Ще се вдигнат ли цените след спрения украински внос?
* Брюксел дава обезщетения на фермерите, само че при изискване да оттеглим възбраната * Задачата е да се извърши поговорката " И вълкът утолен, и агнето цяло "
" И вълкът утолен, и агнето цяло! " Задачата на служебния кабинет е да извърши посланието на тази сентенция, с цел да са всички удовлетворени. Искането на зърнопроизводителите да се спре вносът от Украйна към този момент е реалност. Сега обаче би трябвало да се реши другата част от уравнението -цените на храните да не променят тренда си надолу, който стартира постепенно и трудно през последните седмици.
" Ще следим цените на едро и в случай че българските производители ги вдигнат още веднъж, ние сме подготвени незабавно да реагираме и незабавно да разгадаем още веднъж вноса от Украйна ". Това предизвестие насочи министърът на стопанската система Никола Стоянов към земеделците в ефира на Нова тв. " Разчитаме българските аграрни стопани и производители да схванат, че го вършим за тях и разчитаме на тяхната преданост да не употребяват момента за далавера ", добави той.
-->
Решението в България да не бъдат допускани избрани артикули с генезис от Украйна бе взето от Министерски съвет в сряда. Това се случи след митинги на фермерите, които се оплакват, че зарани дъмпинга на вносното зърно не могат да си продадат продукцията, а поради цялостните хранилища няма къде да приберат новата годишна продукция.
Забраната за вноса ще бъде за интервала от 24 април до 30 юни 2023 година Тя се отнася за над 20 артикули, измежду които мека и твърда пшеница, пшенично брашно, семена от слънчоглед, слънчогледово масло, царевица, пчелен мед и пчелни артикули, сурово мляко, изсъхнало мляко, млечен концентрат, орехи, лешници, яйца, птиче, свинско, овче и козе месо, ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишестета, инулин, пшеничен глутен, соя, ленено семе, рапица, вино, винен оцет, етилов алкохол.Забраната няма да бъде прилагана само за директно преминаващите артикули през територията на България, в случай че са в запечатани и пломбирани на границата камиони, без да се позволява разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и при положение, че в декларацията, съпътстваща пратката, се показва, че крайната дестинация на товара не е България.
" Имаме продукция за няколко милиарда, в случай че не вземем ограничения, мъчно ще я осъществяваме на пазара и ще поносим доста съществени загуби ", разяснява земеделският министър Явор Гечев. Той напомни и терзанията за качеството на продукцията - неотдавна бяха открити неразрешени препарати в зърно, пристигнало от Украйна в държава-членка на Европейски Съюз.
Как въздейства вносът на цените
Влияе ли украинският импорт на цените? Отговорът на този въпрос не е еднопосочен, специалистите също не са на едно мнение.
След като преди Великден в България влязоха над 2,5 милиона яйца от Украйна, цената на броя падна до 30-40 ст., като преди този момент бе достигнала пикови стойности от 70-80 ст., а платформата GlobalProductPrices.com класира страната ни на 4-то място в света по междинна цена на тази стока.
.По-друга обаче е обстановката при олиото, при което също има наклонност за поевтиняване. То, както и пшеницата, и слънчогледът, е борсова стока - цената му зависи от международния пазар. Пикът беше през май предходната година, когато тонът доближи към 2400 $ на борсата в Холандия. Тогава литърът у нас удари шокиращите 7 лв..
Сега борсовата цена е паднала до 1020 $ за звук /малко над 1 $ за литър/ и по магазините в България се продава приблизително за към 3 лв., а във веригите има промоции и за 2,50 лева
В същото време България е вторият максимален производител на слънчоглед в Европейски Съюз, като делът й за 2022 година е 22.5% от пазара. Страната ни е и на второ място в света по експорт на слънчоглед и през 2021, и през 2022 година През 2022 година износът на слънчогледово олио нараства с над 116% по отношение на 2021 година, или с близо 760 милиона евро. Миналата година българските преработватели са изнесли олио на стойност над 1.4 милиарда евро.
Въпреки всичките тези рекордни числа, импортираните от Украйна над 940 000 т слънчоглед през 2022 година не повлияха на цената, на която българите купуваха олиото.
" Проблемът на земеделците няма никаква връзка с вноса от Украйна. Цените на зърното ще продължат да спадат, защото новата годишна продукция ще окаже спомагателен напън върху тях ", разяснява пред БНР Георги Ангелов от " Отворено общество ".
Друг фактор, който ще натисне цените надолу, е прогнозата за по-високи добиви през сезон 2023/24 - с 5 млн. т нагоре, до 131,9 млн. т в Евросъюза и до рекордните 789,02 милиона тона – с 9,89 млн. т повече, за света, съгласно последния отчет на Министерството на земеделието на Съединени американски щати.
23 млн. т изнесени през " коридорите на солидарността "
Т. нар. " коридори на солидарността " бяха въведени след експлоадирането на войната в Украйна, която е измежду най-големите производители и експортьори на зърно в света. След като украинските пристанища в Черно море бяха блокирани, започнаха съществени терзания за продоволствена рецесия, изключително в Африка.
На 22 юли 2022 година Организация на обединените нации и Турция подписаха съглашение за разкриване на морски филантропичен кулоар в Черно море (Черноморска самодейност за зърното). Към март 2023 година посредством Черноморската самодейност са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни артикули, които Европейски Съюз освободи от мита.
Оказа се обаче, че милиони тонове пшеница, слънчоглед и царевица не са стигнали до гладните деца в Африка, а са останали в силозите на доста европейски страни. Най-ощетени от евтиния безмитен импорт се оказаха фермерите в Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния, които също са огромни производители.
В България са импортирани близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 година, което е под 3%о от размера на българските зърнобази и силози. Много по-сериозно е ситуацията при слънчогледа - вносът за 2022 година е над 940 000 тона, като в предходни години е бил сред 3 и 10 пъти по-малко. Данните са от анализа " Географията на стокообмена на България за 2022 година " на Борислав Георгиев, който има близо 45 година опит във външната търговия, заяви Българската стопанска камара.
След почналите фермерски митинги, Полша, Унгария, Словакия и България постановиха краткотрайна възбрана на украинския импорт. Служебният министър председател на България Гълъб Донев разгласи, че в случай че не се вземат ограничения, може да се стигне до извънредно тежки последствия за българския бизнес. „ България остава солидарна с Украйна, само че банкрутите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната идея “, каза Донев.
Как реагира Брюксел
Европейската комисия бе много сюрпризирана, откакто първите две страни - Полша и Украйна, оповестиха, че стопират украинския импорт. " Европейска комисия счита за неприемливи тези решения ", посочиха в публично изказване от Брюксел. В него се акцентира, че " комерсиалната политика е от изключителната компетентност на Европейски Съюз, по тази причина едностранните дейности са неприемливи ”.
По-късно обаче острият звук беше омекотен. От Брюксел оповестиха, че приготвят втори пакет помощи в размер на 100 милиона евро за засегнатите земеделци от вноса на украинска селскостопанска продукция. Първият пакет беше от 56,3 млн. евро, от които нашата страна получава 16 млн.
След като заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис беседва онлайн с министрите на земеделието на 5-те наранени страни стана ясно, че Европейска комисия ще разпредели 100-те млн. като обезщетения, само че при изискване, че страните отдръпват своите забрани за импорт на украинска продукция. Обмисля се и прекъсване на вноса до 5 юни на пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица. Тази мярка може да бъде призната в границите на 48 часа, само че също откакто страните, които са подхванали едностранни ограничения, ги отдръпват, съобщи румънският министър на земеделието Петре Дая.
Европейска комисия също по този начин помоли посланиците - непрекъснати представители на държавите-членки на Европейски Съюз, да отсрочат гласуването по въпроса за продължение на либерализацията на търговията с Украйна от съвещанието на Комитета (COREPER II) за идната седмица, с цел да се откри решение на казуса, основан от наложеното ембарго. Според посланик, поискал анонимност, петте страни не могат да блокират гласуването за продължение на либерализирането на търговията, защото това изисква квалифицирано болшинство.
Какво ще реши България - да вземе обезщетенията за българските фермери или да не се отхвърля от възбраната на украинския импорт - следва да забележим.
" И вълкът утолен, и агнето цяло! " Задачата на служебния кабинет е да извърши посланието на тази сентенция, с цел да са всички удовлетворени. Искането на зърнопроизводителите да се спре вносът от Украйна към този момент е реалност. Сега обаче би трябвало да се реши другата част от уравнението -цените на храните да не променят тренда си надолу, който стартира постепенно и трудно през последните седмици.
" Ще следим цените на едро и в случай че българските производители ги вдигнат още веднъж, ние сме подготвени незабавно да реагираме и незабавно да разгадаем още веднъж вноса от Украйна ". Това предизвестие насочи министърът на стопанската система Никола Стоянов към земеделците в ефира на Нова тв. " Разчитаме българските аграрни стопани и производители да схванат, че го вършим за тях и разчитаме на тяхната преданост да не употребяват момента за далавера ", добави той.
-->
Решението в България да не бъдат допускани избрани артикули с генезис от Украйна бе взето от Министерски съвет в сряда. Това се случи след митинги на фермерите, които се оплакват, че зарани дъмпинга на вносното зърно не могат да си продадат продукцията, а поради цялостните хранилища няма къде да приберат новата годишна продукция.
Забраната за вноса ще бъде за интервала от 24 април до 30 юни 2023 година Тя се отнася за над 20 артикули, измежду които мека и твърда пшеница, пшенично брашно, семена от слънчоглед, слънчогледово масло, царевица, пчелен мед и пчелни артикули, сурово мляко, изсъхнало мляко, млечен концентрат, орехи, лешници, яйца, птиче, свинско, овче и козе месо, ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишестета, инулин, пшеничен глутен, соя, ленено семе, рапица, вино, винен оцет, етилов алкохол.Забраната няма да бъде прилагана само за директно преминаващите артикули през територията на България, в случай че са в запечатани и пломбирани на границата камиони, без да се позволява разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и при положение, че в декларацията, съпътстваща пратката, се показва, че крайната дестинация на товара не е България.
" Имаме продукция за няколко милиарда, в случай че не вземем ограничения, мъчно ще я осъществяваме на пазара и ще поносим доста съществени загуби ", разяснява земеделският министър Явор Гечев. Той напомни и терзанията за качеството на продукцията - неотдавна бяха открити неразрешени препарати в зърно, пристигнало от Украйна в държава-членка на Европейски Съюз.
Как въздейства вносът на цените
Влияе ли украинският импорт на цените? Отговорът на този въпрос не е еднопосочен, специалистите също не са на едно мнение.
След като преди Великден в България влязоха над 2,5 милиона яйца от Украйна, цената на броя падна до 30-40 ст., като преди този момент бе достигнала пикови стойности от 70-80 ст., а платформата GlobalProductPrices.com класира страната ни на 4-то място в света по междинна цена на тази стока.
.По-друга обаче е обстановката при олиото, при което също има наклонност за поевтиняване. То, както и пшеницата, и слънчогледът, е борсова стока - цената му зависи от международния пазар. Пикът беше през май предходната година, когато тонът доближи към 2400 $ на борсата в Холандия. Тогава литърът у нас удари шокиращите 7 лв..
Сега борсовата цена е паднала до 1020 $ за звук /малко над 1 $ за литър/ и по магазините в България се продава приблизително за към 3 лв., а във веригите има промоции и за 2,50 лева
В същото време България е вторият максимален производител на слънчоглед в Европейски Съюз, като делът й за 2022 година е 22.5% от пазара. Страната ни е и на второ място в света по експорт на слънчоглед и през 2021, и през 2022 година През 2022 година износът на слънчогледово олио нараства с над 116% по отношение на 2021 година, или с близо 760 милиона евро. Миналата година българските преработватели са изнесли олио на стойност над 1.4 милиарда евро.
Въпреки всичките тези рекордни числа, импортираните от Украйна над 940 000 т слънчоглед през 2022 година не повлияха на цената, на която българите купуваха олиото.
" Проблемът на земеделците няма никаква връзка с вноса от Украйна. Цените на зърното ще продължат да спадат, защото новата годишна продукция ще окаже спомагателен напън върху тях ", разяснява пред БНР Георги Ангелов от " Отворено общество ".
Друг фактор, който ще натисне цените надолу, е прогнозата за по-високи добиви през сезон 2023/24 - с 5 млн. т нагоре, до 131,9 млн. т в Евросъюза и до рекордните 789,02 милиона тона – с 9,89 млн. т повече, за света, съгласно последния отчет на Министерството на земеделието на Съединени американски щати.
23 млн. т изнесени през " коридорите на солидарността "
Т. нар. " коридори на солидарността " бяха въведени след експлоадирането на войната в Украйна, която е измежду най-големите производители и експортьори на зърно в света. След като украинските пристанища в Черно море бяха блокирани, започнаха съществени терзания за продоволствена рецесия, изключително в Африка.
На 22 юли 2022 година Организация на обединените нации и Турция подписаха съглашение за разкриване на морски филантропичен кулоар в Черно море (Черноморска самодейност за зърното). Към март 2023 година посредством Черноморската самодейност са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни артикули, които Европейски Съюз освободи от мита.
Оказа се обаче, че милиони тонове пшеница, слънчоглед и царевица не са стигнали до гладните деца в Африка, а са останали в силозите на доста европейски страни. Най-ощетени от евтиния безмитен импорт се оказаха фермерите в Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния, които също са огромни производители.
В България са импортирани близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 година, което е под 3%о от размера на българските зърнобази и силози. Много по-сериозно е ситуацията при слънчогледа - вносът за 2022 година е над 940 000 тона, като в предходни години е бил сред 3 и 10 пъти по-малко. Данните са от анализа " Географията на стокообмена на България за 2022 година " на Борислав Георгиев, който има близо 45 година опит във външната търговия, заяви Българската стопанска камара.
След почналите фермерски митинги, Полша, Унгария, Словакия и България постановиха краткотрайна възбрана на украинския импорт. Служебният министър председател на България Гълъб Донев разгласи, че в случай че не се вземат ограничения, може да се стигне до извънредно тежки последствия за българския бизнес. „ България остава солидарна с Украйна, само че банкрутите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната идея “, каза Донев.
Как реагира Брюксел
Европейската комисия бе много сюрпризирана, откакто първите две страни - Полша и Украйна, оповестиха, че стопират украинския импорт. " Европейска комисия счита за неприемливи тези решения ", посочиха в публично изказване от Брюксел. В него се акцентира, че " комерсиалната политика е от изключителната компетентност на Европейски Съюз, по тази причина едностранните дейности са неприемливи ”.
По-късно обаче острият звук беше омекотен. От Брюксел оповестиха, че приготвят втори пакет помощи в размер на 100 милиона евро за засегнатите земеделци от вноса на украинска селскостопанска продукция. Първият пакет беше от 56,3 млн. евро, от които нашата страна получава 16 млн.
След като заместник-председателят на Европейска комисия Валдис Домбровскис беседва онлайн с министрите на земеделието на 5-те наранени страни стана ясно, че Европейска комисия ще разпредели 100-те млн. като обезщетения, само че при изискване, че страните отдръпват своите забрани за импорт на украинска продукция. Обмисля се и прекъсване на вноса до 5 юни на пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица. Тази мярка може да бъде призната в границите на 48 часа, само че също откакто страните, които са подхванали едностранни ограничения, ги отдръпват, съобщи румънският министър на земеделието Петре Дая.
Европейска комисия също по този начин помоли посланиците - непрекъснати представители на държавите-членки на Европейски Съюз, да отсрочат гласуването по въпроса за продължение на либерализацията на търговията с Украйна от съвещанието на Комитета (COREPER II) за идната седмица, с цел да се откри решение на казуса, основан от наложеното ембарго. Според посланик, поискал анонимност, петте страни не могат да блокират гласуването за продължение на либерализирането на търговията, защото това изисква квалифицирано болшинство.
Какво ще реши България - да вземе обезщетенията за българските фермери или да не се отхвърля от възбраната на украинския импорт - следва да забележим.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ