Част от определенията в новия Проект за Наредба за утвърждаване

...
Част от определенията в новия Проект за Наредба за утвърждаване
Коментари Харесай

Адвокати предупреждават за куп нови пропуски в стандарта по акушерство и гинекология

Част от определенията в новия Проект за Наредба за одобряване на медицински стандарт " Акушерство и гинекология ", оповестен от Министерството на здравеопазването за публично разискване предходната седмица, провокираха терзание измежду адвокати и правозащитни организации. Според новата версия на стандарта:

" Потенциална жизненост на плода " е термин, който се вкарва за плод от бременност, достигнала период 25+0 гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над 700 грама и е налице евентуална опция да приживее без интензивно дихателно подкрепяне.

В в този момент настоящия АГ стандарт дефиницията за жизненост е при плод, навършил 26 гестационни седмици и достигнал телесна маса над 800 грама, само че той беше анулиран от Върховния административен съд през 2016 година В това отношение критериите въпреки и малко се усилват, само че новият миг в наредбата, и това, което повече тормози юристите, е уточнението, че плодът би трябвало да има " евентуална опция да преживее без интензивно дихателно подкрепяне ". Също по този начин е отстранена опцията новороденото да бъде записано, в случай че преживее три дни, даже и да е под изискваните критерии за тегло и гестационна седмица при появяването си.

Правен проблем

" Всички новородени, които не дават отговор на тези критерии във връзка с тегло и гестационна седмица, не се записват като субекти, не получават акт за раждане, в случай че починат не им се издава акт за гибел, а се смятат за аборт. Притеснителното в плана е неналичието на всевъзможни регламенти и правила по отношение на това какво вършим, когато се родят тези деца – подлежат ли на реанимация, имат ли право да получат здравна помощ, въпреки да не са субекти на правото ", разяснява пред БНР юрист Мария Шаркова.

" Залага се и един спомагателен аршин, който е доста стеснителен – изисква се те да могат да дишат независимо, без интензивна помощ. Това на процедура значи, че новороденото и да тежи 4 кг , в случай че то заради някаква причина при раждането си не може да диша, ще се квалифицира като аборт ", добавя тя.

По думите на адв. Шаркова от стандарта не излиза наяве по какъв начин ще се работи при раждане на деца под границите на евентуалната жизненост, нито по какъв начин децата, които са родени на границата и оцелеят, ще минават правно от графата на абортите в тази на живите. " Това има и значимо значение във връзка с здравноосигурителния статус на дребния пациент и на заплащането на лечебните заведения, тъй като НЗОК не заплаща за лекуване на аборти ", споделя Шаркова.

Адвокатът по здравно право Мария Петрова също подлага на критика новия текст и обръща внимание на претекстовете към плана. В тях се показва, че поради напредъка на медицината през 80-те и 90-те години и опциите за по-добра грижа и преживяемост на бебетата с ниско и рисково тегло, Световната здравна организация е намалила границата сред аборт и жизнерадостен плод от 28-а гестационна седмица към рамката сред 22 и 26-ата година с. , само че къде ще е тя в националното законодателство се дефинира съгласно опциите на лечебните заведения и статистиката в страната. " И тъй като имаме неприятни индикатори за преживяемостта на тези бебета, стандартът поставя критериите високо по отношение на тях. Жалко и неуместно. ", разяснява адв. Петрова.

До 2014 година за България границата е допустимо най-либералната, каквито са рекомендациите на СЗО - 22 г.с. и 600 гр. След това обаче беше внезапно вдигната с редакция в стандарта, предизвиквайки началото на публичен спор и неодобрение по тематиката, както и оборване в административния съд, което приключи с анулацията на новите индикатори през 2016 година и нуждата от пренаписването му.

Сегашното предлагането за намаление на критериите с една седмица и 100 грама отново не е решение, счита адв. Петрова. Защото не може да има толкоз ясни и безапелационни граници и в същото време толкоз доста пропуски, поради че в медицината вариациите са прекалено много. По думите й, здравната каса и институциите се нуждаят от критерии за евентуалната жизненост, по тази причина настояването на някои организации те да отпаднат въобще, не са реалистични. " Въпросът е извънредно значим от позиция на гражданско, наказателно, наследствено право и още доста аспекти, които не са съобразени при писането на наредбата ", изброява Петрова.

Освен това в целия стандарт няма нито дума за феталната морфология , акцентира юристът. " В международен мащаб това е обособена компетентност, само че в България тъй като няма стандарт, се практикува от всеки, даже без нужната подготовка. Но това е извънредно значима активност, тъй като при следенето на една бременност това би трябвало да са хората, които могат да открият проблем и да го лекуват вътреутробно било с интервенция или терапия, или да приготвят дамата за това, което да чака, когато бебето излезе. Но този аспект още веднъж не е намерил отражение в нормативната рамка ", отбелязва Петрова.

По думите й в новия стандарт като цяло няма никакви основни разлики от предходния с изключение на допълнението, което може да сътвори съществени правни усложнения. Поредната козметична смяна, не се търсят решения, а запълване на дупки ", коментиар тя.

Позициите на пациентите и лекарите

" Не позволяваме, че има доктор, който би оставил бебе без то да бъде реанимирано, само че е належащо да има ясно написан стандарт, който да разказва съответни логаритми на държание при раждане на такова бебе. Недопустимо е приемането на стандарт, който разрешава разнообразни тълкувания и дейности в една и съща обстановка ", разяснява по БНР Петя Банкова от Фондация " Нашите недоносени деца ".

Според неонатолозите заложените критерии дават отговор на опциите в България. Единствено критерият за независимо дишане е добре да отпадне, декларира и доцент Христо Мумджиев, шеф на Клиниката по неонатология в болничното заведение в Стара Загора и заместник-председател на Асоциацията по неонатология.

" Въпросът не е в пестенето на пари, а с цел да даде някаква ориентировъчна правна рамка на нашата активност, без която ние няма да можем да работим. Решенията и тези стандарти следва да бъдат една доброжелателна полемика сред публични и медицински организации. Без доброжелателност от двете страни, при опит за налагане на мнението на едната или другата страна няма да има добър триумф ", споделя експертът.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР