Облаците над българската икономика се сгъстяват
Брутният вътрешен артикул на България през четвъртото тримесечие на 2022 година се е нараснал с 2.1% по отношение на същия интервал на предходната година. Експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) демонстрират още, че стопанската система през есента и началото на зимния сезон, който се оказа с меко време, е повишена с 0.5% по отношение на летния интервал. НСИ записва нарастването на фона на политическа рецесия в страната и на от ден на ден признаци за утежняване на външната икономическа среда.
Растежът на българската стопанска система за последното тримесечие на предходната година е доста под стойностите за същото тримесечие на 2021 година, което бе едно от най-силните от 2008 година насам.
Данните демонстрират, че растежът на Брутният вътрешен продукт на България се е забавил значително по отношение на лятото, когато действителният БВП се усили с 3.3% по отношение на съпоставимия интервал година по-рано.
Експресните оценки са най-ранната картина за развиването на българската стопанска система. Справка на Economic.bg демонстрира, че годишният растеж на стопанската система през последните три месеца на предходната година е най-слабият от първото тримесечие на 2020 година, когато пандемията към този момент оказваше въздействие върху икономическата интензивност.
С изключение на пандемията толкоз слаба есен пък статистиката не е отчитала от 2014 година насам към банкрута на Корпоративна комерсиална банка.
Според данните на статистиката крайното ползване – на държавното управление и на семействата в България – пораства с 4.7% на годишна база, което е доста закъснение по отношение на третото тримесечие макар, че последните три месеца от годината се характеризират с повече разноски към празничния декември месец и с по-големи разноски на държавното управление, което в последните месеци на всяка година наваксва с изоставането по някои разходни пера.
Бруто образуването на капитал или вложенията в България понижава с 3.3%, а вносът на артикули и услуги доста изпреварва износа – с 10.7% против 7.2%. Изминалата година бе рекордна както за износа, по този начин и за вноса с помощ от инфлацията, само че данните за декември от предходната седмица демонстрират, че облаците над търговията стартират да се сгъстяват поради свиването на стопанската система в комерсиалните сътрудници на България, както и поради забавящата се инфлация в района.
Българските импорт и експорт счупиха върховете през 2022 година
В в този момент показаните данни липсват елементи за обособените съставни елементи на потреблението – дали разноските на семействата или държавното управление са нарастнали повече. Такива детайлности ще има с първата проверка на данните, която се чака на 8 март. Тогава се чакат и данни за растежа на стопанската система за цялата 2022 година Очакванията са той да бъде в диапазона сред 3.4% (прогноза на БНБ) до 3.9% (прогноза на Европейската комисия).
В Европа
По-късно във вторник се чакат и данните на Евростат, които да покажат къде се намира България измежду страните от Европейския съюз по растеж на Брутният вътрешен продукт. Очакванията са тя да е в първата половина, където е и при прогнозите за икономическия растеж през 2023 г.
Растежът на българската стопанска система за последното тримесечие на предходната година е доста под стойностите за същото тримесечие на 2021 година, което бе едно от най-силните от 2008 година насам.
Данните демонстрират, че растежът на Брутният вътрешен продукт на България се е забавил значително по отношение на лятото, когато действителният БВП се усили с 3.3% по отношение на съпоставимия интервал година по-рано.
Експресните оценки са най-ранната картина за развиването на българската стопанска система. Справка на Economic.bg демонстрира, че годишният растеж на стопанската система през последните три месеца на предходната година е най-слабият от първото тримесечие на 2020 година, когато пандемията към този момент оказваше въздействие върху икономическата интензивност.
С изключение на пандемията толкоз слаба есен пък статистиката не е отчитала от 2014 година насам към банкрута на Корпоративна комерсиална банка.
Според данните на статистиката крайното ползване – на държавното управление и на семействата в България – пораства с 4.7% на годишна база, което е доста закъснение по отношение на третото тримесечие макар, че последните три месеца от годината се характеризират с повече разноски към празничния декември месец и с по-големи разноски на държавното управление, което в последните месеци на всяка година наваксва с изоставането по някои разходни пера.
Бруто образуването на капитал или вложенията в България понижава с 3.3%, а вносът на артикули и услуги доста изпреварва износа – с 10.7% против 7.2%. Изминалата година бе рекордна както за износа, по този начин и за вноса с помощ от инфлацията, само че данните за декември от предходната седмица демонстрират, че облаците над търговията стартират да се сгъстяват поради свиването на стопанската система в комерсиалните сътрудници на България, както и поради забавящата се инфлация в района.
Българските импорт и експорт счупиха върховете през 2022 година
В в този момент показаните данни липсват елементи за обособените съставни елементи на потреблението – дали разноските на семействата или държавното управление са нарастнали повече. Такива детайлности ще има с първата проверка на данните, която се чака на 8 март. Тогава се чакат и данни за растежа на стопанската система за цялата 2022 година Очакванията са той да бъде в диапазона сред 3.4% (прогноза на БНБ) до 3.9% (прогноза на Европейската комисия).
В Европа
По-късно във вторник се чакат и данните на Евростат, които да покажат къде се намира България измежду страните от Европейския съюз по растеж на Брутният вътрешен продукт. Очакванията са тя да е в първата половина, където е и при прогнозите за икономическия растеж през 2023 г.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ