Бизнес елитът в България застарява
„ Бурното софтуерно развиване и изключително навлизането на новите осведомителни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения. Проучванията демонстрират, че в България съществуват обилни разлики сред поколението създатели и поколението приемственици - разлики, както в полезностите, по този начин и в моделите и визията за развиването на бизнеса. Този раздор може да се окаже препъникамък в процеса на обезпечаване на последователност ".
Това се споделя в отчет на тематика „ Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода ", с създател Томчо Томов - началник на Националния център за оценка на компетенциите при Българска стопанска камара (БСК). Докладът беше показан от господин Томов през днешния ден, 30 януари 2018 година, по време на научна конференция " Мобилност на елитите на прехода " (1989 -2017 г.).
Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).
В отчета се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита по отношение на другите страни в преход. Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени - движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени, съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност спрямо доста други страни.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени - едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.
За да се зареди българският стопански напредък, е значимо:
• да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в икономиката;
• да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1 %. През последните 6 година са закрити общо 4085 предприятия - 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.
Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции.
Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес. Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаването на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.
Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции. Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст. Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система.
Това се споделя в отчет на тематика „ Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода ", с създател Томчо Томов - началник на Националния център за оценка на компетенциите при Българска стопанска камара (БСК). Докладът беше показан от господин Томов през днешния ден, 30 януари 2018 година, по време на научна конференция " Мобилност на елитите на прехода " (1989 -2017 г.).
Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).
В отчета се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита по отношение на другите страни в преход. Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени - движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени, съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност спрямо доста други страни.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени - едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.
За да се зареди българският стопански напредък, е значимо:
• да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в икономиката;
• да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1 %. През последните 6 година са закрити общо 4085 предприятия - 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.
Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции.
Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес. Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаването на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.
Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции. Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст. Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ