Източносредиземноморският газов въпрос затъва в мътни геополитически води
Бранислава Бобанац, Кипър, особено за 3еNews
Възможен двоен газов байпас на Кипър посредством смяна на трасето на газопровода EastMed провокира политическо цунами в средиземноморската страна през първата седмица на март.
Турция се възползва от паниката, с цел да прокара личния си дневен ред за политически и енергиен надзор върху района. В присъщия си атакуващ жанр тя отново предяви искания към изключителните стопански зони на съседите си и разгласи подготвеност за установяване на морската й граница с Египет, без Гърция и Кипър.
Опасения за доближаване на Кайро и Анкара по въпросите за морските територии в Източното Средиземноморие подвигнаха на крайник Атина и Никозия. В светкавична дипломатическа атака на високо равнище бяха подхванати срещи за изясняване на връзките сред Гърция, Кипър, Египет и Израел.
Под напора на новите условия единствено за часове Египет поправя картата си с блокове, оповестени през февруари в интернационалния търг за издаване на лицензи за газови изследвания, с която индиректно „ признава” декларираната от Турция морска линия. Кипър и Израел пък след траяла 9 години невъзможност реализираха съглашение за рамка за употребата на прилежащите си газови залежи.
Сценарии за подмолни решения и тяхното оборване заливат от началото на месеца новата архитектура за енергетика и сигурност на Източното Средиземноморие, изграждана през последните години от районни тристранни партньорства. Според политически и енергийни анализатори в Кипър обаче тези алианси се оказаха неспособни да устоят бурното неспокойствие, показвайки какъв брой нежен остава салдото на геополитически и стопански ползи в района. Завихрилата се от началото на март „ съвършена буря”, носеща обичайна за региона
взривоопасна централизация на газ и геополитика,
постави завършек на краткотрайното мъртвило на източносредиземноморския газов фронт, след постепеното евакуиране на турските кораби в края на 2020 година от оспорваните морски зони край Гърция и Кипър.
Новата дестабилизация на района бе провокирана в сериозен за него миг – в навечерието на два значими за развиването му интернационалните форума. Дипломатическият флот на Кипър, Гърция и Турция е в „ бойна готовност” за Европейския съвет на 25-26 март. На срещата на върха водачите на страните-членки ще разискват евро-турските връзки и допустимо налагане на наказания против Анкара поради неразрешените й сондажни действия в Източното Средиземноморие.
Интензивна дипломатическа подготовка стартира през цялото време на март и за неофициалната среща месец по-късно, на 27-29 април, която събира във формат „ 5 + 1” под егидата на Организация на обединените нации водачите на двете общности в етнически разделения Кипър и външните министри на страните-гаранти Гърция, Турция и Англия. Целта й е да се види дали може да се стигне до обща основа за обновяване на договарянията по Кипърския въпрос, прекъснати през юли 2017 година Анкара към този момент разгласи, че ще сложи на масата енергийния въпрос, трансформирайки природния газ в политическа „ разменна монета”.
Изключителната подвижност в Източното Средиземноморие от началото на месеца е знак, че геополитиката в района, която ще се отрази и на Европейския съюз, се трансформира. В същото време „ никой от процесите, свързани с новите енергийни сюжети, не е изненада – всичко се основава на от дълго време и добре познати визии и геополитически схващания”, разяснява за 3e-news доктор Зенонас Дзиарас, специалист по интернационална политика в Източното Средиземноморие, откривател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.
Алтернативната концепция за ново трасе на EastMed,
която разклати още в първия ден на март така и така неспокойните води към Кипър, още веднъж показва, че най-мащабният енергиен инфраструктурен план в района е и остава политически план.
Кипър, Гърция и Израел подписаха междудържавно съглашение за построяването на тръбопровода EastMed, посредством който да се транспортираа природен газ от Източното Средиземноморие до Европа, на 2 януари 2020 година Той е приет за „ план от общ интерес” за Европейски Съюз, който и финансира част от осъществените към този момент проучвателни действия.
Разкритието на гръцкия вестник „ To Vima”, че Гърция и Египет разискват /като са уведомили и Израел/ опцията за смяна на плануваното трасе и изключват от него Кипър, гръмна като „ газова бомба”. Според изданието задачата е да се избегнат техническите и политическите трудности пред плана, той да стане резистентен и да се обезпечи икономическата му жизненост.
В последвалата стихия Никозия изрично опроверга сходни изказвания. „ Графикът или проектите за EastMed не са се променили”, „ няма подобен проблем”, „ сходно нещо не се прилага”, бе посочено в формалното изказване на държавното управление в сряда /3 март/.
Седмица след избухналия скандал /в понеделник, 8 март/ последва второ опровергаване на най-високо равнище. В телефонен диалог гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис увери кипърския президент Никос Анастасиадис, че няма смяна в позициите на държавното управление му и не е издигнат въпрос за нов маршрут на планувания газопровод.
Предложението, което обаче съгласно гръцкия вестник е в напреднала фаза, планува EastMed да тръгне, както в началото е несъмнено, от израелското находище „ Левиатан”, само че да продължи не към кипърските газови полета, а да се насочи непосредствено към Египет, където да премине по суша до египетско-либийската граница и оттова да се насочи още веднъж под вода към остров Крит и Пелопонес. С сходен проект се преодоляват по едно и също време
механически и политически трудности,
разясниха специалисти.
„ Прескача” се дългият, бездънен и сложен за инсталиране на подводна газова инфраструктура морски сектор сред Кипър и Крит, с което доста се понижава цената на цялото оборудване и се покачва икономическата му жизненост.
Политическите „ плюсове” са, че новото трасе ще премине през египетската и гръцката изключителна икономическа зона, за чиято делимитация двете страни се договориха предишния август. Така се заобикаля и геополитическото „ минно поле “ в района сред Гърция, Турция и Кипър, като по този метод се лимитира или даже предотвратява опцията Анкара да основава спънки при построяването на тръбопровода. При настоящия си маршрут EastMed би трябвало да пресече кипърската офшорна зона, 44% от която, в западната и южната й част, съгласно Турция е в нейния континентален шелф. Рискова е и зоната сред Кипър и Крит, която попада в рамките на оспорваното и непризнато от прилежащите страни турско-либийско морско съглашение. Още при подписването му през ноември 2019 година Анкара предизвести, че няма да позволи газопроводът да мине през „ нейната зона”.
Според политически анализатори задачата на подмолния развой за заобикаляне на Кипър е да се откри метод да се освободят енергийните запаси на Източното Средиземноморие, тъй че Израел, Египет и Гърция да могат да продължат с употребата на своето естествено благосъстояние, защото в този момент газът в региона е политически „ закотвен” заради нерешения Кипърски въпрос.
За Кипър обаче изключването му от пътя на газовата инфраструктура от Израел до Европа е прекомерно неподходящ вид, тъй като ще загуби геостратегическото си преимущество в района, изключително значимо в спора му с Турция за бъдещето на разделения остров.
„ Ако има подобен проект, той е механически изпълним, само че към момента не е стопански изгоден”, разяснява доктор Чарлз Елинас, водещ кипърски и интернационален енергиен анализатор и съветник, старши помощник на Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет. „ Проблемът с EastMed постоянно е бил неговата техническа изпълнимост и цена. Транспортираният до Европа газ даже и по предполагания нов маршрут ще бъде прекомерно безценен, с цел да притегли вложители и купувачи. Проектът продължава да е търговски неуместен, най-малко до момента в който световните цени на газа остават ниски”, показва енергийният специалист. Той още веднъж акцентира, че EastMed е „ политически тръбопровод”, както е коментирал неведнъж за 3e-news.
„ Газопроводът EastMed остава доста упорит план, само че с изчезнали досега вложители и финансова конкурентоспособност, и построяването му надалеч не е несъмнено. Никозия е недоволна от предлаганото ново развиване, тъй че концепцията може да се препъне и в политическите пречки”, счита доктор Зенонас Дзиарас.
Бъдещето на EastMed се усложнява и от развиването на
нова плетеница от тръби, ползи и конкуренция
в района. В момента три „ малки” газопровода са предмет на разискване сред Египет, Израел, Гърция и Кипър.
През февруари Египет и Израел се договориха за построяването на подводен водопровод за трансфер на природен газ от находището „ Левиатан”/същото, от което потегля и газопроводът EastMed/ до терминалите за полутечен газ в Египет, откъдето той ще се изнася за Европа. Акционерите в „ Левиатан” – фирмите Chevron и Delek Drilling, оповестиха в края на януари, че ще влагат 235 млн. $ в нов подводен водопровод, разширявайки съществуващите уреди, което ще им разреши да усилят износа на газ за Египет до 7 милиарда кубически метра годишно.
Според мнения в медиите новият маршрут на EastMed, оголен от гръцкия вестник, е продължение на този газопровод Израел-Египет. „ Това са два разнообразни плана, два разнообразни тръбопровода”, отвърна доктор Чарлз Елинас. „ Двата тръбопровода обаче не могат да съществуват по едно и също време заради лимитираните ресурси от газ в „ Левиатан”. Ако този водопровод бъде построен, за EastMed става още по-трудно”, предвижда той.
Планове за газова връзка имат също по този начин Гърция и Египет. В телефонния си диалог с президента Анастасиадис гръцкият министър председател Мицотакис удостоверява, че се водят двустранни диалози сред Атина и Кайро, само че разяснява, че те засягат не EastMed, а опцията за създаване на спомагателен водопровод за импорт на природен газ от Египет за вътрешното ползване в Гърция.
Кипър също е в контакт с Египет за свързващ ги газопровод. Междудържавното съглашение за подводна тръба, която ще транспортира природния газ от кипърското находище „ Афродита” до терминалите за полутечен газ в Египет, а оттова към интернационалните пазари, бе подписано през 2018 година
„ Афродита” е първото намерено находище в кипърската изключителна икономическа зона – в края на 2011 година, и единственото до момента, което е с потвърдена комерсиална жизненост. През 2019 година държавното управление подписа 25-годишна концесия с Noble Energy, Shell и Delek Drilling за употребата на полето.
До момента обаче работата по находището е в застой. Едва във вторник /9 март/ бе реализиран пробив и пътят за комерсиалното му създаване бе открит, откакто енергийните министри на Кипър Наташа Пилиду и на Израел Ювал Щайниц сложиха подписите си под „ историческо” съглашение –
договарянията за „ Афродита” продължиха... 9 години.
Газовото находище „ Афродита” в блок 12 на кипърската изключителна икономическа зона на процедура е трансграничен контейнер за природен газ. Много дребна част от залежите му – към 10%, се простира в изключителната икономическа зона на Израел, в находището „ Ишай”. Продължителният спор сред фирмите, притежаващи лицензите за двете залежи, за употребата и извличането на природния газ, както и невъзможността въпросът да се реши сред двете държавни управления, блокираха „ Афродита”, а с нея - и построяването на газопровода Кипър-Египет.
Постигнатата договореност двамата енергийни министри оповестиха дружно в Никозия във вторник, а същата вечер в Кайро в наличието на сътрудника си от Египет подписаха взаимното си писмо до лицензираните компании в „ Афродита” и „ Ишай”. В него Пилиду и Щайниц показват насоките, според които енергийните консорциуми да стартират договаряния за споразумяване на процедурите за употреба на взаимния газов комплекс. Те имат 6 месеца, с цел да реализиран търговски договорености, които по-късно би трябвало да бъдат утвърдени от двете държавни управления.
На фона на тези бурни процеси и динамични връзки сред страните-съюзнички в района, Турция, която е отвън общото енергийно уравнение, се опита да капитализира зародилото напрежение и да вбие „ клин” в египетско-гръцко-кипърското съдействие. Поне по този начин политически анализатори разясняват
светкавичната покана от Анкара към Кайро
за договаряне на морските граници и морските юрисдикции сред двете страни от две направления – от Кипър и Гърция, отправена „ на гребена на вълната”.
„ Като две страни с най-големи граници и брегова линия в Източното Средиземноморие, ние можем да договорим въпроса за морските зони и да подпишем съглашение сред нас в бъдеще въз основа на хода на нашите отношения”, изрази готовността на Турция за споразумяване на проблематичните съседски области с Египет външният й министър Мевлют Чавушоглу в сряда /3 март/.
На морската карта на Анкара „ заслужено договаряне” на морските юрисдикции значи делене на морската зона сред Турция и Египет - без намиращия се сред тях Кипър. Египет и Кипър имат съглашение за делимитация на изключителните им стопански зони още от 2003 година, което Турция афишира за нелегално. Нейната „ оферта” при новото разчертаване на офшорните територии е Египет да получи по-голяма повърхност от сегашната му, в това число и кипърското находище „ Афродита”. Идеята не е нова и е закрепена в публично публикувани преди 2 години от турското Външно министерство карти.
„ Теоретично Турция и Египет биха могли да се спогодят за границата сред изключителните си стопански зони без да вземат поради Кипър. Нещо сходно се случи, когато Турция и Либия подцениха Гърция и подписаха Меморандума за съгласие по отношение на морските зони през 2019 година Въпреки това, поради неприятните връзки сред Турция и Египет, както и околните връзки на Египет с Гърция и Кипър, такова решение би било доста мъчно за Кайро. За да се реализира вярно и законно съглашение, Кипър би трябвало да взе участие в преговорния развой. Тъй като Турция не признава Република Кипър, такава вероятност наподобява малко евентуална в сегашния миг. Всяко
съглашение, което не включва Кипър, няма да има легитимност”,
разяснява обстановката доктор Зенонас Дзиарас.
В газови изследвания Турция откри и нов „ аргумент” да въвлече Египет в разногласието й за морски зони с Гърция. Причина за мощното безпокойствие на Атина и готовността на Анкара за договаряния станаха блоковете в египетската офшорна зона, за които през февруари египетската държавна петролна компания EGAS разгласи интернационален търг за издаване на лицензи за въглеводородни проучвания.
Един от тези сектори, макар че е в неделимитирана морска зона, „ спира” тъкмо до южната граница на турския континентален шелф, както той е избран от Анкара в устно изказване до Организация на обединените нации след съглашението й с Либия през ноември 2019 година
„ Виждаме, че Египет зачита и почита турския континентален шелф в Източното Средиземноморие, който е заявен пред ООН”, установи със удовлетворение Мевлют Чавушоглу.
Във вторник /9 март/, единствено часове, откакто гръцкият външен министър Никос Дендиас бе на незабавна аудиенция в Кайро, с цел да обясни това „ индиректно признаване” на турските морски искания в зона, за която упорства и Гърция, Кайро промени картата на блоковете си. Конфликтният газов имот бе „ съкратен” единствено в границите, избрани от гръцко-египетското морско съглашение.
Дипломатически източници в Египет изрично опровергаха предходната седмица изказванията, че са „ на път” договаряния с Турция за морските зони, и подчертаха уговорката на Египет към съюза с Гърция и Кипър. Евентуален сходен ход освен ще провокира сериозна рецесия с Гърция, само че ще хвърли сянка върху желанията на Египет да стане водеща мощ в целия район и в арабския свят, показват специалисти по интернационалните връзки.
Ключов миг във всички полемики за развиването на Източното Средиземноморие е „ Източносредиземноморски газов конгрес /Eastern Mediterranean Gas Forum/ -
новата районна енергийна междуправителствена организация,
която публично стартира да работи от 1 март, след като влезе в действие уставът й. Само седмица по-късно, на 9 март, в Кайро се организира първото публично съвещание на министрите на страните-основателки.
„ Източносредиземноморски газов форум” бе основан като районен алианс през януари 2019 година от 7 страни от Европа и Близкия изток - Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономност. Надграждането му в този момент и трансформирането му в интернационална организация му придава ново измерение и мощ.
Доказателство за това е и интернационалният интерес към нея. Още на първото й съвещание Франция бе призната за пълновръстен член, а Съединени американски щати се причислиха със статут на наблюдаващ, с какъвто от декември са и ОАЕ.
Газовата организация сплотява взаимните старания на страните-членки и предизвиква съдействието сред тях за употреба и монетаризиране на източносредиземноморските естествени запаси. Целта е да отключи цялостния енергиен капацитет на района и да сътвори резистентен общ пазар на газ в него, намалявайки техническите, финансовите и политическите опасности.
Според наблюдаващи превръщането на „ Източносредиземноморски газов форум” в пълноценна интернационална организация съставлява мощен удар върху упоритостите на президента Реджеп Тайип Ердоган да откри монопол върху силата в района.
Турция не взе участие в новата междуправителствена платформа, макар, че тя е отворена за нея, в случай че съблюдава интернационалното морско право. С нападателните си дейности против Кипър и Гърция тя обаче не дава отговор на това изискване от устава.
Анкара е срещу новия формат, тъй като вижда в него още един метод да бъде изтласкана от енергийните сметки в Източното Средиземноморие.
„ В нашия район нямат късмет за триумф енергийните проекти, които се пробват да изключат Турция поради политически цели”, съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу предходната неделя /7 март/, визирайки и двата огромни плана – газопровода EastMed и новата организация.
Започналата мартенска ескалация на напрежението ще доближи кулминационната точка си на европейската „ среща на върха” на 25-26 март. Тя се чака като сериозна точка за развиването на евро-турските връзки, в частност и за Кипърския въпрос. Турция имаше
повече от 3 месеца „ гратис”,
дадени й от Европейския съвет през декември, с цел да оправи връзките си със своите съседи Гърция и Кипър, откакто разискването за налагане на възможни наказания против нея поради нападателните й дейности в Източното Средиземноморие бе отсрочено за мартенската среща.
Атина и Никозия обаче не виждат трайно възстановяване. В дипломатическата атака за срещата те се стремят да подсигуряват, че последните ходове, нарушавания и провокации от страна на Турция са отразени в отчета на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел, който ще бъде показан на водачите на страните-членки на Европейски Съюз.
Деескалацията на напрежението в района и напредъкът по Кипърския въпрос са от основно значение за развиването на взаимноизгодни връзки сред Европейски Съюз и Турция, бе европейското обръщение към Анкара, което Борел насочи по време на визитата си в Никозия преди седмица /5 март/.
Кипърският президент Никос Анастасиадис се надява да види включена в документите на Европейския съвет и позицията, че „ позитивният дневен ред” в връзките Турция-ЕС може да продължи напред единствено, в случай че Турция се придвижи към контрактуваната рамка за решение на Кипърски проблем. На този стадий Анкара се опълчва на тази рамка.
„ Някои държави-членки желаят по-строга позиция против Турция, само че рационалните страни от Европейски Съюз няма да разрешат това”, съобщи в понеделник /8 март/ представителят на турския президент Ибрахим Калън.
Възможен двоен газов байпас на Кипър посредством смяна на трасето на газопровода EastMed провокира политическо цунами в средиземноморската страна през първата седмица на март.
Турция се възползва от паниката, с цел да прокара личния си дневен ред за политически и енергиен надзор върху района. В присъщия си атакуващ жанр тя отново предяви искания към изключителните стопански зони на съседите си и разгласи подготвеност за установяване на морската й граница с Египет, без Гърция и Кипър.
Опасения за доближаване на Кайро и Анкара по въпросите за морските територии в Източното Средиземноморие подвигнаха на крайник Атина и Никозия. В светкавична дипломатическа атака на високо равнище бяха подхванати срещи за изясняване на връзките сред Гърция, Кипър, Египет и Израел.
Под напора на новите условия единствено за часове Египет поправя картата си с блокове, оповестени през февруари в интернационалния търг за издаване на лицензи за газови изследвания, с която индиректно „ признава” декларираната от Турция морска линия. Кипър и Израел пък след траяла 9 години невъзможност реализираха съглашение за рамка за употребата на прилежащите си газови залежи.
Сценарии за подмолни решения и тяхното оборване заливат от началото на месеца новата архитектура за енергетика и сигурност на Източното Средиземноморие, изграждана през последните години от районни тристранни партньорства. Според политически и енергийни анализатори в Кипър обаче тези алианси се оказаха неспособни да устоят бурното неспокойствие, показвайки какъв брой нежен остава салдото на геополитически и стопански ползи в района. Завихрилата се от началото на март „ съвършена буря”, носеща обичайна за региона
взривоопасна централизация на газ и геополитика,
постави завършек на краткотрайното мъртвило на източносредиземноморския газов фронт, след постепеното евакуиране на турските кораби в края на 2020 година от оспорваните морски зони край Гърция и Кипър.
Новата дестабилизация на района бе провокирана в сериозен за него миг – в навечерието на два значими за развиването му интернационалните форума. Дипломатическият флот на Кипър, Гърция и Турция е в „ бойна готовност” за Европейския съвет на 25-26 март. На срещата на върха водачите на страните-членки ще разискват евро-турските връзки и допустимо налагане на наказания против Анкара поради неразрешените й сондажни действия в Източното Средиземноморие.
Интензивна дипломатическа подготовка стартира през цялото време на март и за неофициалната среща месец по-късно, на 27-29 април, която събира във формат „ 5 + 1” под егидата на Организация на обединените нации водачите на двете общности в етнически разделения Кипър и външните министри на страните-гаранти Гърция, Турция и Англия. Целта й е да се види дали може да се стигне до обща основа за обновяване на договарянията по Кипърския въпрос, прекъснати през юли 2017 година Анкара към този момент разгласи, че ще сложи на масата енергийния въпрос, трансформирайки природния газ в политическа „ разменна монета”.
Изключителната подвижност в Източното Средиземноморие от началото на месеца е знак, че геополитиката в района, която ще се отрази и на Европейския съюз, се трансформира. В същото време „ никой от процесите, свързани с новите енергийни сюжети, не е изненада – всичко се основава на от дълго време и добре познати визии и геополитически схващания”, разяснява за 3e-news доктор Зенонас Дзиарас, специалист по интернационална политика в Източното Средиземноморие, откривател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.
Алтернативната концепция за ново трасе на EastMed,
която разклати още в първия ден на март така и така неспокойните води към Кипър, още веднъж показва, че най-мащабният енергиен инфраструктурен план в района е и остава политически план.
Кипър, Гърция и Израел подписаха междудържавно съглашение за построяването на тръбопровода EastMed, посредством който да се транспортираа природен газ от Източното Средиземноморие до Европа, на 2 януари 2020 година Той е приет за „ план от общ интерес” за Европейски Съюз, който и финансира част от осъществените към този момент проучвателни действия.
Разкритието на гръцкия вестник „ To Vima”, че Гърция и Египет разискват /като са уведомили и Израел/ опцията за смяна на плануваното трасе и изключват от него Кипър, гръмна като „ газова бомба”. Според изданието задачата е да се избегнат техническите и политическите трудности пред плана, той да стане резистентен и да се обезпечи икономическата му жизненост.
В последвалата стихия Никозия изрично опроверга сходни изказвания. „ Графикът или проектите за EastMed не са се променили”, „ няма подобен проблем”, „ сходно нещо не се прилага”, бе посочено в формалното изказване на държавното управление в сряда /3 март/.
Седмица след избухналия скандал /в понеделник, 8 март/ последва второ опровергаване на най-високо равнище. В телефонен диалог гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис увери кипърския президент Никос Анастасиадис, че няма смяна в позициите на държавното управление му и не е издигнат въпрос за нов маршрут на планувания газопровод.
Предложението, което обаче съгласно гръцкия вестник е в напреднала фаза, планува EastMed да тръгне, както в началото е несъмнено, от израелското находище „ Левиатан”, само че да продължи не към кипърските газови полета, а да се насочи непосредствено към Египет, където да премине по суша до египетско-либийската граница и оттова да се насочи още веднъж под вода към остров Крит и Пелопонес. С сходен проект се преодоляват по едно и също време
механически и политически трудности,
разясниха специалисти.
„ Прескача” се дългият, бездънен и сложен за инсталиране на подводна газова инфраструктура морски сектор сред Кипър и Крит, с което доста се понижава цената на цялото оборудване и се покачва икономическата му жизненост.
Политическите „ плюсове” са, че новото трасе ще премине през египетската и гръцката изключителна икономическа зона, за чиято делимитация двете страни се договориха предишния август. Така се заобикаля и геополитическото „ минно поле “ в района сред Гърция, Турция и Кипър, като по този метод се лимитира или даже предотвратява опцията Анкара да основава спънки при построяването на тръбопровода. При настоящия си маршрут EastMed би трябвало да пресече кипърската офшорна зона, 44% от която, в западната и южната й част, съгласно Турция е в нейния континентален шелф. Рискова е и зоната сред Кипър и Крит, която попада в рамките на оспорваното и непризнато от прилежащите страни турско-либийско морско съглашение. Още при подписването му през ноември 2019 година Анкара предизвести, че няма да позволи газопроводът да мине през „ нейната зона”.
Според политически анализатори задачата на подмолния развой за заобикаляне на Кипър е да се откри метод да се освободят енергийните запаси на Източното Средиземноморие, тъй че Израел, Египет и Гърция да могат да продължат с употребата на своето естествено благосъстояние, защото в този момент газът в региона е политически „ закотвен” заради нерешения Кипърски въпрос.
За Кипър обаче изключването му от пътя на газовата инфраструктура от Израел до Европа е прекомерно неподходящ вид, тъй като ще загуби геостратегическото си преимущество в района, изключително значимо в спора му с Турция за бъдещето на разделения остров.
„ Ако има подобен проект, той е механически изпълним, само че към момента не е стопански изгоден”, разяснява доктор Чарлз Елинас, водещ кипърски и интернационален енергиен анализатор и съветник, старши помощник на Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет. „ Проблемът с EastMed постоянно е бил неговата техническа изпълнимост и цена. Транспортираният до Европа газ даже и по предполагания нов маршрут ще бъде прекомерно безценен, с цел да притегли вложители и купувачи. Проектът продължава да е търговски неуместен, най-малко до момента в който световните цени на газа остават ниски”, показва енергийният специалист. Той още веднъж акцентира, че EastMed е „ политически тръбопровод”, както е коментирал неведнъж за 3e-news.
„ Газопроводът EastMed остава доста упорит план, само че с изчезнали досега вложители и финансова конкурентоспособност, и построяването му надалеч не е несъмнено. Никозия е недоволна от предлаганото ново развиване, тъй че концепцията може да се препъне и в политическите пречки”, счита доктор Зенонас Дзиарас.
Бъдещето на EastMed се усложнява и от развиването на
нова плетеница от тръби, ползи и конкуренция
в района. В момента три „ малки” газопровода са предмет на разискване сред Египет, Израел, Гърция и Кипър.
През февруари Египет и Израел се договориха за построяването на подводен водопровод за трансфер на природен газ от находището „ Левиатан”/същото, от което потегля и газопроводът EastMed/ до терминалите за полутечен газ в Египет, откъдето той ще се изнася за Европа. Акционерите в „ Левиатан” – фирмите Chevron и Delek Drilling, оповестиха в края на януари, че ще влагат 235 млн. $ в нов подводен водопровод, разширявайки съществуващите уреди, което ще им разреши да усилят износа на газ за Египет до 7 милиарда кубически метра годишно.
Според мнения в медиите новият маршрут на EastMed, оголен от гръцкия вестник, е продължение на този газопровод Израел-Египет. „ Това са два разнообразни плана, два разнообразни тръбопровода”, отвърна доктор Чарлз Елинас. „ Двата тръбопровода обаче не могат да съществуват по едно и също време заради лимитираните ресурси от газ в „ Левиатан”. Ако този водопровод бъде построен, за EastMed става още по-трудно”, предвижда той.
Планове за газова връзка имат също по този начин Гърция и Египет. В телефонния си диалог с президента Анастасиадис гръцкият министър председател Мицотакис удостоверява, че се водят двустранни диалози сред Атина и Кайро, само че разяснява, че те засягат не EastMed, а опцията за създаване на спомагателен водопровод за импорт на природен газ от Египет за вътрешното ползване в Гърция.
Кипър също е в контакт с Египет за свързващ ги газопровод. Междудържавното съглашение за подводна тръба, която ще транспортира природния газ от кипърското находище „ Афродита” до терминалите за полутечен газ в Египет, а оттова към интернационалните пазари, бе подписано през 2018 година
„ Афродита” е първото намерено находище в кипърската изключителна икономическа зона – в края на 2011 година, и единственото до момента, което е с потвърдена комерсиална жизненост. През 2019 година държавното управление подписа 25-годишна концесия с Noble Energy, Shell и Delek Drilling за употребата на полето.
До момента обаче работата по находището е в застой. Едва във вторник /9 март/ бе реализиран пробив и пътят за комерсиалното му създаване бе открит, откакто енергийните министри на Кипър Наташа Пилиду и на Израел Ювал Щайниц сложиха подписите си под „ историческо” съглашение –
договарянията за „ Афродита” продължиха... 9 години.
Газовото находище „ Афродита” в блок 12 на кипърската изключителна икономическа зона на процедура е трансграничен контейнер за природен газ. Много дребна част от залежите му – към 10%, се простира в изключителната икономическа зона на Израел, в находището „ Ишай”. Продължителният спор сред фирмите, притежаващи лицензите за двете залежи, за употребата и извличането на природния газ, както и невъзможността въпросът да се реши сред двете държавни управления, блокираха „ Афродита”, а с нея - и построяването на газопровода Кипър-Египет.
Постигнатата договореност двамата енергийни министри оповестиха дружно в Никозия във вторник, а същата вечер в Кайро в наличието на сътрудника си от Египет подписаха взаимното си писмо до лицензираните компании в „ Афродита” и „ Ишай”. В него Пилиду и Щайниц показват насоките, според които енергийните консорциуми да стартират договаряния за споразумяване на процедурите за употреба на взаимния газов комплекс. Те имат 6 месеца, с цел да реализиран търговски договорености, които по-късно би трябвало да бъдат утвърдени от двете държавни управления.
На фона на тези бурни процеси и динамични връзки сред страните-съюзнички в района, Турция, която е отвън общото енергийно уравнение, се опита да капитализира зародилото напрежение и да вбие „ клин” в египетско-гръцко-кипърското съдействие. Поне по този начин политически анализатори разясняват
светкавичната покана от Анкара към Кайро
за договаряне на морските граници и морските юрисдикции сред двете страни от две направления – от Кипър и Гърция, отправена „ на гребена на вълната”.
„ Като две страни с най-големи граници и брегова линия в Източното Средиземноморие, ние можем да договорим въпроса за морските зони и да подпишем съглашение сред нас в бъдеще въз основа на хода на нашите отношения”, изрази готовността на Турция за споразумяване на проблематичните съседски области с Египет външният й министър Мевлют Чавушоглу в сряда /3 март/.
На морската карта на Анкара „ заслужено договаряне” на морските юрисдикции значи делене на морската зона сред Турция и Египет - без намиращия се сред тях Кипър. Египет и Кипър имат съглашение за делимитация на изключителните им стопански зони още от 2003 година, което Турция афишира за нелегално. Нейната „ оферта” при новото разчертаване на офшорните територии е Египет да получи по-голяма повърхност от сегашната му, в това число и кипърското находище „ Афродита”. Идеята не е нова и е закрепена в публично публикувани преди 2 години от турското Външно министерство карти.
„ Теоретично Турция и Египет биха могли да се спогодят за границата сред изключителните си стопански зони без да вземат поради Кипър. Нещо сходно се случи, когато Турция и Либия подцениха Гърция и подписаха Меморандума за съгласие по отношение на морските зони през 2019 година Въпреки това, поради неприятните връзки сред Турция и Египет, както и околните връзки на Египет с Гърция и Кипър, такова решение би било доста мъчно за Кайро. За да се реализира вярно и законно съглашение, Кипър би трябвало да взе участие в преговорния развой. Тъй като Турция не признава Република Кипър, такава вероятност наподобява малко евентуална в сегашния миг. Всяко
съглашение, което не включва Кипър, няма да има легитимност”,
разяснява обстановката доктор Зенонас Дзиарас.
В газови изследвания Турция откри и нов „ аргумент” да въвлече Египет в разногласието й за морски зони с Гърция. Причина за мощното безпокойствие на Атина и готовността на Анкара за договаряния станаха блоковете в египетската офшорна зона, за които през февруари египетската държавна петролна компания EGAS разгласи интернационален търг за издаване на лицензи за въглеводородни проучвания.
Един от тези сектори, макар че е в неделимитирана морска зона, „ спира” тъкмо до южната граница на турския континентален шелф, както той е избран от Анкара в устно изказване до Организация на обединените нации след съглашението й с Либия през ноември 2019 година
„ Виждаме, че Египет зачита и почита турския континентален шелф в Източното Средиземноморие, който е заявен пред ООН”, установи със удовлетворение Мевлют Чавушоглу.
Във вторник /9 март/, единствено часове, откакто гръцкият външен министър Никос Дендиас бе на незабавна аудиенция в Кайро, с цел да обясни това „ индиректно признаване” на турските морски искания в зона, за която упорства и Гърция, Кайро промени картата на блоковете си. Конфликтният газов имот бе „ съкратен” единствено в границите, избрани от гръцко-египетското морско съглашение.
Дипломатически източници в Египет изрично опровергаха предходната седмица изказванията, че са „ на път” договаряния с Турция за морските зони, и подчертаха уговорката на Египет към съюза с Гърция и Кипър. Евентуален сходен ход освен ще провокира сериозна рецесия с Гърция, само че ще хвърли сянка върху желанията на Египет да стане водеща мощ в целия район и в арабския свят, показват специалисти по интернационалните връзки.
Ключов миг във всички полемики за развиването на Източното Средиземноморие е „ Източносредиземноморски газов конгрес /Eastern Mediterranean Gas Forum/ -
новата районна енергийна междуправителствена организация,
която публично стартира да работи от 1 март, след като влезе в действие уставът й. Само седмица по-късно, на 9 март, в Кайро се организира първото публично съвещание на министрите на страните-основателки.
„ Източносредиземноморски газов форум” бе основан като районен алианс през януари 2019 година от 7 страни от Европа и Близкия изток - Кипър, Гърция, Египет, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономност. Надграждането му в този момент и трансформирането му в интернационална организация му придава ново измерение и мощ.
Доказателство за това е и интернационалният интерес към нея. Още на първото й съвещание Франция бе призната за пълновръстен член, а Съединени американски щати се причислиха със статут на наблюдаващ, с какъвто от декември са и ОАЕ.
Газовата организация сплотява взаимните старания на страните-членки и предизвиква съдействието сред тях за употреба и монетаризиране на източносредиземноморските естествени запаси. Целта е да отключи цялостния енергиен капацитет на района и да сътвори резистентен общ пазар на газ в него, намалявайки техническите, финансовите и политическите опасности.
Според наблюдаващи превръщането на „ Източносредиземноморски газов форум” в пълноценна интернационална организация съставлява мощен удар върху упоритостите на президента Реджеп Тайип Ердоган да откри монопол върху силата в района.
Турция не взе участие в новата междуправителствена платформа, макар, че тя е отворена за нея, в случай че съблюдава интернационалното морско право. С нападателните си дейности против Кипър и Гърция тя обаче не дава отговор на това изискване от устава.
Анкара е срещу новия формат, тъй като вижда в него още един метод да бъде изтласкана от енергийните сметки в Източното Средиземноморие.
„ В нашия район нямат късмет за триумф енергийните проекти, които се пробват да изключат Турция поради политически цели”, съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу предходната неделя /7 март/, визирайки и двата огромни плана – газопровода EastMed и новата организация.
Започналата мартенска ескалация на напрежението ще доближи кулминационната точка си на европейската „ среща на върха” на 25-26 март. Тя се чака като сериозна точка за развиването на евро-турските връзки, в частност и за Кипърския въпрос. Турция имаше
повече от 3 месеца „ гратис”,
дадени й от Европейския съвет през декември, с цел да оправи връзките си със своите съседи Гърция и Кипър, откакто разискването за налагане на възможни наказания против нея поради нападателните й дейности в Източното Средиземноморие бе отсрочено за мартенската среща.
Атина и Никозия обаче не виждат трайно възстановяване. В дипломатическата атака за срещата те се стремят да подсигуряват, че последните ходове, нарушавания и провокации от страна на Турция са отразени в отчета на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел, който ще бъде показан на водачите на страните-членки на Европейски Съюз.
Деескалацията на напрежението в района и напредъкът по Кипърския въпрос са от основно значение за развиването на взаимноизгодни връзки сред Европейски Съюз и Турция, бе европейското обръщение към Анкара, което Борел насочи по време на визитата си в Никозия преди седмица /5 март/.
Кипърският президент Никос Анастасиадис се надява да види включена в документите на Европейския съвет и позицията, че „ позитивният дневен ред” в връзките Турция-ЕС може да продължи напред единствено, в случай че Турция се придвижи към контрактуваната рамка за решение на Кипърски проблем. На този стадий Анкара се опълчва на тази рамка.
„ Някои държави-членки желаят по-строга позиция против Турция, само че рационалните страни от Европейски Съюз няма да разрешат това”, съобщи в понеделник /8 март/ представителят на турския президент Ибрахим Калън.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ