Париж за начинаещи - откъде да започнете и къде да свършите
Чаровната френска столица постоянно е на мода. Храна, изкуство или просто наслаждение от живота – в Париж можете да потърсите доста неща, да откриете още повече и с наслада да се губите всред изящните исторически фасади.
Преустройството на Париж, замислено и проведено през 19-ти век от префекта Жорж-Йожен Осман, още господства в изгледа на града и даже единствено разходката сред строго поддържаните здания в централната част е наслаждение за сетивата. Впрочем, семейството на Осман няма общо с Османската империя – той е роден в немско семейство, в оригинал тя се изписва Хаусман (Haussman), само че се прознася по този начин на френски.
За един екскурзиант, който има разполагаем единствено няколко дни в Париж, е належащо обмисляне, с цел да се наслаждения на главните забележителности, без да бърза и без да се пренасища. Запазвайте билетите си онлайн авансово, с цел да пропуснете реденето на опашки и да си гарантирате достъп до мечтаното място.
Да видите и да ви видят
Няма по какъв начин разходка в Париж да мине без сърцето на града – прелестния бул. “Шан-з-Елизе ”. Тръгнете от Триумфалната арка и ще приключите надолу на площад “Конкорд ” при древноегипетския обелиск, подарен на Франция през 1831 година от шефа на Египет и Судан Мохамед Али паша. Дванадесетлентовото кръгово придвижване към арката на площад “Дьо Гол ” в горната част е забележителност единствено по себе си и рисково прекарване, защото там не важат други правила, с изключение на едно - преимущество има десностоящият. Всеки, който желае да влезе в кръговото кръстовище, би трябвало да бъде пропуснат от към този момент влезлите. Има случаи, когато кръстовището се пренасища с толкоз доста коли, че никой не може да влезе или да излезе. Само съобразителността и бързите реакции на водачите оказват помощ да се отпушат такива " тапи ", като полицията заобикаля да се намесва, за да не способства за бъркотията.
Изпод геометрично подстриганите дървета с корони във формата на куб са ситуирани магазини на голям брой международни марки и може би най-важното – сладкарницата с едни от най-хубавите макарони в Париж – Pierre Hermé.
Стигнете ли до площад “Конкорд ”, към този момент сте пред градините “Тюйлери ” и Лувъра. Наблизо е и музеят “Оранжери ” с картините на голям брой импресионисти и постимпресионисти, който приютява сбирката от изображения на водни линии на Клод Моне. Ако времето е хубаво, чаша парещ шоколад от Angeline наоколо и разходка или сладки приказки на пейките в градините са обичано занятие на парижани.
Лувъра и неговите три дами
Огромната сбирка на Лувъра е невероятно да се преглежда за ден или два – там човек би трябвало да се връща още веднъж и още веднъж. За щастие аудиогидовете, които може да се вземат чартърен, дават най-различни благоприятни условия човек да провежда обиколка съгласно ползите си. За начинаещи най-лесният вид е да изберат 90-минутната разходка през главните сбирки, в която се споделя за най-забележителните творби на изкуството. Функцията за геолокация на гидовете следи къде се намирате и дава указания накъде да вървите.
Тя ще ви показа и на трите най-важни дами в Лувъра – Венера Милоска, Нике от Самотраки и Мона Лиза, разказвайки за какво те са толкоз популярни.
Монмартър и църквата “Свято сърце ”
Някога село, през днешния ден Монмартър е в центъра на града. През 19-ти и 20-ти век там са живели художници като Пабло Пикасо, Винсент ван Гог, Анти Марис, Едгар Дега, Клод Моне и Салвадор Дали. Макар през днешния ден да е цялостен с туристи, а не с майстори на четката, кварталът е обаятелен с ниските си здания, бохемската атмосфера и площада на художниците.
Разходката по криволичещите улички ще ви води до базиликата “Сакре кьор ”. Белият храм е построен поради привидение на монахинята Маргарита-Мария. Живялата през седемнадесети век монахиня вижда горящото Божие сърце, короновано с трънен венец и с открита рана и чува Бог да ѝ споделя „ Ето тук е сърцето, толкоз обичано от хората, само че огромна част от тях не демонстрират нищо повече от непризнателност, безочливост и неуважение към това свещенодействие на любовта. “ Строежът на църквата обаче стартира повече от два века по-късно и тя е осветена през 1919 година Белият ѝ цвят се дължи на това, че характерният тип камък, от който е издигната, отделя калцит под въздействието на дъждовната вода.
Всъщност тя е издигната като признателност на парижани, че властта ги отървава от Парижката комуна през 1871 година Над 100 години по-късно те избират единствено десни кметове. Но от 2001 година традицията е нарушена и от този момент соцалистите държат кметската администрация
Версай и Селцето на кралицата
Разходката из Версай, даже в ограничавания ѝ вид, може да отнеме половин ден и да ви умори дотолкоз, че по-късно да нямате сили за друго с изключение на за храна и отмора. Идете в първия вероятен час – към 9 сутринта – преди да са пристигнали рейсовете с проведени туристически групи. Аудиогидовете и тук са положително решение. Стандартната обиколка минава през голям брой блестящи пространства, замислени от Краля Слънце Луи Четиринадесети, който не е страдал от липса на самочувствие.
Великолепието и разточителството в двореца е толкоз изтощително, че наследниците на Краля Слънце мъчно търпят церемониите, изключително тези при “събуждането ” и “лягането ” на монарха, на които от време на време участват по стотина благородници, удостоени с висшата чест да получат покана.
По-късно Луи Шестнадесети и печално известната му брачна половинка Мария-Антоанета съвсем напълно се отдръпват в близкия комплекс Трианон, който също може да бъде посетен. По-малкият от неговите два двореца е за тях надалеч по-малък и простоват дом, където живеят близо до земята и се укриват от дворцовите интриги. Мария-Антоанета даже управлява там построяването на свое лично “селце ” с плантация, мандра и зеленчукови градини.
Комплексът Трианон се състои от два двореца – Големия и Малкия Трианон, както и Селцето на кралицата. Разположени във формата на полумесец към близкото езерце, постройките в селцето са простички и симпатични, в градините се отглеждат зеленчуци, а в двора на фермата – селскостопански животни.
Самите градини на Версай са големи – могат да бъдат обходени с голф колички вместо пеша. Те са и отворени за посещаване, тъй че не се учудвайте на хората, които бягат за здраве по алеите.
Каре: Поглед отвисоко
Да се качите на Айфеловата кула може да наподобява наложително, само че в случай че желаете да видите града като на длан, има един по-добър избор: кулата Монпарнас. Със своите 200 метра височина, това е най-високото място в Париж. Асансьорът ви качва на 56-тия етаж в границите на 38 секунди (пригответе се за прочут дискомфорт поради бързата промяна на налягането.) Панорамната тераса предлага превъзходна панорама към целия град, изключително по залез.
Преустройството на Париж, замислено и проведено през 19-ти век от префекта Жорж-Йожен Осман, още господства в изгледа на града и даже единствено разходката сред строго поддържаните здания в централната част е наслаждение за сетивата. Впрочем, семейството на Осман няма общо с Османската империя – той е роден в немско семейство, в оригинал тя се изписва Хаусман (Haussman), само че се прознася по този начин на френски.
За един екскурзиант, който има разполагаем единствено няколко дни в Париж, е належащо обмисляне, с цел да се наслаждения на главните забележителности, без да бърза и без да се пренасища. Запазвайте билетите си онлайн авансово, с цел да пропуснете реденето на опашки и да си гарантирате достъп до мечтаното място.
Да видите и да ви видят
Няма по какъв начин разходка в Париж да мине без сърцето на града – прелестния бул. “Шан-з-Елизе ”. Тръгнете от Триумфалната арка и ще приключите надолу на площад “Конкорд ” при древноегипетския обелиск, подарен на Франция през 1831 година от шефа на Египет и Судан Мохамед Али паша. Дванадесетлентовото кръгово придвижване към арката на площад “Дьо Гол ” в горната част е забележителност единствено по себе си и рисково прекарване, защото там не важат други правила, с изключение на едно - преимущество има десностоящият. Всеки, който желае да влезе в кръговото кръстовище, би трябвало да бъде пропуснат от към този момент влезлите. Има случаи, когато кръстовището се пренасища с толкоз доста коли, че никой не може да влезе или да излезе. Само съобразителността и бързите реакции на водачите оказват помощ да се отпушат такива " тапи ", като полицията заобикаля да се намесва, за да не способства за бъркотията.
Изпод геометрично подстриганите дървета с корони във формата на куб са ситуирани магазини на голям брой международни марки и може би най-важното – сладкарницата с едни от най-хубавите макарони в Париж – Pierre Hermé.
Стигнете ли до площад “Конкорд ”, към този момент сте пред градините “Тюйлери ” и Лувъра. Наблизо е и музеят “Оранжери ” с картините на голям брой импресионисти и постимпресионисти, който приютява сбирката от изображения на водни линии на Клод Моне. Ако времето е хубаво, чаша парещ шоколад от Angeline наоколо и разходка или сладки приказки на пейките в градините са обичано занятие на парижани.
Лувъра и неговите три дами
Огромната сбирка на Лувъра е невероятно да се преглежда за ден или два – там човек би трябвало да се връща още веднъж и още веднъж. За щастие аудиогидовете, които може да се вземат чартърен, дават най-различни благоприятни условия човек да провежда обиколка съгласно ползите си. За начинаещи най-лесният вид е да изберат 90-минутната разходка през главните сбирки, в която се споделя за най-забележителните творби на изкуството. Функцията за геолокация на гидовете следи къде се намирате и дава указания накъде да вървите.
Тя ще ви показа и на трите най-важни дами в Лувъра – Венера Милоска, Нике от Самотраки и Мона Лиза, разказвайки за какво те са толкоз популярни.
Монмартър и църквата “Свято сърце ”
Някога село, през днешния ден Монмартър е в центъра на града. През 19-ти и 20-ти век там са живели художници като Пабло Пикасо, Винсент ван Гог, Анти Марис, Едгар Дега, Клод Моне и Салвадор Дали. Макар през днешния ден да е цялостен с туристи, а не с майстори на четката, кварталът е обаятелен с ниските си здания, бохемската атмосфера и площада на художниците.
Разходката по криволичещите улички ще ви води до базиликата “Сакре кьор ”. Белият храм е построен поради привидение на монахинята Маргарита-Мария. Живялата през седемнадесети век монахиня вижда горящото Божие сърце, короновано с трънен венец и с открита рана и чува Бог да ѝ споделя „ Ето тук е сърцето, толкоз обичано от хората, само че огромна част от тях не демонстрират нищо повече от непризнателност, безочливост и неуважение към това свещенодействие на любовта. “ Строежът на църквата обаче стартира повече от два века по-късно и тя е осветена през 1919 година Белият ѝ цвят се дължи на това, че характерният тип камък, от който е издигната, отделя калцит под въздействието на дъждовната вода.
Всъщност тя е издигната като признателност на парижани, че властта ги отървава от Парижката комуна през 1871 година Над 100 години по-късно те избират единствено десни кметове. Но от 2001 година традицията е нарушена и от този момент соцалистите държат кметската администрация
Версай и Селцето на кралицата
Разходката из Версай, даже в ограничавания ѝ вид, може да отнеме половин ден и да ви умори дотолкоз, че по-късно да нямате сили за друго с изключение на за храна и отмора. Идете в първия вероятен час – към 9 сутринта – преди да са пристигнали рейсовете с проведени туристически групи. Аудиогидовете и тук са положително решение. Стандартната обиколка минава през голям брой блестящи пространства, замислени от Краля Слънце Луи Четиринадесети, който не е страдал от липса на самочувствие.
Великолепието и разточителството в двореца е толкоз изтощително, че наследниците на Краля Слънце мъчно търпят церемониите, изключително тези при “събуждането ” и “лягането ” на монарха, на които от време на време участват по стотина благородници, удостоени с висшата чест да получат покана.
По-късно Луи Шестнадесети и печално известната му брачна половинка Мария-Антоанета съвсем напълно се отдръпват в близкия комплекс Трианон, който също може да бъде посетен. По-малкият от неговите два двореца е за тях надалеч по-малък и простоват дом, където живеят близо до земята и се укриват от дворцовите интриги. Мария-Антоанета даже управлява там построяването на свое лично “селце ” с плантация, мандра и зеленчукови градини.
Комплексът Трианон се състои от два двореца – Големия и Малкия Трианон, както и Селцето на кралицата. Разположени във формата на полумесец към близкото езерце, постройките в селцето са простички и симпатични, в градините се отглеждат зеленчуци, а в двора на фермата – селскостопански животни.
Самите градини на Версай са големи – могат да бъдат обходени с голф колички вместо пеша. Те са и отворени за посещаване, тъй че не се учудвайте на хората, които бягат за здраве по алеите.
Каре: Поглед отвисоко
Да се качите на Айфеловата кула може да наподобява наложително, само че в случай че желаете да видите града като на длан, има един по-добър избор: кулата Монпарнас. Със своите 200 метра височина, това е най-високото място в Париж. Асансьорът ви качва на 56-тия етаж в границите на 38 секунди (пригответе се за прочут дискомфорт поради бързата промяна на налягането.) Панорамната тераса предлага превъзходна панорама към целия град, изключително по залез.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ