Намалиха присъдата на Алекс, премазал две жени с мерцедеса си в Карнобат
Burgas24.bg Бургаският апелативен съд промени присъдата на Алекс Димов, за злополуката в Карнобат, при която починаха две възрастни дами. Въззивната инстанция понижи наложеното наказване от пет години отнемане от независимост на три години и четири месеца отнемане от независимост, както и периода на наказването отнемане от право да ръководи МПС от осем години на четири години и четири месеца.
Тежкият пътен случай стана на 3 ноември 2018 година. Шофирайки с превишена за обитаемото място скорост - към 90 км./ ч. Димов изгубил надзор над ръководството на автомобила – Мерцедес Е-270 CDI и блъснал двете дами, които се намирали на тротоара на ул. " Петър Берон “ в Карнобат.
Делото пред първоинстанционния съд е минало по реда на съкратената процедура. Съдът е определил финален размер на наказването - пет години отнемане от независимост, откакто е приложил плануванаъа в Наказателен кодекс редукция на глобата с 1/3.
Ето и претекстовете:
Въззивния съд е приел заключенията на специалистите, че посочената висока скорост на придвижване -90км./ч е сложила подсъдимия в неспособност да премине гладко през пътния сектор, в който пътната настилка на мястото, от където започвал наклонът на нанагорнище, била на две равнища, а на платното за придвижване имало формирана хлътналост. Безспорно е открито, че другата съществена техническа причина за настъпване на случая е загубата на ръководство на автомобила от страна на лидера му заради внезапното завиване на кормилото наляво. По експертен път е потвърдено, че в случай че подсъдимият беше управлявал автомобила с оптималната за обитаемо място разрешена скорост от 50 км/ч и даже при по-висока от нея скорост - от 71,5 км/ч, то би имал техническа опция да овладее управлявания от него автомобил и да спре преди мястото на удара, респективно да предотврати ПТП. Поведението на подсъдимия е било отговорно, безапелационни са двете инстанции. Той е разполагал с обективната опция да предотврати ПТП и гибелта на потърпевшите пешеходки.
Решавайки въпроса за наказването на Димов, апелативните съдии са съобразили, че закононарушенията по превоза поначало са такива с висока степен на социална заплаха и укоримост, като постоянно тези действия са осъществени от самоуверени водачи, както е в тази ситуация.
" Тази заплаха е законодателно регистрирана с плануваните за въпросните закононарушения високи санкции в санкционната част на съответните специфични разпореждания от Особената част на Наказателен кодекс “, отбелязва в решението си апелативния съд.
Преценявайки механизма на закононарушението и аргументите за него, броя, типа и тежестта на позволените от лидера нарушавания на разпоредбите за придвижване и тяхната значителност, въззивната инстанция е открила, че съответното действие не се разграничава значително от типичните случаи на непредпазливи транспортни закононарушения от сегашния тип, заради което и приела, че степента му на социална заплаха е в границите на присъщата за този тип противообществени действия.
На последващо място съдът е приел, че подсъдимият е персона с ниска степен на социална заплаха, поради неналичието на предишни закононарушения и противообществени прояви, осъществени от него, неналичието на позволени нарушавания на разпоредбите за придвижване и на наложени административни санкции по ЗДП и ППЗДП, както и съществуването на положителни характеристични данни.
По изложените съображения и отчитайки ниската степен на социална заплаха на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи виновността условия и най-много фамилната му ангажираност и наставнически отговорности, въззивният съд е решил, че за осъщественото закононарушение следва да се дефинира, наказване отнемане от независимост за период от пет години, което е под междинния размер на плануванаъа глоба и доста над минималния размер от три години отнемане от независимост. В сходство с условията на Наказателен кодекс наказването от пет години отнемане от независимост следва да се понижи с една трета и на подсъдимия да се наложи наказване от три години и четири месеца отнемане от независимост.Такова по тип и размер наказване апелативният съд е намерил за вярно несъмнено и съобразено с задачите на специфичната и генералната предварителна защита, а също и за заслужено. Наказание с размер, друг от посочения, ще бъде неефикасно високо или безпричинно ниско, не би асъдействало за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото, са показали в акта си апелативните съдии.
Въззивният състав е решил за съответно на осъщественото и на дееца и най-много за заслужено наказването отнемане от право да се ръководи МПС да е за период от четири години и четири месеца.
Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд в 15 – дневен период от съобщаването на страните, че е направено.
Повече за кървавия случай вижте в нашата тематика!
Тежкият пътен случай стана на 3 ноември 2018 година. Шофирайки с превишена за обитаемото място скорост - към 90 км./ ч. Димов изгубил надзор над ръководството на автомобила – Мерцедес Е-270 CDI и блъснал двете дами, които се намирали на тротоара на ул. " Петър Берон “ в Карнобат.
Делото пред първоинстанционния съд е минало по реда на съкратената процедура. Съдът е определил финален размер на наказването - пет години отнемане от независимост, откакто е приложил плануванаъа в Наказателен кодекс редукция на глобата с 1/3.
Ето и претекстовете:
Въззивния съд е приел заключенията на специалистите, че посочената висока скорост на придвижване -90км./ч е сложила подсъдимия в неспособност да премине гладко през пътния сектор, в който пътната настилка на мястото, от където започвал наклонът на нанагорнище, била на две равнища, а на платното за придвижване имало формирана хлътналост. Безспорно е открито, че другата съществена техническа причина за настъпване на случая е загубата на ръководство на автомобила от страна на лидера му заради внезапното завиване на кормилото наляво. По експертен път е потвърдено, че в случай че подсъдимият беше управлявал автомобила с оптималната за обитаемо място разрешена скорост от 50 км/ч и даже при по-висока от нея скорост - от 71,5 км/ч, то би имал техническа опция да овладее управлявания от него автомобил и да спре преди мястото на удара, респективно да предотврати ПТП. Поведението на подсъдимия е било отговорно, безапелационни са двете инстанции. Той е разполагал с обективната опция да предотврати ПТП и гибелта на потърпевшите пешеходки.
Решавайки въпроса за наказването на Димов, апелативните съдии са съобразили, че закононарушенията по превоза поначало са такива с висока степен на социална заплаха и укоримост, като постоянно тези действия са осъществени от самоуверени водачи, както е в тази ситуация.
" Тази заплаха е законодателно регистрирана с плануваните за въпросните закононарушения високи санкции в санкционната част на съответните специфични разпореждания от Особената част на Наказателен кодекс “, отбелязва в решението си апелативния съд.
Преценявайки механизма на закононарушението и аргументите за него, броя, типа и тежестта на позволените от лидера нарушавания на разпоредбите за придвижване и тяхната значителност, въззивната инстанция е открила, че съответното действие не се разграничава значително от типичните случаи на непредпазливи транспортни закононарушения от сегашния тип, заради което и приела, че степента му на социална заплаха е в границите на присъщата за този тип противообществени действия.
На последващо място съдът е приел, че подсъдимият е персона с ниска степен на социална заплаха, поради неналичието на предишни закононарушения и противообществени прояви, осъществени от него, неналичието на позволени нарушавания на разпоредбите за придвижване и на наложени административни санкции по ЗДП и ППЗДП, както и съществуването на положителни характеристични данни.
По изложените съображения и отчитайки ниската степен на социална заплаха на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи виновността условия и най-много фамилната му ангажираност и наставнически отговорности, въззивният съд е решил, че за осъщественото закононарушение следва да се дефинира, наказване отнемане от независимост за период от пет години, което е под междинния размер на плануванаъа глоба и доста над минималния размер от три години отнемане от независимост. В сходство с условията на Наказателен кодекс наказването от пет години отнемане от независимост следва да се понижи с една трета и на подсъдимия да се наложи наказване от три години и четири месеца отнемане от независимост.Такова по тип и размер наказване апелативният съд е намерил за вярно несъмнено и съобразено с задачите на специфичната и генералната предварителна защита, а също и за заслужено. Наказание с размер, друг от посочения, ще бъде неефикасно високо или безпричинно ниско, не би асъдействало за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото, са показали в акта си апелативните съдии.
Въззивният състав е решил за съответно на осъщественото и на дееца и най-много за заслужено наказването отнемане от право да се ръководи МПС да е за период от четири години и четири месеца.
Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд в 15 – дневен период от съобщаването на страните, че е направено.
Повече за кървавия случай вижте в нашата тематика!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ