Бях на 5, когато мама си отиде. Мащехата ми се бори до последно за мен, а чичо ми за имота
Бях единствено на 5 години, когато майка ми умря. След погребението баща не скърби дълго време. И преди този момент обичаше да пие, а в този момент имаша публична причина да се отдаде на запой с чиста съвест.
Не се грижеше изключително за мен. По-точно, грижеше се както откри за добре. Веднъж даже ми сподели: „ Радвай се, че не те дадох в сиропиталище. “ Благодаря ти, баща!
Той докара първата жена у нас, когато не бяха минали 40 дни oт погребението. Неособено високи морални правила. Жените се сменяха доста постоянно, някои бяха много странни, не им пукаше за нищо, с изключение на за себе си и да излизат с татко ми през нощта. Те не гледаха семейството, не готвеха. Накрая на татко ми му писваше и ги гонеше.
Ако дамата беше добра стопанка, работлива и красива, то с течение на времето тя сама разбираше, че татко ми не е за нея. Така живеехме с него – когато бях на 9 години, най-малко 2 дузини дами към този момент бяха посетили дома ни.
Веднъж при нас пристигна вуйна Лида. Не жена, а фантазия.
Не знам по какъв начин такава жена може да обърне внимание на татко ми. Красива, елегантна, добра стопанка и положително сърце. Живяхме 4 месеца, след което баща стартира не просто да пие, а напряко пресушава бутилките.
Личеше си, че вуйна Лида е на ръба, само че не си тръгваше. Бяхме в положителни връзки с нея, доста я обичах и тя ми отвръщаше със същото. В този миг, в случай че не бях аз, тогава плюейки на всичко, тя от дълго време щеше да си е отпътувала.
Мина време, баща просто полудя от алкохолизма, едвам издържахме. Понякога, когато беше доста мъчно вкъщи, ходехме на разходка с мащехата.
Намеше неприятно време за разходки, ходехме както в жегата, по този начин и в студа. Обичах да й описвам сънищата си. Е, като сънища, споделих й, че имам сън, в който аз съм принцеса, само че завоювах от тотото и си купих кутия сладолед. Тя ме изслуша и изглеждаше сериозна.
Една вечер бяхме у дома и правехме торта, татко ми го нямаше. Бяхме удовлетворени от спокойствието. Тогава се звъни на вратата, отваряме – полиция. Бащата ми умрял в пиянска кавга.
Леля Лида беше извикана за различаване, по-късно за погребението. Никой от роднините на баща от прилежащия град не пристигна. Мащехата трябваше да провежда всичко сама.
Но месец по-късно чичото на татко ми Мишо пристигна да поеме попечителството над мен. Той и фамилията му не изпитваха огромна обич към мен. Но той се караше с мащехата си за мен.
Разбира се, не им трябвах аз, а жилището, не е неприятно да имаш дребен апартамент, само че на практика в центъра на града, който можеш да даваш чартърен или продадеш.
И макар че мнозина споделят, че е невероятно да се продаде в нашия случай, то при предпочитание всичко е допустимо.
Адвокатът сподели на мащехата, че има дребен късмет. Тя даже не е била публична партньорка на татко ми, а чичото е част от фамилията. Но тя не беше от хората, които се отхвърлят. Беше решено да се седне на масата за договаряния и да се реши всичко.
Леля Лида им предложи вид те да получат апартамент, а тя да има настойничество над мен. Не знам по какъв начин го направиха, само че след няколко месеца мащехата ми стана мой аставник, а чичо ми получи жилището.
Тогава тя ми сподели: „ Не се притеснявай, скъпа, отново нямаше да получиш този апартамент. И няма да те оставя без дом, всичко мое ще стане твое. ”
Апартаментът й беше страховит, бащиният не можеше да се съпоставя с него. По-късно тя призна, че не му е споделила за него – страхувала се, че или жилището му ще отиде напразно, или тя.
Тя ме отгледа като свое дете. Даде ми обучение, грижи, съумя да пристигна на сватбата ми и дочака внука си. Тя умря, когато бях на 27.
Преглеждайки документите за жилището, открих подаяние. Била го оформила незабавно щом започнахме да живеем дружно след гибелта на татко ми.
Сега живеем с цялото ми семейство там и постоянно мисля за нея. Всичко, което имам, е нейна заслуга …
