Бу­ки­нис­ти сме­ни­ха кни­жар­ни­ци­те и ки­на­та на пло­ща­даЕм­б­ле­ма­тич­ни сгра­ди от ня­кол­ко

Бу­ки­нис­ти сме­ни­ха кни­жар­ни­ци­те и ки­на­та на пло­ща­да Ем­б­ле­ма­тич­ни сгра­ди от ня­кол­ко епо­хи в сър­це­то на Со­фия
Най-пос­ле до­ча­ках­ме пло­щад " Сла­вей­ков " да ста­не от­но­во дос­тъ­пен. Да­же не ни се вяр­ва, че ня­ма опас­ност да се спъ­нем в мно­гоб­рой­ни­те плос­кос­ти, ко­и­то зак­ри­ва­ха дуп­ки, пъл­ни с тръ­би и про­вод­ни­ци. И че ця­ло­то прос­т­ран­с­т­во е без заг­раж­де­ния. От­но­во мо­жем да се раз­хож­да­ме по пло­ща­да  с поз­на­то­то ни удо­вол­с­т­вие. Ем­б­ле­ма­тич­ни­ят со­фийс­ки пло­щад е един от сим­во­ли­те на Со­фия - под ко­ро­ни­те на кит­ни­те дър­ве­та той про­ме­ня своя об­раз, само че ви­на­ги е шу­мен, ожи­вен, гос­топ­ри­е­мен и оби­чан. То­ва е ед­но от най-удоб­ни­те мес­та за сре­щи в Со­фия - тук ви­на­ги ня­кой ча­ка собствен при­я­тел. Стран­но мяс­то е Пло­щад " Сла­вей­ков " - на не­го се усе­ща чув­с­т­во за един­с­т­во и при­над­леж­ност към древ­на­та ни кул­тур­на об­щ­ност. Ве­ро­ят­но то­ва се дъл­жи на при­със­т­ви­е­то на кни­ги­те и мо­же би на не­ви­ди­ми­те си­лу­е­ти на на­ши­те ба­щи и дя­дов­ци, ко­и­то към момента се раз­хож­дат тук. Та­ка оби­чан, той ще ос­та­не и за на­ши­те де­ца и вну­ци. Да­но бъ­де­ще­то им го поз­во­ли!

Пре­ди 1989 година пло­ща­дът не бе­ше " кни­жар­ни­ца на от­к­ри­то " ка­то се­га. Има­ше са­мо ня­кол­ко буд­ки с вес­т­ни­ци. То­га­ва всич­ки пи­ше­ха на заб­ра­не­ни до ско­ро те­ми и бе­ше ин­те­рес­но да ги че­теш след епо­ха­та на " Ра­бот­ни­чес­ко де­ло ". По то­ва вре­ме за­поч­на­ха и па­зар­ни­те про­я­ви на " Сла­вей­ков ". По­я­ви­ха се раз­к­ла­те­ни ма­си, вър­ху ко­и­то бя­ха под­ре­де­ни кни­ги и кан­це­лар­с­ки ма­те­ри­а­ли. Мо­же би по­ра­ди при­със­т­ви­е­то на три ки­на и че­ти­ри офи­ци­ал­ни кни­жар­ни­ци на­о­ко­ло, на тър­гов­ци­те им бе­ше не­у­доб­но да из­ла­гат по-про­за­ич­ни сто­ки. Пос­те­пен­но през го­ди­ни­те за­поч­на­ха да се явя­ват бу­ки­нис­ти­те. Те ста­ва­ха тол­ко­ва мно­го, че да­же зад­ръс­ти­ха пло­ща­да. 

С го­ди­ни­те ста­ри­ят свят из­чез­ва­ше по бо­лез­нен на­чин - бя­ха зак­ри­ти две­те ки­на " Кул­ту­ра ", как­то и ки­но " Сла­вей­ков ". Един бо­гат ку­ли­на­рен ма­га­зин и различен за хра­ни­тел­ни сто­ки из­чез­на­ха. Ня­ма­ше ги ве­че фризьор­с­ки­ят са­лон и ап­те­ка­та. Кни­жар­ни­ци­те бя­ха зат­во­ре­ни.

На се­вер­на­та стра­на на пл. " Сла­вей­ков " има ня­кол­ко мно­го­е­таж­ни сгра­ди с ма­га­зи­ни в пар­те­ри­те си. Тук осо­бе­но прив­ле­ка­тел­но е при­със­т­ви­е­то на три съв­сем раз­лич­ни по тип и съ­дър­жа­ние бе­зис­те­ни. Но те тряб­ва да се ви­дят лич­но. От съ­ща­та стра­на се на­ми­ра­ха че­ти­ри­те го­ле­ми кни­жар­ни­ци, ко­и­то съз­да­ва­ха ин­те­лек­ту­ал­на­та ат­мос­фе­ра на то­ва оча­ро­ва­тел­но мяс­то - ан­тик­вар­на, за тех­ни­чес­ка ли­те­ра­ту­ра, рус­ка и кни­жар­ни­ца на СБХ. Пак тук бе­ше и кул­то­ви­ят Мле­чен бар, а ка­фе­не­та­та " Шап­ки­те " и " Ко­лум­бия " дис­к­рет­но при­със­т­ва­ха в улич­ки­те око­ло " Сла­вей­ков ".

В сре­да­та на 90-те го­ди­ни лу­дост­та на про­ме­ни­те за­поч­на да за­тих­ва. На пло­ща­да се офор­ми по-ус­той­чи­ва струк­ту­ра. Съ­що как­то и в ми­на­ло­то, в цен­тъ­ра му се пос­т­рои фон­тан, кой­то след тра­ги­чен ин­ци­дент през 2005 година бе­ше прикрит под ме­тал­на кон­с­т­рук­ция. През 1998 година бе­ше пос­та­ве­на  скул­п­ту­ра - пей­ка, на ко­я­то се­дят ба­ща и наследник Сла­вей­ко­ви. Прек­рас­на концепция - не­ка ни гле­дат!

Ако се вър­нем във вре­ме­то и се раз­хо­дим по пло­щад " Сла­вей­ков " от на­ча­ло­то на 20-и, век ще ви­дим в за­пад­на­та му част ед­на се­де­ме­таж­на кра­си­ва сгра­да, ко­я­то и през днешния ден пра­ви впе­чат­ле­ние. Тя е би­ла пос­т­ро­е­на на мяс­то­то на тур­с­кия ко­нак, на ъгъ­ла на пло­ща­да с ули­ца " Со­лун­с­ка ". В ста­ро­то па­ян­то­во тур­с­ко зда­ние след Ос­во­бож­де­ни­е­то се по­ме­ща­ва­ла един­с­т­ве­на­та те­ле­фон­на­та ка­би­на за об­щес­т­ве­ни нуж­ди. Но­ва­та сгра­да би­ла ком­п­лекс от два ки­но­са­ло­на в под­зе­ми­е­то - по-къс­но ста­на­ли из­вес­т­ни ка­то са­ло­ни на по­пу­ляр­но­то ки­но " Кул­ту­ра ", ма­га­зи­ни, кон­цер­т­на за­ла и кан­це­ла­рии. Се­га ки­но­то го ня­ма. Го­ле­ми­те са­ло­ни към момента на­луч­к­ват сво­е­то пред­наз­на­че­ние. На юж­ния ъгъл с ул. " Со­лун­с­ка " и през днешния ден се из­ди­га ко­о­пе­ра­тив­ни­ят дом " Пет­ко Ка­ра­ве­лов ", къ­де­то ня­ко­га се е по­ме­ща­вал клу­бът на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. До не­го е ко­о­пе­ра­ция " П.Р. Сла­вей­ков ". В на­ча­ло­то в та­зи сгра­да е има­ло пе­чат­ни­ца " Прос­ве­ще­ние " и кни­жар­ни­ца. Тук доп­ре­ди 20 година бе­ше ки­но " Сла­вей­ков ". Пос­ле не­го­ви­ят са­лон под­с­ло­ни ма­га­зин " Бон­жур ", а се­га там има dm.

Сгра­да­та на " Али­анс Фран­сез " е пос­т­ро­е­на през 1924 година То­зи Али­анс, съз­да­ден в Па­риж, с цел да по­пу­ля­ри­зи­ра френ­с­ка­та кул­ту­ра по це­лия свят, е бил заб­ра­нен през 1948 година у нас с дек­рет на Ми­нис­тер­с­т­во на вът­реш­ни­те ра­бо­ти под пред­лог, че из­вър­ш­ват шпи­он­с­ка дей­ност. Иму­щес­т­во­то им би­ло кон­фис­ку­ва­но. Сгра­да­та в Со­фия би­ла зак­лю­че­на. През 1957 година в нея се от­к­ри­ва Цен­тър за изу­ча­ва­не на чуж­ди ези­ци. През пос­лед­ни­те го­ди­ни вър­на ори­ги­нал­но­то си пред­наз­на­че­ние и е Френ­с­ки кул­ту­рен ин­с­ти­тут.

Най-тър­жес­т­ве­на­та сгра­да на пло­ща­да е меж­ду " Ра­ков­с­ки ", " Глад­с­тон ", " Хан Крум " и пл. " Сла­вей­ков ". То­ва им­по­зан­т­но зда­ние е би­ло пред­наз­на­че­но за Ми­нис­тер­с­т­во на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то. Стро­е­жът му за­поч­ва през 1932 година и про­дъл­жа­ва 4 година Та­зи сгра­да е ре­зул­тат от кон­курс, спе­че­лен от 24-го­диш­ния ар­хи­тект Вик­то­рия Ан­ге­ло­ва - гер­ман­с­ка въз­пи­та­нич­ка. Сти­лът е непоколебим, ук­ра­ся­ват я са­мо вра­ти­те от ко­ва­но же­ля­зо. През пе­ри­о­да на со­ци­а­лиз­ма, за­ра­ди вну­ши­тел­ния си тип, в сгра­да­та се по­ме­ща­ва Град­с­кия ко­ми­тет на Българска комунистическа партия. Пре­об­ра­зя­ва­не­то й в Сто­лич­на биб­ли­о­те­ка от 1990 година на­пъл­но про­ме­ни от­но­ше­ни­е­то на граж­дан­с­т­во­то към та­зи кра­си­ва сгра­да.

На от­с­рещ­ния се­ве­ро­из­то­чен ъгъл се из­ди­га " ед­на от най-мо­дер­ни­те го­ле­ми сгра­ди на Со­фия с хо­тел, рес­то­рант и са­ло­ни ", как­то я оп­ре­де­лят през 30-те го­ди­ни. То­ва е хо­тел " КО­ОП " със 105 стаи, из­лож­бе­на за­ла и кни­жар­ни­ца. Тук все­ки е мо­жел да си по­ръ­ча кни­ги - бъл­гар­с­ко или чуж­до из­да­ние. На пок­ри­ва има­ло об­шир­на те­ра­са за ба­ло­ве и ве­че­рин­ки на от­к­ри­то. По вре­ме на со­ци­а­лиз­ма в та­зи сгра­да се по­ме­ща­ва­ше хо­тел " Се­вас­то­пол " с рес­то­рант в под­зем­ния етаж, мно­го по­пу­ля­рен по оно­ва вре­ме. Се­га го­ля­ма­та сгра­да е по­луп­раз­на.

През пло­щад " Сла­вей­ков " ви­на­ги са ми­на­ва­ли трам­ваи и тро­леи, та да­же и -80, кой­то свър­з­ва­ше Па­мет­ни­ка " Лев­с­ки " с бъ­де­щия Сту­ден­т­с­ки град в " Дър­ве­ни­ца ". А на 1 яну­а­ри 1901 година, ко­га­то пър­вия елек­т­ри­чес­ки трам­вай тър­жес­т­ве­но скър­цай­ки, се е прид­ви­жил от Цен­т­рал­на га­ра до сър­це­то на гра­да. Има­ло е из­п­ла­ше­ни да­ми, ко­и­то се стра­ху­ва­ли от " ви­со­ка­та ско­рост " и от лип­са­та на ко­не, ко­и­то да го зад­виж­ват.
През Сред­но­ве­ко­ви­е­то го на­ри­ча­ли " Мед­но­то тър­жи­ще "
То­ва мяс­то в цен­тъ­ра на Со­фия е би­ло по­пу­ляр­но още от Сред­но­ве­ко­ви­е­то, раз­каз­ват ар­хи­ви­те. Най-ста­ро­то пис­ме­но све­де­ние е от 1555 година в жи­ти­е­то на Ни­ко­ла Но­ви Со­фийс­ки, на­пи­са­но от Ма­тей Гра­ма­тик. В оне­зи пър­ви ве­ко­ве на роб­с­т­во­то тур­ци­те пра­ве­ли " по­каз­ни ак­ции " за сплаш­ва­не на мир­но­то на­се­ле­ние. Те пре­ве­ли мъ­че­ни­ка Ни­ко­ла през це­лия град, кап­ки от кръв­та му по­ка­па­ли и по " Мед­но­то тър­жи­ще " - та­ко­ва би­ло то­га­ва име­то на то­ва мяс­то. На се­гаш­ни­ят пло­щад " Сла­вей­ков " през ХVII в. се е на­ми­ра­ло важ­но град­с­ко кръс­то­ви­ще - пло­щад " Ка­фе­не ба­ши ", ук­ра­сен с во­дос­кок с мра­мор­ни гла­ви на пти­ци. Има­ло и чеш­ма с во­да, ко­я­то оба­че не ста­ва­ла за пи­е­не, за­що­то ми­на­ва­ща­та наб­ли­зо " Кри­ва ре­ка " чес­то се на­ди­га­ла и на­вод­ня­ва­ла те­ре­на. На " Ка­фе­не ба­ши " е има­ло че­ти­ри за­бе­ле­жи­тел­ни сгра­ди: ка­фе­не­то - сбор­но мяс­то за тур­с­ки­те пър­вен­ци, квар­тал­на­та Ед­ри­лез джа­мия от се­вер­на­та стра­на на днеш­ния пло­щад, Си­ни­ят ко­нак - къ­ща на тур­с­ки пър­ве­нец, и различен ко­нак - тур­с­ко по­ли­цейс­ко уп­рав­ле­ние. В на­ве­че­ри­е­то на Ос­во­бож­де­ни­е­то Си­ни­ят ко­нак бил за­па­лен, а в дру­гия ко­нак бил нас­та­нен пан­си­о­нът на уче­ни­ци­те от Пър­ва со­фийс­ка мъж­ка гим­на­зия. През 1879 година в Ед­ри­лез джа­мия се нас­та­ни­ла пър­ва­та со­фийс­ка пе­чат­ни­ца, ко­я­то е иг­ра­ла ро­ля­та на дър­жав­на, така ка­то в нея се пе­ча­та­ли всич­ки дър­жав­ни раз­по­ред­би, кни­жа и дру­ги. Мал­ко по-къс­но пи­са­те­лят Пет­ко Сла­вей­ков се пре­мес­тил да жи­вее в Со­фия. То­га­ва пло­ща­дът бил за­о­би­ко­лен с ед­но­е­таж­ни и дву­е­таж­ни сгра­ди с гра­ди­ни. Пи­са­те­лят ку­пил къ­ща, на­ми­ра­ща се зад джа­ми­я­та. Тя би­ла " ни­сич­ка, но гиз­да­ва и с мно­го про­зор­ци ". Мно­зи­на от съв­ре­мен­ни­ци­те на Дя­до Сла­вей­ков го­во­рят за сво­и­те сре­щи с пи­са­те­ля, кой­то чес­то но­сел в джо­бо­ве­те си то­ку-що ку­пен че­сън. И така ка­то въз­рас­т­ни­ят ве­че Сла­вей­ков бил мно­го по­пу­ля­рен в мал­кия то­га­ва град, хо­ра­та чес­то каз­ва­ли за ори­ен­тир, че оти­ват към Сла­вей­ков. И та­ка си ос­та­на­ло до на­ши дни. В на­ша­та учи­лищ­на па­мет за П. Р. Сла­вей­ков е ос­та­нал спо­ме­нът за не­го­во­то учи­тел­с­т­ва­не из Бъл­га­рия и за страст­та му към ста­ри пес­ни, пос­ло­ви­ци и по­го­вор­ки. Проз­ви­ще­то на май­чи­ния му жанр - Бюл­бю­ли­те, ко­е­то на бъл­гар­с­ки оз­на­ча­ва сла­вей, той при­ел за псев­до­ним. Без да има кни­жов­на под­го­тов­ка, ста­ри­ят Сла­вей­ков виж­дал сво­я­та ка­у­за в обо­га­тя­ва­не­то на кни­жов­ния бъл­гар­с­ки език с из­ра­зи от кра­си­ва­та на­род­на тирада. Та­ка Сла­вей­ков за­поч­нал да из­чис­т­ва ези­ка ни от тур­циз­ми­те, нав­лез­ли в не­го през сто­ле­ти­я­та роб­с­т­во. Кал­та и град­с­ки­те не­у­ре­ди­ци са про­дъл­жа­ва­ли дъл­го след края на ХIХ век. " Ули­ци­те се из­пъл­ва­ха с тиня и ни­как­ви га­ло­ши не мо­же­ха да по­мог­нат. Но бъл­га­ри­нът, ма­кар и сто­ли­ча­нин, бе свик­нал от ве­ко­ве с то­зи ро­ден ар­ти­кул: със зап­рет­на­ти на пан­та­ло­ни­те кра­чо­ли, той без осо­бе­на мъ­ка и без ни­как­во въз­му­ще­ние си шля­па­ше през кал­та, из­би­рай­ки, до­кол­ко­то то­ва бе въз­мож­но, по-су­хич­ки­те мес­та или ня­кои ка­мъ­че­та, ос­та­тъ­ци от ня­ко­гаш­ни­те тур­с­ки кал­да­ръ­ми ". Та­ка е би­ло до към края на 40-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Ко­га­то пло­ща­дът ве­че но­сел име­то на по­чи­на­лия през 1895 година Пет­ко Сла­вей­ков, там би­ли пос­т­ро­е­ни ня­кол­ко ем­б­ле­ма­тич­ни сгра­ди, как­то и мно­го­е­таж­ни­те жи­лищ­ни ко­о­пе­ра­ции, за­па­зи­ли се и до през днешния ден.