Президентът на Сърбия Александър Вучич омаловажи клането в Сребреница и

Президентът на Сърбия Александър Вучич омаловажи клането в Сребреница и назова геноцида „ правно-политически термин “, съобщи БГНЕС.

Той твърди, че е изразил респект и почитание към жертвите, само че това не е било задоволително за политиците в публично Сараево.

В изявление за Федералната телевизия на Босна и Херцеговина (FTV) той уточни, че „ за народа уважението към жертвите е задоволително “, до момента в който политиците упорствали за потреблението на думата „ геноцид “. „ Скланях глава пред жертвите, демонстрирах пиетет и почитание, само че за някои това не беше задоволително, тъй като някой искаше да направи политическо зрелище “, сподели Вучич.

През 2015 година, като министър-председател, някогашната дясна ръка на диктатора Слободан Милошевич отиде в Поточари, с цел да постави цвете на гробищния мемориал за над осемте хиляди избити босненски мюсюлмани, малко преди да бъде пропъден с камъни и бутилки. Охраната му отвори чадър, с цел да го защищити, и той бе изведен от имота с гробовете.

В изявлението Вучич повтори позицията си, че убийството на над 8 000 бошняци в Сребреница през 1995 година не може да бъде определяно като геноцид. По думите му става дума за „ правно-политически термин “.

Въпреки решенията на интернационалните съдилища, формален Белград и управляващите в Република Сръбска отхвърлят, че през юли 1995 година в Сребреница е осъществен геноцид против босненските мюсюлмани (бошняци).

За геноцида над минимум 8 372 бошняци и за други военни закононарушения в региона на Сребреница повече от 50 души са наказани на общо към 700 години затвор. Сред тях с доживотни присъди са осъдени някогашният президент на Република Сръбска Радован Караджич и главнокомандващият на армията на босненските сърби Ратко Младич.

БГНЕС напомня, че Вучич беше основен кадър на Сръбската радикална партия и министър на информацията в кабинета на Милошевич. През 90-те години някогашната югославска войска се трансформира в оръдие на „ Велика Сърбия “ и извърши експанзия – първо против Словения, по-късно окупира над една трета от Хърватия, а в течение на три години в Босна и Херцеговина бяха осъществявани най-жестоките закононарушения в Европа след Втората международна война, в това число етническо пречистване и геноцид, измежду които Сребреница, Горажде и Жепа.

На 20 юли 1995 година Вучич съобщи от трибуната на Народното събрание в Белград: „ Убийте един сърбин, ние ще убием 100 мюсюлмани “.

През 1999 година НАТО организира огромна въздушна интервенция против режима, с цел да бъде предотвратено етническо пречистване на албанците в Косово.

На 23 май 2024 година Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, с която утвърждава 11 юли като интернационален ден за отдаване на респект на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията. | БГНЕС