Res XXXVII: Хелмут Кол, Христо Ботев
Брайдбах твърди следното: в своите “Мемоари ” Аденауер приказва за ХДС (цитирам по памет) като за партия, която, опълчена на нацизма и комунизма, да сложи достолепието на личността в центъра на всичко, за което се бори; партия от най-различни прослойки и специалности, която желае да помогне на бинзес-инициативата – от магазинчето до огромните вложения. Партия, която не презира “плебса ”, а се пробва да му подаде ръка, с цел да може той да “изплава над водата ” (Die Sozialausschüsse).
***
Непоклатим антропоцентризъм. При нас, уви, смачкан от близо век етатистки центтризъм.
***
Имаме незабавна потребност от нещо като ХДС – национална партия, основана върху фундамента на главните християнски полезности.
***
Казвам “нещо като ”, тъй като самият аз постоянно се малтретирам дали е допустима християндемократическа платформа върху православна почва (защото нейната класическа “християн ”-част се основава върху католическа, т.е. в земи, където църквата се е борила гърди до гърди за превъзходство със светската, главно монархическа власт). Отговорът за страни като Гърция и Русия е явен – не, не е допустима. Но тъй като България е извънредно нерелигиозна, съм умерено окуражен.
***
При българите през днешния ден цари оня античен, езически “бизнес-модел ” вид “do ut des ”, само че в сиромашки вид – аз Ти запалвам свещ за 50 стотинки, ерго Ти ми дължиш здраве и облага.
***
Аз нямам доверие в Теб. Но “за всеки случай ” ще Ти пална свещичка, щот, нали, кой знае, може па и да съществуваш. Не съм чел Евангелието – Ти естествен ли си, никой не го е чел, заети сме да гледаме телевизия и да водиме война “у Фейсбука ”.
***
Защо би трябвало да плачем на гроба на Хелмут Кол, за разлика от децата му? Защото а) сме политици и мислещи хора с дясна визия за развиване и б) поради неотменимото персонално достолепие на индивида. Преди някой ляв да подскочи недоинформиран, Кол следваше своята заръка за взаимност – тя ни задължава да се грижим за онеправданите и болните, само че и да не прощаваме на мързеливите. И да знаем, че държавна поддръжка се дължи единствено на същински нуждаещите се – останалите, в това число икономическите бежанци, can simply fuck off to hell.
***
Новото “дясно ” у нас, най-малко както аз го възнамерявам, не изключва обществената правдивост. Големият въпрос – в случай че не си болен, инвалидизиран etc. - е какво изработваш и искаш ли изобщо да изработиш нещо; с цел да принесеш и на нуждаещия се, до момента в който заслужено печелиш за себе си.
***
Кол се бореше за нещо като “дясна обществена народна власт ”, която основава условия за деятелност у “четвъртото съсловие ” (извинете тази грубовата шега) – и съвсем го реализира във Федерална Република Германия, втората демократична немска република. Либерализъм? Да, само че един тип следен по отношение на обичайните католически полезности. Неолиберализъм? Не, come on. Да не храним ненужно банкерчетата – само че и да разбираме, че банките са неизбежни консервативни институции.
***
Ето ви и откъс от ранния Кол – пред Католическата академия в Хамбург през 70-те: “Държавата трябваше да се ориентира по отношение на полезностите, които са неотменни в един човечен строй. Основните полезности би трябвало да се съхраняват от страната. ” Но без, прибавям аз, релативизма на Ваймарската република, като мисловна причина за народна власт. И тук стигаме до думата, която определяше Хелмут Кол като политик – “консенсус ”. Да ви напомня за какво ние от Асеневци насам сме едва уредена страна – тъй като няма консенсус по нищо, в случай че не броим възрожденските герои и ракията. (За героите от Балканските войни никой не знае нищо anyway.)
***
Кол говореше и за актуализирането на главните права – какъв брой красиво би било, в случай че през днешния ден към момента беше канцлер вместо “ГДР-комунистката ” Меркел. Да си представим: това е извънредно закостенял политик (макар и
постоянно упрекван в мек, надали не лефтистки подход), който – до момента в който подлага на критика конституционната уредба на Германия. Кол нямаше да пусне там и един-единствен мюсюлмански емигрант, преди Европейски Съюз да сътвори най-най-нов закон за това. Защото Кол беше уверено срещу колективистичните идеологии.
***
И още, към този момент метафизичен от мен (и благодарение на “стария другар ” Марк Аврелий): тва да не пускаш бежанци не значи, че потъпкваш неприкосновеното човешко достолепие. Поради един елементарен caveat: че на първо място би трябвало да се заобикаля нормативното абсолютизиране на обществото. Християнската религия, която първично съдържа съчувствие, не го дължи никому – не и след Тома Аквински. Тя е дотолкоз “политическа ”, доколкото ни задава разбирането за индивида. Достойнството на индивида е без значение от неговия триумф или крах, и не зависи от преценката на близките.
***
Защо Хелмут Кол е незабравим политик? Защото споделя и следното: “За мен свободата се основава в правото всеки да живее своя живот по собствен план. Никой не трябва да дава предписания на своя близък за неговия метод да търси щастието ”. И поради това, което той назовава “хуманен витален порядък ”.
***
И още от Кол: “Днес нашата задача е да възпитаваме у нашето общество положително отношение към фамилията и децата. Държавата би трябвало да поддържа фамилията ”.
***
И още малко: “Субсидиарността (т.е. вторичното преразпределение – б.а.) е симптом на общество с човешко лице. Към нея принадлежат децентрализацията и прозрачността, т.е. отвореност и надзор над властта ”.
***
Сравнете, апелирам, този визионер с мафиотските пионки през днешния ден. Сравнете неговата визия за развиване с мастурбациите на модела Борисов-Пеевски-Цацаров. Модел, който включва Българска социалистическа партия и най-много Движение за права и свободи, и който краде бъдещето на децата ви, а вие почтително гласувате за него.
***
Вы сумашедшие, вы знаете об етом?!?
***
Нет, ребята, все не так. Все не так, ребята.
***
Само с Grosse Fatigue няма да стане. Цялата ни страна е отвлечена от вулгарен триумвират от нагли – Борисов, Пеевски и Цацаров (четвъртият безочлив, Цветанът на герберската мисъл, към този момент го споменахме обилно предишния път).
***
Шаламов: необикновен “чеховски ” вид създател, който би подкрепил горното. По моему част от огромните създатели – да речем Фокнър, Набоков или Борхес - са “чеховски ”. Те не оферират подготвени пояснения на читателя и не се “обясняват ”. Другият вид са “толстоистите ” като Стайнбек – те изнасят “лекции ” на читателя и изясняват всичко в елементи (което не ги прави “слаби ” per se, напълно не). То е като разликата сред Плутарх и Салустий – първият те оставя самичък с изводите, вторият ти ги сервира деликатно. Познайте кого обикнах още от ей подобен.
***
Хелмут Кол, Бог да го елементарни, абстрактен правоприемник на Аденауер, беше канцлер съвсем две десетилетия, през които освен направи Федерална Република Германия водещата международна стопанска система, само че и съумя да “залепи ” към нея извънредно изостаналата Германска демократична република. А в този момент го сравнете, апелирам, с вашия Тупанбаши Борисов. За който гласувате под строй. Да, той е елементарен. И вие ли правилно сте елементарни?
***
За край, нещо от Христо Ботев, който почина на 28 (а вие на 28 през днешния ден към момента се чудите хипстъри ли сте, кво сте, има ли изобщо някакъв смисъл от вас): " Единственият излаз из това грозно състояние, в което се намира народът, е революцията, и то гражданска война национална, незабавна, обезверена ".
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
***
Непоклатим антропоцентризъм. При нас, уви, смачкан от близо век етатистки центтризъм.
***
Имаме незабавна потребност от нещо като ХДС – национална партия, основана върху фундамента на главните християнски полезности.
***
Казвам “нещо като ”, тъй като самият аз постоянно се малтретирам дали е допустима християндемократическа платформа върху православна почва (защото нейната класическа “християн ”-част се основава върху католическа, т.е. в земи, където църквата се е борила гърди до гърди за превъзходство със светската, главно монархическа власт). Отговорът за страни като Гърция и Русия е явен – не, не е допустима. Но тъй като България е извънредно нерелигиозна, съм умерено окуражен.
***
При българите през днешния ден цари оня античен, езически “бизнес-модел ” вид “do ut des ”, само че в сиромашки вид – аз Ти запалвам свещ за 50 стотинки, ерго Ти ми дължиш здраве и облага.
***
Аз нямам доверие в Теб. Но “за всеки случай ” ще Ти пална свещичка, щот, нали, кой знае, може па и да съществуваш. Не съм чел Евангелието – Ти естествен ли си, никой не го е чел, заети сме да гледаме телевизия и да водиме война “у Фейсбука ”.
***
Защо би трябвало да плачем на гроба на Хелмут Кол, за разлика от децата му? Защото а) сме политици и мислещи хора с дясна визия за развиване и б) поради неотменимото персонално достолепие на индивида. Преди някой ляв да подскочи недоинформиран, Кол следваше своята заръка за взаимност – тя ни задължава да се грижим за онеправданите и болните, само че и да не прощаваме на мързеливите. И да знаем, че държавна поддръжка се дължи единствено на същински нуждаещите се – останалите, в това число икономическите бежанци, can simply fuck off to hell.
***
Новото “дясно ” у нас, най-малко както аз го възнамерявам, не изключва обществената правдивост. Големият въпрос – в случай че не си болен, инвалидизиран etc. - е какво изработваш и искаш ли изобщо да изработиш нещо; с цел да принесеш и на нуждаещия се, до момента в който заслужено печелиш за себе си.
***
Кол се бореше за нещо като “дясна обществена народна власт ”, която основава условия за деятелност у “четвъртото съсловие ” (извинете тази грубовата шега) – и съвсем го реализира във Федерална Република Германия, втората демократична немска република. Либерализъм? Да, само че един тип следен по отношение на обичайните католически полезности. Неолиберализъм? Не, come on. Да не храним ненужно банкерчетата – само че и да разбираме, че банките са неизбежни консервативни институции.
***
Ето ви и откъс от ранния Кол – пред Католическата академия в Хамбург през 70-те: “Държавата трябваше да се ориентира по отношение на полезностите, които са неотменни в един човечен строй. Основните полезности би трябвало да се съхраняват от страната. ” Но без, прибавям аз, релативизма на Ваймарската република, като мисловна причина за народна власт. И тук стигаме до думата, която определяше Хелмут Кол като политик – “консенсус ”. Да ви напомня за какво ние от Асеневци насам сме едва уредена страна – тъй като няма консенсус по нищо, в случай че не броим възрожденските герои и ракията. (За героите от Балканските войни никой не знае нищо anyway.)
***
Кол говореше и за актуализирането на главните права – какъв брой красиво би било, в случай че през днешния ден към момента беше канцлер вместо “ГДР-комунистката ” Меркел. Да си представим: това е извънредно закостенял политик (макар и
постоянно упрекван в мек, надали не лефтистки подход), който – до момента в който подлага на критика конституционната уредба на Германия. Кол нямаше да пусне там и един-единствен мюсюлмански емигрант, преди Европейски Съюз да сътвори най-най-нов закон за това. Защото Кол беше уверено срещу колективистичните идеологии.
***
И още, към този момент метафизичен от мен (и благодарение на “стария другар ” Марк Аврелий): тва да не пускаш бежанци не значи, че потъпкваш неприкосновеното човешко достолепие. Поради един елементарен caveat: че на първо място би трябвало да се заобикаля нормативното абсолютизиране на обществото. Християнската религия, която първично съдържа съчувствие, не го дължи никому – не и след Тома Аквински. Тя е дотолкоз “политическа ”, доколкото ни задава разбирането за индивида. Достойнството на индивида е без значение от неговия триумф или крах, и не зависи от преценката на близките.
***
Защо Хелмут Кол е незабравим политик? Защото споделя и следното: “За мен свободата се основава в правото всеки да живее своя живот по собствен план. Никой не трябва да дава предписания на своя близък за неговия метод да търси щастието ”. И поради това, което той назовава “хуманен витален порядък ”.
***
И още от Кол: “Днес нашата задача е да възпитаваме у нашето общество положително отношение към фамилията и децата. Държавата би трябвало да поддържа фамилията ”.
***
И още малко: “Субсидиарността (т.е. вторичното преразпределение – б.а.) е симптом на общество с човешко лице. Към нея принадлежат децентрализацията и прозрачността, т.е. отвореност и надзор над властта ”.
***
Сравнете, апелирам, този визионер с мафиотските пионки през днешния ден. Сравнете неговата визия за развиване с мастурбациите на модела Борисов-Пеевски-Цацаров. Модел, който включва Българска социалистическа партия и най-много Движение за права и свободи, и който краде бъдещето на децата ви, а вие почтително гласувате за него.
***
Вы сумашедшие, вы знаете об етом?!?
***
Нет, ребята, все не так. Все не так, ребята.
***
Само с Grosse Fatigue няма да стане. Цялата ни страна е отвлечена от вулгарен триумвират от нагли – Борисов, Пеевски и Цацаров (четвъртият безочлив, Цветанът на герберската мисъл, към този момент го споменахме обилно предишния път).
***
Шаламов: необикновен “чеховски ” вид създател, който би подкрепил горното. По моему част от огромните създатели – да речем Фокнър, Набоков или Борхес - са “чеховски ”. Те не оферират подготвени пояснения на читателя и не се “обясняват ”. Другият вид са “толстоистите ” като Стайнбек – те изнасят “лекции ” на читателя и изясняват всичко в елементи (което не ги прави “слаби ” per se, напълно не). То е като разликата сред Плутарх и Салустий – първият те оставя самичък с изводите, вторият ти ги сервира деликатно. Познайте кого обикнах още от ей подобен.
***
Хелмут Кол, Бог да го елементарни, абстрактен правоприемник на Аденауер, беше канцлер съвсем две десетилетия, през които освен направи Федерална Република Германия водещата международна стопанска система, само че и съумя да “залепи ” към нея извънредно изостаналата Германска демократична република. А в този момент го сравнете, апелирам, с вашия Тупанбаши Борисов. За който гласувате под строй. Да, той е елементарен. И вие ли правилно сте елементарни?
***
За край, нещо от Христо Ботев, който почина на 28 (а вие на 28 през днешния ден към момента се чудите хипстъри ли сте, кво сте, има ли изобщо някакъв смисъл от вас): " Единственият излаз из това грозно състояние, в което се намира народът, е революцията, и то гражданска война национална, незабавна, обезверена ".
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ