Репортаж от Бурятия: Тук всичко мирише на мъртъвци |
Бурятия е на второ място измежду районите на Русия по брой починали във войната в Украйна. Повече има единствено в Дагестан. В същото време на погребенията, които в Улан-Уде и други обитаеми места са съвсем всеки ден, звучат думи на поддръжка за Русия в битката против " нацистите " - и признателност на армията за това, че мъртвите бойци " не са изоставени ", а са докарани вкъщи. Независимото интернет издание „ Люди Байкала “ разгласява репортаж за това по какъв начин се погребват починали бойци в Бурятия и какво мислят техните близки, както и управляващите на района. " В селата са затворени учебни заведения и аптечни пунктове, поща и аптеки. Хората тръгват към градовете. Но мнозина остават. Те живеят без естествени пътища, от време на време без светлина и връзки. И постоянно няма кой да опише за това, тъй като публицистите просто не стигат до тези места. Ние описваме живота в сибирския хинтерланд " - пишат в „ програмната “ си публикация при стартирането на плана през 2020 създателите на „ Люди Байкала “.
„ Лукодром “ е издигнат преди една година. Жълтият покрив и фасадата, облицована с бели и сини керемиди, се виждат отдалече - на фона на разтърсени дървени бараки с улични тоалетни. Това е главният републикански център за пукотевица с лък, доста известен в Бурятия народен спорт. Тук упражняват деца, тук идват състезатели от районите и други градове.
От началото на март в основната зала на Лукодрома се организират погребенията на починалите в Украйна бойци. През цялото това време детските спортни секции не стопират да работят. Децата упражняват зад стената, в прилежащата част на постройката. Вратата на образователните зали е на метри от тази, от която изнасят ковчезите.
„ Родителите не харесват, че спортният комплекс се е трансформирал в траурна зала “, споделя Татяна, чийто наследник тренира тук пукотевица с лък. - Напоследък там, където се занимават децата, се появи и миризма на гнилоч. Всичко тук се пропи с миризма на мъртъвци. "
„ Вашият най-малко си пристигна цялостен. А ние имаме единствено глава и две китки на ръцете “
Лукодромът се намира край пътя, катаджии са затворили отклонението към него от основната улица. На входа на постройката няма служители на реда, само че след два дни ще застанат и тук. Пристигащите ги посрещат хора от кметството, те дават отговор за провеждането на церемониите: Питат: „ С кого сте пристигнали да се простите? “
Местните медии писаха, че в понеделник, 28 март, ще има прощаване с един военнослужещ - Найдал Циренов. Но в уречения час в спортния комплекс има четири ковчега едновременно.
Край ковчезите няма нито табелки, нито фотоси. Кой в кой ковчег е, изясняват чиновници от кметството.
В първия е 24-годишният Найдал Циренов, капитан на учебния тим на КВН (Клуб на радостните и съобразителните, б. р.), " Студент на годината - 2016 ". Служил като боен фелдшер. Ръцете на мъртвия Найдал са скръстени на гърдите върху сивата му униформена куртка. Едната ръка е превързана.
Във втория е 35-годишният Булат Одоев, служил в Пета танкова бригада, оставил след себе си щерка и бременна брачна половинка. „ Всички му споделиха: за какво отпътува? И той отговори: " Как по този начин ще оставя мужиците? " – споделя Олга, брачна половинка на братовчед му.
В третия е 38-годишният Жаргал Дашиев. След него остават бременна брачна половинка и две дъщери.
В четвъртия е 20-годишният Владислав Кокорин, израснал в сиропиталище, после в приемно семейство.
Край всеки ковчег стоят родственици. Само при този на Владислав няма съвсем никой. По време на церемонията към него се доближава жена от уредниците, прибързано покрива покойника с тъничък наследник плат, издърпва го доникъде на гърдите. След това слага портрети в рамки пред всеки ковчег. Снимките също са без имена: допуска се, че всеки познава покойника си. В залата инцидентни хора няма.
При главите на покойниците изпънати стоят военни. Изправени гърбове, пред гърдите си прегърнали автоматите в състояние „ на ремък “. Лицата им са млади, наподобяват на гимназисти от почетния часовой край Вечния огън. Някои от бойците плачат. Забранено им е да мърдат и сълзите се стичат по бузите...
Между ковчезите и хората, пристигнали да се сбогуват, има маса. Край масата са застанали четирима лами, духовници, облечени в обичайните одежди в цвят бордо, сходни на халати и носени от будистките лами. Трима от починалите са будисти и за тях се прави будистки траурен ритуал. В залата има православен духовник, само че на опелото за Владислав Кокорин свещеникът стои настрана при формалните лица.
Пред ламите на масата има пауново перо в съд, декориран с червени и жълти ресни, а върху парче червен плат лежи разтворена книга. Ламите пеят от нея възпоменателни молебствия на тибетски. До книгата има зула, будистка лампа, в която гори пламък. Върху медна паница дими тамян.
Задушаващият мирис на благовония се смесва с трупна миризма, от която ти се повдига. Мъртвите се транспортират дълго време, от време на време от деня на гибелта до погребението минава и месец. В залата се диша мъчно.
Главите на ламите се поклащат в ритъма на песнопенията. Без да стопират да четат молитвите си, те стават и стартират да обикалят към ковчезите. Будисткият траурен обред е приключен. Желаещите идват до покойниците да се сбогуват, като обикалят ковчезите в кръг, за секунда допират обутите в ботуши крайници или стената на ковчега.
Плач не се чува. На будистите не им е разрешено да плачат на погребения и да скърбят прекалено за покойника. След гибелта душата му би трябвало да премине през пътя си към небето и след 49 дни да се прероди в ново тяло, а сълзите блокират пътя, не разрешават на умрелия да напусне.
На идващия ден в Лукодрома ще се сбогуват с Амгалан Тудупов и Едуард Жидяев. Два дни по-късно ще бъдат заровени още двама - 23-годишният Батор Дондоков и Антон Хатхеев. „ Приближиха се до нас родителите на един от умрелите и споделят: „ Имали сте шанс! Вашият целичък си е пристигнал. А ние - единствено глава и две китки на ръцете ”, споделя родственик на Батор Дондоков.
Още един умрял, 22-годишният Зоригто Хоцаев, ще бъде заровен на 28 март в село Алла, където е роден. За една седмица ще погребат десетима.
След погребението на Батор трима негови другари ще заминат доброволци в Украйна. На една от церемониите на краткотрайно изпълняващият длъжността пълководец на 36-та войска полковник Сокол споделя: „ От името на всички военни желая да кажа: ние ще си отмъстим, нашето дело е заслужено. Победата ще бъде наша ”.
„ Знаете ли какъв брой от тези погребения съм провела. А на мен синът ми е там, в Украйна “
След обряда стартират погребалните слова.
„ Те не починаха на вятъра “, споделя Баир Циренов, заместник-ръководител на републиката, първо на съветски, след това на бурятски. - Загинаха с цел да бъде велика Русия. За да спре кръвопролитието в Украйна. “
„ Те починаха, защитавайки свободното бъдеще на страната ни “, отбелязва кметът на Улан-Уде Игор Шутенков.
„ Никой в никакъв случай не е победил Русия. И няма да завоюват! “ - споделя заместник-председателят на Народния хурал Цирен Доржиев.
„ Десантчиците направиха последния си скок в небето. Боли ни. Вечна им памет ”, следва подполковник Виталий Ласков, краткотрайно изпълняващ длъжността пълководец на 11-а десантно-щурмова бригада. Точно същата фраза за последния скок е споделил преди месец на първото заравяне.
Преди Ласков приказва полк. Игор Сокол, краткотрайно изпълняващ длъжността пълководец на 36-та войска. Почти всички военни, които приказват на траурните събрания, в този момент имат към длъжността си уточнението „ вр. и. д. “.
В залата има към дузина служители на реда. Те наблюдават никой да не прави фотоси или видео от погребението.
Приблизително 15 минути след началото на церемонията служител на реда се доближава до публицистите.
" Вие какви сте? "
" Медии. "
" Тук е неразрешено снимането. Трябва да имате позволение от уредника. "
За организирането на погребенията дава отговор Лариса Степанова, заместник-ръководител на Съветския регион на Улан-Уде по обществените въпроси. Тя оживено разисква нещо с кмета на града.
" Не, тук не можете да се снима. Не, няма да разясня нищо. " - отвръща на молбата да опише какъв брой постоянно вършат тук погребения. Внезапно Степанова изхлипва, очите й се изпълват със сълзи:
" Знаете какъв брой такива погребения съм провела към този момент... А на мен синът ми е там, в Украйна. "
В страничката на Степанова в „ Однокласники “ (Съученици, съветска обществена мрежа, б. р.) има фотоси на флашмоб, където чиновници на администрацията се подреждат в буквата Z. Последният пост е портрет на Путин, под него Степанова написа: „... Моля се за моя президент, апелирам се за всеки герой на нашата велика страна, апелирам се за славните и смели чеченци, които не предадоха моята страна и оплаквам за мъртвите... ”.
Кметът на Улан-Уде Шутенков и заместник-председателят на Народния хурал Доржиев отхвърлят коментар. Близките на четирите жертви отхвърлят да поддържат връзка с публицисти. Полицията ни споделят да напуснем залата. На улицата чака патрулка, в която записват персоналните данни на публицистите.
„ Ако продължите да снимате, отиваме в сектора “.
От разтърсена дървена колиба до Лукодрома излиза мъж с мръсно яке с нестабилна походка, мирише на джибри. „ Знаете ли какъв брой постоянно се вършат погребения в Лукодром? “ запитвам го. „ Ей, не ме записвай “, размахва ръце, като че ли се пробва да прогони журналиста. „ Шпионите от една верста разстояние ви виждам. Служил съм в разузнаването! “
" Просто за това не би трябвало да се написа "
В началото на март, когато в Бурятия идват първите ковчези, ръководителят на републиката Алексей Циденов идва на няколко пъти на погребения. Придружаван е от телевизионни камери и публицисти. На основните страници на районните медии са оповестени некролози. Оттогава погребенията стартират да стават съвсем всеки ден и Циденов вече не върви на тях.
Към 26 април в листата на „ Люди Байкала “ има 102 починали бойци от Бурятия. Всички те са служили или са родени в републиката, за гибелта им оповестяват родственици или районните управляващи.
Републиката е на второ място по брой загуби. Повече починали има единствено в Дагестан. Според Медиазона, когато в Дагестан са били 125 починали, в Бурятия са съобщили за 85. Жители на Москва и Санкт Петербург, където живее съвсем 12 % от съветското население, съвсем отсъстват сред описите на починалите.
От началото на „ специфичната интервенция ” Министерството на защитата на два пъти афишира информация за размера на загубите. Последния път беше оповестена цифрата 1351 души. " Медиазона " написа за 1744 починали, чиято гибел се удостоверява от регионалните управляващи. Държавният департамент на Съединени американски щати прави оценка съветските жертви на 10 000 към края на март, без да разкрива методологията си за пресмятане.
От март имената на убитите в Бурятия ги разгласяват единствено в районните вестници или в обществените мрежи. След това некролозите се препечатват от районните медии. Например учебната администрация писа за гибелта на 19-годишния Андрей Дулски на страницата си във ВКонтакте. Погребението се състоя в село Илинка, където живееше Дулски.
Понякога некролозите се разгласяват от родственици или другари. Смъртта на Едурд Жидяев и Антон Хатхеев, с които се сбогуваха в Лукодром през последната седмица на март, не беше публично обявена. Смъртта на Владислав Кокорин беше оповестена от групата във VKontakte „ Аз съм жител на Улан-Уде “ месец след погребението.
На уеб страницата на регионалната администрация няма информация за броя на починалите. Военният комисар на Иркутска област Евгений Фуженко споделя, че няма да уточни броя на загубите - „ той не е толкоз забележителен “. Военният комисар на Красноярския край Андрей Лисенко дава отговор, че е „ непристойно и непочтено е да се желае статистика “. В Бурятия въпроси за мащаба на загубите не са задавани обществено никому.
„ Казват ни: просто за това не би трябвало да се написа “, разкрива журналистка от издание, следено от държавното управление на републиката. Тя моли да не бъде посочена. „ Дори и да пишем нещо за тях, то е безусловно през сълзи и кавги. ”
Журналист от друго издание се опитал да се свърже с околните на умрял боец. Те поискали позволение от военните за диалог. Още вечерта основният редактор се обадил на журналиста и му споделил, че са му звъннали от държавното управление и му обяснили: не би трябвало да се приказва с роднините. „ Има такава негласна възбрана по тази тематика “, прибавя нашата събеседничка. Почти всички родственици отхвърлят да приказват за починалите.
Жамбо Хоцаев, общопрактикуващ доктор в клиника по обичайната източна медицина в Улан-Уде, погребва своя племенник Зоригто Хоцаев на 28 март. Обяснява, че военните са предизвестили всички да не вършат фотоси на погребението, да не споделят нищо на никого и да не дават отговор на телефонни позвънявания от незнайни номера. „ Хакери от Украйна крадат информация и вършат имитации. Това ни споделиха военните ”, разказва Хоцаев.
Как " хакери от Украйна " ще употребяват " данните " Хоцаев не знае тъкмо. Преди дни брачната половинка му получила известие във Viber от незнаен номер със съболезнования за гибелта на Зоригто. На Жамбо и жена му това не им харесало. Често роднините получават проклятия от украински номера. Пишат ги украински консуматори под съвсем всяка обява за гибелта на военнослужещи в обществените мрежи.
На 19 април Министерството на защитата предложи публично да се ограничи достъпът до данните на околните на жертвите. Във видео репортажи от завръщането на военните от командировка в Украйна лицата както на военните, по този начин и на техните близки са замъглени.
„ Е, двама или трима бойци ще погребат дневно. При пандемията бяха по 15 на ден “
От Лукодром Найдал Циренов, Булат Одоев, Владислав Кокорин, Жаргал Дашиев са откарани до Южното гробище в покрайнините на Улан-Уде. Погребалната върволица се простира на километър дължина. В момента, в който военните изваждат ковчезите от черните микробуси с надпис „ Погребална работа ” и ги подвигат на раменете си, стартира да свири духов оркестър.
Зад всеки ковчег дами носят венци. Бурятите не вървят на гробището, съгласно традицията те не могат да участват на погребението. И венци има доста – от държавното управление, от околните, от Министерството на защитата. Носят ги чиновници на кметството.
„ Искате ли венец? “ - един от тях се обръща към публицисти от „ Люди Байкала “.
„ Но ние не сме родственици. “
„ И аз, само че няма значение “, споделя дамата и подава венец с името на Владислав Кокорин.
Загиналите бойци се погребват или тук, на Южното гробище, или в градовете, от които идват. Роднините вземат решение. На края на Южните гробища Министерството на защитата има личен имот. От края на февруари той се е нараснал с 27 гроба. На края са изкопани още 15 празни, а гробарите приготвят нови.
„ Казаха ни два реда да изкараме през днешния ден, на следващия ден отново ще има аероплан със починали “, изяснява Дмитрий, служащ, който копае гроб. До края на двата реда би трябвало да изкопаят още шест. „ И не е като да погребваме доста повече от нормалното. “, прибавя Дмитрий. - „ Е, двама или трима бойци ще погребат дневно. При пандемията бяха по 15 на ден “. Тогава имаше доста работа.
През това време на бурятските гробове ламите вършат дребни огньове от цепеници, които са донесли със себе си. Хвърлят в огъня бонбони без хартийки, с бисквити хранят духовете, с цел да се грижат за умрелия в парадайса.
Повечето буряти са будисти. След погребението те към този момент не идват на гробищата. На гробовете не се издигат монументи и не се вършат огради. Земята над гроба се уплътнява добре, а в краката на покойника се поставят сойомбо - висока сопа с бяло или синьо парче плат от горната страна. Колкото по-рано гробът се изравни със земята, обраснал с трева и дървета, а сойомбото изгние и падне, толкоз по-добре за душата на покойника. След 49 дни тя би трябвало да се прероди в ново тяло.
В бранша на Министерството на защитата гробовете са идентични за всички: монументи и надгробни плочи от черен гранит. Паметниците са гравирани с портрети, с датите на раждане и на гибелта. В непосредственост до пресните гробове няма огради и пейки. Всеки един о тях има изкуствени цветя и венци. Единствената разлика сред съветските и бурятските гробове е, че върху последните пърхат сойомбо. Направо върху гроба има фотоси в идентични рамки.
При закопаване на гробовете полковник Сокол връчва медал за смелост на околните на загиналите - военнослужещите са ги получили посмъртно. Войници отдават прощални залпове.
„ Всички сме буряти на Путин “
Защо умират толкоз буряти е въпрос, който в републиката се разисква във всяка кухня. Понякога недоволството избива обществено.
В края на март ръководителят на републиката Алексей Циденов събрал културни дейци в Бурятския оперен и балетен спектакъл, с цел да им изнесе лекция за „ специфичната интервенция “. След лекцията прессекретарят на Бурятския трагичен спектакъл Батодайли Багдаев задал на водача въпрос: „ На Червения площад има почетен часовой номер 1. Вие в миналото там „ теснооки “ виждали ли сте? Има ясна селекция - синеоки, високи, славянски изглеждащи момчета. И на нашите земляци с криви крайници, дребни, с високи скули - пътят към почетния часовой е затворен. А пък като е за умиране, да мрат. “
От залата се развикали: " Негодник! " Циденов помолил Багдаев да изключи микрофона, а художественият началник на Бурятския оперен и балетен спектакъл Владимир Рилов взел думата. „ Искам да отговоря на този непрокопсаник, който унижава бурятите в мое наличие в моя спектакъл. Всички сме Путинови буряти! Няма да позволим страната да се разпадне. Ако в този момент упрекнем управлението на страната за това, че, да, има починали, има ранени, има жертви, ние ще предадем тези мъртви и ранени. Значи – на вятъра са умрели. Само победа! "
През април Съветският площад в Улан-Уде беше декориран с транспарант с надпис „ Бурятия Zа праVду “. Жълти букви на наследник декор, Z с цветовете на Георгиевската лента, V - в цветовете на съветския трибагреник. По цялата фасада на постройката на Гражданското поделение се простираха букви. Отсреща пък се намира най-голямата в света статуя на главата на Ленин, нейната височина е 7,7 метра.
Пиедесталът на главата също беше декориран с транспарант в цветовете на съветския трибагреник с буквата Z. Седмица по-късно някой отрязал с нож долната част на банера. Това е станало през нощта, а на сутринта управляващите неотложно замениха банера с нов, само че с буквата V. Уж съпругите на бурятските военни помолили Циденов да окачи буквата V, тъй като тя е изписана на военна техника, където водят война съпрузите им.
От 102 починали 55 са етнически руснаци. Според телеграм канала „ Демографията спадна “, единствено доказаните смъртни случаи на бойци от Бурятия в Украйна са нараснали смъртността на бурятските мъже на възраст 18–45 години със 70 на 100, а смъртността на младите мъже под 30 години с 270 процента (2,7 пъти). А в това време бурятите представляват едва една трета от популацията на републиката.
„ Замисляте ли се за какво починаха толкоз доста бойци от Бурятия? - споделя сестрата на умрелия Михаил Гармаев, Екатерина. „ Тук няма никаква работа и момчетата записват на договорна работа. “ Същото повтарят и околните на починалите. Михаил Гармаев като юноша се увличал от театъра, рисувал. След казармата дружно с брат си постъпил на работа във компания, която инсталира аларми. Получава 15-20 хиляди рубли (400-530 лв., б. р.). Работил към две години и се хванал на договорна работа.
Амгалан Тудупов приключил спортния факултет на Бурятския държавен университет. Получавал работа като преподавател по физическо образование в учебно заведение. „ Водеше децата на всички места, от време на време на ски, от време на време на баскетбол. Харесваше му ”, споделя майка му Цирема Тудупова. Но заплатата в учебно заведение била седем хиляди рубли (188 лева). По това време се родило първото дете на Амгалан, имали потребност от пари. „ Издържа една година и се хвана на работа в армията “. Там незабавно стартира да взима 40-50 хиляди (1000-1340 лева) „ Дойде - толкоз благополучен, толкоз щастлив. “ - спомня си Цирема. „ Мамо, взеха ме! “ Не всички вземаха по-рано, в този момент ги вземат. “
Амгалан харесвал службата, въпреки да казвал, че „ работата е тежка “. „ Връщаше се късно вкъщи. Сутрин ставаше в 3-4 часа и заминаваше назад. „ Виках му: да вземеш да се махнеш? споделя Сирема. - Но той отговаряше: а децата с какво да ги нахраня? “
Военнослужещите, които са се оказали в Украйна, анонимно споделят, че заплатата им е 250 000 рубли месечно (6700 лева).
През 2020 година Бурятия е на 81-во място по качество на живот от 85 субекта на Руската федерация. Съседната Иркутска област е на 55-о място. Според републиканската статистическа работа 20 на 100 от жителите през 2020 година са имали приходи под минимума за битие. През 2013 година тези хора са били 17,5 процента. През 2019 година Улан-Уде се класира на последно място по качество на живот измежду 78 града с население от 250 000 или повече души.
Според открити източници в републиката има 15 военни елементи. Броят на военнослужещите по контракт не е прочут. През 2015 година беше оповестено удвояването на числеността им. Тогава в Източния боен окръг беше планувано призоваването на 26 000 военнослужещи. През 2020 година контракти са сключили още 1,3 хиляди души, през 2021 година – нови 600 души.
„ В идващия живот той ще се роди момиче в богато семейство, в топла страна, на морския бряг “
На 28 март, в деня, в който четирима души са погребани в Южните гробища, в село Алла се сбогуват с 22-годишния Зоригто Хоцаев. Семейството му се е преместило в Улан-Уде през 2014 година, само че родственици вземат решение да погребат Зоригто в родното му село. Там „ планините са красиви, водата е чиста. Има пъпна шнур, посредством която той е обвързван със земята “, споделя чичото на умрелия, Жамбо Хоцаев.
Зоригто бил най-голямото от три деца в фамилията. Учил в колеж за програмист, отишъл в казармата, а след това подписал контракт. Служил като артилерист в 11-а щурмова бригада. Успял да повоюва в Сирия. Оставил е родители, брат и по-малка сестра второкласничка. Умира на 25 февруари, погребват го на 28 март. „ За опознаване на натрупа бяхме първите, които повикаха “, споделя Жамбо Хоцаев. - В моргата имаше петима от града и 10 селянчета. Нашият - най-обгорелият. Наложи се да вършат генетична експертиза, по тази причина толкоз дълго не го погребвахме. "
Когато на гробището дали думата на околните, Жамбо благодарил на военните. „ Казах: племеннико, не са те изоставили! Ти почина, само че те откриха и те върнаха. 12 часа със аероплан до Улан-Уде. 450 километра до Алла, цяла нощ с рейс. „ Ние не изоставяме своите “ - не са празни думи “, преразказва прощалната си тирада Жамбо.
Според Жамбо доста момчета от Алла в този момент са в Украйна. Някои фамилии имат по двама сина едновременно там. При прощаването със Зоригто мнозина плакали - мислели за синовете си. Когато Жамбо заговорил, те спрели да плачат и военните му благодарили за това.
Щом роднините разбрали за гибелта на Зоригто, те отишли при ламата. Той предсказал по будистките книги, че в идващия живот Зоригто ще се роди момиче в богато семейство, в топла страна на морския бряг.
„ Счита се, че това, за което мислите преди гибелта, ще бъде въплътено в бъдещия живот “, споделя Жамбо. - Явно му е било студено, тъй че ще се роди в топла страна. Нямал е вода, бил е жаден, по тази причина ще е на море. Мислил е за фамилията, берекет да имат, ще се роди в богато семейство. Помислил е за дребната си сестричка, значи ще е момиче. И това момиче ще приключи добър университет и някъде на неговата възраст ще пристигна при нас в Алла и ще се бори за мир по целия свят.
„ Будизмът не разрешава убийството. А бурятските войници-будисти убиват. Могат ли да разчитат на положително прераждане? " - Питам Жамбо. В края на април ламите отслужиха молебен за военните в полеви лагер в Украйна.
Жамбо дълго мълчи. След това, понижавайки глас, той прибавя:
" А кой ви сподели, че те са будисти? "
" Не са ли? "
" Не. "
Разказва, че даже обичайните обувки на будистите са ботуши с извити носове, тъй че върхът на обувката да не повреди инцидентно земята, по която вървят, да не повредят тревата или насекомите.
„ Когато кажете „ срещу войната “, това е неприятно, това е отказване “, прибавя Жамбо. Трябва да се приказва „ за мир “. Ние всички сме за мира. Не извинявам войната. Но сега е като в 41-ва година. Сега е същото, същият фашизъм. Не владея цялата информация. Но знам.
Елена Трифонова, „ Люди Байкала “
Превод: Красимир Крумов
„ Лукодром “ е издигнат преди една година. Жълтият покрив и фасадата, облицована с бели и сини керемиди, се виждат отдалече - на фона на разтърсени дървени бараки с улични тоалетни. Това е главният републикански център за пукотевица с лък, доста известен в Бурятия народен спорт. Тук упражняват деца, тук идват състезатели от районите и други градове.
От началото на март в основната зала на Лукодрома се организират погребенията на починалите в Украйна бойци. През цялото това време детските спортни секции не стопират да работят. Децата упражняват зад стената, в прилежащата част на постройката. Вратата на образователните зали е на метри от тази, от която изнасят ковчезите.
„ Родителите не харесват, че спортният комплекс се е трансформирал в траурна зала “, споделя Татяна, чийто наследник тренира тук пукотевица с лък. - Напоследък там, където се занимават децата, се появи и миризма на гнилоч. Всичко тук се пропи с миризма на мъртъвци. "
„ Вашият най-малко си пристигна цялостен. А ние имаме единствено глава и две китки на ръцете “
Лукодромът се намира край пътя, катаджии са затворили отклонението към него от основната улица. На входа на постройката няма служители на реда, само че след два дни ще застанат и тук. Пристигащите ги посрещат хора от кметството, те дават отговор за провеждането на церемониите: Питат: „ С кого сте пристигнали да се простите? “
Местните медии писаха, че в понеделник, 28 март, ще има прощаване с един военнослужещ - Найдал Циренов. Но в уречения час в спортния комплекс има четири ковчега едновременно.
Край ковчезите няма нито табелки, нито фотоси. Кой в кой ковчег е, изясняват чиновници от кметството.
В първия е 24-годишният Найдал Циренов, капитан на учебния тим на КВН (Клуб на радостните и съобразителните, б. р.), " Студент на годината - 2016 ". Служил като боен фелдшер. Ръцете на мъртвия Найдал са скръстени на гърдите върху сивата му униформена куртка. Едната ръка е превързана.
Във втория е 35-годишният Булат Одоев, служил в Пета танкова бригада, оставил след себе си щерка и бременна брачна половинка. „ Всички му споделиха: за какво отпътува? И той отговори: " Как по този начин ще оставя мужиците? " – споделя Олга, брачна половинка на братовчед му.
В третия е 38-годишният Жаргал Дашиев. След него остават бременна брачна половинка и две дъщери.
В четвъртия е 20-годишният Владислав Кокорин, израснал в сиропиталище, после в приемно семейство.
Край всеки ковчег стоят родственици. Само при този на Владислав няма съвсем никой. По време на церемонията към него се доближава жена от уредниците, прибързано покрива покойника с тъничък наследник плат, издърпва го доникъде на гърдите. След това слага портрети в рамки пред всеки ковчег. Снимките също са без имена: допуска се, че всеки познава покойника си. В залата инцидентни хора няма.
При главите на покойниците изпънати стоят военни. Изправени гърбове, пред гърдите си прегърнали автоматите в състояние „ на ремък “. Лицата им са млади, наподобяват на гимназисти от почетния часовой край Вечния огън. Някои от бойците плачат. Забранено им е да мърдат и сълзите се стичат по бузите...
Между ковчезите и хората, пристигнали да се сбогуват, има маса. Край масата са застанали четирима лами, духовници, облечени в обичайните одежди в цвят бордо, сходни на халати и носени от будистките лами. Трима от починалите са будисти и за тях се прави будистки траурен ритуал. В залата има православен духовник, само че на опелото за Владислав Кокорин свещеникът стои настрана при формалните лица.
Пред ламите на масата има пауново перо в съд, декориран с червени и жълти ресни, а върху парче червен плат лежи разтворена книга. Ламите пеят от нея възпоменателни молебствия на тибетски. До книгата има зула, будистка лампа, в която гори пламък. Върху медна паница дими тамян.
Задушаващият мирис на благовония се смесва с трупна миризма, от която ти се повдига. Мъртвите се транспортират дълго време, от време на време от деня на гибелта до погребението минава и месец. В залата се диша мъчно.
Главите на ламите се поклащат в ритъма на песнопенията. Без да стопират да четат молитвите си, те стават и стартират да обикалят към ковчезите. Будисткият траурен обред е приключен. Желаещите идват до покойниците да се сбогуват, като обикалят ковчезите в кръг, за секунда допират обутите в ботуши крайници или стената на ковчега.
Плач не се чува. На будистите не им е разрешено да плачат на погребения и да скърбят прекалено за покойника. След гибелта душата му би трябвало да премине през пътя си към небето и след 49 дни да се прероди в ново тяло, а сълзите блокират пътя, не разрешават на умрелия да напусне.
На идващия ден в Лукодрома ще се сбогуват с Амгалан Тудупов и Едуард Жидяев. Два дни по-късно ще бъдат заровени още двама - 23-годишният Батор Дондоков и Антон Хатхеев. „ Приближиха се до нас родителите на един от умрелите и споделят: „ Имали сте шанс! Вашият целичък си е пристигнал. А ние - единствено глава и две китки на ръцете ”, споделя родственик на Батор Дондоков.
Още един умрял, 22-годишният Зоригто Хоцаев, ще бъде заровен на 28 март в село Алла, където е роден. За една седмица ще погребат десетима.
След погребението на Батор трима негови другари ще заминат доброволци в Украйна. На една от церемониите на краткотрайно изпълняващият длъжността пълководец на 36-та войска полковник Сокол споделя: „ От името на всички военни желая да кажа: ние ще си отмъстим, нашето дело е заслужено. Победата ще бъде наша ”.
„ Знаете ли какъв брой от тези погребения съм провела. А на мен синът ми е там, в Украйна “
След обряда стартират погребалните слова.
„ Те не починаха на вятъра “, споделя Баир Циренов, заместник-ръководител на републиката, първо на съветски, след това на бурятски. - Загинаха с цел да бъде велика Русия. За да спре кръвопролитието в Украйна. “
„ Те починаха, защитавайки свободното бъдеще на страната ни “, отбелязва кметът на Улан-Уде Игор Шутенков.
„ Никой в никакъв случай не е победил Русия. И няма да завоюват! “ - споделя заместник-председателят на Народния хурал Цирен Доржиев.
„ Десантчиците направиха последния си скок в небето. Боли ни. Вечна им памет ”, следва подполковник Виталий Ласков, краткотрайно изпълняващ длъжността пълководец на 11-а десантно-щурмова бригада. Точно същата фраза за последния скок е споделил преди месец на първото заравяне.
Преди Ласков приказва полк. Игор Сокол, краткотрайно изпълняващ длъжността пълководец на 36-та войска. Почти всички военни, които приказват на траурните събрания, в този момент имат към длъжността си уточнението „ вр. и. д. “.
В залата има към дузина служители на реда. Те наблюдават никой да не прави фотоси или видео от погребението.
Приблизително 15 минути след началото на церемонията служител на реда се доближава до публицистите.
" Вие какви сте? "
" Медии. "
" Тук е неразрешено снимането. Трябва да имате позволение от уредника. "
За организирането на погребенията дава отговор Лариса Степанова, заместник-ръководител на Съветския регион на Улан-Уде по обществените въпроси. Тя оживено разисква нещо с кмета на града.
" Не, тук не можете да се снима. Не, няма да разясня нищо. " - отвръща на молбата да опише какъв брой постоянно вършат тук погребения. Внезапно Степанова изхлипва, очите й се изпълват със сълзи:
" Знаете какъв брой такива погребения съм провела към този момент... А на мен синът ми е там, в Украйна. "
В страничката на Степанова в „ Однокласники “ (Съученици, съветска обществена мрежа, б. р.) има фотоси на флашмоб, където чиновници на администрацията се подреждат в буквата Z. Последният пост е портрет на Путин, под него Степанова написа: „... Моля се за моя президент, апелирам се за всеки герой на нашата велика страна, апелирам се за славните и смели чеченци, които не предадоха моята страна и оплаквам за мъртвите... ”.
Кметът на Улан-Уде Шутенков и заместник-председателят на Народния хурал Доржиев отхвърлят коментар. Близките на четирите жертви отхвърлят да поддържат връзка с публицисти. Полицията ни споделят да напуснем залата. На улицата чака патрулка, в която записват персоналните данни на публицистите.
„ Ако продължите да снимате, отиваме в сектора “.
От разтърсена дървена колиба до Лукодрома излиза мъж с мръсно яке с нестабилна походка, мирише на джибри. „ Знаете ли какъв брой постоянно се вършат погребения в Лукодром? “ запитвам го. „ Ей, не ме записвай “, размахва ръце, като че ли се пробва да прогони журналиста. „ Шпионите от една верста разстояние ви виждам. Служил съм в разузнаването! “
" Просто за това не би трябвало да се написа "
В началото на март, когато в Бурятия идват първите ковчези, ръководителят на републиката Алексей Циденов идва на няколко пъти на погребения. Придружаван е от телевизионни камери и публицисти. На основните страници на районните медии са оповестени некролози. Оттогава погребенията стартират да стават съвсем всеки ден и Циденов вече не върви на тях.
Към 26 април в листата на „ Люди Байкала “ има 102 починали бойци от Бурятия. Всички те са служили или са родени в републиката, за гибелта им оповестяват родственици или районните управляващи.
Републиката е на второ място по брой загуби. Повече починали има единствено в Дагестан. Според Медиазона, когато в Дагестан са били 125 починали, в Бурятия са съобщили за 85. Жители на Москва и Санкт Петербург, където живее съвсем 12 % от съветското население, съвсем отсъстват сред описите на починалите.
От началото на „ специфичната интервенция ” Министерството на защитата на два пъти афишира информация за размера на загубите. Последния път беше оповестена цифрата 1351 души. " Медиазона " написа за 1744 починали, чиято гибел се удостоверява от регионалните управляващи. Държавният департамент на Съединени американски щати прави оценка съветските жертви на 10 000 към края на март, без да разкрива методологията си за пресмятане.
От март имената на убитите в Бурятия ги разгласяват единствено в районните вестници или в обществените мрежи. След това некролозите се препечатват от районните медии. Например учебната администрация писа за гибелта на 19-годишния Андрей Дулски на страницата си във ВКонтакте. Погребението се състоя в село Илинка, където живееше Дулски.
Понякога некролозите се разгласяват от родственици или другари. Смъртта на Едурд Жидяев и Антон Хатхеев, с които се сбогуваха в Лукодром през последната седмица на март, не беше публично обявена. Смъртта на Владислав Кокорин беше оповестена от групата във VKontakte „ Аз съм жител на Улан-Уде “ месец след погребението.
На уеб страницата на регионалната администрация няма информация за броя на починалите. Военният комисар на Иркутска област Евгений Фуженко споделя, че няма да уточни броя на загубите - „ той не е толкоз забележителен “. Военният комисар на Красноярския край Андрей Лисенко дава отговор, че е „ непристойно и непочтено е да се желае статистика “. В Бурятия въпроси за мащаба на загубите не са задавани обществено никому.
„ Казват ни: просто за това не би трябвало да се написа “, разкрива журналистка от издание, следено от държавното управление на републиката. Тя моли да не бъде посочена. „ Дори и да пишем нещо за тях, то е безусловно през сълзи и кавги. ”
Журналист от друго издание се опитал да се свърже с околните на умрял боец. Те поискали позволение от военните за диалог. Още вечерта основният редактор се обадил на журналиста и му споделил, че са му звъннали от държавното управление и му обяснили: не би трябвало да се приказва с роднините. „ Има такава негласна възбрана по тази тематика “, прибавя нашата събеседничка. Почти всички родственици отхвърлят да приказват за починалите.
Жамбо Хоцаев, общопрактикуващ доктор в клиника по обичайната източна медицина в Улан-Уде, погребва своя племенник Зоригто Хоцаев на 28 март. Обяснява, че военните са предизвестили всички да не вършат фотоси на погребението, да не споделят нищо на никого и да не дават отговор на телефонни позвънявания от незнайни номера. „ Хакери от Украйна крадат информация и вършат имитации. Това ни споделиха военните ”, разказва Хоцаев.
Как " хакери от Украйна " ще употребяват " данните " Хоцаев не знае тъкмо. Преди дни брачната половинка му получила известие във Viber от незнаен номер със съболезнования за гибелта на Зоригто. На Жамбо и жена му това не им харесало. Често роднините получават проклятия от украински номера. Пишат ги украински консуматори под съвсем всяка обява за гибелта на военнослужещи в обществените мрежи.
На 19 април Министерството на защитата предложи публично да се ограничи достъпът до данните на околните на жертвите. Във видео репортажи от завръщането на военните от командировка в Украйна лицата както на военните, по този начин и на техните близки са замъглени.
„ Е, двама или трима бойци ще погребат дневно. При пандемията бяха по 15 на ден “
От Лукодром Найдал Циренов, Булат Одоев, Владислав Кокорин, Жаргал Дашиев са откарани до Южното гробище в покрайнините на Улан-Уде. Погребалната върволица се простира на километър дължина. В момента, в който военните изваждат ковчезите от черните микробуси с надпис „ Погребална работа ” и ги подвигат на раменете си, стартира да свири духов оркестър.
Зад всеки ковчег дами носят венци. Бурятите не вървят на гробището, съгласно традицията те не могат да участват на погребението. И венци има доста – от държавното управление, от околните, от Министерството на защитата. Носят ги чиновници на кметството.
„ Искате ли венец? “ - един от тях се обръща към публицисти от „ Люди Байкала “.
„ Но ние не сме родственици. “
„ И аз, само че няма значение “, споделя дамата и подава венец с името на Владислав Кокорин.
Загиналите бойци се погребват или тук, на Южното гробище, или в градовете, от които идват. Роднините вземат решение. На края на Южните гробища Министерството на защитата има личен имот. От края на февруари той се е нараснал с 27 гроба. На края са изкопани още 15 празни, а гробарите приготвят нови.
„ Казаха ни два реда да изкараме през днешния ден, на следващия ден отново ще има аероплан със починали “, изяснява Дмитрий, служащ, който копае гроб. До края на двата реда би трябвало да изкопаят още шест. „ И не е като да погребваме доста повече от нормалното. “, прибавя Дмитрий. - „ Е, двама или трима бойци ще погребат дневно. При пандемията бяха по 15 на ден “. Тогава имаше доста работа.
През това време на бурятските гробове ламите вършат дребни огньове от цепеници, които са донесли със себе си. Хвърлят в огъня бонбони без хартийки, с бисквити хранят духовете, с цел да се грижат за умрелия в парадайса.
Повечето буряти са будисти. След погребението те към този момент не идват на гробищата. На гробовете не се издигат монументи и не се вършат огради. Земята над гроба се уплътнява добре, а в краката на покойника се поставят сойомбо - висока сопа с бяло или синьо парче плат от горната страна. Колкото по-рано гробът се изравни със земята, обраснал с трева и дървета, а сойомбото изгние и падне, толкоз по-добре за душата на покойника. След 49 дни тя би трябвало да се прероди в ново тяло.
В бранша на Министерството на защитата гробовете са идентични за всички: монументи и надгробни плочи от черен гранит. Паметниците са гравирани с портрети, с датите на раждане и на гибелта. В непосредственост до пресните гробове няма огради и пейки. Всеки един о тях има изкуствени цветя и венци. Единствената разлика сред съветските и бурятските гробове е, че върху последните пърхат сойомбо. Направо върху гроба има фотоси в идентични рамки.
При закопаване на гробовете полковник Сокол връчва медал за смелост на околните на загиналите - военнослужещите са ги получили посмъртно. Войници отдават прощални залпове.
„ Всички сме буряти на Путин “
Защо умират толкоз буряти е въпрос, който в републиката се разисква във всяка кухня. Понякога недоволството избива обществено.
В края на март ръководителят на републиката Алексей Циденов събрал културни дейци в Бурятския оперен и балетен спектакъл, с цел да им изнесе лекция за „ специфичната интервенция “. След лекцията прессекретарят на Бурятския трагичен спектакъл Батодайли Багдаев задал на водача въпрос: „ На Червения площад има почетен часовой номер 1. Вие в миналото там „ теснооки “ виждали ли сте? Има ясна селекция - синеоки, високи, славянски изглеждащи момчета. И на нашите земляци с криви крайници, дребни, с високи скули - пътят към почетния часовой е затворен. А пък като е за умиране, да мрат. “
От залата се развикали: " Негодник! " Циденов помолил Багдаев да изключи микрофона, а художественият началник на Бурятския оперен и балетен спектакъл Владимир Рилов взел думата. „ Искам да отговоря на този непрокопсаник, който унижава бурятите в мое наличие в моя спектакъл. Всички сме Путинови буряти! Няма да позволим страната да се разпадне. Ако в този момент упрекнем управлението на страната за това, че, да, има починали, има ранени, има жертви, ние ще предадем тези мъртви и ранени. Значи – на вятъра са умрели. Само победа! "
През април Съветският площад в Улан-Уде беше декориран с транспарант с надпис „ Бурятия Zа праVду “. Жълти букви на наследник декор, Z с цветовете на Георгиевската лента, V - в цветовете на съветския трибагреник. По цялата фасада на постройката на Гражданското поделение се простираха букви. Отсреща пък се намира най-голямата в света статуя на главата на Ленин, нейната височина е 7,7 метра.
Пиедесталът на главата също беше декориран с транспарант в цветовете на съветския трибагреник с буквата Z. Седмица по-късно някой отрязал с нож долната част на банера. Това е станало през нощта, а на сутринта управляващите неотложно замениха банера с нов, само че с буквата V. Уж съпругите на бурятските военни помолили Циденов да окачи буквата V, тъй като тя е изписана на военна техника, където водят война съпрузите им.
От 102 починали 55 са етнически руснаци. Според телеграм канала „ Демографията спадна “, единствено доказаните смъртни случаи на бойци от Бурятия в Украйна са нараснали смъртността на бурятските мъже на възраст 18–45 години със 70 на 100, а смъртността на младите мъже под 30 години с 270 процента (2,7 пъти). А в това време бурятите представляват едва една трета от популацията на републиката.
„ Замисляте ли се за какво починаха толкоз доста бойци от Бурятия? - споделя сестрата на умрелия Михаил Гармаев, Екатерина. „ Тук няма никаква работа и момчетата записват на договорна работа. “ Същото повтарят и околните на починалите. Михаил Гармаев като юноша се увличал от театъра, рисувал. След казармата дружно с брат си постъпил на работа във компания, която инсталира аларми. Получава 15-20 хиляди рубли (400-530 лв., б. р.). Работил към две години и се хванал на договорна работа.
Амгалан Тудупов приключил спортния факултет на Бурятския държавен университет. Получавал работа като преподавател по физическо образование в учебно заведение. „ Водеше децата на всички места, от време на време на ски, от време на време на баскетбол. Харесваше му ”, споделя майка му Цирема Тудупова. Но заплатата в учебно заведение била седем хиляди рубли (188 лева). По това време се родило първото дете на Амгалан, имали потребност от пари. „ Издържа една година и се хвана на работа в армията “. Там незабавно стартира да взима 40-50 хиляди (1000-1340 лева) „ Дойде - толкоз благополучен, толкоз щастлив. “ - спомня си Цирема. „ Мамо, взеха ме! “ Не всички вземаха по-рано, в този момент ги вземат. “
Амгалан харесвал службата, въпреки да казвал, че „ работата е тежка “. „ Връщаше се късно вкъщи. Сутрин ставаше в 3-4 часа и заминаваше назад. „ Виках му: да вземеш да се махнеш? споделя Сирема. - Но той отговаряше: а децата с какво да ги нахраня? “
Военнослужещите, които са се оказали в Украйна, анонимно споделят, че заплатата им е 250 000 рубли месечно (6700 лева).
През 2020 година Бурятия е на 81-во място по качество на живот от 85 субекта на Руската федерация. Съседната Иркутска област е на 55-о място. Според републиканската статистическа работа 20 на 100 от жителите през 2020 година са имали приходи под минимума за битие. През 2013 година тези хора са били 17,5 процента. През 2019 година Улан-Уде се класира на последно място по качество на живот измежду 78 града с население от 250 000 или повече души.
Според открити източници в републиката има 15 военни елементи. Броят на военнослужещите по контракт не е прочут. През 2015 година беше оповестено удвояването на числеността им. Тогава в Източния боен окръг беше планувано призоваването на 26 000 военнослужещи. През 2020 година контракти са сключили още 1,3 хиляди души, през 2021 година – нови 600 души.
„ В идващия живот той ще се роди момиче в богато семейство, в топла страна, на морския бряг “
На 28 март, в деня, в който четирима души са погребани в Южните гробища, в село Алла се сбогуват с 22-годишния Зоригто Хоцаев. Семейството му се е преместило в Улан-Уде през 2014 година, само че родственици вземат решение да погребат Зоригто в родното му село. Там „ планините са красиви, водата е чиста. Има пъпна шнур, посредством която той е обвързван със земята “, споделя чичото на умрелия, Жамбо Хоцаев.
Зоригто бил най-голямото от три деца в фамилията. Учил в колеж за програмист, отишъл в казармата, а след това подписал контракт. Служил като артилерист в 11-а щурмова бригада. Успял да повоюва в Сирия. Оставил е родители, брат и по-малка сестра второкласничка. Умира на 25 февруари, погребват го на 28 март. „ За опознаване на натрупа бяхме първите, които повикаха “, споделя Жамбо Хоцаев. - В моргата имаше петима от града и 10 селянчета. Нашият - най-обгорелият. Наложи се да вършат генетична експертиза, по тази причина толкоз дълго не го погребвахме. "
Когато на гробището дали думата на околните, Жамбо благодарил на военните. „ Казах: племеннико, не са те изоставили! Ти почина, само че те откриха и те върнаха. 12 часа със аероплан до Улан-Уде. 450 километра до Алла, цяла нощ с рейс. „ Ние не изоставяме своите “ - не са празни думи “, преразказва прощалната си тирада Жамбо.
Според Жамбо доста момчета от Алла в този момент са в Украйна. Някои фамилии имат по двама сина едновременно там. При прощаването със Зоригто мнозина плакали - мислели за синовете си. Когато Жамбо заговорил, те спрели да плачат и военните му благодарили за това.
Щом роднините разбрали за гибелта на Зоригто, те отишли при ламата. Той предсказал по будистките книги, че в идващия живот Зоригто ще се роди момиче в богато семейство, в топла страна на морския бряг.
„ Счита се, че това, за което мислите преди гибелта, ще бъде въплътено в бъдещия живот “, споделя Жамбо. - Явно му е било студено, тъй че ще се роди в топла страна. Нямал е вода, бил е жаден, по тази причина ще е на море. Мислил е за фамилията, берекет да имат, ще се роди в богато семейство. Помислил е за дребната си сестричка, значи ще е момиче. И това момиче ще приключи добър университет и някъде на неговата възраст ще пристигна при нас в Алла и ще се бори за мир по целия свят.
„ Будизмът не разрешава убийството. А бурятските войници-будисти убиват. Могат ли да разчитат на положително прераждане? " - Питам Жамбо. В края на април ламите отслужиха молебен за военните в полеви лагер в Украйна.
Жамбо дълго мълчи. След това, понижавайки глас, той прибавя:
" А кой ви сподели, че те са будисти? "
" Не са ли? "
" Не. "
Разказва, че даже обичайните обувки на будистите са ботуши с извити носове, тъй че върхът на обувката да не повреди инцидентно земята, по която вървят, да не повредят тревата или насекомите.
„ Когато кажете „ срещу войната “, това е неприятно, това е отказване “, прибавя Жамбо. Трябва да се приказва „ за мир “. Ние всички сме за мира. Не извинявам войната. Но сега е като в 41-ва година. Сега е същото, същият фашизъм. Не владея цялата информация. Но знам.
Елена Трифонова, „ Люди Байкала “
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ