Когато в Европа през XVI век започнали да се появяват

Когато в Европа през XVI век почнали да се появяват първите сбирки, от които след това били основани музеи за естествена история, техните притежатели се стараели да събират най-интересните експонати.

Попадайки в някой Naturalienkabinett или Wunderkammer, можело да се видят чучела на животни, фосили, яйца на щрауси, раковини, корали, кокосови орехи. На колекционерите им се желало да се снабдят и с чучела на сирени, многоглави хидри, еднорози, русалки – ето тогава малко на брой биха се усъмнили в тяхното битие.

Търсенето раждало предложение и съответните чучела се появили. Много аптеки от XVI–XVII век можели да се похвалят с чучела на василиск или нимфа. Наличието на сбирка от куриози повдигало престижа на аптекаря и било коз в конкурентната битка, защото укрепвало увереността на клиентите, че в тази аптека за приготвянето на медикаменти се употребяват редки, изключително ефикасни съставки. Аптекарите били забележителна част от тези, които доставяли на пазара чучела на невиждани същества.

Известният швейцарски естественик и притежател на богата естествено-научна сбирка Конрад Геснер (1516–1565) написа: „ Аптекари и скитници променят телата на скатове по доста способи и по своя волност, като ги обрязват, усукват и разтягат във формата на змии, василиски и дракони. “

Геснер е дал в книгата си изображение на едно от тези произведения, „ с цел да стане ясна хитрата машинация “. Самият Геснер един път разобличил фамозно по това време плашило на хидра със седем глави, съхранявано във Венеция. Но от време на време и опитни естественици се хващали на въдицата. Бисер в сбирката на Улисе Алдрованди (1522–1605) бил змей, сякаш погубен в покрайнините на Болоня през 1572 година

През XVIII век, когато в Европа се появила модата за събиране на вкаменелости, сръчните хора също не оставали безучастни. Варовиковите кариери Енинген в покрайнините на Боденското езеро в действителност били богати на фосилизирани остатъци от антични животни.

Но постоянно се налагало вкаменелостите да бъдат подобрявани – да се украсят, да се създадат по-привлекателни или да се инсталира цялостен скелет от няколко фрагмента. С времето някои се научили да вършат „ фосили “ от кости на модерни животни и да ги слагат във варовика. Това довело до същински „ лов на риба “ в Енинген.

Времето вървяло и ставало все по-трудно да се излъже публиката, само че русалките не изчезнали от музеите на Европа. Вече не можело да се измами доверчивата аудитория с чучела на змии и скатове и да се показва резултатът за василиск или пък дюгони да минават за русалки.

Но и през XIX век чучела на русалки били показвани на европейците. Те към този момент не се наричали „ морски хора “ с опашки вместо крайници, а били обявявани за екзотични морски животни от далечните острови на Тихия океан.

Например чучелото, което дълго време било излагано в фамозния музей на Барнъм, е влезнало в историята като Русалката от Фиджи. Такива попадали в мрежите на риболовците от едноименния остров.

Един от „ сътрудниците “ на Барнъм показал даже жива нимфа на американската аудитория. Благодарение на система от огледала жена с прикрепена опашка изглеждала като плуващо под водата създание с дължина единствено два инча. Представлението приключило с това, че към притежателя на атракциона прилетял разгневен фен, който видял „ русалката “ скрито да пуши цигара.

Един от екземплярите от русалки на Барнъм в този момент се съхранява в Музея за археология и етнология Пийбоди, който принадлежи на Харвардския университет. Такива чучела има в още няколко музея.

Преди повече от година Паоло Вискарди (Paolo Viscardi), куратор на отдела за естествена история на лондонския Музей Хорниман, решил да изследва съхраняваната в музея нимфа. Тя попадала в описанието на музейната сбирка като „ японска маймунориба “. Чучелото било купено от бизнесмена и колекционер Хенри Уелкъм при започване на XX век.

Започвайки с проучване на зъбите, Вискарди схванал, че те очевидно не принадлежат на бозайник. След консултация с ихтиолози той открил, че челюстите на „ русалката “ са взети от огромна риба, а опашката и ребрата по-скоро принадлежали на шаран.

Заинтересувани от разкритите елементи, Вискарди и сътрудниците му сложили „ русалката “ под рентгенов уред, а по-късно – и в томограф. В резултат се изяснили редица любопитни неща, да вземем за пример, че в ръцете на съществото въобще няма кости. Замествала ги тел.

Паоло Вискарди възстановил дейностите на този, който в миналото е основал това създание. Ако желаете да наблюдавате неговия образец и да зарадвате приятелите си с дребна нимфа, е належащо да извършите следното: 1. Вземете триъгълно парче дърво за тялото и още едно по-малко, което ще стане основа на опашната перка. Съединете ги с дебела тел – гръбначния дирек на вашата нимфа.

2. Направете от дърво основата на шията, закрепете я върху дървеното тяло.

3. Направете отвор в горната част на шията и прокарайте в него прежда. Навийте я неведнъж, до момента в който получите топка за главата. Намажете я с лепило и я оставете да изсъхне.

4. Закрепете с гвоздей право парче дърво в горната част на тялото, с цел да извършите раменете.

5. Направете дребни отвори във всеки завършек на раменете и поставете къси части мека дървесина, бамбук или компактно завита хартия, с цел да извършите горната част на ръцете. Там, където би трябвало да са лактите, пречупете и огънете материала. Прикрепете тел, която да послужи за костите на китката и пръстите.

6. Обвийте цялото тяло с тъкан, нанесете пласт лепило. Убедете се, че полученото произведение подхожда по мярка на риба, с която разполагате и в която може да се побере (препоръчва се шаран).

7. Подгответе рибата, като отрежете главата след последната хрилна цепка. Почистете вътрешностите, отстранете месото и натъркайте останалата кожа със примес от сол и боракс. Съединете рибешката кожа към направеното от вас тяло, като употребявате тъкан, в случай че е належащо. Отстранете перките, които не подхождат на естетическото ви виждане. Закрепете опашката.

8. С папиемаше оформете повърхността на главата, шията, тялото и ръцете съгласно вашите показа за външния тип на русалката. Закрепете в папиемашето челюсти на огромна риба на главата и кокоши нокти на пръстите на ръцете, а косите можете да извършите от тънки растителни нишки или свила от царевица. Оставете да изсъхне. Оцветете с черно мастило или въглен.

9. Съединете частта сред тялото и опашката със смола и оцветете по този начин, че да не се отличава по цвят от останалото тяло. Използвайте същата смола, с цел да пандизите корема на рибата. Оставете да изсъхне.

Вискарди счита, че „ русалката “ от Музея Хорниман, както и няколко други екземпляра на „ русалки “, е била направена в Япония. В японския фолклор е известно сходно създание – нингьо (人魚, човек риба, сирена), което и в този момент е известно на феновете на манга и аниме.

В Япония в интервала Едо била известна историята за риболовец, уловил нингьо. Уловеното създание предсказало ера на огромен подем на Япония и последваща страшна зараза, от която ще се спасят тези, които имат тяло на нингьо. Тази история съдействала за известността на амулети във тип на нингьо. Друго вярване, обвързвано с тях, било това, че месото на нингьо носи величие.

Работата на Паоло Вискарди и сътрудниците му е оповестена в сп. Journal of Museum Ethnography, а очерка за проучването можете да откриете в The Guardian.

(Със съкращения)