Когато баба остави на мен къщата си като наследство, не знаех до какви проблеми ще се стигне
Бях единствено на 10 години, когато майка ми реши да стартира живота си отначало с различен мъж и това решение изцяло прекатурна ориста ми.
Новият й мъж се оказа извънредно твърдоглав и неприятелски мъж. Той незабавно сложи ултиматум на майка ми – или той, или аз. Мама избра него. Тя ме заведе при баба ми по бащина линия, остави ме там и изчезна от живота ми, като че ли не съществувах.
Да живеем с баба ми, която към този момент беше пенсионерка, не ни беше елементарно. Успяхме с помощта на нейната дребна плантация и зеленчукова градина. Тя постоянно се опитваше да направи всичко, с цел да пребивавам колкото се може по-добре.
Когато станах на тринадесет, баба ми сподели, че има тристаен апартамент в града. Тя предложи да го дам чартърен, с цел да спестя пари за образованието ми. Това изглеждаше като ужасно решение. Започнахме да спестяваме всяка извоювана стотинки.
Минаха години. Влязох в университет и си открих работа на повърхностен работен ден. Баба ми обаче не доживя досега, в който да ме види с тапия за висше обучение в ръка. Смъртта й беше голяма загуба за мен.
Тя ми остави в завещание жилището и къщата на село. Бях шокиран, когато, до момента в който скърбях за нея, ненадейно се появи майка ми на прага. Появи се с ненадейно искане.
Наглостта й ме изуми.
— Дай ми жилището на мен! – сподели тя без никакви предисловия.
— Че за какво да върша това? Ти си непозната за мен — отвърнах твърдо.
— Как по този начин непозната? Аз съм ти майка, аз съм те родила! – увеличи ми тя звук.
Но към този момент знаех какво да върша. Спокойно й демонстрирах документи, потвърждаващи, че тя от дълго време е лишена от родителските си права. Не бях я виждал през последните единадесет години.
Тя незабавно изпадна в нервност, крещеше, заплашваше, само че аз останах неотстъпчив. Опитите й да упорства за жалост приключиха с това, че трябваше да й припомня за опцията да се обадя в полицията.
Сега пребивавам в цялостна тишина и естетика, надалеч от индивида, който в миналото ме изостави. И който просто се водеше мой родител.
Тя от време на време се пробва да се свърже с мен, само че всичките й опити приключват или с моето безмълвие, или с позвъняване в полицията и ограничаваща заповед.
Днес най-сетне съм свободен и мога да изградя живота си без нейната интервенция. Тя сама по този начин избра.
