филми около погребенията всекидневно се разяснява какъв брой е било " хубаво ", " красиво " погребението. Докато крепко си пийват (особено служителите на реда на Ю Несбьо – сътрудници на Хари Хуле, които изгубиха доста сътрудници за 5-6 романа). Ала в други сюжети някой родственик избухва и споделя на другите какви отпадъци са и какъв брой са отговорни самите те.

Това че Финландия три следващи години е отпред в класацията на „ най-щастливите страни ” (в Топ 5 са още Исландия, Норвегия, Швеция и Дания), съгласно народонаселението им, приказва и за това, че локалните са удовлетворени от живота си – само че не и обезателно, че той е използван и за подражателство и в други страни. На фона на националното им удовлетворение, от книгите и филмите изплува една по-мрачна картина на психологични и личностни разстройства – болни-несъзнаващи и болни-лекуващи се хора, евентуални самоубийци или серийни убийци (и изнасилвачи) в количество пред което неуредиците с психиатричните грижи за българи тук са като радостна детска градина (с малко позаспали учителки и лелки). „ Нещастни ” нашенци, сблъскали се персонално с тамошното благополучие, щрихират и привидно маловажни, само че и стряскащи директни усещания (доколкото манталитетните и житейски съпоставки „ тук – там ” не касаят единствено стандарт и доходи). Преглед на:

„ Много сме разнообразни. Те са студени хора, странни, чудновати. задоволени от всичко, безизразни. научих се просто да ги одобрявам такива и да не им се нервирам. климата при нас е необработен. ” (мнение прочие 6 година и 10 м. на hash: a667a1e11c). [8] „ Иначе страните са неповторими, само че хората са пъклен скучни. Относно манталитета, живял съм там и като че ли сме от разнообразни планети. Там всекидневието е работа-вкъщи, вкъщи-работа. ” (мнение прочие 6 година и 10 м. на hash: 556fa44b3d). [9] „ Живяла съм по 5 години и в Норвегия, и Швеция и несъмнено не е като в България. Май минусите са повече от плюсовете. ” (мнение прочие 6 година и 8 м. на hash: cddb94391f). [10] „ …ако някой си мисли, че там [в Норвегия – бел.авт., Е.Б.] няма корупция или шменти шапки като по балканите доста се лъже. Да, май има нещо сбъркано с цялата страна всичко мяза някакси на изкуствено освен хората, само че и системата им полу-комунизъм. ” (мнение прочие 1 година и 8 м. на hash: 09a00784c0). [11] „ Швеция е извънредно феминистка и политически правилна страна, сигурна и безвредна, въпреки че в последно време има повишаване на престъпността. ” (мнение прочие 1 година и 8 м. на hash: a79ac2c3ad). [12]

Конкретизираме за Норвегия, където през зимата слънцето не изгрява, оставяйки жителите в 24-часов мрак. Обратното се случва през лятото, когато слънцето не залязва. Това събитие дава на Норвегия и прякора ѝ: земя на полунощното слънце. В едноименния сериал има една имитация, която у нас ще звучи като анекдот: На 500 км във вътрешността в Полярния кръг, следобяд, една гостенка пита: – Кога ще залезе това слънце? Отговарят и́: – След няколко седмици.

Въпреки тези естествени условия, страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по показател на човешко развиване на Организация на обединените нации, и е на водещите места в света по стандарт на живот, междинна дълготрайност на живота и опазване на здравето. Но Ларс Бавангер (през 2015-а) написа за Дойче Веле друго за: „ Из столицата Осло се виждат съвсем единствено скъпи коли, а в пристанището на котва стоят първокласни яхти. Да не приказваме, че няма нищо по-нормално от това междинният норвежец да си има вила в планината или на морето. Парите за всичко това идват от управлявания от страната петролен фонд /…/.

Младите хора, които умерено си пият кафето в центъра на Осло, наподобява въобще не се интересуват от тази проблематика. Три кикотещи се ученички ни описват, че изобщо не пестят. Нито пък знаят какво е да планираш разноските си. " Когато в края на седмицата излизам с другари, разходвам всичко, което имам ", споделя една от девойките. А приятелката ѝ споделя, че въобще не мисли за бъдещето. Нищо, че в края на месеца е постоянно на минус. ” [13]

За сметка на младежите, техните родители очевидно не са толкоз непрактични. Пред BrightSide съветската блогърка Вероника разкрива някои неща в Норвегия, които не стопират да я учудват даже след седем години живот там. Събина Андреева преразказва в нашия уебсайт fakti.bg: „ Норвегия е скъпа страна. Нормално е, когато отидете в супермаркета, да похарчите 200 $ за съвсем нищо. Но междинната заплата е 4 400-7 600 $ на месец. Въпреки това норвежците икономисват от доста неща. Те даже си купуват храна от Швеция, където е доста по-евтино. ” [14]

Примери в това отношение в сканди-ноара (писан или заснет) не липсват. В Кируна, Швеция, 18-годишната щерка на областен прокурор не знае от кое място и „ не може ” сама да си купи мляко (купува и́ го бащата); в доста от полицейските фамилии родителите сами ловят риба и готвят добре, рядко вървят по ресторанати и дори не карат кой знае какви коли. За разлика от порасналите си тинейджъри. Които пък – изключително, в случай че са в приемни фамилии – правят каквото си щат.

Понеже част от особеностите на „ националния лов, лов на риба, баня ” (но по скандинавски) се образуват и придвижват от потомство в идващото (заедно с унаследена социална обремененост в типично локални исторически ситуации), коства си да отбележа още (поне) няколко отзиви на читатели/зрители на художествени „ измислици ” от Полярния кръг.

Във форумната сага на „ БГ мама ” за сканди-сериалите консуматор Driftwood написа на 21.01.2015 година: „ Още от началото на Втората международна, та до през днешния ден, норвежките създатели пишат доста за окупацията и още повече за следствията от нея. За ориста на децата, които са се родили от връзките на норвежки дами с немски бойци. И даже в романи, които по принцип не са на тази тематика, се вплитат мемоари за времето на окупацията и за места, където съпротивата е правила атентати. Това е доста значима, напряко определяща част от тяхната историческа и културна памет. Имам възприятието, че повече пишат за окупацията, в сравнение с за викингите, с които всекидневно ги свързваме. ” [15]

И това – дружно с прословутата в тези северни простори независимост и толерантност… В уеб страницата aboutlaserremoval.com (неподписана публикация) преглеждат „ плюсовете и минусите ” на живота в Швеция: „ Образованието в Швеция е едва. Подобна наклонност се дължи на обстоятелството, че шведското общество има доста характерна просвета. В страната никой няма право да наскърбява някого, да смущава, да се гаври или по различен метод да нарушава неговия юридически статус.

Това се отнася и за връзките сред учители и възпитаници. От ранна възраст децата се учат да не смущават никого; не разрешават обиди един към различен. Всеки има право да изрази своята позиция. От една страна, всеки студент може да изрази своето мнение по всеки въпрос. От друга страна, учениците мълчат, не демонстрират интензивност, не желаят да наскърбяват съперника си. Това има негативен резултат: учениците мълчат, няма свободно изложение на мисли. ” [16]

Тема за размисъл си е, в случай че потребителят на скандинавски художествени творби си намерения, че в тях няма по какъв начин пък да не са спестени някои тъмни тонове. Някъде (докато всекидневно ровех из Мрежата) бях прочел, че висшето обучение в Швеция е най-хубавото на Скандинавския полуостров, дружно с това в Дания. А Швеция била една от най-хубавите страни за бизнесмени и пускане на компании. Само че, в случай че нямате висше обучение, тогава намирането на добре платена работа било мъчно. Около 25 % от младежите под 25 години не можели да си намерят работа.

Но пък тамошните подрастващи най-малко знаят (и практикуват) съвсем всичко за секса. „ На мен ми е забавно какъв брой демократични са по отношение на половия живот на малолетните си деца и по какъв начин им позволяват всичко въобще. Поне с такова усещане оставам от сериалите, които съм гледала до момента. ” (потребител в Тема 3 на „ БГ мама ”, пост от 28.01.2021 г.) [17]

ДЕТСКАТА ТЕМА

Да стартираме от свободата, а не от Торбалан (т.е. норвежката работа за протекция на децата). От тази освободеност, която прави техните нрав и правила толкоз „ странни ” за нас. Отново при „ мамите ” (в напълно настоящата форумна Тема 3, на 28.01.2021-а) потребителката споделя за родителска среща в учебно заведение в Дания: „ Всеки родител беше донесъл нещо домашно приготвено за почерпка. В огромен физкултурен салон. Децата дивеят на една страна, прибягват да си вземат нещо за ястие, родителите на маси разискват нещо с учителя, приказват си един с различен. ” [18]

Няма да „ допирам ” до фамозната и у нас Barnevern. Когато обстановките не са свързани с принуждение, приюти, приемни фамилии, младежите сякаш не са доста разнообразни от връстниците си където и да било из белия свят. Едни учат, други се глезят – въпрос по-скоро на стандарт. В исландските филми младите работеха през свободното си време, с цел да изкарат джобни. В Норвегия/Швеция множеството от личния състав в заведенията бяха имигранти. В „ Мостът ” Аня избяга от майка си (която май не се впечатли първоначално – без да я вземаме за евентуален обект на детските служби); в действителност цели 3 дни никой в разведеното семейство не се тормози изключително. Таткото (с втора съпруга) сподели, че има език с щерка си, само че беше „ доста ангажиран ” тъкмо в същото време. Аня скиташе в неглижирани дрешки из града, даже и след стъмване. Отиде в къщата на чужд и до момента в който пиеше от чая му, видя какъв брой е вманиачен. Който пък в същото време беше към момента „ добър вманиачен ”. Момичето (някъде под нашенския осми клас) остана с непознатия човек, той даже и́ даде ключ; тя излизаше и се прибираше там. Опита да звънне единствено на татко си – несполучливо, само че оказала се на несъответствуващото за килъра място, почина. Един от основните „ тийнове ” във втория сезон на „ В капан ” караше скъпа кола (от татко му), перчеше се по всички страни из дребното населено място (докато останалите ходеха на училище), въртеше обич без ни минимум да се крие или тормози от нещо. Не се видяха особени терзания нито от околните му, нито от учителите. И в други сюжети деца под шестнайсет без мотив, или с „ мотив ” (поне единият родител не ги „ схваща ”, а и тъй като родителите не питат за нищо – в случай че хлапето не реши само́ да им сподели) просто излизаха от къщи, бродеха по улици, по гори, по крайбрежия на реки и езера, по всякакво време на деня и нощта. Или се качваха в непознати коли на усмихващи се непознати, предложили да ги повозят. Тази част от „ тематичните ” ми наблюдения ме изнервя. Не единствено мен, очевидно. Една в техния конгрес (февр. 2021-а) отбелязва същото: „ Приключих втори сезон на Trapped. Всичко друго по какъв начин да е, само че най-после остана едно неприятно възприятие на безотговорност на тинейджърската безнаказаност, тъкмо назад на съчувствието ми по роднинската линия в края на първи сезон. ” [19]

Децата, дадени в приемни фамилии, са напълно различен колорит в „ детската тематика ”. От всичко, което ми мина през очите (книги, филми, интернет), установявам, че това е необятна процедура там. И естествено, не всичко би било идеално. И в случай че задачата на трилърите е да ни потопят в дълбоки тъмни води, естествено е и, че проблемите, извращенията и несправянето на държавните служители се открояват. Има живописен преразказ по действителни събития. И протичащото се е плашещо. Замислям се дали постановката „ ред ” не се изопачава в положението „ боязън ”. А сред тях се намества демагогията. И родители (ако не са отявлени наркомани и алкохолици), и самите деца във филмите очевидно се опасяват: да не бъдат отнети, при кого ще попаднат. И тук остава място за предумишлено „ яхване ” на обществените независимост и приемливост – когато измежду родители и деца единият е „ зложелател ” и взема решение да натопи или да се освободи от другия.

В общи линии, става известно, че зад незапердените прозорци и лъскави витрини на тези щастливи, доста обществени страни, се крият мрачни секрети и закононарушения.

(НЕ)ВИДИМИЯТ ЪНДЪРГРАУНД

Набъбналата имиграция и въздействието на националистически (неофашистки) придвижвания са мощни фактори, хвърлящи мрак над осветените от бели нощи и полярно слънце страни. Разбира се, с детайли от политика, корупция, неразрешени субстанции, пари. И не от през вчерашния ден. Стиг Ларшон – преди да напише и му издадат вкупом трите книги от „ Милениум ”-а – е ровел непримиримо в мръсотията на зараждащия се шведски неофашизъм и към убийството на премиера Улоф Палме. Заедно с Анна-Лена Лодениус издават книга, отдадена на крайната десница. Създава списание Expo, където проверява, а не си измисля. Не доживява стартирането на трилогията му. Умира от инфаркт на петдесет. Има тайна доктрина, че може гласът му (и нелицеприятния интерес) да е бил удавен. [20]

В неговите книги (и филмите по тях), както и примерно в сериала „ Преди да умрем ”, фонът – всичко това, което сякаш „ тече ” под сюжета и е шокиращо нелицеприятно – е импрегниран от битка за власт, преразпределение на въздействие и пари, дружно с родени и убивани странни съюзи сред власт и престъпност. Полицията или гледа безучастно, разочароващо безсилна; или корупцията я е превзела от вътрешната страна (най-вече по високите етажи). В „ Пролетен прилив ” ченге, което ще стане и началник в отдела – дето би трябвало да разследват… самия него – е забъркано с трафик, проститутки, секс. В течение на няколко романа сътрудник на Хари Хуле и издигащ се в йерархията спец-полицай, в действителност е трафикант на оръжие и се замесва в ликвидиране на своя колежка от Управлението. Пак там авторитетна градска съветничка (и партийка от управляващите), около секса, раздава „ мръсни ” задания на друго ченге. И не всичко е хепиенд, може би това е неспестената действителност: този, „ нейният ” ще стане и основен секретар. Поляци и африканци строят стопанската система на мъничко исландско селце, а кметицата от „ В капан ” се съюзява с кого ли не в името на просперитета. В „ Мостът ” основният обвинен е бил спец-полицай (карал курс и във ФБР), работил с „ проблематични младежи ”. За работата си е бил и награждаван. Но тайното му „ предопределение ” е било да ги принуждава и снима в порно.

И в тази датско-шведска продукция, само че и в „ Специален отдел Кю ” в паяжината на стерилизацията на „ проблематични дами ” и имигрантки, и в ръководството на обществени домове, са оплетени висши професионални класи и високи управнически държавни кръгове… Това, май, са едни от най-срамните секрети на Европейския Север, за които морална отминалост няма.

„ В края на август в Швеция избухна скандал, който шокира света. Става въпрос за насилствената дезинфекция на над 60 000 дами в интервала сред 1935 и 1976 година, считани за “нисши ” или от “слабо или смесено расово качество ”. Впоследствие се оказа, че сходни процедури са били осъществявани и в Норвегия, Дания и Финландия.
Потресените скандинавци би трябвало да се оправят със срамното леке, нанесено върху кристалния им имидж на образцови демокрации. Страшното е, че ужасяващият проект за пречистване на северната раса е бил квалифициран и наведен в деяние не от нацисти, а от сякаш хуманно настроените социалдемократи. ” [21]

В тиха и спокойна Финландия не е било по-различно. Впрочем, аз така и не разбрах дали (и кога) тези – облечени в закони – „ практики ” са прекъснати? „ Според закона, признат към 20 години по-рано, хората с увреждания в развиването на някои психологични разстройства могат да бъдат стерилизирани, в това число и срещу тяхната воля, в случай че тяхната „ дефектност “ може да бъде наследствена или в случай че децата им могат затова да остане без настойчивост. /…/ В случая с Мая Миетинен Медицинският съвет желае спомагателна информация, за какво тя би трябвало да бъде стерилизирана в малолетна възраст. Лекарят в интерната споделя, че Миетинен демонстрира интерес към мъжете. А и майка ѝ след развода си има връзки с мъже и нелегално дете. През юни 1964 година в интерната в Пертула е призната инструкция, съгласно която Миетинен би трябвало да бъде стерилизирана до една година. Това решение не може да бъде променено.

Принудителната дезинфекция е осъществена над тези хора, които имат минимално право на глас в обществото. Повечето са с увреждания и имат психологични разстройства. Най-често стерилизацията се прави на дами. Точният брой на стерилизираните не е прочут. Според изследване на Марку Матила сред 1935 и 1970 година са издадени към 4,4 хиляди заповеди за дезинфекция заради съображения за расова хигиена. ” [22]

Тези „ практики ” доста ми припомнят на едни други – налагани в „ интерес ” на чистотата и върховенството на една нация след 1939 година от нейната Националсоциалистическа немска работническа партия, само че приключили с провал през 1945 година Обаче да ги прехвърлим в Швеция, Дания, Финландия и то съвсем до края на 70-те години? Лично на мен, не ми го побира мозъкът. Едно от обясненията – с изключение на либерализма към имиграцията – се постанова от единствено себе си: още от 2018-а в Дания, Финландия и Норвегия десни популисти вземат участие в държавните управления, а в Швеция тамошната крайнодясна партия „ Шведски демократи " дори се трансформира във втора политическа мощ. Но – въпреки всичко – е прекомерно необичайно, че този характерен дехуманизъм се е разраствал там във времена, много преди увеличената имиграция да породи съмнение и увеличена престъпност.

Назад във времето локалните са вярвали в своите определени ръководещи. Раните от ВСВ са били още по-пресни. Но огромният позор е бил колаборационизмът (имало е процеси и осъдени). Практически, в Северна Европа страните им са били мултикултурални още тогава (но в по-малки мащаби?) и обективно извънредно десните настроения се ускоряват по-късно с новите имигрантски потоци. Лично за мен, скритият огромен недостатък е бил точно стерилизацията, а през днешния ден политкоректността и нарушените етно-пропорции могат (и го правят) да разбулят противоположната си нелицеприятна страна. Анализаторът на „ Уърълд полиси джърнъл ” и норвежки политически специалист Бьорн Старк го установи:

„ Доскоро Норвегия разполагаше с неповторима еднородност, което се дължеше на обстоятелството, че е ситуирана в една от зоните на Европа, които най-рядко са били обект на външни нашествия. Тя притежаваше ясно изразена еднаквост и съумя да сътвори характерна и всеобхватна обществена система точно тъй като норвежците запазваха високо равнище на доверие към съседите си и държавното управление. Нейният обществен модел е построен върху доверието и равенството, а високото равнище на имиграцията заплашва и едното, и другото. ” [23]

ВИДИМАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Книгите на Несбьо са цялостни с вмъкната на места статистика и любопитни детайлности от поляряния живот. Разбира се, участва развитата невидимо, само че едра престъпност. Ала в действителността не отсъства и дребната. Няма да повярвате!

„ А знаете ли, че с изключение на по ски северни дисциплини, норвежците са първенци по съседско двуличие? Дебненето да хванеш съседа (чието име, отново дублирам, не знаеш, по тази причина си го кръстил 12А) " в крачка " е обичан народен спорт в Норвегия. Лятото е сезонът, в който страстите, видимо непрестанно замръзнали като континентален хладилник във вените на норвежеца, ескалират и той като гол охлюв изпълзява от черупката на обществена темерутщина. Започва да мирише на шума, череши и кръв. Това е сезонът, когато Konfliktrådet, Комисията за правосъдна медиация, има най-вече работа. " Ние имаме вяра в хората ". Това е мотото на Комисията – институция, чиято функционалност е да предлага безвъзмездни посреднически услуги при съществуването на неразрешими отвън правосъдната зала разногласия сред жители. Само през 2020-а Комисията е разгледала с над 200 случая на междусъседски спорове повече спрямо 2019 година Според шефа на един от филиалите на Комисията Мона Хамерфиелд " няма нещо, за което ние, норвежците, да не се скараме със съседа си. " Освен за цветни лехи и хамаци, засенчени от клоните на непознати джанки, норвежките съседи се карат защо ли не - пушене на балкона, купони, миризма на грил, паркирани коли, неверно сложени контейнери за боклук и какво ли още не. Според Хамерфиелд главната причина, заради която в Норвегия повече от която и да е европейска страна съседите влизат в яростни спорове между тях, е, че норвежците са извънредно саможиви и са вманиачени в слагането на прецизни граници – действителни и метафорични: сред наше и ваше. ” [24]

Битовата престъпност рядко вкарва в затвор. Изнасилвачите – затворени и наложително лекувани – в един миг се завръщат в социума и някои не престават активността си. При по-тежки похищения против личността по-вероятно е да пратят наказания в охранявана клиника. Изобщо, „ лежи ” се малко. Например, в Швеция икономическите закононарушения се санкционират „ строго ”. Ако извършите противозаконна договорка, дадете, вземете рушвет или извършите други противозаконни дейности в икономическата сфера, оптималното наказване ще бъде 10 години затвор. Като се има поради, че оптималната глоба е единствено 13 години.

Някои деформации в обществения ред и предварителната защита му са познати от други страни, само че не са ъгъл и по „ скандинавията ”. В „ Мостът ” четирима униформени пребиват до гибел преселник при арест. И са оправдани. Обичайно шефските равнища в правоохранителните органи са политически назначения. Там гонят разкриваемост и триумфи, само че неглижират или потулват случаи в името на партийното благоденствие. В „ Среднощно слънце ” (по същински случай), когато нещата опрат до етносния спор сред финци и саами – и те са от двете страни на закона – пристрастията и парите надвиват.

Малко действителна статистика (т.е. отвън художествената измислица), която в действителност отличава Скандинавските страни от Съединени американски щати или Латинска Америка.

„ През 2018 година Норвегия е имала % на убийства от 0,53 на 100 000 население. Тогава в Норвегия е имало общо 25 убийства. Според съпоставяне на статистиката на престъпността сред Норвегия и Швеция, направено от ежедневника Aftenposten, процентът на убийствата в Норвегия от 2002 година насам е почти на половина по-нисък от този на прилежащата им страна. През 2018 година 2 564 случая на обезчестяване са били докладвани на норвежката полиция. Според в. „ Дагбладет ” през 2008 година са регистрирани 5284 случая на домашно принуждение. Тези случаи варират от съществени актове на принуждение като ликвидиране и опит за ликвидиране до физическо нахлуване. Обаче броят на записаните случаи на домашно принуждение се е нараснал с 500 % от 2005 година до 2011 година

Голяма част от закононарушенията в Норвегия, са осъществени от норвежци, до момента в който 34 % от излежаващите присъди са чужденци. Според статистиката към 2015 година общо 260 868 лица, пребиваващи в Норвегия, са понесли наказания. От тях множеството са били жители на страни в Европа (240 497 лица). ” [25]

В Швеция от 2014 година се следи нарастване на някои категории закононарушения, включително измами, някои имуществени закононарушения и полови закононарушения съгласно SCS (Шведско изследване на престъпността, стартирало от 2013-а) от 2016 година Швеция има висок % на регистрирани закононарушения, свързани с нахлуване, в съпоставяне в интернационален проект, само че това може да се изясни с правни, процедурни и статистически разлики.

„ Броят на „ доказаните случаи на смъртоносно принуждение “ варира сред 68 и 112 в интервала 2006–2015 година, от 68 в 2012 година до 112 през 2015 година Около 75 % от убитите са мъже. През май 2017 година изследване на Dagens Nyheter демонстрира, че от 100 обвинени в ликвидиране и опит за ликвидиране с огнестрелно оръжие, 90 са имали един родител, роден в чужбина, а 75 % са родени през 90-те. През януари 2018 година полицейската статистика регистрира увеличение на броя на убийствата с оръжие от 8 през 2006 година до 43 през 2017 година

В медиите се води спор за равнището на престъпност в Швеция и по какъв начин тя е повлияна от насъбрания имиграционен и бежански приток. Някои интернационалните медии настояват, че бежанците имигранти в Швеция са основали рискови квартали, които в този момент са " неразрешени зони " за шведската полиция. Репортажи на Norsk rikskringkasting, държавният медиен канал в прилежащата страна Норвегия, описаха „ неразрешените зони “ като зони, в които рутинно се атакуват коли за спешна помощ, пожарна и полиция. ” [26]

В края на 2020-а „ Нюз.бг ” цитира „ Франс Прес ”: „ Полицията в Швеция призна, че среща проблеми при налагането на надзор над незаконни " кланове ", които ползват своя форма на правораздаване. Това се случва на фона на ескалиралото принуждение в считаната за спокойна скандинавска страна. Според специалисти няколко дузини незаконни групировки имат голямо въздействие върху небогати квартали в Швеция. Стрелбите, бомбените удари и офанзивите с гранати са постоянно събитие в шведските градове. /…/ През първата половина на 2020 година 20 души са убити при 163 стрелби спрямо 42 убити при 334 набези за цялата 2019 година ” [27]

„ Дания е преди всичко в Северна Европа по броя на домашните кражби с щурм, както и по обири на колела. Престъпления от ненасилствен темперамент постоянно не биват разследвани въобще. Извършителите едвам на 6 от 100 кражби на домове са разкрити. На жертвите нормално се предлага да се извърнат към застрахователните си организации за отплата на загубите и вредите. ” [28]

В същата обява се показва, че „ броят на изнасилванията в Норвегия се е нараснал фрапантно като най-вече за това са съдействали случаите на полово посягане на деца под 14-годишна възраст. А съгласно друга тревожна статистика изнасилванията в мултикултурна Швеция също фрапантно са се нараснали през последните седем години. Заради зачестилите случаи на похищения от страна на чужденци с бежански статут от ден на ден млади девойки и дами не се усещат в сигурност. И Малмьо, където " родените в чужбина " съставляват една трета от 300-хилядното население, е отличник по броя на осъществени тежки закононарушения. ” [29]

ЩАСТЛИВИ СТРАНИ, МРАЧНИ ФИЛМИ

Обобщението. Дали си коства да заживееш там – малко под и над Полярния кръг – в щастливите страни от Скандинавието? Или от дивана и пред екрана единствено да се потопиш в сканди-ноара на трилър-романите и филмите им? А така ще видиш тези страни и в по-различна светлина.

„ Към днешна дата класацията за най-безопасни страни в света се оглавява от Швейцария, следвана компактно от Нова Зеландия. В челната шестица има две скандинавски страни - Дания и Норвегия. Съседката Швеция е пропаднала няколко места надолу поради обезпокоително нарасналия се брой закононарушения през последните години. Силна социално-осигурителна система. Тя е повода закононарушенията от обезсърчение, както ги назовават, да са сведени до най-малко. Разбира се, че небогати хора има и в Скандинавия, само че месечните чекове от обществените служби са задоволително великодушни, с цел да подсигурят на изпадналите по една или друга причина от публичната каруца жители един добър и заслужен живот. ” [30]

„ Според световния показател на мира [за 2021 г.] Исландия е най-безопасната страна в международен мащаб за 13-та поредна година. Исландия е скандинавска страна с релативно малко население от 340 000 души. Има доста ниско равнище на престъпност, което се дължи на нейния висок витален стандарт, малцина население, мощни обществени настройки против престъпността, високо равнище на доверие в техните добре подготвени, високообразовани полицейски сили и липса на напрежение сред обществените и икономическите съсловия. ” [31]

Истина е, че там в действителност живеят по-охолно и по-спокойно от нас. Най-вече, обезпечени от държавния стандарт и днешното демократично успокоение на северняците. Те от дълго време не въртят брадви като викингските си праотци, но евентуално не биха издържали на безредната динамичност, в която ние тук оцеляваме (повечето). Нашето може и да го назоваваме „ живот ”; тяхното е просто la-gom (лагом) – нещо, което е тъкмо толкоз, колкото би трябвало да бъде.

Простичка философия. И в станалите съвременни модерни техни художествени творби (книги, филми), с изключение на „ спаринга ” с героите полицай-престъпник (но и много от тях), елементарните хора живеят простичко. Обличат се семпло (пуловерчета и рокли като нашите басми от соца), къщичките са им такива, заниманията са им ски, лов на риба, природа (или да дебнат съседите и да ги рапортуват за нещо), напиват се единствено през уикенда (не обезателно всички, тъй като съгласно статиистиката в 51 страни се пие повече, в сравнение с в Швеция), имат по-бюджетни телефони (вече за разлика от тези на децата им). Карат хубави коли (и отново не всички), само че приходите са им други, разрешават го – не го изискват за показност. Е, някои си поставят сирене в чая или ядат развалена преднамерено риба. Обаче пък, много повече пият успокоителни и сънотворни. Ако е правилно, че лудите са щастливи (по своему), скандинавците са и „ по-луди ” от нас. В целия сканди-ноар (в който не преставам потребителски да дълбая) има от всичко, само че най-вече е психарията. Една тъжна, тъмна, тиха заразно публикувана меланхолия. И не е „ сюжет ”.

В всякакви отчети и проучвания на локални институти и организации в Скандинавските страни се отбелязва, че

„ Общо 12.3 % от хората, живеещи в скандинавските страни, се дефинират като борещи се или страдащи. Процентите при младите и възрастните хора са надлежно 13.5 и 16 %. Физическите болести са най-голямата преграда за благополучие измежду възрастните хора, до момента в който психологичното здраве е сериозен проблем измежду младите. Повече от 18 % от датчаните на възраст сред 18 и 23 години оповестяват, че страдат от неприятно психологично здраве - брой, който се усилва до 23.8 % при младите дами. Във Финландия една трета от всички смъртни случаи в тази възрастова група са вследствие на самоубийства. През последните пет години Норвегия отбелязва 40% нарастване на броя на младежите, търсещи помощ за психологични проблеми. ” [32]

Много наслаждение (за четящия/гледащия) и мрак (за персонажите) има в сканди-трилърите. Наред с фикшъна, и същински. А най-силно е усещането, че „ бита и душевността ” на потомците на викингите са надалеч от нас. Битието им е високо „ над ”, само че душевният им мир е неясно (и плашещо) „ под ”. Разбира се, цената и на двете е сложна и дори ги включва едно в друго. Ако това за „ щастливите луди ” – някъде по-напред в разбора ми – го споделям като черен комизъм, обяснимо е, че с колкото по-малко неща се бориш всекидневно, толкоз повече време имаш за… психологични разстройства (и незаконна патология). И не, не бих живял там и като тях.

Иначе художественият сканди-ноар е отлично бягство от нашето си ежедневие. И ведно с насладата от книгите и филмите, от тях може да се научи доста.

Бележки и източници: