Чък Йегер се състезава срещу всички за чупенето на звуковата бариера
Чък Йегер може да се счита за един от доста лудите хора, които са живели на тази планета. Благодарение на него се твърди, че авиацията е съумяла да направи един скок напред, както и да счупи за първи път звуковата преграда. Нека обаче да следваме историята на този летец. Всичко стартира през Втората Световна война, когато Чък взема решение да се запише в американските Военновъздушни сили и да работи като монтьор. Работи на тази позиция няколко месеца и по-късно взема решение да се запише за водач.
За разлика от останалите водачи е доста по-рисков и постоянно нарушава бойната групировка, което води до идващият огромен проблем – свален е на 8-мата си задача във Франция. Пилотът не е ранен, а и френските селяни бързат да го скрият и по-късно да го предадат на съпротивата. Като по-опитен във военното дело, Чък ще помогне на французите да вършат бомби, оказва помощ им за саботажите и изяснява къде са по-слабите звена на танкове и друга бронирана техника.
Френските партизани желаят да го задържат още в своите позиции, само че летецът не може да стои на едно място. За всички тези инциденти ще завоюва Бронзова звезда за заслуги. Освен принос в борбата против германците, Чък съумява да придвижи втори ранен американски водач на тил през Пиренейските планини, с цел да стигне до точката за евакуация.
Повечето военни оферират да го пенсионират, само че фактът, че е свален толкоз рано в сражението, кара водачът да се върне назад на фронта и да търси реванша си. Още на първата бойна задача, назад в кабината на своя P-51 Mustang, Йегер смъква 5 немски самолета. Това го прави ас за тъкмо няколко часа. Получава Железен кръст за заслуги и ще бъде първият американец, който съумява да смъкна Me-262 джет изтребител на германците. По време на войната ще запише 13 публично свалени самолета в границите на 61 бойни задачи. Завръща се назад в Съединени американски щати като капитан и получава ново предопределение.
Той е в странна фаза, която го слага в доста неуместна позиция – той е умел монтьор и деец от войната, само че не може да бъде и двете. Преди да стартира да предлага решения, американската аеронавтна стратегия го кани в дивизията за проби, която му разрешава да опитва с всеки нов аероплан, рискувайки живота си всеки идващ ден.
Трябва да приемете, че пробната военна техника е извънредно характерна и може да сложи безусловно всеки един човек под риск – възможностите за оцеляване са като игра на съветска рулетка с автоматизиран револвер. Оказва се, че този водач в действителност има сърце от стомана, с цел да изпревари всички останали 125 старши водача и да получи първата покана за пробния Bell X1 първообраз.
В денят на теста, Чък Йегер се качва в кабината с две счупена ребра, само че отхвърля да отстъпи мястото си на здрав водач. Има и рационална причина да го направи – следва му да се трансформира в първия човек, който минава звуковата преграда и записва скорост от Mach 1.07. Никой не може да повярва, че това е допустимо, а и по това време няма толкоз положителни авио костюми, затова може да си визиите болката и страданието, до момента в който тялото със счупени ребра се пробва да не пробие белия дроб.
Наградата за това прекарване ще бъде орден за смелост от конгреса. Подобни медали се дават на човек, който макар всички опасности, жертва живота си за науката. Рекордът му е надвит през 1953 година с постигането на скорост от Mach 2. Надпреварата за най-висока скорост се оказва особена конкуренция. След два месеца Чък ще запише скорост от Mach 2.44 в Bell X-1A. Дори и след по-сериозни проблеми като загуба на надзор, Чък съумява да се оправи с непокорния аероплан и да го прибере здрав в базата.
След постигането на такива скорости и работа близо едно десетилетие за тази стратегия, водачът е извикан да стартира да преподава на първите евентуални астронавти на НАСА. След експлоадирането на войната във Виетнам, Чък се записва за доброволец и извършва 127 бойни задачи. През далечната 1975 година летецът се пенсионира с чин Бригаден военачалник и прекарва останалото си време в консултация на водачи на НАСА и американската тестова стратегия. Последният му полет е на неговата 50-та годишнина, когато съумява да реализира скорост от Mach 1 с F-15 Eagle на възраст от 74 години.
По данни на американската войска, това е водачът, който има повече от 10 хиляди летателни часа и осъществяване на задачи в 155 разнообразни бойни самолета. Трудно е да приемем, че неговият гений може да бъде надвит, само че сигурно този човек има потребност от биографичен филм, с цел да разкрие цялостния си капацитет.
