Работех като акушер гинеколог. В онази нощ за подмяната на бебетата не разбра никой…
Бях на към 20 години, когато започнах да бленувам да стана доктор. Исках да дам на хората благополучие и наслада. Реших да стана акушер-гинеколог.
Толкова желаех да се срещна с новите жители на този свят, да чуя първия им зов и да видя дребните им сюрпризирани очи.
Но не бях въобще готова за обстоятелството, че майка, която носи бебе цели 9 месеца, няма да желае даже да огледа детето си. А след това ще се откаже от него, наричайки го задължение.
Когато се случи това, ходех на процедура в един родилен дом.
През нощта бе докарана една жена. Тя беше в доста тежко положение. И когато я откараха за интервенция, лекарите попитаха брачна половинка й кого да спасят, майката или бебето. Работата е там, че беше просто невероятно да се спасят двама.
Мъжът потърка очи и наведе глава, прошепна нещо. За първи път в живота си видях човек да плаче от обезсърчение и изтощение.
В последна сметка бебето не съумя да бъде избавено, а дамата бе откарана в реанимация.
Мъжът стоеше непрекъснато в чакалнята. Щом ме срещнеше в коридора, постоянно питаше в какво положение е жена му.
По същото време в нашето поделение роди още една жена. Но тя изостави детето си.
Същият този човек по някакъв метод разбра, че има дете, което е отказано, и стартира да умолява лекаря да разменят децата.
Той даже коленичи, разплака се и сподели, че жена му няма да може да понесе новината за гибелта на бебето им.
Личеше си, че е откровен и откровено се мъчи, само че кой би направил такова закононарушение?
Лекарката, която изроди и двете дами, ме попита дали съм наясно с цялата тази обстановка, аз поклатих глава. Тогава тя смъкна очилата си и ме попита дали, в случай че нещо се случи, мога да потвърдя, че първото бебе е родено крепко, а отказаното е умряло?
Онемях, в главата си разбирах прелестно, че това е нарушаване на закона, само че в сърцето си желаех да оказа помощ на бедното семейство, което загуби бебето си.
Кимнах несигурно.
Децата бяха заменени. Само ние тримата знаехме за това, обещахме си да отнесем тази загадка с нас. Но към този момент не можех да работя в тази област, в този момент работя като счетоводител.
Наскоро със сина ми се разхождахме в парка. Там видях познато лице. Познах го. Беше същият оня мъж от родилното. Разхождаше се с жена си и щерка си.
Той също ме видя и ме поздрави с усмивка. За момент се почувствах доста удовлетворена, а на душата ми стана топло.
Но въпреки всичко да си доктор много-много мъчно. Особено акушер-гинеколог.
