Ще смени ли своя кабинет Сергей Лавров?
Чака се пренареждане в съветската Дума. Песков и Нарижкин спрягани за най-важния пост в Министерство на външните работи 
През последните дни в съветските медии още веднъж се завъртя тематиката за трудоустройството на министъра на външните работи Сергей Викторович Лавров в Държавната дума, долна камара на Федералното заседание или по-кратко казано - Народното събрание на Русия.Ако се върнем обратно във времето, един от първите, който изрече преди 2-3 години неодобрение от работата на Лавров, бе колоритният Владимир Жириновски, водач на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР). Жириновски, в типично неговия високомерен жанр, в известното телевизионно предаване " Вечер с Владимиром Соловьевым " съобщи: " На Лавров му е време за пенсия! " Въобще малко непристойно от негова страна. Жириновски е на 75 години и е " батко " на Лавров, който е едвам 71-годишен. С " бутонките " в края на предходната година
против Лавров скочи и известният съветски икономист
и анализатор Михаил Делягин. Той бе брутално невнимателен и оцени още по-негативно работата на Сергей Викторович. Според него настоящето състояние в съветския Министерство на външните работи е " злополука ". " Лавров фактически доста дълго седи на своя пост ", съобщи Михаил Делягин. Анализаторът смята, че " Лавров е гробокопач на съветската дипломация, не по-лош от Игор Иванов ". Тук е значимо да се подчертае, че Михаил Делягин никога не е член на съветската демократична общественост. Той по-скоро е с патриотични настройки и постоянно поддържа Владимир Путин в своите телевизионни изяви по централните съветски малките екрани. Сравняването на Лавров с Иванов е извънредно неприятно за настоящия посланик № 1 на Руската федерация. Защото точно като външен министър Игор Иванов твърдеше, че " Русия няма национални ползи ".През март 2020 година Владимир Путин подписа декрет " За заграбване званието Герой на труда на РФ " на Сергей Викторович. Тази премия прозвуча като сигнал, че няма да е надалеч денят, в който Лавров ще напусне външнополитическото ведомство. Други съветски анализатори разясняват, че " Лавров към този момент е изтощен ".На Източния стопански конгрес, който се състоя на 2-4 септември т.г. във Владивосток, журналистът Сергей Брилев попита Владимир Путин дали не му е жалост " да пусне Лавров и Шойгу в Държавната дума ". Едва ли задаващият този въпрос си е разрешил да прояви творчество и храброст. Явно въпросът е бил координиран " туда куда надо и по какъв начин надо ". Владимир Путин в характерен за него жанр отговори, че не е нито цар и господ, а единствено президент, а Шойгу и Лавров сами са си създали своя избор: " Те работят добре на своето място. Колегите просто се обърнаха към мен с молба да оглавят листата, демонстрирайки, че всичко, което прави партията " Единна Русия ", действително се претворява в живота, включително и с напъните на тези хора... Но решенията са длъжни да вземат те. Те сами, в последна сметка, би трябвало да вземат това решение ".След броени дни,
от 17 до 19 септември в Русия ще се проведат парламентарни избори
Лидерът на ръководещата " Единна Русия " Дмитрий Медведев е извънредно неизвестен в страната. Бившият съветски президент към този момент тежи като воденичен камък на рейтинга на " Единна Русия ". Партията се нуждае от свежа и авторитетна " гражданска квота ". А Лавров и Шойгу могат да я изтеглят в социологическите проучвания и да покачат вота за нея единствено след две седмици.Това, че прехвърлянето на външния и военния министър в " Единна Русия " е решение на Владимир Путин, излиза наяве от присъединяване на Сергей Шойгу в канала " Соловьев Live ". В изявлението Шойгу изясни смяната в неговата трудова кариера: "...аз не допусках, че ще вземам участие в някакви избори. Но знаете ли, предлагането на президента в този проект не е просто голяма чест, това е голяма отговорност... ".Явно полковник Путин към този момент е разпоредил на военачалник Шойгу и той е дал отговор " есть " (в съветската войска изразът " есть " значи подготвеност за неотложно осъществяване на заповедта). Като държавнически нрав
руснаците са извънредно инерционни
Трудно сменят тактиката, посоката в която маршируват, хората, които основателно или безпричинно възхваляват, само че са заели управителни позиции. Руснаците най-често не престават поетата линия на държание без значение от своите неуспехи, до момента в който " се счупи клонът ".Този имобилизъм съветската агитация изяснява със ужасно " комплициран, неясен и скришен за публиката проект на Владимир Путин ". Когато някои коментатори се пробват да кажат истината, ги назовават " диванни специалисти ".Основната уязвимост на Сергей Лавров не е дипломатическите му умения, а в кадровата политика. Той продължи наследената от Съюз на съветските социалистически републики шуробаджанащина в кадровите назначения в повереното му външнополитическо ведомство. По времето на неговия предходник Игор Иванов един забележителен брой немуподобни получиха съществени кадрови промоции. Въпросните с времето заеха основни позиции във външното министерство, изключително там, където Русия има съществени геостратегически ползи.Не е инцидентно, че предходната година историкът балканист Никита Бондарев даде изявление, чието заглавие бе " Русия на Балканите върви като лунатик "
Този коментар на някогашния чиновник в РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания), когато негов шеф бе небезизвестният военачалник Решетников, не е инцидентен. Интервюто на Никита Бондарев бе оповестено във вестник " Завтра ", който е директно обвързван с съветския ВПК. Негов основен редактор е Александър Проханов, сражавал се преди години против муджахидините в Афганистан. Самият Никита Бондарев е прочут с това, че е патогенен сърбофил, македонист и българофоб. Той се подвизава напоследък в уеб страницата " Балканист ". Въпросната информационно-аналитична платформа залива България от време на време с медийна мръсотия и непрестанно пази сръбските национални ползи на Балканите и в Северна Македония. Но всичко това си е руско-руска работа и не е въпрос на нас, българите, да се бъркаме в магистралната съветска външна политика на Балканите.Кадровите решения на Лавров обаче изпитахме по време на мандата на предходния съветски дипломат Анатолий Макаров в нашата страна. Познавам всички съветски посланици в София през последните 30 години. Никога Москва не е имала по-слаб дипломат, с него съветският Министерство на външните работи удари дъното. Макаров, приятелят на Лавров, си умря добре в София в интервала 2016-2021 година преди да го пенсионират. Той бе изпратен в България като дипломат няколко месеца преди по закон да излезе в подобаващ отдих. Веднъж назначен, отново по закон трябваше да се изчака да му свърши дипломатическият мандат, който се проточи над пет години. В общи линии
Макаров остави на настоящия дипломат Елеонора Митрофанова един много " глинест " терен
на който тя би трябвало неуморно да сее семената на българо-руските двустранни връзки и дружба.Балканската политика на Русия до този миг е много безредна и напразна. Никита Бондарев е прав. Да вземем съветския дипломат Сергей Баздникин в Скопие, който поддържа македонистите за сметка на българските национални ползи. Той се подиграва безобразно с българската история. Сергей Баздникин твърди, че през 1918 година Русия е освободила македонската страна. През същата година няма исторически документ, в който да се загатва дори и индиректно, че съществува македонска страна. Да оставим сериозните пропуски в историческото обучение на Сергей Баздникин от Скопие. Той дава ли си сметка, че насажда на патешки яйца своята колежка Елеонора Митрофанова в София? Която би трябвало да разпалва мъждукащите българо-руски връзки, които й завеща Анатолий Макаров. Естествено, огромен интерес съставлява индивидът, който ще седне на стола на Лавров в съветския Министерство на външните работи. Московските клюки разискват двама индивида. Най-често се загатва Дмитрий Сергеевич Песков, роден 1967 година. Той е представител на президента на Русия Владимир Путин.Песков е ослепителен посланик и добре борави с думитеНе може да се съпоставя с неговата колежка от Белия дом Дженифер Рене Псаки, която забавлява и разсмива публицистите. И освен тях. Песков е с демократични разбирания и има уязвимост към Турция. Работил е в руското посолство в Анкара. След като Владимир Путин печели президентските избори през 2012 година, Песков е назначен за заместник-ръководител на президентската администрация. В своето обществено държание в Русия Дмитрий Сергеевич от дълго време е надхвърлил прерогативите на " прессекретар " и коментира съветската външна политика по метод, по който може да си разреши единствено президента.Вторият човек, който се спряга за стола на Лавров на Смоленския площад (там се намира постройката на съветския МИД), е Сергей Евгениевич Нарижкин. В момента той е шеф на СВР (руското външно разузнаване) и непрекъснат член на Съвета за сигурност на Руската федерация. Бил е ръководител на Думата в интервала 2011-2016 година. В съпоставяне с Песковглавният шпионин Нарижкин е надалеч по-хардНай-вероятно, в случай че Владимир Путин фактически се е спрял на тези две кандидатури за външен министър, то поради влошаващата се интернационална конюнктура ще би трябвало да реши дали на Москва няма да й се наложи да продължи обтекаемата външна политика на настоящия външен министър или ще направи корекции и ще поеме по-твърд курс във връзка с груповия Запад. Не е изключено Владимир Владимирович по традиция да изненада всички с непредвидена трета фигура. Той обича да сюрпризира и това една от най-силните му страни.
През последните дни в съветските медии още веднъж се завъртя тематиката за трудоустройството на министъра на външните работи Сергей Викторович Лавров в Държавната дума, долна камара на Федералното заседание или по-кратко казано - Народното събрание на Русия.Ако се върнем обратно във времето, един от първите, който изрече преди 2-3 години неодобрение от работата на Лавров, бе колоритният Владимир Жириновски, водач на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР). Жириновски, в типично неговия високомерен жанр, в известното телевизионно предаване " Вечер с Владимиром Соловьевым " съобщи: " На Лавров му е време за пенсия! " Въобще малко непристойно от негова страна. Жириновски е на 75 години и е " батко " на Лавров, който е едвам 71-годишен. С " бутонките " в края на предходната година
против Лавров скочи и известният съветски икономист
и анализатор Михаил Делягин. Той бе брутално невнимателен и оцени още по-негативно работата на Сергей Викторович. Според него настоящето състояние в съветския Министерство на външните работи е " злополука ". " Лавров фактически доста дълго седи на своя пост ", съобщи Михаил Делягин. Анализаторът смята, че " Лавров е гробокопач на съветската дипломация, не по-лош от Игор Иванов ". Тук е значимо да се подчертае, че Михаил Делягин никога не е член на съветската демократична общественост. Той по-скоро е с патриотични настройки и постоянно поддържа Владимир Путин в своите телевизионни изяви по централните съветски малките екрани. Сравняването на Лавров с Иванов е извънредно неприятно за настоящия посланик № 1 на Руската федерация. Защото точно като външен министър Игор Иванов твърдеше, че " Русия няма национални ползи ".През март 2020 година Владимир Путин подписа декрет " За заграбване званието Герой на труда на РФ " на Сергей Викторович. Тази премия прозвуча като сигнал, че няма да е надалеч денят, в който Лавров ще напусне външнополитическото ведомство. Други съветски анализатори разясняват, че " Лавров към този момент е изтощен ".На Източния стопански конгрес, който се състоя на 2-4 септември т.г. във Владивосток, журналистът Сергей Брилев попита Владимир Путин дали не му е жалост " да пусне Лавров и Шойгу в Държавната дума ". Едва ли задаващият този въпрос си е разрешил да прояви творчество и храброст. Явно въпросът е бил координиран " туда куда надо и по какъв начин надо ". Владимир Путин в характерен за него жанр отговори, че не е нито цар и господ, а единствено президент, а Шойгу и Лавров сами са си създали своя избор: " Те работят добре на своето място. Колегите просто се обърнаха към мен с молба да оглавят листата, демонстрирайки, че всичко, което прави партията " Единна Русия ", действително се претворява в живота, включително и с напъните на тези хора... Но решенията са длъжни да вземат те. Те сами, в последна сметка, би трябвало да вземат това решение ".След броени дни,
от 17 до 19 септември в Русия ще се проведат парламентарни избори
Лидерът на ръководещата " Единна Русия " Дмитрий Медведев е извънредно неизвестен в страната. Бившият съветски президент към този момент тежи като воденичен камък на рейтинга на " Единна Русия ". Партията се нуждае от свежа и авторитетна " гражданска квота ". А Лавров и Шойгу могат да я изтеглят в социологическите проучвания и да покачат вота за нея единствено след две седмици.Това, че прехвърлянето на външния и военния министър в " Единна Русия " е решение на Владимир Путин, излиза наяве от присъединяване на Сергей Шойгу в канала " Соловьев Live ". В изявлението Шойгу изясни смяната в неговата трудова кариера: "...аз не допусках, че ще вземам участие в някакви избори. Но знаете ли, предлагането на президента в този проект не е просто голяма чест, това е голяма отговорност... ".Явно полковник Путин към този момент е разпоредил на военачалник Шойгу и той е дал отговор " есть " (в съветската войска изразът " есть " значи подготвеност за неотложно осъществяване на заповедта). Като държавнически нрав
руснаците са извънредно инерционни
Трудно сменят тактиката, посоката в която маршируват, хората, които основателно или безпричинно възхваляват, само че са заели управителни позиции. Руснаците най-често не престават поетата линия на държание без значение от своите неуспехи, до момента в който " се счупи клонът ".Този имобилизъм съветската агитация изяснява със ужасно " комплициран, неясен и скришен за публиката проект на Владимир Путин ". Когато някои коментатори се пробват да кажат истината, ги назовават " диванни специалисти ".Основната уязвимост на Сергей Лавров не е дипломатическите му умения, а в кадровата политика. Той продължи наследената от Съюз на съветските социалистически републики шуробаджанащина в кадровите назначения в повереното му външнополитическо ведомство. По времето на неговия предходник Игор Иванов един забележителен брой немуподобни получиха съществени кадрови промоции. Въпросните с времето заеха основни позиции във външното министерство, изключително там, където Русия има съществени геостратегически ползи.Не е инцидентно, че предходната година историкът балканист Никита Бондарев даде изявление, чието заглавие бе " Русия на Балканите върви като лунатик "
Този коментар на някогашния чиновник в РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания), когато негов шеф бе небезизвестният военачалник Решетников, не е инцидентен. Интервюто на Никита Бондарев бе оповестено във вестник " Завтра ", който е директно обвързван с съветския ВПК. Негов основен редактор е Александър Проханов, сражавал се преди години против муджахидините в Афганистан. Самият Никита Бондарев е прочут с това, че е патогенен сърбофил, македонист и българофоб. Той се подвизава напоследък в уеб страницата " Балканист ". Въпросната информационно-аналитична платформа залива България от време на време с медийна мръсотия и непрестанно пази сръбските национални ползи на Балканите и в Северна Македония. Но всичко това си е руско-руска работа и не е въпрос на нас, българите, да се бъркаме в магистралната съветска външна политика на Балканите.Кадровите решения на Лавров обаче изпитахме по време на мандата на предходния съветски дипломат Анатолий Макаров в нашата страна. Познавам всички съветски посланици в София през последните 30 години. Никога Москва не е имала по-слаб дипломат, с него съветският Министерство на външните работи удари дъното. Макаров, приятелят на Лавров, си умря добре в София в интервала 2016-2021 година преди да го пенсионират. Той бе изпратен в България като дипломат няколко месеца преди по закон да излезе в подобаващ отдих. Веднъж назначен, отново по закон трябваше да се изчака да му свърши дипломатическият мандат, който се проточи над пет години. В общи линии
Макаров остави на настоящия дипломат Елеонора Митрофанова един много " глинест " терен
на който тя би трябвало неуморно да сее семената на българо-руските двустранни връзки и дружба.Балканската политика на Русия до този миг е много безредна и напразна. Никита Бондарев е прав. Да вземем съветския дипломат Сергей Баздникин в Скопие, който поддържа македонистите за сметка на българските национални ползи. Той се подиграва безобразно с българската история. Сергей Баздникин твърди, че през 1918 година Русия е освободила македонската страна. През същата година няма исторически документ, в който да се загатва дори и индиректно, че съществува македонска страна. Да оставим сериозните пропуски в историческото обучение на Сергей Баздникин от Скопие. Той дава ли си сметка, че насажда на патешки яйца своята колежка Елеонора Митрофанова в София? Която би трябвало да разпалва мъждукащите българо-руски връзки, които й завеща Анатолий Макаров. Естествено, огромен интерес съставлява индивидът, който ще седне на стола на Лавров в съветския Министерство на външните работи. Московските клюки разискват двама индивида. Най-често се загатва Дмитрий Сергеевич Песков, роден 1967 година. Той е представител на президента на Русия Владимир Путин.Песков е ослепителен посланик и добре борави с думитеНе може да се съпоставя с неговата колежка от Белия дом Дженифер Рене Псаки, която забавлява и разсмива публицистите. И освен тях. Песков е с демократични разбирания и има уязвимост към Турция. Работил е в руското посолство в Анкара. След като Владимир Путин печели президентските избори през 2012 година, Песков е назначен за заместник-ръководител на президентската администрация. В своето обществено държание в Русия Дмитрий Сергеевич от дълго време е надхвърлил прерогативите на " прессекретар " и коментира съветската външна политика по метод, по който може да си разреши единствено президента.Вторият човек, който се спряга за стола на Лавров на Смоленския площад (там се намира постройката на съветския МИД), е Сергей Евгениевич Нарижкин. В момента той е шеф на СВР (руското външно разузнаване) и непрекъснат член на Съвета за сигурност на Руската федерация. Бил е ръководител на Думата в интервала 2011-2016 година. В съпоставяне с Песковглавният шпионин Нарижкин е надалеч по-хардНай-вероятно, в случай че Владимир Путин фактически се е спрял на тези две кандидатури за външен министър, то поради влошаващата се интернационална конюнктура ще би трябвало да реши дали на Москва няма да й се наложи да продължи обтекаемата външна политика на настоящия външен министър или ще направи корекции и ще поеме по-твърд курс във връзка с груповия Запад. Не е изключено Владимир Владимирович по традиция да изненада всички с непредвидена трета фигура. Той обича да сюрпризира и това една от най-силните му страни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ