Пит и Ди Каприо – новият супер дует
Брад Пит и Леонардо ди Каприо са новият супер дует в огромното кино. Те си партнират ослепително в „ Имало едно време... в Холивуд “ – деветия филм на Куентин Тарантино, който е неговият „ Амаркорд “, изпълнен с носталгия, дискретна горест по следите на изгубеното време и тънка ирония. Скандалният режисьор освен се връща към детските си мемоари от 60-те, само че изповядва фанатичната си обич към седмото изкуство, без да пести подигравка към неговата суетност и пищност. А Пит и Ди Каприо потвърждават, че са съвършени артисти и че сега няма по-добри от тях. Действието се развива тъкмо преди половин век и споделя за опитите на героя на Ди Каприо - позалязла звезда от телевизионни уестърни, да откри своето място в изменящия се Холивуд от края на 60-те. С него е и правилният му другар, дубльор, водач и момче за всичко - героя на Пит. За шанс съседка им е Шарън Тейт (Марго Роби) – брачната половинка на Роман Полански, която ще бъде брутално убита от сектата на Чарлс Менсън. В „ пистолетни “ персонажи са Ал Пачино, Кърт Ръсел, Майкъл Медсън, Тим Рот, Остин Бътлър, Лена Дъхам, Дани Стронг, Румър Уилис, Дакота Фанинг, Деймиън Луис, Войтек Фриковски. В лентата е и последната земна роля на отличния Люк Пери. Саундтракът е изкусен до виртуозност – частите от края на 60-те са десертът на фабулата и страстите – от „ Mrs. Robinson “ на Саймън и Гарфанкъл, през The Mamas & the Papas до ранните Deep Purple и по доста от Пол Ривър и The Raiders...
Ето какво споделиха мегазвездите на международната премиера. Леонардо ди Каприо не пести суперлативи: „ Куентин от 20 години приготвя този филм. Той съумя да съчетае всички истории, които е чул през последните две десетилетия, да употребява всички хрумвания, които са му хрумвали и да даде на публиката нещо в действителност неповторимо. Независимо какво мислите за лентата, би трябвало да оцените това достижение. За мен това е най-личната история на Тарантино. Самият аз доста обичам филми за културата и историята на Холивуд. А продукцията дава неповторим взор към промишлеността – от гледната точка на двама аутсайдъри. С Брад играем двете страни на една монета. Той е моят дубльор, само че с течение на времето развиваме специфична връзка, която ни оказва помощ да оцелеем в изменящия се бизнес. Персонажите ни са артикул на 50-те и стартират да губят мястото си в Холивуд. Те се трансформират във воайори на разрастващата се към тях среда. Въпреки че филмът има в заглавието си приказното „ Имало едно време в... “, Куентин разчита на обстоятелствата. Мисля, че хората ще харесат точно това. “
Брад Пит също е безапелационен: „ Този филм съдържа детайли от всички предходни на Тарантино. Страхотно е. А с Лео просто си паснахме. Още от началото всичко потегли безпрепятствено. Става все по-трудно да създадеш нещо автентично, тъй че този филм пристигна тъкмо в точния момент. Беше прелестно и занимателно да се снимаме дружно в продукция, която не е продължение или римейк. Добре че Тарантино ще прави още един филм. “ Марго Роби е не по-малко възторжена: „ Това може би е единственият автентичен филм това лято – не е продължение, не е предистория, не е римейк. Тази лента в действителност е гениална мисъл от главата на Куентин. Успя да ме изненада. Наистина единствено той може да събере всички тези гении на едно място и да реализира сходно нещо. Актьорският състав е щур. Помня, че когато седнах да прочета кой ще взе участие, просто си споделих „ Еха... “. Филмът е като машина на времето – сядаш на седалката в киното и се озоваваш през 1969-а. Снимките бяха доста занимателни и диви. “
Самият Тарантино е откровен: „ Мисля, че филмът е занимателен. Хората, които харесват творенията ми, знаят, че фотографирам подиуми, които ги предизвикат. Ако някой седне да гледа мой филм, би трябвало да чака интерактивно прекарване, а освен съзерцание на видео материал. Въпреки че не считам моите ленти за комедии, постоянно ги пиша в този жанр. Сценарият постоянно е нагласен по този начин, че да накара публиката да се засмее, да реагира. Номерът обаче е по-късно да я накараш да спре да се смее. А след това отново да я разсмееш. Признавам, че извадих шанс – с актьорския състав на десетилетието, в случай че не и на цялото потомство. Филмът нямаше да се получи, в случай че Брад и Лео не имаха вяра в героите си или в случай че Марго не се бе съгласила. “ Ето още няколко откровения на Тарантино пред „ Газета.ру “. „ Имало едно време в... Холивуд “ връща към спомените ми, когато бях на 6-7. Практически нямаше късмет той да бъде нещо друго за мен. Филмът е за Холивуд, за Лос Анжелис от това време. Жителите на града в действителност са персонажи в действието. Както и аз – връщайки се в 1969-а. Тогава съм бил на 6-7, само че помня всичко. Тъкмо по памет се пробвах да направя ландшафта на продукцията. Спомних си какви бяха тогава радиото, малкия екран, билбордовете. Отново станах на 6-7 - с цел да отвръщам на това, което ми е забавно. Разбира се, в тези години се случваха и доста неща, които не ме допираха, само че бях пристрастен, да вземем за пример, по Батман и Робин, по разнообразни радио излъчвания и тв шоута, които мойте герои гледат. Но въпреки всичко паметта не е история. Така че бих могъл да позволи неточност в спомените си. Не е допустимо да се гони безспорна акуратност “. Тарантино не крие, че постоянно участва тайно на прожекции на филмите си – като в прелестната сцена, в която Шарън Тейт влиза в едно от кината на Ел Ей, с цел да гледа собствен филм и да следи реакциите на публиката. „ Правя го непрекъснато, в действителност непрекъснато! За мен това е премия. Когато фотографирам кино, желая да знам какво мислят феновете, а не да предсказвам оценките им. Дали се смеят, в случай че на екрана има нещо смешно. Дали са изплашени, в случай че сцената е страшна. Дали подскачат в креслата, когато настъпи съспенс. Всичко това ми харесва. Гледах „ Имало едно време в... Холивуд “ в доста кина в Лос Анжелис. Е, правилно е, че единствено шест пъти го изгледах от началото до края. Но се пробвам да хвана избрани моменти и да проследя по какъв начин публиката ги приема. Например – сцената с Брус Ли. Хората реагираха доста вярно на нея - значи съм я направил, както би трябвало. Интересуваше ме по какъв начин в същия синеплекс, само че в друга зала се отнасят към финала “.
Ето какво споделиха мегазвездите на международната премиера. Леонардо ди Каприо не пести суперлативи: „ Куентин от 20 години приготвя този филм. Той съумя да съчетае всички истории, които е чул през последните две десетилетия, да употребява всички хрумвания, които са му хрумвали и да даде на публиката нещо в действителност неповторимо. Независимо какво мислите за лентата, би трябвало да оцените това достижение. За мен това е най-личната история на Тарантино. Самият аз доста обичам филми за културата и историята на Холивуд. А продукцията дава неповторим взор към промишлеността – от гледната точка на двама аутсайдъри. С Брад играем двете страни на една монета. Той е моят дубльор, само че с течение на времето развиваме специфична връзка, която ни оказва помощ да оцелеем в изменящия се бизнес. Персонажите ни са артикул на 50-те и стартират да губят мястото си в Холивуд. Те се трансформират във воайори на разрастващата се към тях среда. Въпреки че филмът има в заглавието си приказното „ Имало едно време в... “, Куентин разчита на обстоятелствата. Мисля, че хората ще харесат точно това. “
Брад Пит също е безапелационен: „ Този филм съдържа детайли от всички предходни на Тарантино. Страхотно е. А с Лео просто си паснахме. Още от началото всичко потегли безпрепятствено. Става все по-трудно да създадеш нещо автентично, тъй че този филм пристигна тъкмо в точния момент. Беше прелестно и занимателно да се снимаме дружно в продукция, която не е продължение или римейк. Добре че Тарантино ще прави още един филм. “ Марго Роби е не по-малко възторжена: „ Това може би е единственият автентичен филм това лято – не е продължение, не е предистория, не е римейк. Тази лента в действителност е гениална мисъл от главата на Куентин. Успя да ме изненада. Наистина единствено той може да събере всички тези гении на едно място и да реализира сходно нещо. Актьорският състав е щур. Помня, че когато седнах да прочета кой ще взе участие, просто си споделих „ Еха... “. Филмът е като машина на времето – сядаш на седалката в киното и се озоваваш през 1969-а. Снимките бяха доста занимателни и диви. “
Самият Тарантино е откровен: „ Мисля, че филмът е занимателен. Хората, които харесват творенията ми, знаят, че фотографирам подиуми, които ги предизвикат. Ако някой седне да гледа мой филм, би трябвало да чака интерактивно прекарване, а освен съзерцание на видео материал. Въпреки че не считам моите ленти за комедии, постоянно ги пиша в този жанр. Сценарият постоянно е нагласен по този начин, че да накара публиката да се засмее, да реагира. Номерът обаче е по-късно да я накараш да спре да се смее. А след това отново да я разсмееш. Признавам, че извадих шанс – с актьорския състав на десетилетието, в случай че не и на цялото потомство. Филмът нямаше да се получи, в случай че Брад и Лео не имаха вяра в героите си или в случай че Марго не се бе съгласила. “ Ето още няколко откровения на Тарантино пред „ Газета.ру “. „ Имало едно време в... Холивуд “ връща към спомените ми, когато бях на 6-7. Практически нямаше късмет той да бъде нещо друго за мен. Филмът е за Холивуд, за Лос Анжелис от това време. Жителите на града в действителност са персонажи в действието. Както и аз – връщайки се в 1969-а. Тогава съм бил на 6-7, само че помня всичко. Тъкмо по памет се пробвах да направя ландшафта на продукцията. Спомних си какви бяха тогава радиото, малкия екран, билбордовете. Отново станах на 6-7 - с цел да отвръщам на това, което ми е забавно. Разбира се, в тези години се случваха и доста неща, които не ме допираха, само че бях пристрастен, да вземем за пример, по Батман и Робин, по разнообразни радио излъчвания и тв шоута, които мойте герои гледат. Но въпреки всичко паметта не е история. Така че бих могъл да позволи неточност в спомените си. Не е допустимо да се гони безспорна акуратност “. Тарантино не крие, че постоянно участва тайно на прожекции на филмите си – като в прелестната сцена, в която Шарън Тейт влиза в едно от кината на Ел Ей, с цел да гледа собствен филм и да следи реакциите на публиката. „ Правя го непрекъснато, в действителност непрекъснато! За мен това е премия. Когато фотографирам кино, желая да знам какво мислят феновете, а не да предсказвам оценките им. Дали се смеят, в случай че на екрана има нещо смешно. Дали са изплашени, в случай че сцената е страшна. Дали подскачат в креслата, когато настъпи съспенс. Всичко това ми харесва. Гледах „ Имало едно време в... Холивуд “ в доста кина в Лос Анжелис. Е, правилно е, че единствено шест пъти го изгледах от началото до края. Но се пробвам да хвана избрани моменти и да проследя по какъв начин публиката ги приема. Например – сцената с Брус Ли. Хората реагираха доста вярно на нея - значи съм я направил, както би трябвало. Интересуваше ме по какъв начин в същия синеплекс, само че в друга зала се отнасят към финала “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ