Преброяване на клошарите
" Бях инженер преди време, ожених се, купихме апартамент. После се спука ипотечният балон, дамата ме заряза, остави ме самичък да заплащам заема и по този начин изгубих всичко. Сега пребивавам ей на оня ъгъл, през зимата ме приютяват във входа и домоуправителят даже ми носи одеяло. Слушам непрестанно препоръки да си потърся работа, само че до момента в който нямам дом, нямам и късмет да я намеря - нито мога да показва адрес, нито да се изкъпя, с цел да отида на изявлението. Да не приказваме, че нямам компютър, от който да пусна CV ".Сетих се за този човек, с който върших изявление преди време, когато преди няколко дни видях четирима души, подложили си кашони на пейката м подлеза на Софийския университет, да спят надълбоко макар цялата шумотевица към тях. И без всевъзможни упования някой " коуч " да изскочи против тях и да ги избави, като им каже, че би трябвало да излязат " от зоната си на комфорт ". Бяха облечени с плетени от бабите им жилетки или пък с такива, които са намерили в кофите, с които надали можеха да се явят на изявление за работа и с магическа пръчка да разрешат проблемите си.
За бездомниците у нас се носят легенди, които ни оказват помощ да спим по-добре - те сами са отговорни за дереджето си, те самите желаят да живеят по този метод, те не желаят работа, а избират да просят. Ние сме други. Те са отрепките на обществото, което избира да си затвори очите за това, което им се случва. Слушам го и от познати, и от сътрудници, само че пък съм говорила и с хора без дом и знам, че историите са разнообразни. Има в действителност хора, които избират този метод на живот, виждала съм десетки. Има и други, които имат предпочитание да изплуват. Онова, което е еднообразно и за едните, и за другите, са гладът, студът и фактът, че са невидими за обществото. Невидими като биография.
Видими, единствено когато спят на пейките
Вече се наслушахме на приказките на неправителствените организации по какъв начин държанието на тези хора било заучена беззащитност и нямали никакво предпочитание сами да трансформират живота си. Не знам по какъв начин наподобява заучената беззащитност, когато няма къде да се изкъпеш, няма какво да ядеш, а от теб се чака да излезеш баш от тази зона на комфорт и да си намериш нова и мотивираща работа. Онова, което знам е, че животът на всеки от тези хора е друг. Един в действителност е усвоил правилото - " Дай 50 стотинки, како, доста си хубава ", различен рови в кофите и продава метал и хартия, с цел да не проси, трети краде непосредствено, а четвърти просто се е предал, тъй като не е очаквал да води сходен живот и той да го халоса сред очите по сходен метод. Поради спукването на предходния заможен балон десетки хора останаха без дом и не всеки получи шанса да се пребори за нов. За житейски старт, шепа обич, хралупа, в която да намериш малко тишина, отбрана за живота си и малко религия в бъдещето. Въпросът е, че
страната няма политика по отношение на хората, които губят
освен домовете и работата си, а и света си. И ги оставя да спят на части от кашони, на мазни вестници, да сънуват един по-щастлив свят, до момента в който край пейките дрънчат първите боклукчийски коли, които да ги подсетят къде са.Сред тези бездомници, които преди време интервюирах, имаше някогашен учител в университета. Имаше и майка на две деца, която избягала от брачна половинка си хулиган и дружно с децата спали в общежитие, преди някой там да се опита да изнасили по-голямото момиченце. Майката решила, че няма различен избор, с изключение на да избяга и от общежитието. И се оказала само че улицата, защото не можела да заплаща и наем. Запознах се с нея, когато се опиваха да й лишават дъщеричките, вместо да се опитат да й обезпечат заслон, тъй като в нашата страна всичко е наобратно.Не ме интересува дали тези хора са стигнали до тази обстановка заради свои дейности или заради виновност на близки, на банки, на някакви други фактори - измежду тях има такива, които желаят да се измъкнат от това състояние. Има и такива, които не желаят, постоянно е по този начин. Има и хора, които чисто и просто са се отказали да се борят, тъй като знаят, че възможностите им за изплъзване клонят към нула. Има и такива, като един от преподавателите, които срещнах под моста - " Аз съм висшист, няма да приема работа в " Чистотата ". Ами и него го разбирам, надали да четеш Ортега-и-Гасет край кофите може би носи прекомерно характерно задоволство.А страната третира всички тези хора, които имат своя биография, живот и пропилени шансове, по един и същи метод - като не второ, а даже трето качество хора. Ето, преброяването тече, къде ли ги преброява - на скъсаните им кашони в подлезите ли? И в кой ли бележник Дядо Боже написа адреса им за окончателното броене?
За бездомниците у нас се носят легенди, които ни оказват помощ да спим по-добре - те сами са отговорни за дереджето си, те самите желаят да живеят по този метод, те не желаят работа, а избират да просят. Ние сме други. Те са отрепките на обществото, което избира да си затвори очите за това, което им се случва. Слушам го и от познати, и от сътрудници, само че пък съм говорила и с хора без дом и знам, че историите са разнообразни. Има в действителност хора, които избират този метод на живот, виждала съм десетки. Има и други, които имат предпочитание да изплуват. Онова, което е еднообразно и за едните, и за другите, са гладът, студът и фактът, че са невидими за обществото. Невидими като биография.
Видими, единствено когато спят на пейките
Вече се наслушахме на приказките на неправителствените организации по какъв начин държанието на тези хора било заучена беззащитност и нямали никакво предпочитание сами да трансформират живота си. Не знам по какъв начин наподобява заучената беззащитност, когато няма къде да се изкъпеш, няма какво да ядеш, а от теб се чака да излезеш баш от тази зона на комфорт и да си намериш нова и мотивираща работа. Онова, което знам е, че животът на всеки от тези хора е друг. Един в действителност е усвоил правилото - " Дай 50 стотинки, како, доста си хубава ", различен рови в кофите и продава метал и хартия, с цел да не проси, трети краде непосредствено, а четвърти просто се е предал, тъй като не е очаквал да води сходен живот и той да го халоса сред очите по сходен метод. Поради спукването на предходния заможен балон десетки хора останаха без дом и не всеки получи шанса да се пребори за нов. За житейски старт, шепа обич, хралупа, в която да намериш малко тишина, отбрана за живота си и малко религия в бъдещето. Въпросът е, че
страната няма политика по отношение на хората, които губят
освен домовете и работата си, а и света си. И ги оставя да спят на части от кашони, на мазни вестници, да сънуват един по-щастлив свят, до момента в който край пейките дрънчат първите боклукчийски коли, които да ги подсетят къде са.Сред тези бездомници, които преди време интервюирах, имаше някогашен учител в университета. Имаше и майка на две деца, която избягала от брачна половинка си хулиган и дружно с децата спали в общежитие, преди някой там да се опита да изнасили по-голямото момиченце. Майката решила, че няма различен избор, с изключение на да избяга и от общежитието. И се оказала само че улицата, защото не можела да заплаща и наем. Запознах се с нея, когато се опиваха да й лишават дъщеричките, вместо да се опитат да й обезпечат заслон, тъй като в нашата страна всичко е наобратно.Не ме интересува дали тези хора са стигнали до тази обстановка заради свои дейности или заради виновност на близки, на банки, на някакви други фактори - измежду тях има такива, които желаят да се измъкнат от това състояние. Има и такива, които не желаят, постоянно е по този начин. Има и хора, които чисто и просто са се отказали да се борят, тъй като знаят, че възможностите им за изплъзване клонят към нула. Има и такива, като един от преподавателите, които срещнах под моста - " Аз съм висшист, няма да приема работа в " Чистотата ". Ами и него го разбирам, надали да четеш Ортега-и-Гасет край кофите може би носи прекомерно характерно задоволство.А страната третира всички тези хора, които имат своя биография, живот и пропилени шансове, по един и същи метод - като не второ, а даже трето качество хора. Ето, преброяването тече, къде ли ги преброява - на скъсаните им кашони в подлезите ли? И в кой ли бележник Дядо Боже написа адреса им за окончателното броене?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ