Всяка година на 7 Януари Православната църква почита паметта на

7 Януари – Ивановден

Всяка година на 7 Януари Православната черква уважава паметта на Свети Йоан Кръстител. Празникът е наименуван Ивановден. Ивановден е един от най-обичаните и празнувани български празници. И това напълно не е инцидентно – стотици хиляди българи имат мотив да вдигнат тежки тостове!

Ивановден като национален празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Традиции и традиции на Ивановден

Мнозина свързват Богоявление или Йордановден с обичайното мятане за кръста и леденото мъжко хоро. Сигурно много хора ще се изненадат да схванат, че в действителност главен знак на Ивановден е водата, която въплъщава чистотата и обновлението. Именно на Ивановден се има вяра, че водата има изключително мощна пречистваща мощ. Традиционно на този ден се прави ритуалното къпане или „ водичарство “, което е излишък от антични езически традиции.

Оказва се, че за значително елементи от България даже е по-характерно къпането в ледена вода да се прави на 7 януари. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото наименование на празника – Женски водици.

Посещение на кумове и кръстници

Тясно преплетен с ритуала по къпането е и обичаят фамилиите да посещават кумовете и кръстниците си. В българската просвета кумът и кръстникът се радват на особена респект, защото извършват духовна и наставническа роля за младото семейство или за детето. Затова на Ивановден е признато да им се носи ритуален самун, да се насочат благопожелания, а те от своя страна да подаряват гостите с лакомства или дребни дарове. Тази замяна на внимание и почитание поддържа връзките сред поколенията и укрепва фамилните и другарските контакти.

На Ивановден по традиция се играят буйни хора, постоянно край реките, езерата или други водоеми. Хората се събират навън, с цел да отпразнуват празника с музика, танци и песни. Смята се, че това е метод да се прогонят злите духове и да се запази плодородието през годината.

Какво е добре да се прави на Ивановден?

Ивановден е празник, носещ обновяване, вяра и благословия за новата година. Чрез своите традиции той съумява да сплоти православното християнство с благосъстоянието на националните обичаи, оставяйки бездънен отпечатък в културното завещание на българите.

Една от най-значимите обичаи, свързани с празника на свети Йоан Кръстител, е ритуалът на побратимяването. В другите региони на България този ритуал се извършва по неповторим за мястото метод, само че главната му същина остава непроменена. Желаещите да станат побратими посещават домовете си в избран ред, започвайки от най-възрастния. При всяко посещаване на Ивановден се търси благословията на майката на момчето. В знак на утвърждение и благословия, майките подаряват побратимите с китки, украсени с червен конец и монета.

Какво се поставя на трапезата?

Със сигурност хиляди домове в страната ще отворят вратите си за чакани посетители и другари. Припомняме ви, че на имен ден не се кани, а гостите сами идват. Има вярване, че е неприятна прокоба, в случай че на Ивановден именикът не бъде посетен от посетители. Така че би трябвало да се подготвите уместно с празничната софра, с цел да можете да посрещнете околните си. А тя, несъмнено, си има своите тънкости.

Основните ястия, които се вършат на Ивановден са свинско месо с кисело зеле (за предпочитане ребра) и варено жито. Тъй като постите от дълго време са свършили, можете да се развихрите с всевъзможни сухи мезета, както и кървавица. В някои райони се подготвя специфичен ритуален самун, който се разчупва и благославя за здраве и благодат.

Десертите за празника се вършат главно с ябълки или сушени ябълки. Това може да са кексове, пити, ябълкови кремове – всичко, за което се сетите. Можете да заложите и на ошав.

Народни вярвания и символика

От позиция на националните вярвания, този ден е самобитно продължение на празничните ритуали от, а посредством култа към св. Йоан Кръстител се затвърждава концепцията за смирение и правоверен живот. Някои етнолози акцентират, че в по-стари времена именниците на този ден са раздавали и дребни блага на децата от селото или квартала, с цел да ги орисат със здраве и наслада. Същевременно, съществуват и поверия, че в случай че индивидът, който отбелязва имения си ден, прояви гостолюбие и благотворителност, то цялата година ще бъде благословена.

Религиозно значение на Ивановден

Смисълът на този празник е надълбоко набожен, само че в същото време е кондензиран с доста фолклорни детайли, които придават на празника присъщата му оцветеност. В православието свети Йоан Кръстител се уважава като пример на примирение и смирение, които са изключително значими по отношение на духовното филтриране, почнало от Йордановден.

Именно посредством кръщението, осъществено от св. Йоан, се слага началото на Христовата проповед и се затвърждава задачата на Иисус Христос. Затова и църковната работа на 7 януари постоянно припомня за ролята на светеца като лидер към истината и добродетелността.

Житие на Свети Йоан Кръстител

Днес на Ивановден почитаме Св. Йоан Кръстител.

Земният живот на Йоан има доста общо със земният живот на Исус. Двамата били далечни родственици. Майката на Йоан – праведната Елисавета – била сестра на Света Анна, майката на Пресвета Богородица. Подобно на Исус, Господ Бог дал на Йоан малко повече от 30 години земен живот.

Йоан бил същински подарък от Господ за родителите си – свещеникът Захария и брачната половинка му Праведната Елисавета. В последна сметка той се родил, когато приели, че ще останат бездетни до края на дните си.

И когато Елисавета родила своят наследник, тя, въодушевена от Светия Дух, го нарекла Йоан, макар че нямала нито един родственик в фамилията им с това име.

Служенето, което бе предопределено по орис на Йоан от Господа, е обхващало три съставния елемент.

Първо, да разобличи греховете на хората.

Второ – Йоан кръщава разкаялите се грешници, като ги потапя във водите на река Йордан. Измиването било знак на очистването от греховете.

Трето – той е трябвало да разкрие за идната поява на Спасителя. Йоан споделил на всички: „ Аз ви давам име с вода, само че най-силният от мен идва. Той ще ви посвети в Светия Дух и огън. “

Йоановото кръщение става първообраз на християнското кръщение. Това е първото и доста значимо свещенодействие в живота на християнина.

Символиката на Кръщението е, че при потапяне във водата човешкото творение „ умира “ за неверния живот и се преражда от Светия Дух за безконечен живот.

След гибелта Свети Йоан Кръстител тленното му тяло било взето от учениците му: погребали го град Севастия покрай гроба на светия оракул Елисей. Останките били там съвсем 1000 години преди Първия кръстоносен поход, когато са открити от кръстоносец.

Мощите му били пренесени в Генуа, а в този момент те се пазят в специфичен ковчег от бял камък в манастир „ Свети Лаврентий “.

Много години по-късно съдът с главата на Йоан е открит, когато благочестивият Инокентий решил да построи черква в Елеонската планина. Когато почнали да копаят за основите, хората се натъкнали на съд с главата на Кръстителя.

След това тя изчезнала и никой не я откривал в продължение на едно хилядолетие. Очевидно, скрито пренасяна от едно място на друго. Поради това се счита, че тленни остатъци от главата на Йоан Кръстител са били разграничени на няколко елементи и в този момент се съхраняват на разнообразни места по света. По-голямата част се намира в катедрала в Северна Франция.

През м. август, 2010 година у нас, на остров Свети Иван, край Созопол, при археологически разкопки е открита кутия с осем лицеви кости. Наши археолози и свещеници настояват, че тези кости са част от главата на самият Свети Йоан Кръстител.

Молитва към св. Йоан Предтеча

Св. Йоан Кръстител Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието!

Не презирай мене, който се кая, само че дружно с небесните войнства моли се на Господа за мене недостойния, който паднах в доста грехове и се изтезавам от бурните намерения на моя разум.

Изпълнен съм със зли каузи и няма край моят грешен табиет, мозъкът ми е прикрепен към земните неща.

Що да върша, не зная, и при кого да отида, с цел да бъде избавена душата, с изключение на при тебе, свети Йоане, едноимен на благодатта, тъй като зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик всред всички родени на земята.

Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света, моли го за моята неверна душа, та най-малко занапред да понеса богатството Му робство и да получа премията с последните.

О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче, първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю!

Тебе апелирам, при тебе притичвам: не ме отхвърляй от твоята протекция, само че подигни мене, падналия в доста грехове.

Обнови душата ми посредством смирение, като с второ кръщение.

Очисти мене осквернения от греховете и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза.

Амин.

Българската национална традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната и чудодейна мощ на осветената предния ден вода. Периодът на така наречен „ мръсни дни “ е отминал и всеки обръща взор напред към сбъдването на предсказанията за положително здраве, благодат и благополучен живот.

Кой чества имен ден през днешния ден?

На Ивановден Имен ден честват, всички които носят имената и техните производни: Йоан, Йоана, Йоанна, Иван, Иванкa, Иванинa, Ивета, Ивелина, Ивана, Ивалина, Ваньо, Ванко, Ванчо, Ваня, Ванина, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Жанка, Яна, Янко, Яне, Деян, Деан.

Честит имен ден на всички именици! Бъдете живи и здрави!