Шотландия удари в гръб Борис Джонсън
Британският министър председател Борис Джонсън може да се вижда отпред на украинския фронт колкото си желае, само че дълбокият гръб му дава обещание същински проблеми. Англия е застрашено да се раздели. Вчера първият министър на Шотландия Никола Стърджън разгласи датата за втори референдум за независимостта на тази страна. Тя счита, че това би трябвало да се състои на 19 октомври 2023 година Участниците в плебисцита ще бъдат запитани дали Шотландия би трябвало да бъде самостоятелна страна.
Съобщението на Стърджън бележи нов стадий в дългогодишната омраза на Лондон с Единбург. Британският парламент би трябвало да даде единодушието си за референдума. Правителството на Джонсън неведнъж декларира, че няма да стане: шотландците към този момент имаха референдум през 2014 година, тогава болшинството гласоподава срещу (55% - " не ", 45% - " да " ), тъй че въпросът е затворен. Ако кабинетът не промени решението си, тогава Стърджън има намерение да апелира пред английския Върховен съд, който ще дефинира дали шотландският парламент разполага с задоволително лични пълномощия.
Спечелването на делото няма да е елементарно. През октомври 2021 година прозвуча сигнал за пробуждане. Върховният съд, разглеждайки въпроса за използването на редица интернационалните конвенции, които не са свързани с независимостта на Шотландия, издаде присъда, с която удостовери преобладаващата роля на английския парламент и правото му да основава закони за Шотландия. Мнозина видяха това като първообраз на идното решение за референдум. Но съществува риск разпореждането против вота да провокира повишаване на броя на последователите на независимостта, които са лишени от правото си на самоопределяне.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че в този момент има повече съперници на разпадането на историческия съюз с Англия в Шотландия, в сравнение с последователите: 52,7 % против 47,3. Но акция за нов референдум може да промени доста. Освен това шотландските националисти имат благонадежден асистент – премиера Борис Джонсън. Той е пагубно неизвестен в Шотландия, даже локалните консерватори намерено упорстват за оставката му. Следователно всевъзможни апели за опазване на съюза, в случай че идват от устните му, могат да имат противоположен резултат. Да не приказваме за отхвърли на правото на втори референдум.
Друг подтик за спиране са отрицателните последствия от Брекзит които английската стопанска система е усетила изцяло. Англия към този момент е изгубила над 30 милиарда английски лири и изостава от сътрудниците на континента във връзка с възобновяване от пандемията. В Шотландия 62% от гласоподавателите гласоподаваха срещу напускането на Европейския съюз. Сред тях имаше и тези, които смятаха разпадането на Англия за още по-зло, само че в този момент могат да трансформират гледната си точка. През 2014 година те се опасяваха, че самостоятелна Шотландия ще бъде принудена да напусне Европейския съюз. Случи се противоположното - те трябваше да изоставен Европейски Съюз като част от Англия и Никола Стърджън предлага това да се промени.
На първи май тази година английско-шотландският съюз навърши 315 години. Отношенията сред два народа, живеещи на един и същи остров, не са лесни. Шотландците се отличават с твърдоглав и враждебен темперамент, който се усеща изцяло от античните римляни, които не съумяват да завладеят северната част на Британия. За да се предпазят от набезите на локалните племена, имперските завоеватели са принудени да изградят дълга линия от отбранителни структури, кръстена „ Адрианов вал “. Няколко века по-късно шотландците, които не обичат чужденци, изгонват скандинавските викинги, заселили се по крайбрежието. Но най-тежките борби са ги водили с британците.
Войните за самостоятелност на Шотландия не престават няколко века. През 1314 година шотландският крал Робърт Брус (Робърт I) печели огромна победа в борбата при Банокбърн и възвръща независимостта на Шотландия, която 14 години по-късно е публично заложена в съглашение с Англия. „ Дори и единствено стотина от нас да останат живи, ние в никакъв случай и при никакви условия няма да се подчиним на господството на англичаните. Ние се борим не за популярност, не за благосъстояние, не за почести “, това са думите от декларацията за самостоятелност на Шотландия, която през 1320 година, под управлението на Робърт Брус, е подписана от шотландските барони в абатството Арброат и изпратена на папа Йоан XXII.
Въпреки династичните тънкости на британските и шотландските монарси, които в последна сметка водят до това, че шотландският крал Джеймс VI сяда на британския престол под името Джеймс I, връзките сред двата народа надалеч не са гладки. Шотландците от време на време водят война против Англия на страната на върлия зложелател - Франция, като подписват с нея съглашение, което влиза в историята под името " Старият съюз ", траяло 265 години. Шотландската армия служи като бодигард на френските крале.
Съюз с Англия е подписан едвам през 1707 година - и то под натиска на тежки политически и стопански условия. Едно от тях беше несполучлив опит за колонизиране на Панамския провлак, който води Шотландия до банкрут. „ Купено и продадено за британско злато “, разказва разочарованието на съперниците на контракта шотландският стихотворец Робърт Бърнс. Всъщност съюзът се оказва извънредно печеливш: индустриалната гражданска война и голямата Британска империя откриват нови хоризонти - изключително за шотландското достойнство.
Национализмът обаче остава. Историческият спомен за минало подтисничество и недоволства е добре илюстриран от историята за Камъка на ориста. Този дялан блок от античен червен пясъчник, тежащ 100 и половина кг, е служил в продължение на епохи като престол, на който са били короновани владетелите на Шотландия. В края на XIII век британският крал Едуард „ Дългите ръце “ нанася страшна засегнатост на шотландците. Той освен пречупва съпротивата им, само че и открадва Камъка на ориста, като го отнася в Лондон, в Уестминстърското абатство. Въпреки всичките си обещания, британците настойчиво отхвърлят да върнат камъка на Шотландия.
През 2014 година, в навечерието на първия референдум за самостоятелност на Шотландия, създателят на тези редове съумя да се срещне с Иън Хамилтън, някогашен юрист и уверен националист. По време на Втората международна война той служи в английската противовъздушна защита. Иън ми описа по какъв начин, разхождайки се из Лондон след успеха, отишъл в Уестминстърското абатство и там видял камъка: „ В главата ми пристигна мисъл: към този момент съм служил на Англия, само че е време да направя нещо за моята страна - Шотландия!” В коледната нощ през 1950 година Иън и група другари нахлуват в абатството, разрушават една от вратите и открадват камъка. След известно време вземат решение да го оставят, като написват анонимно известие до полицията и го вършат по необикновен метод. Камъкът на ориста е оставен в абатството Арброат, където е подписана независимостта на Шотландия през 1320 година
Всичко това, несъмнено, са страсти, само че, прокарвайки концепцията за самостоятелност, Никола Стърджън и нейните сътрудници се обръщат към тях, защото икономическите вероятности за шотландския суверенитет към момента наподобяват доста неразбираеми. Въпреки това, през днешния ден може да се каже същото за Англия като цяло. Сериозните стопански проблеми и падащият стандарт на живот на шотландските националисти през днешния ден са различен доста мощен инструмент, който към този момент употребяват, доказвайки безполезността на историческия съюз с Англия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Съобщението на Стърджън бележи нов стадий в дългогодишната омраза на Лондон с Единбург. Британският парламент би трябвало да даде единодушието си за референдума. Правителството на Джонсън неведнъж декларира, че няма да стане: шотландците към този момент имаха референдум през 2014 година, тогава болшинството гласоподава срещу (55% - " не ", 45% - " да " ), тъй че въпросът е затворен. Ако кабинетът не промени решението си, тогава Стърджън има намерение да апелира пред английския Върховен съд, който ще дефинира дали шотландският парламент разполага с задоволително лични пълномощия.
Спечелването на делото няма да е елементарно. През октомври 2021 година прозвуча сигнал за пробуждане. Върховният съд, разглеждайки въпроса за използването на редица интернационалните конвенции, които не са свързани с независимостта на Шотландия, издаде присъда, с която удостовери преобладаващата роля на английския парламент и правото му да основава закони за Шотландия. Мнозина видяха това като първообраз на идното решение за референдум. Но съществува риск разпореждането против вота да провокира повишаване на броя на последователите на независимостта, които са лишени от правото си на самоопределяне.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че в този момент има повече съперници на разпадането на историческия съюз с Англия в Шотландия, в сравнение с последователите: 52,7 % против 47,3. Но акция за нов референдум може да промени доста. Освен това шотландските националисти имат благонадежден асистент – премиера Борис Джонсън. Той е пагубно неизвестен в Шотландия, даже локалните консерватори намерено упорстват за оставката му. Следователно всевъзможни апели за опазване на съюза, в случай че идват от устните му, могат да имат противоположен резултат. Да не приказваме за отхвърли на правото на втори референдум.
Друг подтик за спиране са отрицателните последствия от Брекзит които английската стопанска система е усетила изцяло. Англия към този момент е изгубила над 30 милиарда английски лири и изостава от сътрудниците на континента във връзка с възобновяване от пандемията. В Шотландия 62% от гласоподавателите гласоподаваха срещу напускането на Европейския съюз. Сред тях имаше и тези, които смятаха разпадането на Англия за още по-зло, само че в този момент могат да трансформират гледната си точка. През 2014 година те се опасяваха, че самостоятелна Шотландия ще бъде принудена да напусне Европейския съюз. Случи се противоположното - те трябваше да изоставен Европейски Съюз като част от Англия и Никола Стърджън предлага това да се промени.
На първи май тази година английско-шотландският съюз навърши 315 години. Отношенията сред два народа, живеещи на един и същи остров, не са лесни. Шотландците се отличават с твърдоглав и враждебен темперамент, който се усеща изцяло от античните римляни, които не съумяват да завладеят северната част на Британия. За да се предпазят от набезите на локалните племена, имперските завоеватели са принудени да изградят дълга линия от отбранителни структури, кръстена „ Адрианов вал “. Няколко века по-късно шотландците, които не обичат чужденци, изгонват скандинавските викинги, заселили се по крайбрежието. Но най-тежките борби са ги водили с британците.
Войните за самостоятелност на Шотландия не престават няколко века. През 1314 година шотландският крал Робърт Брус (Робърт I) печели огромна победа в борбата при Банокбърн и възвръща независимостта на Шотландия, която 14 години по-късно е публично заложена в съглашение с Англия. „ Дори и единствено стотина от нас да останат живи, ние в никакъв случай и при никакви условия няма да се подчиним на господството на англичаните. Ние се борим не за популярност, не за благосъстояние, не за почести “, това са думите от декларацията за самостоятелност на Шотландия, която през 1320 година, под управлението на Робърт Брус, е подписана от шотландските барони в абатството Арброат и изпратена на папа Йоан XXII.
Въпреки династичните тънкости на британските и шотландските монарси, които в последна сметка водят до това, че шотландският крал Джеймс VI сяда на британския престол под името Джеймс I, връзките сред двата народа надалеч не са гладки. Шотландците от време на време водят война против Англия на страната на върлия зложелател - Франция, като подписват с нея съглашение, което влиза в историята под името " Старият съюз ", траяло 265 години. Шотландската армия служи като бодигард на френските крале.
Съюз с Англия е подписан едвам през 1707 година - и то под натиска на тежки политически и стопански условия. Едно от тях беше несполучлив опит за колонизиране на Панамския провлак, който води Шотландия до банкрут. „ Купено и продадено за британско злато “, разказва разочарованието на съперниците на контракта шотландският стихотворец Робърт Бърнс. Всъщност съюзът се оказва извънредно печеливш: индустриалната гражданска война и голямата Британска империя откриват нови хоризонти - изключително за шотландското достойнство.
Национализмът обаче остава. Историческият спомен за минало подтисничество и недоволства е добре илюстриран от историята за Камъка на ориста. Този дялан блок от античен червен пясъчник, тежащ 100 и половина кг, е служил в продължение на епохи като престол, на който са били короновани владетелите на Шотландия. В края на XIII век британският крал Едуард „ Дългите ръце “ нанася страшна засегнатост на шотландците. Той освен пречупва съпротивата им, само че и открадва Камъка на ориста, като го отнася в Лондон, в Уестминстърското абатство. Въпреки всичките си обещания, британците настойчиво отхвърлят да върнат камъка на Шотландия.
През 2014 година, в навечерието на първия референдум за самостоятелност на Шотландия, създателят на тези редове съумя да се срещне с Иън Хамилтън, някогашен юрист и уверен националист. По време на Втората международна война той служи в английската противовъздушна защита. Иън ми описа по какъв начин, разхождайки се из Лондон след успеха, отишъл в Уестминстърското абатство и там видял камъка: „ В главата ми пристигна мисъл: към този момент съм служил на Англия, само че е време да направя нещо за моята страна - Шотландия!” В коледната нощ през 1950 година Иън и група другари нахлуват в абатството, разрушават една от вратите и открадват камъка. След известно време вземат решение да го оставят, като написват анонимно известие до полицията и го вършат по необикновен метод. Камъкът на ориста е оставен в абатството Арброат, където е подписана независимостта на Шотландия през 1320 година
Всичко това, несъмнено, са страсти, само че, прокарвайки концепцията за самостоятелност, Никола Стърджън и нейните сътрудници се обръщат към тях, защото икономическите вероятности за шотландския суверенитет към момента наподобяват доста неразбираеми. Въпреки това, през днешния ден може да се каже същото за Англия като цяло. Сериозните стопански проблеми и падащият стандарт на живот на шотландските националисти през днешния ден са различен доста мощен инструмент, който към този момент употребяват, доказвайки безполезността на историческия съюз с Англия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ