Турция шокира със 7.6% ръст при почти 80% инфлация
БВП на Турция е повишен със 7.6% годишно през второто тримесечие - малко по-бързо от ревизираните 7.5% през предходните три месеца. Това се случва макар най-високата за последните 24 години инфлация в страната, " подгонила " потребителите да вършат предплатени покупки в очакване на по-солени цени. На тримесечна база стопанският напредък се е ускорил до 2.1% при поправени съгласно сезона и броя на работните дни условия.
Силното вътрешно търсене, паралелно с износа, са главните стопански мотори, помогнали за компенсирането на стагниращия напредък на вложенията. Потреблението на семействата се е нараснало с 22.5% по отношение на същия интервал на 2021-а, сочат оповестените на 31 публични статистически данни. Въпреки че възходящият капацитет се чака да е временен, последван от закъснение през това тримесечие, той подрежда южната ни съседка измежду най-бързо възходящите стопански системи от Г-20.
Разкъсван сред двете противоположни сили на растежа и на инфлацията преди изборите през 2023-а, президентът Реджеп Ердоган тества стопански модел, който дава приоритет на износа, производството и заетостта за сметка на ценовата и валутна непоклатимост. Най-дълго ръководещият турски водач - последовател на ниските лихвени проценти - залага на гъвкавостта на семействата и фирмите да се оправят с годишния ценови скок, чийто най-много се обрисува на малко над 80%, а турската лира е рекордно слаба към главните си валутни съперници.
Вместо да спре покачването на цените като стартира да стяга паричната политика, ръководителят на Турската централна банка Сахап Кавджиоглу оряза лихвените проценти с 500 базови пункта в края на предходната година и след следващата редукция през този месец (до 13%) базовата рента на страната е съвсем с 67% под нулата след инфлационната промяна - най-силно негативната в света.
Монетарните тласъци поддържат потреблението и кредитирането на стопанството, в което разноските на семействата пълнят над 50% от бюджета. Използването на кредитните карти за извършване на покупки е скочило с над 112% през интервала април-юни по отношение на същите месеци на 2021-а. Износът е повишен с 16.4% годишно, вносът - с 5.8%, а държавното ползване - с 2.3 %.
Изключително мощно перо е туризмът, като чужденците и разноските им по време на престоя в Турция са скочили с много над 100% от началото на годината. Годишният растеж на услугите през второто тримесечие е бил 18.1%, съгласно формалната статистика.
Стопанският напредък обаче се изчерпва и, съгласно обособен разбор от този месец, нарастването на Брутният вътрешен продукт на годишна база през това тримесечие може да се охлади до 3.3%, а през последните три месеца - до 1.3 %. Вече се следят първите признаци на закъснение на индустриалното произвеждане и на дребните продажби, както и на изискванията на бизнес измежду турските производители. Сериозно съображение за безпокойствие е и опасността от криза в Европа, тъй като тя е главната дестинация за турския експорт. Турската централна банка към този момент обърна внимание за " известна загуба на ускоряване " на стопанството като съображение за следващото намаляване на лихвите през август.
Свръх-щедрата парична политика обаче също може да има отрицателни последици. Икономисти на " Ай Ен Джи банк " към този момент предизвестиха, че " по-високата рискова награда на финансовите пазари и растящата заплаха за макроикономическата непоклатимост могат да навредят на вътрешното ползване ". Проблем са продължителният ценови напън, комплицираните световни финансови условия и предизвикателната местна регулаторна среда, които оказват напън върху корпоративния бранш.
Турция е най-големият търговски сътрудник на България измежду страните отвън Европейския съюз .
Влияние върху това оказва освен географската ни непосредственост, само че и многото турски компании, които имат бизнес у нас – независимо, или в партньорство с български контрагенти. Компаниите от южната ни съседка развиват активност в България, защото по този начин имат елементарен достъп и до пазара на Европейския съюз.
За полугодието износът ни е повишен с 26.3% - до 2.74 милиарда лв.. Вносът пък се е нараснал със 74.9% - до 4.56 милиарда лв..
Показателен е и фактът, че през юли максимален брой визити на жители от групата „ Други европейски страни “ /извън Европейския съюз/ са регистрирани от Турция – 200 100, или 37% от гостуванията в тази група. 9827 от тях са били у нас със служебна цел (командировки, присъединяване в конференции, конгреси и симпозиуми и други).
Силното вътрешно търсене, паралелно с износа, са главните стопански мотори, помогнали за компенсирането на стагниращия напредък на вложенията. Потреблението на семействата се е нараснало с 22.5% по отношение на същия интервал на 2021-а, сочат оповестените на 31 публични статистически данни. Въпреки че възходящият капацитет се чака да е временен, последван от закъснение през това тримесечие, той подрежда южната ни съседка измежду най-бързо възходящите стопански системи от Г-20.
Разкъсван сред двете противоположни сили на растежа и на инфлацията преди изборите през 2023-а, президентът Реджеп Ердоган тества стопански модел, който дава приоритет на износа, производството и заетостта за сметка на ценовата и валутна непоклатимост. Най-дълго ръководещият турски водач - последовател на ниските лихвени проценти - залага на гъвкавостта на семействата и фирмите да се оправят с годишния ценови скок, чийто най-много се обрисува на малко над 80%, а турската лира е рекордно слаба към главните си валутни съперници.
Вместо да спре покачването на цените като стартира да стяга паричната политика, ръководителят на Турската централна банка Сахап Кавджиоглу оряза лихвените проценти с 500 базови пункта в края на предходната година и след следващата редукция през този месец (до 13%) базовата рента на страната е съвсем с 67% под нулата след инфлационната промяна - най-силно негативната в света.
Монетарните тласъци поддържат потреблението и кредитирането на стопанството, в което разноските на семействата пълнят над 50% от бюджета. Използването на кредитните карти за извършване на покупки е скочило с над 112% през интервала април-юни по отношение на същите месеци на 2021-а. Износът е повишен с 16.4% годишно, вносът - с 5.8%, а държавното ползване - с 2.3 %.
Изключително мощно перо е туризмът, като чужденците и разноските им по време на престоя в Турция са скочили с много над 100% от началото на годината. Годишният растеж на услугите през второто тримесечие е бил 18.1%, съгласно формалната статистика.
Стопанският напредък обаче се изчерпва и, съгласно обособен разбор от този месец, нарастването на Брутният вътрешен продукт на годишна база през това тримесечие може да се охлади до 3.3%, а през последните три месеца - до 1.3 %. Вече се следят първите признаци на закъснение на индустриалното произвеждане и на дребните продажби, както и на изискванията на бизнес измежду турските производители. Сериозно съображение за безпокойствие е и опасността от криза в Европа, тъй като тя е главната дестинация за турския експорт. Турската централна банка към този момент обърна внимание за " известна загуба на ускоряване " на стопанството като съображение за следващото намаляване на лихвите през август.
Свръх-щедрата парична политика обаче също може да има отрицателни последици. Икономисти на " Ай Ен Джи банк " към този момент предизвестиха, че " по-високата рискова награда на финансовите пазари и растящата заплаха за макроикономическата непоклатимост могат да навредят на вътрешното ползване ". Проблем са продължителният ценови напън, комплицираните световни финансови условия и предизвикателната местна регулаторна среда, които оказват напън върху корпоративния бранш.
Турция е най-големият търговски сътрудник на България измежду страните отвън Европейския съюз .
Влияние върху това оказва освен географската ни непосредственост, само че и многото турски компании, които имат бизнес у нас – независимо, или в партньорство с български контрагенти. Компаниите от южната ни съседка развиват активност в България, защото по този начин имат елементарен достъп и до пазара на Европейския съюз.
За полугодието износът ни е повишен с 26.3% - до 2.74 милиарда лв.. Вносът пък се е нараснал със 74.9% - до 4.56 милиарда лв..
Показателен е и фактът, че през юли максимален брой визити на жители от групата „ Други европейски страни “ /извън Европейския съюз/ са регистрирани от Турция – 200 100, или 37% от гостуванията в тази група. 9827 от тях са били у нас със служебна цел (командировки, присъединяване в конференции, конгреси и симпозиуми и други).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ