Славка Бозукова: Бранд България трябва да е приоритет като еврото и Шенген
Бранд България би трябвало да е народен приоритет като еврото и Шенген. Това съобщи ръководителят на Европа Ностра България Славка Бозукова, откривайки огромния интернационален конгрес „ Бранд България – Докосни Чудесата ”. Той се провежда от Общество „ Културно завещание ”, формалния представител на най-голямата европейска организация за запазване на културното завещание в България.
Специални участници в полемиката в зала „ Марин Дринов ” на Българска академия на науките са вицепремиерът и външен министър Мария Габриел, министърът на културата Кръстю Кръстев, вицепрезидентът на Европа Ностра Пейт Яспър, ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, народни представители, евродепутати, кметове, историци, археолози.
-->
На базата на неповторимия български код би трябвало да се създаде и да стартира да се осъществя концепцията за Бранд България, за нова визитна картичка на България пред света. И като задача за възобновление на българската нематериалност. И като инструмент за създаване на имидж и известност на страната. И като идея, която да разреши културната ни съкровищница да заеме подобаващото й място в европейската и в това време да трансформира страната ни във водеща европейска дестинация и за туризъм, и за нововъведения, безапелационна бе Славка Бозукова, която е и началник на националната акция „ Чудесата на България ”, чиито годишни награди се раздават на форума в Българска академия на науките.
Ето какво сподели Славка Бозукова на интернационалния конгрес „ Бранд България – Докосни Чудесата ”:
Събра ни още веднъж следващия интернационален конгрес „ Бранд България – докосни Чудесата “.
Може това да не е най-иновативната и софтуерна зала, само че е пропита от мъдростта на българските учени, прославяли страната ни пред света през последния век и половина. Благодаря ви учен Ревалски за гостоприемството.
В тази зала най-добре усещаме, че животът не стартира от нас. Още повече когато приказваме за Бранд България. Нека обърнем взор към историята и забележим един от първите клипове за Бранд България отпреди 60 години.
Така, след спомените, назад към съвремието.
Клипът, който видяхме, изработен от една английска телевизия, излиза на бял свят малко преди България да направи дебюта си на интернационалното туристическо ревю в Лондон, в тези далечни времена, когато прохожда Болкан Холидей. Розата е в основата на Бранд България – от този момент, та чак до наши дни, тъй като продължава да краси логото на Министерството на туризма.
Този клип обаче ни кара да се замислим за нещо доста значимо - по какъв начин в действителност пазиме марката пред света. И за жалост би трябвало да си признаем, че допуснахме даже розата, този наш народен знак, да загуби част от аромата си. Наложи се в последните месеци да прибегнем до редица спешни ограничения, с цел да защитим розовото масло в европейския парламент.
Истината е, че и светът, и България революционно се трансформираха от времето на клипа и действителностите в този момент са други. Дори Казанлък от дълго време към този момент не е единствено Долината на розите, тъй като през годините се откриха скъпите тракийски чудеса, които трансфораха района в Долината на тракийските царе, а към този момент с новия план и в Света на траките. За него обаче ще стане дума по-късно, по време на премиите на Чудесата на България.
Събираме се за трета поредна година в диалог за Бранд България, съвсем в непрекъснат формат. Което по всички европейски стандарти значи, че имаме резистентност. Но, за жалост, нямаме артикул.
Кратко обобщение на постигнатото.
Първо, Единодушно е мнението, че Бранд България освен е нужен, той към този момент е просрочен. Закъснели сме и с подбрандовете, които паралелно би трябвало да развиваме.
Второ. С десетки изявления събрахме детайлите на националната еднаквост, които би трябвало да участват в марката.
Трето. Обединихме се, че Бранд България е модерният роман за културната ни съкровищница през призмата на новите европейски цели - цифровизация, екосистеми и обществена значителност, с отчитане на всички провокации на климатичните промени.
И по този начин, лека-полека, оформихме 3-те кита, върху които би трябвало да се развива концепцията за Бранд България:
1.Като инструмент за повишение на имиджа и репутацията на страната след двегодишната политическа рецесия
2.Като основен фактор за рестартиране на стопанската система на база нововъведения и успеваемост. За развиване на районите. За развиване на дребния и междинен бизнес.
3.Като иманентна част на Бранд Балкани, в която културната дипломация разпростира съдействие сред страните, усилват се стопанските системи и се усъвършенства метода на живот. На идващия ни конгрес – „ Чудесата на Балканите - споделената памет за взаимно бъдеще “ през ноември в детайли ще приказваме за това.
Тъй като през последните 2 години нямаше концентрация на плана Бранд България, гражданското общество стартира да обрисува контурите на марки на локално равнище. По натурален метод Бранд Родопи се трансформира в пилотен план. Кметовете си подобряваха туристическата инфраструктурата, бизнеса влагаше в нововъведения, локалните инициативни групи подкрепяха културни, винени, кулинарни и всевъзможни други фестивали, арт платформите избуяха.
Ние, от своя страна, създадохме Общество културно завещание, българският филиал на Европа Ностра, като самобитен мост сред европейския опит и експертиза, и адаптирането им в родните условия. Като част от механизма за интернационална връзка. А и за балканска връзка, начертавайки първия трансграничен пешеходен туристически маршрут Рудозем - Ксанти. Направихме това взаимно с сътрудниците ни от Елиники Етерия в границите на Атинския хъб за културно завещание.
Сега стигаме до главния въпрос - за какво огромната концепция за Бранд България забуксува преди да е стартирала? Заради пандемията ли, поради войната ли, поради рецесията ли?
Вие, политиците, обичате да казвате. Политическата рецесия е най-голямата, единствено откакто тя се реши, ще стартират да отпадат и останалите.
Е, в случай че това е по този начин, значи има вяра за Бранда.
Факт, е че новата власт - долюбвана, недолюбвана, комплицирано съединена, постави завършек на дългото безвремие, на забавените бюджети, на неналичието на изясненост ще има ли европейско финансиране отвън прословутия ПВУ, в който за Бранд България всички знаем, че пари няма.
Факт е също, че от три месеца администрацията работи на цялостни обороти по европейските стратегии. И излиза наяве, че запас има. И то голям. И в Министерството на районното развиване - с концепциите за ИТИ, с стратегиите за трансграничното съдействие. В министерството на нововъведенията потегля новата стратегия за креативен начинания. Има всички шансове и туризмът да се пребори за по-голям бюджет, и културата, но… За страдание, постоянно има едно само че!
Нищо няма се промени и нищо ново няма да се случи, в случай че за следващ път властта реши, че ще харчи парите както досега, на парче. На правилото – където е текло, отново ще тече. Без синергия сред ресурсите, сред институциите, без обща визия за бъдещето.
И защото политиците и анализаторите не стопират да ни твърдят в лимитирания период на актуалната власт, то през днешния ден ние, обединените от години с идеята Бранд България, настояваме в този лимитиран период, един от целите, отвън безспорните - като Шенген, като Еврозоната, да бъде този план, който е надпартиен, народен, към този момент дори и екзистенциален.
На базата на неповторимия български код да се създаде и да стартира да се осъществя концепцията за Бранд България, за нова визитна картичка на България пред света. И като задача за възобновление на българската нематериалност. И като инструмент за създаване на имидж и известност на страната. И като идея, която да разреши културната ни съкровищница да заеме подобаващото й място в европейската и в това време да трансформира страната ни във водеща европейска дестинация и за туризъм, и за нововъведения.
Дълбоко имаме вяра, че всичко това ще усили стопанската система, ще понижи разликите сред районите и ще направи вероятен диалога за реализиране на европейски приходи.
И защото Мария Габриел е първата, която прегърна концепцията още на форума ни през 2021 година, има европейския опит, експертиза и поддръжка, а у нас държи и жилото, и меда, разчитаме тя да откри подобаващата институционалната формула за новото начало, за Бранд България. Той ще ни даде и нова горделивост, и ново самочувствие пред Европа и света. От нас може да чака цялостна поддръжка.
Специални участници в полемиката в зала „ Марин Дринов ” на Българска академия на науките са вицепремиерът и външен министър Мария Габриел, министърът на културата Кръстю Кръстев, вицепрезидентът на Европа Ностра Пейт Яспър, ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, народни представители, евродепутати, кметове, историци, археолози.
-->
На базата на неповторимия български код би трябвало да се създаде и да стартира да се осъществя концепцията за Бранд България, за нова визитна картичка на България пред света. И като задача за възобновление на българската нематериалност. И като инструмент за създаване на имидж и известност на страната. И като идея, която да разреши културната ни съкровищница да заеме подобаващото й място в европейската и в това време да трансформира страната ни във водеща европейска дестинация и за туризъм, и за нововъведения, безапелационна бе Славка Бозукова, която е и началник на националната акция „ Чудесата на България ”, чиито годишни награди се раздават на форума в Българска академия на науките.
Ето какво сподели Славка Бозукова на интернационалния конгрес „ Бранд България – Докосни Чудесата ”:
Събра ни още веднъж следващия интернационален конгрес „ Бранд България – докосни Чудесата “.
Може това да не е най-иновативната и софтуерна зала, само че е пропита от мъдростта на българските учени, прославяли страната ни пред света през последния век и половина. Благодаря ви учен Ревалски за гостоприемството.
В тази зала най-добре усещаме, че животът не стартира от нас. Още повече когато приказваме за Бранд България. Нека обърнем взор към историята и забележим един от първите клипове за Бранд България отпреди 60 години.
Така, след спомените, назад към съвремието.
Клипът, който видяхме, изработен от една английска телевизия, излиза на бял свят малко преди България да направи дебюта си на интернационалното туристическо ревю в Лондон, в тези далечни времена, когато прохожда Болкан Холидей. Розата е в основата на Бранд България – от този момент, та чак до наши дни, тъй като продължава да краси логото на Министерството на туризма.
Този клип обаче ни кара да се замислим за нещо доста значимо - по какъв начин в действителност пазиме марката пред света. И за жалост би трябвало да си признаем, че допуснахме даже розата, този наш народен знак, да загуби част от аромата си. Наложи се в последните месеци да прибегнем до редица спешни ограничения, с цел да защитим розовото масло в европейския парламент.
Истината е, че и светът, и България революционно се трансформираха от времето на клипа и действителностите в този момент са други. Дори Казанлък от дълго време към този момент не е единствено Долината на розите, тъй като през годините се откриха скъпите тракийски чудеса, които трансфораха района в Долината на тракийските царе, а към този момент с новия план и в Света на траките. За него обаче ще стане дума по-късно, по време на премиите на Чудесата на България.
Събираме се за трета поредна година в диалог за Бранд България, съвсем в непрекъснат формат. Което по всички европейски стандарти значи, че имаме резистентност. Но, за жалост, нямаме артикул.
Кратко обобщение на постигнатото.
Първо, Единодушно е мнението, че Бранд България освен е нужен, той към този момент е просрочен. Закъснели сме и с подбрандовете, които паралелно би трябвало да развиваме.
Второ. С десетки изявления събрахме детайлите на националната еднаквост, които би трябвало да участват в марката.
Трето. Обединихме се, че Бранд България е модерният роман за културната ни съкровищница през призмата на новите европейски цели - цифровизация, екосистеми и обществена значителност, с отчитане на всички провокации на климатичните промени.
И по този начин, лека-полека, оформихме 3-те кита, върху които би трябвало да се развива концепцията за Бранд България:
1.Като инструмент за повишение на имиджа и репутацията на страната след двегодишната политическа рецесия
2.Като основен фактор за рестартиране на стопанската система на база нововъведения и успеваемост. За развиване на районите. За развиване на дребния и междинен бизнес.
3.Като иманентна част на Бранд Балкани, в която културната дипломация разпростира съдействие сред страните, усилват се стопанските системи и се усъвършенства метода на живот. На идващия ни конгрес – „ Чудесата на Балканите - споделената памет за взаимно бъдеще “ през ноември в детайли ще приказваме за това.
Тъй като през последните 2 години нямаше концентрация на плана Бранд България, гражданското общество стартира да обрисува контурите на марки на локално равнище. По натурален метод Бранд Родопи се трансформира в пилотен план. Кметовете си подобряваха туристическата инфраструктурата, бизнеса влагаше в нововъведения, локалните инициативни групи подкрепяха културни, винени, кулинарни и всевъзможни други фестивали, арт платформите избуяха.
Ние, от своя страна, създадохме Общество културно завещание, българският филиал на Европа Ностра, като самобитен мост сред европейския опит и експертиза, и адаптирането им в родните условия. Като част от механизма за интернационална връзка. А и за балканска връзка, начертавайки първия трансграничен пешеходен туристически маршрут Рудозем - Ксанти. Направихме това взаимно с сътрудниците ни от Елиники Етерия в границите на Атинския хъб за културно завещание.
Сега стигаме до главния въпрос - за какво огромната концепция за Бранд България забуксува преди да е стартирала? Заради пандемията ли, поради войната ли, поради рецесията ли?
Вие, политиците, обичате да казвате. Политическата рецесия е най-голямата, единствено откакто тя се реши, ще стартират да отпадат и останалите.
Е, в случай че това е по този начин, значи има вяра за Бранда.
Факт, е че новата власт - долюбвана, недолюбвана, комплицирано съединена, постави завършек на дългото безвремие, на забавените бюджети, на неналичието на изясненост ще има ли европейско финансиране отвън прословутия ПВУ, в който за Бранд България всички знаем, че пари няма.
Факт е също, че от три месеца администрацията работи на цялостни обороти по европейските стратегии. И излиза наяве, че запас има. И то голям. И в Министерството на районното развиване - с концепциите за ИТИ, с стратегиите за трансграничното съдействие. В министерството на нововъведенията потегля новата стратегия за креативен начинания. Има всички шансове и туризмът да се пребори за по-голям бюджет, и културата, но… За страдание, постоянно има едно само че!
Нищо няма се промени и нищо ново няма да се случи, в случай че за следващ път властта реши, че ще харчи парите както досега, на парче. На правилото – където е текло, отново ще тече. Без синергия сред ресурсите, сред институциите, без обща визия за бъдещето.
И защото политиците и анализаторите не стопират да ни твърдят в лимитирания период на актуалната власт, то през днешния ден ние, обединените от години с идеята Бранд България, настояваме в този лимитиран период, един от целите, отвън безспорните - като Шенген, като Еврозоната, да бъде този план, който е надпартиен, народен, към този момент дори и екзистенциален.
На базата на неповторимия български код да се създаде и да стартира да се осъществя концепцията за Бранд България, за нова визитна картичка на България пред света. И като задача за възобновление на българската нематериалност. И като инструмент за създаване на имидж и известност на страната. И като идея, която да разреши културната ни съкровищница да заеме подобаващото й място в европейската и в това време да трансформира страната ни във водеща европейска дестинация и за туризъм, и за нововъведения.
Дълбоко имаме вяра, че всичко това ще усили стопанската система, ще понижи разликите сред районите и ще направи вероятен диалога за реализиране на европейски приходи.
И защото Мария Габриел е първата, която прегърна концепцията още на форума ни през 2021 година, има европейския опит, експертиза и поддръжка, а у нас държи и жилото, и меда, разчитаме тя да откри подобаващата институционалната формула за новото начало, за Бранд България. Той ще ни даде и нова горделивост, и ново самочувствие пред Европа и света. От нас може да чака цялостна поддръжка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ