Според данни на Евростат от 19 януари 2026 г. българските

Според данни на Евростат от 19 януари 2026 година българските студенти са измежду най-слабо заетите в Европейския съюз.

Нидерландия (74,3%), Дания (56,4%) и Германия (45,8%) следят най-голям дял на младежи, които работят и учат по едно и също време.

Даниите демонстрират, че през 2024 година 25,4% от младите европейци (на възраст 15-29 години) са били заети по време на формалното обучение. 71,4% от младежите са останали отвън работната мощ, а 3,2% са били безработни (на разположение за работа и интензивно търсещи работа), до момента в който са били във формалното обучение.

Нидерландия (74,3%), Дания (56,4%) и Германия (45,8%) следят най-голям дял на младежи, които работят и учат по едно и също време. За разлика от тях, Румъния (2,4%), Гърция (6,0%) и Хърватия (6,4%) регистрират най-ниски дялове измежду страните от Европейски Съюз.

Във възрастовата група 15-19 години 74,4% от дамите и 70,4% от мъжете остават отвън работната мощ, до момента в който учат, което демонстрира, че те са фокусирани най-много върху образованието в ранните си години. 

С придвижване на възрастта и постигане на възрастовата група 20-24 години, делът отвън работната мощ спада до 30,9% за дамите и 24,8% за мъжете, което демонстрира по-голяма интеграция на пазара на труда, наред с просветителните действия. В тази група процентът на младежите, заети по време на образованието, е 19,6% за дамите и 17,0% за мъжете.

Във възрастовата група 25-29 години заетостта доближи 62,0% за дамите и 71,9% за мъжете. Тук делът на дамите отвън работната мощ и неучещи (16,2%) е по-висок от този на мъжете (6,9%).

Данните демонстрират, че дамите са склонни да вземат участие повече във формалното обучение, в сравнение с мъжете. Когато обаче не учат, е по-малко евентуално те да бъдат заети или да търсят работа, както се вижда от по-ниските равнища на претовареност и по-високия дял на неактивност спрямо мъжете.