Брюкселското зеле е умна храна
Брюкселското зеле е една от дребните кулинарни наслади на есента. Особено в случай че е приготвено вярно. „ Правилно ” в тази ситуация значи да е приготвено по този начин, че да се резервира деликатният му и пресен усет, както и нежно зеленият му цвят. Най-често се задушава с масло или в зехтин и се подправя с чесън, индийско орехче, копър, горчица или с нещо друго. Обикновено се явява като гарнитура към някакво месо.
Известно е, че доста екзотични храни в предишното са ставали известни поради убеждението, че са афродизиаци или че имат някакви специфични лековити свойства. Брюкселското зеле е изключение от тази причинност. Няма данни в предишното да са му приписвани сходни свойства. Оказва се обаче, че в това съвсем декоративно на тип зеле в неговите дребни зелени главички въпреки всичко са скрити някои скъпи профилактични свойства. Модерни медицински иследвания са открили, че то покачва умствените качества на индивида. В класацията на „ умните ” храни, т.е. тези, от които се поумнява, то стои наедно с алените боровинки, къпините, цвеклото, рибата и спанака. Доказано било също, че систематичната консумация на брюкселско зеле предпазвала от заболяването на Алцхаймер. В тази връзка се сещам, че белгийците повече от година живяха без държавно управление и нищо трагично не се случи. Възможно е това да е и поради зелето.
Раждането на брюкселското зеле е мистерия. Никой не знае тъкмо по кое време и по какъв начин се е появил този изтънчен и доста апетитен зеленчук. Сред кулинарните историци доминира мнението, че дребният представител на гоямото семейство Brassica Oleracea, или Зелеви, последователно е почнал да се постанова на трапезата в Северна Европа към XVII-XVIII век. Сигурно е, че античният свят не е познавал тази вариация на зелето. Иначе античните гръцки и римски писатели нямаше да го пропуснат в своите разкази, в които на елементарното зеле е отделено обилно внимание.
Първите писмени сведения за брюкселското зеле са от края на XV в., когато то е упоменато като част от сватбеното меню на един бургундски княз в град Лил. Други данни свързват появяването му с някои търговски документи от 1587 година Като безусловно несъмнено се приема, че родното място на зеленчука е към Брюксел, както проличава и от неговото име. В Англия първото изложение на растението е оповестено през 1796 година от градинаря Чарлз Маршал в неговото управление по градинарство (Plain and Easy Introduction to Gardening) и наподобява дълго време това зеле е предизвиквало повече любознание в сравнение с кулинарен интерес. Първата британска рецепта за неговото подготвяне е от 1845 година в книгата на Илайза Екшън Modern Cookery. Там е разказан класическият метод за готвене на брюкселско зеле – първо се пуска за няколко минути в гореща подсолена вода, след това се отцежда, залива се с разтопено масло и се подправя с лимон и черен пипер. Това съгласно авторката е the Belgian mode, което ясно демонстрира, че родовият корен на брюкселското зеле през XIX век е бил изцяло жив.
Твърди се, че американският президент Томас Джеферсън през 1812 година засадил първите няколко корена в Америка, само че същински известен този зарзават там е станал през предишния век. По същото време то към този момент е било известно и в Русия. В сметководните книги с описания на обедни менюта в някои петербургски дворянски домове постоянно се среща ястието Шу де брюссель.
Но в случай че човек разчита на брюкселското зеле, с цел да поумнее, сигурно ще си остане малоумен. Умните хора го ядат не с цел да поумняват в допълнение, а просто тъй като е вкусно и това им стига.
Брюкселско зеле с масло
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 50 г масло, половин лимон, магданоз, сол.
Почистеното и измито зеле се пуска за десетина минути във вряща подсолена вода, след което деликатно се отцежда и се подрежда в паница. Залива се с разтопеното масло, размесено със ситно нарязан магданоз и лимоновия сок.
Брюкселско зеле по провансалски
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 1 глава лук, 3 домата от консерва със сок, 1 с.л. зехтин, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. изсъхнал босилек, 100 г твърдо жълто сирене, черен пипер, сол.
Ситно нарязаният лук се задушава в зехтина до бистрота дружно със счукания чесън. След това се прибавят пасираните домати, босилек, черен пипер и сол и се вари на муден огън към 10 минути, като понякога се бърка. Изчистеното и измито брюкселско зеле се вари 6-7 минути в подсолена вода, след което се отцежда. Изсипва се при доматения сос и се оставя да заври за няколко минути. Поднася се горещо и наръсено с настърганото сирене.
Панирано брюкселско зеле
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 60 мл олио, 70 г брашно, 1 яйце, 30 мл бира, магданоз, сол.
Изчистеното и измито зеле се сварява на пара и се посолява. От брашното, бирата, жълтъка и малко гореща вода се прави гъсто тесто, към което се прибавя разрушеният на сняг белтък. Сместа се оставя да престои десетина минути, след което зелето се топи в нея и се пържи в гореща лой. Преди сервирането се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Брюкселско зеле със сос бешамел
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 40 г масло, 100 мл прясно мляко, 10 г брашно, 1 с.л. лимонен сок, копър, магданоз, сол.
Почистеното и измито зеле се пуска във вряща вода и се вари до омекване. Отцежда се и се подрежда в паница. Залива се с половината от разтопеното масло и се поръсва със ситно нарязан копър и магданоз. В останалото масло се запържва брашното и се разрежда с млякото. Вари се десетина минути при непрекъснато бъркане, подправя се с лимоновия сок и се изсипва върху зелето.
Брюкселско зеле по градинарски
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 2 моркова, 1 пащърнак, 50 г бяла ряпа, 50 г масло, 1 яйце, магданоз, сол.
Предварително изчистените и нарязани моркови, пащърнак и ряпа се варят до омекване в подсолена вода, след което се отцеждат. Почистеното и измито зеле се прибавя към сварените зеленчуци и всичко се задушава в масло. Залива се с част от отцедената запарка, застроена с разрушения жълтък, и се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Брюкселско зеле на фурна
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 40 г масло, 50 г кашкавал, 2 пресни домата, магданоз, копър, сол.
Зелето се сварява в подсолена вода и се отцежда. В тавичка се разтопява маслото и в него се запържват нарязаните на кубчета домати, посолени и наръсени със ситно нарязан магданоз и копър. Прибавя се зелето, покрива се с настърган кашкавал и се запича на фурна до златисто.
Брюкселско зеле с майонеза
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 150 г майонеза, 100 г кисели краставички, копър, черен пипер, сол.
Брюкселското зеле се сварява в подсолена вода, отцежда се и се подрежда в паница. Залива се с майонезата, в която са размесени ситно нарязаните кисели краставички и се подправя с черен пипер и ситно нарязан копър.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Известно е, че доста екзотични храни в предишното са ставали известни поради убеждението, че са афродизиаци или че имат някакви специфични лековити свойства. Брюкселското зеле е изключение от тази причинност. Няма данни в предишното да са му приписвани сходни свойства. Оказва се обаче, че в това съвсем декоративно на тип зеле в неговите дребни зелени главички въпреки всичко са скрити някои скъпи профилактични свойства. Модерни медицински иследвания са открили, че то покачва умствените качества на индивида. В класацията на „ умните ” храни, т.е. тези, от които се поумнява, то стои наедно с алените боровинки, къпините, цвеклото, рибата и спанака. Доказано било също, че систематичната консумация на брюкселско зеле предпазвала от заболяването на Алцхаймер. В тази връзка се сещам, че белгийците повече от година живяха без държавно управление и нищо трагично не се случи. Възможно е това да е и поради зелето.
Раждането на брюкселското зеле е мистерия. Никой не знае тъкмо по кое време и по какъв начин се е появил този изтънчен и доста апетитен зеленчук. Сред кулинарните историци доминира мнението, че дребният представител на гоямото семейство Brassica Oleracea, или Зелеви, последователно е почнал да се постанова на трапезата в Северна Европа към XVII-XVIII век. Сигурно е, че античният свят не е познавал тази вариация на зелето. Иначе античните гръцки и римски писатели нямаше да го пропуснат в своите разкази, в които на елементарното зеле е отделено обилно внимание.
Първите писмени сведения за брюкселското зеле са от края на XV в., когато то е упоменато като част от сватбеното меню на един бургундски княз в град Лил. Други данни свързват появяването му с някои търговски документи от 1587 година Като безусловно несъмнено се приема, че родното място на зеленчука е към Брюксел, както проличава и от неговото име. В Англия първото изложение на растението е оповестено през 1796 година от градинаря Чарлз Маршал в неговото управление по градинарство (Plain and Easy Introduction to Gardening) и наподобява дълго време това зеле е предизвиквало повече любознание в сравнение с кулинарен интерес. Първата британска рецепта за неговото подготвяне е от 1845 година в книгата на Илайза Екшън Modern Cookery. Там е разказан класическият метод за готвене на брюкселско зеле – първо се пуска за няколко минути в гореща подсолена вода, след това се отцежда, залива се с разтопено масло и се подправя с лимон и черен пипер. Това съгласно авторката е the Belgian mode, което ясно демонстрира, че родовият корен на брюкселското зеле през XIX век е бил изцяло жив.
Твърди се, че американският президент Томас Джеферсън през 1812 година засадил първите няколко корена в Америка, само че същински известен този зарзават там е станал през предишния век. По същото време то към този момент е било известно и в Русия. В сметководните книги с описания на обедни менюта в някои петербургски дворянски домове постоянно се среща ястието Шу де брюссель.
Но в случай че човек разчита на брюкселското зеле, с цел да поумнее, сигурно ще си остане малоумен. Умните хора го ядат не с цел да поумняват в допълнение, а просто тъй като е вкусно и това им стига.
Брюкселско зеле с масло
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 50 г масло, половин лимон, магданоз, сол.
Почистеното и измито зеле се пуска за десетина минути във вряща подсолена вода, след което деликатно се отцежда и се подрежда в паница. Залива се с разтопеното масло, размесено със ситно нарязан магданоз и лимоновия сок.
Брюкселско зеле по провансалски
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 1 глава лук, 3 домата от консерва със сок, 1 с.л. зехтин, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. изсъхнал босилек, 100 г твърдо жълто сирене, черен пипер, сол.
Ситно нарязаният лук се задушава в зехтина до бистрота дружно със счукания чесън. След това се прибавят пасираните домати, босилек, черен пипер и сол и се вари на муден огън към 10 минути, като понякога се бърка. Изчистеното и измито брюкселско зеле се вари 6-7 минути в подсолена вода, след което се отцежда. Изсипва се при доматения сос и се оставя да заври за няколко минути. Поднася се горещо и наръсено с настърганото сирене.
Панирано брюкселско зеле
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 60 мл олио, 70 г брашно, 1 яйце, 30 мл бира, магданоз, сол.
Изчистеното и измито зеле се сварява на пара и се посолява. От брашното, бирата, жълтъка и малко гореща вода се прави гъсто тесто, към което се прибавя разрушеният на сняг белтък. Сместа се оставя да престои десетина минути, след което зелето се топи в нея и се пържи в гореща лой. Преди сервирането се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Брюкселско зеле със сос бешамел
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 40 г масло, 100 мл прясно мляко, 10 г брашно, 1 с.л. лимонен сок, копър, магданоз, сол.
Почистеното и измито зеле се пуска във вряща вода и се вари до омекване. Отцежда се и се подрежда в паница. Залива се с половината от разтопеното масло и се поръсва със ситно нарязан копър и магданоз. В останалото масло се запържва брашното и се разрежда с млякото. Вари се десетина минути при непрекъснато бъркане, подправя се с лимоновия сок и се изсипва върху зелето.
Брюкселско зеле по градинарски
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 2 моркова, 1 пащърнак, 50 г бяла ряпа, 50 г масло, 1 яйце, магданоз, сол.
Предварително изчистените и нарязани моркови, пащърнак и ряпа се варят до омекване в подсолена вода, след което се отцеждат. Почистеното и измито зеле се прибавя към сварените зеленчуци и всичко се задушава в масло. Залива се с част от отцедената запарка, застроена с разрушения жълтък, и се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Брюкселско зеле на фурна
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 40 г масло, 50 г кашкавал, 2 пресни домата, магданоз, копър, сол.
Зелето се сварява в подсолена вода и се отцежда. В тавичка се разтопява маслото и в него се запържват нарязаните на кубчета домати, посолени и наръсени със ситно нарязан магданоз и копър. Прибавя се зелето, покрива се с настърган кашкавал и се запича на фурна до златисто.
Брюкселско зеле с майонеза
Продукти: 500 г брюкселско зеле, 150 г майонеза, 100 г кисели краставички, копър, черен пипер, сол.
Брюкселското зеле се сварява в подсолена вода, отцежда се и се подрежда в паница. Залива се с майонезата, в която са размесени ситно нарязаните кисели краставички и се подправя с черен пипер и ситно нарязан копър.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ