Убийството на чудовището от Лох Нес
Британският историк Гарет Улиямс е разкрил свидетелства, че чудовището, което сякаш населява шотландското езеро, е измислено от писателя Джордж Гарети.
Повод за споменаването на тайнствения жител на високопланинското шотландско езеро Лох Нес е книга, която преди малко е написал английският историк Гарет Уилямс (Gareth Williams). Книгата е за самия жител, който е прочут като чудовището от Лох Нес или с по-ласкавото наименование Неси.
И по този начин, историкът твърди, че такова страшилище в никакъв случай не е съществувало. То било измислено с банална цел – за привличане на туристи в този запустял край.
Историята, разнищена от Уилямс, води началото си от 30-те години на предишния век. Тогава при писателя Джордж Дигби Гарети (George Digby Gerahty), който по това време работел като PR сътрудник, отишли няколко шотландски хотелиери с молба за помощ да се „ раздвижи “ локалният бизнес с някакво страшилище. Такова се употребило с известност при техни канадски сътрудници, които много сполучливо експлоатирали Огопого – страшилище, което обитавало езерото Оканаган (Британска Колумбия).
Стиснали си ръцете и Джордж получил задатък за работата от 150 лири стерлинги. След това той наел локалния публицист Алекс Кембъл (Alex Campbell), който против по-скромен хонорар „ пуснал “ мита с няколко стартови изявления.
Първият „ роман на свидетел “ се появил през април 1933 година. Година по-късно била оповестена и фамозната фотография, направена от хирурга Робърт Кенет Уилсън (Dr Kenneth Wilson). На нея чудовището е показано като стърчаща над главата шия с дребна глава.
Снимката на Неси, обиколила света.
След това историята почнала да се разпростира към този момент сама. И в края на краищата Неси се сдобил със международна популярност, като засенчил Огопого отвред.
Ако се има вяра на Уилямс, то той е схванал детайлностите от историята за появяването на страшилище в езерото Лох Нес от полуавтобиографична книга на Джордж Гарети, оповестена през 1950 година под псевдонима Стефан Листър (Stephen Lister).
През 1980 година към Гарети се обърнал професор по химия от Съединени американски щати на име Хенри Бауер (Henry Bauer), който откровено вярвал в чудовището. Гарети му разказал за личната си роля в тази история, която претендира да се счита за мистификация на всички времена и нации. А Уилямс разкрил спомените на професора.
Бьорн в никакъв случай не е ходил на езерото Лох Нес и не бил фен на фотографията, само че видял чудовището, до момента в който разглеждал фотоси на Гугъл Earth. Той забелязал издължен обект, плаващ край южния бряг на езерото. Авторитетна комисия решила, че това несъмнено е Неси, протегнал шия.
Така би могъл да наподобява скелетът на Неси, в случай че беше доживял до наши дни динозавър.
Според най-разпространената догадка чудовището от Лох Нес е доживял по знамение до наши дни плезиозавър – праисторически гущер.
Пита се – от кое място са се появили слонове в Шотландия, също така плаващи под вода. Много просто – слоновете принадлежали на цирк, който обикалял из страната. Притежателите им просто ги къпели.
Схема на създаваната от слона заблуда за страшилище.
„ Цирковите групи, които идват на панаирите, стопират на езерото Лох Нес, с цел да подсигурят нужната отмора на животните – изяснява Кларк. И отбелязва: – Когато слоновете се къпят в езерото, от водата се виждат единствено хоботът и две гърбици. Първата е главата, а втората е гърбът на животното.
Разбира се, Кларк също счита, че в основата на мита за Неси е PR акция. Но подозира в нейната организация не Джордж Гарети, а Бертрам Милс, притежател на лондонски цирк. Той се обърнал към съгражданите си с предложение да уловят чудовището и да получат за него премия от 20 000 лири – което е милион в днешни пари.
Възможно е Милс да е бил съизвършител на Гарети. Също както и фотографите, които в действителност снимали къпещите се слонове на циркаджията – особено за интригата в „ мистериозен “ ракурс.
И първите изявления за Неси, и апелът да се улови чудовището за огромни пари, са се появили почти едновременно. Което укрепва съмненията в машинация.
Комсомолская истина




