Братът на изчезналия Емил разплака всички. Изповед за сбогом?
Братът на изчезналия след Сурва в Перник Емил Боев Мартин разплака цяла България, пускайки прочувствен пост във фейсбук. Вече 7 дни Емил е в неопределеност.
Мартин за първи път приказва за личността на брат си, който е извънреден обожател на скейтборда и дърводелството.
-->
Емил се е откроявал с невероятна добрина и имал приказна фантазия да има дребна къща с дърводелски завод.
Мартин за първи път показва, че се е разплакал.
Ето и описа на Мартин Боев:
Няма да размивам информацията с непотребни думи:
- 21 часа интензивности от мен през днешния ден, най-малко няколко индивида от екипа със същите числа. Въпреки тези чудовищни старания публично от 1 час Емил го няма от седмица.
- обходи се не престават по планините, гледа се всеки евентуален метър изтърван от графифани карти от спасителите.
- Високото равнище на дисциплинираност разреши за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим подробно и детайлно половин Перник, като за всеки регион и маршрут се съгласуваме с полиция и локални хора тъй че да го създадем най-спокойно и комфортно за хората тук, като отново си свършим работата.
- минаваме образования от избавителните екипи които да ни разрешат да сме по-ефективни и по-бързи в това което вършим.
- за мен тезата си остава че по отношение на хронологията, претекстовете, проектите които си е правил Емил за идващия ден и известията които е пратил търсейки приятелите си той няма по какъв начин по никакъв метод самичък да е направил нещо на себе си.
- Всичко което имам дотук е предадено и обявено непринудено на полицията, персонално отношение виждам от тях като хора които схващат обстановката ми и желаят да работим един до друг.
- Всеки един (без изключение!!) перничанин е съдействал и поощрил да създадем каквото е нужно - било то да помолим да претърси кошарите си, било то да го разпитаме въпроси, било то да употребяваме техните запаси - образец е по какъв начин просто влязохме един ден в Bar&Restaurant " Renome " и направихме там щаб на интервенции където обработваме информация в огрочни количества - клипове от цивилни дронове, разграфяване на целия перник и щателна инспекция по отношение на полицейски указания на всяка една допустима улица, като записваме всяка една допустима недостъпна локация и я пращаме на пожарна и полиция за инспекция.
- Всички започваме да усещаме отмалялост и изтощение, не стопираме, няма да спрем.
Нещата стават по-бързо в сравнение с можеха да станат, и по-бавно в сравнение с несъмнено ми се желае, само че се движат в правилнага посока.
Днес видях тази фотография на Емил и някакси нещо в усмивката му съумя да ми разбие стоицизма, поради което желая да ви я покажа и да ви опиша за него, с цел да не е просто някаква “липсваща жертва ” - ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.
Той е влюбчив човек, който носи в себе си неповторима добрина, забелязана от хората. Въпреки тежкия му на моменти темперамент е дал всичко за приятелите и околните си, които в този момент дават всичко за него. Винаги е държал доста на родителите си, и на мен, въшреки че постоянно съм бил по-скапан брат отколито ми се желае. Имам милиони съжаленкя към него и милиони неща които желая да му кажа, и ще му ги кажа.
Ще си извуювам назад шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, незаивисимо какво ми коства.
Страстта му са скейтбордовете и дърводелството и фантазия за своя дребна къша с дърводелница където да може да прави своето си нещо.
Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен - в никакъв случай не не помни да звънне и на майка ми да и опише и показа тъгите си.
Винаги е намирал сходна душа в татко ми в това че схващат от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на принадлежности и машини - баща жертва мазето си с цел да може Емил да прави “Restoke ” скейт продуктите си.
Всяко едно нешо измайсторено от ръцете му носи обич - пращаше всякога в нашия фамилен чат следващото нещо което е направил, горделив да ни покаже, припрян какво ще му кажем.
Обожава тортите на майка ми, правени със същата обич, и всякога ги хвали въшреки че не яде толкоз и такова сладко.
Успя да убеди нашите и мен да огледа с ново око на скейтбордите, като стартира да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.
Занимава се с това да построява скейтпаркове и да построи една нова топла скейткултура - има десетки другари из цяла България вникнали в душата му и привлечени от нея.
Търсенето му макар шибаните условия на нула следи и доказателства се движи по този начин надъхано точно тъй като работим доста от хората които сме подготвени на всичко за Емил.
Аз довечера за първи път ще си разреша да поплача откогато научих че го няма, ще си напомня всеки вдин подробност който толкоз обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него по този начин както не си давах до момента.
А след 4 часа като отново стана и непосредствено си облека облеклата от нощес плеснати пред леглоъо ми с ботушите, отново ще мисля не за фейсбук, не за мен и страстите ми, не за медии, полиции, сюжети, планини или другари - ще се сетя че го върша за него, тъй като заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка последваща за него.
Обичам те Емиле, скърбя, чакай ме, ще дойда, хвани се, обичам те!
Мартин за първи път приказва за личността на брат си, който е извънреден обожател на скейтборда и дърводелството.
-->
Емил се е откроявал с невероятна добрина и имал приказна фантазия да има дребна къща с дърводелски завод.
Мартин за първи път показва, че се е разплакал.
Ето и описа на Мартин Боев:
Няма да размивам информацията с непотребни думи:
- 21 часа интензивности от мен през днешния ден, най-малко няколко индивида от екипа със същите числа. Въпреки тези чудовищни старания публично от 1 час Емил го няма от седмица.
- обходи се не престават по планините, гледа се всеки евентуален метър изтърван от графифани карти от спасителите.
- Високото равнище на дисциплинираност разреши за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим подробно и детайлно половин Перник, като за всеки регион и маршрут се съгласуваме с полиция и локални хора тъй че да го създадем най-спокойно и комфортно за хората тук, като отново си свършим работата.
- минаваме образования от избавителните екипи които да ни разрешат да сме по-ефективни и по-бързи в това което вършим.
- за мен тезата си остава че по отношение на хронологията, претекстовете, проектите които си е правил Емил за идващия ден и известията които е пратил търсейки приятелите си той няма по какъв начин по никакъв метод самичък да е направил нещо на себе си.
- Всичко което имам дотук е предадено и обявено непринудено на полицията, персонално отношение виждам от тях като хора които схващат обстановката ми и желаят да работим един до друг.
- Всеки един (без изключение!!) перничанин е съдействал и поощрил да създадем каквото е нужно - било то да помолим да претърси кошарите си, било то да го разпитаме въпроси, било то да употребяваме техните запаси - образец е по какъв начин просто влязохме един ден в Bar&Restaurant " Renome " и направихме там щаб на интервенции където обработваме информация в огрочни количества - клипове от цивилни дронове, разграфяване на целия перник и щателна инспекция по отношение на полицейски указания на всяка една допустима улица, като записваме всяка една допустима недостъпна локация и я пращаме на пожарна и полиция за инспекция.
- Всички започваме да усещаме отмалялост и изтощение, не стопираме, няма да спрем.
Нещата стават по-бързо в сравнение с можеха да станат, и по-бавно в сравнение с несъмнено ми се желае, само че се движат в правилнага посока.
Днес видях тази фотография на Емил и някакси нещо в усмивката му съумя да ми разбие стоицизма, поради което желая да ви я покажа и да ви опиша за него, с цел да не е просто някаква “липсваща жертва ” - ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.
Той е влюбчив човек, който носи в себе си неповторима добрина, забелязана от хората. Въпреки тежкия му на моменти темперамент е дал всичко за приятелите и околните си, които в този момент дават всичко за него. Винаги е държал доста на родителите си, и на мен, въшреки че постоянно съм бил по-скапан брат отколито ми се желае. Имам милиони съжаленкя към него и милиони неща които желая да му кажа, и ще му ги кажа.
Ще си извуювам назад шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, незаивисимо какво ми коства.
Страстта му са скейтбордовете и дърводелството и фантазия за своя дребна къша с дърводелница където да може да прави своето си нещо.
Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен - в никакъв случай не не помни да звънне и на майка ми да и опише и показа тъгите си.
Винаги е намирал сходна душа в татко ми в това че схващат от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на принадлежности и машини - баща жертва мазето си с цел да може Емил да прави “Restoke ” скейт продуктите си.
Всяко едно нешо измайсторено от ръцете му носи обич - пращаше всякога в нашия фамилен чат следващото нещо което е направил, горделив да ни покаже, припрян какво ще му кажем.
Обожава тортите на майка ми, правени със същата обич, и всякога ги хвали въшреки че не яде толкоз и такова сладко.
Успя да убеди нашите и мен да огледа с ново око на скейтбордите, като стартира да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.
Занимава се с това да построява скейтпаркове и да построи една нова топла скейткултура - има десетки другари из цяла България вникнали в душата му и привлечени от нея.
Търсенето му макар шибаните условия на нула следи и доказателства се движи по този начин надъхано точно тъй като работим доста от хората които сме подготвени на всичко за Емил.
Аз довечера за първи път ще си разреша да поплача откогато научих че го няма, ще си напомня всеки вдин подробност който толкоз обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него по този начин както не си давах до момента.
А след 4 часа като отново стана и непосредствено си облека облеклата от нощес плеснати пред леглоъо ми с ботушите, отново ще мисля не за фейсбук, не за мен и страстите ми, не за медии, полиции, сюжети, планини или другари - ще се сетя че го върша за него, тъй като заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка последваща за него.
Обичам те Емиле, скърбя, чакай ме, ще дойда, хвани се, обичам те!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ